Пътуване до Париж (7): Галери Лафайет и Люксембургската градина

Продължаваме заедно с Влади обиколката на Париж. По пътя спряхме във Виена, после пристигнахме във френската столица. , после тръгнахме из Париж, след което ходихме на представление в Мулен Руж и обиколихме замъците по река Лоара, бяхме и в Монпарнас, както и на представление в Лидо. За последно се разходихме из музеите на Париж и центъра Помпиду, а днес ще разгледаме Люксембургската градина и Галери Лафайет.

Приятно четене:

Галери Лафайет и Люксембургската градина

част седма

Пътуване до Париж

Ден десети – 28. 07. 2016 г.

Днес е последния ден в Париж и в него имам да гледам доста неща. След закуска автобуса ни закарва на добре известно, познато и централно място, близо до моста Александър Трети. Оставя ни точно до

Гранд Пале (Grand Palais)

– затворен във вторник и

Пти Пале (Petit Palais)

Тези дворци са направени в стил Арт Нуво (Art Nouveau) и са издигнати за Световното изложение през 1900 година.

Автобусът се връща обратно при хотела или някъде другаде, където трябва да прекара девет часа в пълен покой, според един недомислен закон за туризма – задължителните девет часа преди нощен преход… Та питам се аз, какво ще правят туристите девет часа, ако вали дъжд или е студено през цялото време?

УТРОТО БЕШЕ мъгливо и мрачно. И тъкмо слизаме и започна на ръми. Прогнозата за деня беше такава само за сутрешните часове. Дано са познали…

Питам аз къде е най-близкото метро – било Франклин Рузвелт (Franklin D. Roosevelt), от другата страна на Гранд Пале. Отивам натам, дъжда се позасили малко. Приютих се под арките на Гранд Пале и поседнах малко пред входа.

Точно срещу мен е Пти Пале – един голям дворец. Седя, гледам си го и чакам да спре да ръми. След около половин час слънцето се показа. Хм, да тръгваме. Обиколих Гранд Пале и видях по-близка станция – Шанз – е – Лизе Клименсо (Champs Elysees Clemenceau).

От тук отивам към метро Опера (Opera). Това е станция, през която редовно минават всички – оживен квартал, пъпа на Големите булеварди (Grands Boulevards) и бизнес центъра на банките, пътническите агенции и намиращата се наблизо Борса (La Bourse). Слизам. Започвам с

Галери Лафайет (Galeries Lafayette)

на булевард Осман (Boulevard Haussmann). Влизам. Минавам покрай всички световни парфюмерийни щандове. Блестящ интериор. Вървях, гледах… То няма край.

На втория етаж някъде по средата видях стъпала за полуетаж, който по средата излиза на открита пътека… отдолу минава голям булевард. И мола продължава от другата страна… Хм, ами ако се загубя? …

Вървях, гледах до към третия етаж. Уморих се и се качих направо най-отгоре, на последният етаж. Знам, че там има храна, лакомства и кулинарни изкушения – да си похапнем нещо.

Отгоре има голяма тераса. Но беше мокро навсякъде и хладно. Погледах от високо наоколо и се прибрах в закритата част. Похапнах си един много вкусен шоколадов крем. И продължих да разглеждам магазина.

Най-интересно ми беше, когато стигнах до един ъгъл, от който като погледнах през парапета и виждам целия магазин надолу – 4 – 5 етажа – всички щандове, осветени, излъскани, рекламите – много красиво. И скъпо естествено.

След този магазин, пресичам през пътя и влизам в другият –

Гурме мол

Едно ниво надолу – зеленчуци, плодове, подправки, буркани и консерви… На нивото на пътя – безкрайна върволица от лакомства и кулинарни изкушения – сладки, торти, пасти, кремчета, изделия от малки пекарни, саламчета… На горните етажи пък са прибори за приготвяне на Гурме – тигани, паници, порцелан – доста голям мол само за любителите на Гурме кухнята.

Продължавам обиколката. Случайно минах покрай

Американския бар,

който бях видял в деня, в който гледахме музея Фрагонард. О, този път влизам.

Сядам на бара на един висок стол и искам менюто. Какво ли да си избера – доста скъпи неща и нищо познато като храна. Защо ли съм учил френски девет години в училище, като не мога едно меню да разбера… Избирам си спагети и кока кола… Струва точно 9,50 евро. Хм.

Отвътре е нещо уникално в този бар.

Супер излъскано, едни модерни маси, приглушена светлина, уникално красив интериор. В дъното на бара виждам стъпала за нагоре. Какво ли има там? Ей сега ще видя. Питам барманката мога ли да разгледам горе… Уи, Уи (да, да). И се качих по стъпалата.

Горе е още по-красиво

Всичко е ретро. Това трябва да се види. Една част от бара горе е разположен в един вагон от влак от старите влакове. Даже телефона на машиниста е от най-старите модели. Във вагона – масички, столове, канапета… Прекрасно е всичко. Опитвам се да си го представя, когато бара е препълнен, като в някоя лятна петъчна или съботна вечер…

Ами да слизам долу да си ям спагетите. Тук в този утрешен час имаше само 4 – 5 други посетители. От съседната маса долавям българска реч. Обръщам се – един официално облечен бизнесмен си бъбри в компанияата на една изискана дама. Хм…

След като приключих със спагетите и си платих си тръгвам.

Разходката продължава по булевард Опера

Вървя и зяпам по витрините. Стигнах до метрото Пирамиде (Pyramides). От там с метрото и се местя близо до

църквата Сен Сюлпис (Saint Sulpice)

И докато я търся с пътеводителя, случайно минавам покрай кафе Маргот и църквата Сен Жермен де Пре… Хм, ама тя била съвсем близо до нея… Можело е предния ден да видя. Но да вървим.

Завивам по улица Бонапарт (Rue Bonaparte) и тръгвам към Монпарнас. По пътя минавам покрай елегантните бутици на площад Сен Сюлпис (Place St. Sulpice) и стигам до фонтана от 18 – ти век на църквата. Гледам и църквата. Първия параклис от дясно е изрисуван от Йожен Дьолакроа, художник от времето на романизма. Неговият живот е разказан и показан в музея на Дьолакроа (Musee Delacroix), който се намира на 5 минути от църквата и който аз не можах да намеря. Попитах една жена, тя извади телефона си, влезе в интернет, отвори картата на навигацията и ми показа една малка, невзрачна улица с малко площадче (Place Furstenburg) по средата. Но не я намерих. Тук някъде на този площад се намира жилището на френската актриса Катрин Деньов.

Люксембургска градина, 75006 Paris, Франция

Излизам от църквата и тръгвам веднага наляво по Rue Henry de Jouvenel, след това по Rue Ferou, пресичам пътя и съм в

Люксембургската градина (Jardin du Luxembourg)

Започнах с малкия с намиращия се точно до входа

Люксембургски музей (Petit Luxembourg Museum)

Там има различни изложби.

После тръгвам към централното езеро покрай

Люксембургския дворец (Palais du Luxembourg)

Почивам си покрай фонтаните. Това е място за почивка. Поседнах на тревата и аз. Има много кестени. Под сенките им има столчета, на които са си насядали хора и си почиват. В края на градината има детски кът, изпълнен с детска врява.

Стигнах до най-отдалечения край на Люксембургската градина и като се обърнах назад видях купола на катедралата Сакре Кьор на хълма Монтмартър.

След като излязох от градината поседнах да си погледна бележките, за да видя на къде да продължа. А и станало време за храна.

Стигнал съм до Булевард Монпарнас. И по нея на номер 171 има едно прекрасно и

много старо ресторантче, още от времето на Хемингуей (La Closerie des Lilas)

Поседнах и аз да видя какво предлагат. Избрах си една супа, без да разбирам каква точно. А и много скъпа – 13 евро… Не видях друго на прилична цена… Ще ям супа…. Като за последно. Първо ми донесоха една голяма салфетка от дебел плат, като за покривка. А след това една голяма чаша с вода и приборите… Като в изискан ресторант.

Тук навремето е идвал Хемингуей, а сега и аз. Хемингуей тук е писал своя роман „Фиеста „ (The Sun Also Rises (1926 г.) , затова на бара имало монтирана табелка с неговото име. Аз влизах, но не я видях… Стоя и гледам в очакване на супата… Ето, сервират ми я.

Ау, каква супа – голям смях

Една огромна чиния с много голяма периферия, като капела. По средата малка вдлъбнатинка с формата на малък черпак… И вътре супата: Отгоре една форма кисело мляко (което изглежда като могила в полето) , а на върха нещо зелено. Че подправка ли беше, че магданоз ли беше, че нещо за декорация ли беше – не разбрах. Ама си го схрусках… Напих се с водата, колкото беше в каната и си тръгнах.

Остават ми още два часа, ама да се прибирам към автобуса, че да не се загубя. Вземам метрото от Edgar Quinet и отивам на станцията, където трябва да направя връзка към мястото, където ни оставиха сутринта. А точно тук под земята едни дълги коридори, тунели, лабиринти…

С голямо усилие намерих перона, където трябва да застана и тъкмо се зарадвах…

Когато по целия перон мина една притеснена кака

– служителка вероятно към метрото, избърбори нещо на френски, което аз не разбрах и малкото хора, които бяха там си тръгнаха… Ами аз какво да правя… Изглежда нещо е станало… Тръгвам пак из коридорите и тунелите, през лабиринти и ескалатори и хванах друго метро с което се возих няколко спирки до друга станция, където намерих връзка по линията, която ми трябва.

Върнах се при Гранд Пале. Минах покрай него. От единия вход виждам да влизат хора. Я и аз да видя… Влизам. Виждам в дъното на приземния етаж ресторант, много изискано изглеждащ… Една усмихната кака на входа ме пита дали имам резервация… Хм, от къде да я имам, аз искам само да видя. Но, не можело… Излизам.

Върнах се при

моста Александър Трети

Минах по средата на моста и видях една китайска двойка, тръгнала на сватбено пътешествие. Булката с дълга бяла рокля. До нея изискано облечен младеж. Снимаха се на фона на моста и реката под него. Снимах ги и аз.

По-натам по моста срещнах туристи от нашата група, които вече бяха ходили да пият бира долу. Те ми казаха къде точно бирата е на прилична цена. Отидох там.

Отдолу има заведения покрай Сена, където младежите се наливат с бира по вечерно време. Гледат си Сена и си бъбрят.. Беше пълно с приятни компании. И тук ще пием бира, като за последно.

Опашката не беше малка, ама много бързо стигнах до бара. Вземах си една малка бира. Огледах се къде мога да седна. Там имаше няколко бара – каравани. Пред всеки имаше шезлонги, масички и малки столчета. Но навсякъде беше пълно. И аз с бирата си в ръка, се върнах обратно на моста, минах покрай цялата върволица от шезлонги и забавляващи се младежи и снимах отгоре. После през другия мост и вече бях на мястото, в очакване на автобуса. След малко и той идва. Качваме се, за да отпътуваме от тук. Минаваме и покрай музея Орсе. Него не можах да видя.

Сбогом Париж

Останаха само красивите спомени. Както пееше Едит Пиаф в една песен – „Не, не съжалявам за нищо „.

Магистралата ни извежда от града. Сградите наоколо ставаха все по-малко и накрая изчезнаха. Пътуваме през полето. Слънцето след малко ще залезе.

Очаква ни нощен преход. А къде ще посрещнем утрото ще разберете следващия път, когато ще разберете как мина дългият път към вкъщи.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Париж – на картата:

Париж

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=70707

Свързани новини: