Точно днес е денят да си припомним за Смъртта…

Изт: orderofthegooddeath.com

Странно е в „деня на влюбените“ да ви говоря за Смъртта, но го чувствам като свой дълг и задължение, защото май са едно и също нещо…

Имам предвид Любовта и Смъртта.

Не е ли проява на Любов да се отървеш от тялото, което те предава?

Не е ли проява на Любов дори вечната забрава?

Напускаме стихотворната форма и се потапяме дълбоко в реалността:

Смъртта е върховна проява на Любов.

Ултиматум в Милостта към крехките създания, населяващи този свят.

Страхуваме се, направо сме ужасени от нея, но искате ли да ви разкрия една малка тайна?

Ако се стремите към Щастието с голямо Щ, отделяйте минутка за размисъл върху Смъртта всеки ден от оставащия ви (скапан) живот.

Казвам „размисъл“, а не „медитация“ или някакво друго отвлечено понятие.

Просто мислете за Смъртта. За неизбежния край. Правете го по една минута всеки ден.

Казвам „скапан“, защото 99.99% от нас са производители на фекална маса, които се мислят за вечни.

Тъй като са спечелили „джакпота“:

Сключили са брак по сметка.

Наследили са имущество.

Или понеже са известни.

Или защото изкарват повече от съучениците си в гимназията…

Скоро бях на ски в планината, вижда се от последната ми публикация.

Прекрасни гледки и една малка смърт.

Защото е чужда.

Чуждата смърт винаги е малка, лесно преодолима, само собствената смърт е Голямата Работа.

Зипнаха го човека в една шейна, от главата до краката, и го задърпаха нанякъде върху снега с машината.

Помня как се полюшкваше тялото.

Мислите ли, че му влизаше в плановете?

Всъщност, не съм сигурен дали беше мъж или жена.

Ама съм сигурен, че НЕ му/й влизаше в плановете.

Все пак, човек не отива на курорт, за да стане безжизнена кукла, нали така?

Отива там, за да се забавлява.

Смъртта не е точно забавление.

Някои я наричат „избавление“.

Други „изкупление“.

Но тя е просто ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

„Домашното“, от което няма как да избягаш.

„Задачата“, която рано или късно ще изпълниш.

Има си краен срок и той помита всичко живо.

В буквалния смисъл на думата.

Мислете за тази неизбежност.

Мислете за нея постоянно.

Мислете за нея в първо лице, единствено число.

Защо да го правите ли?

Ами, защото точно тази мисъл ще ви направи свободни.

Ще изтръскате целия ненужен багаж от раменете си.

И на негово място ще ви поникнат криле.

Ако знаехте, че утре ще умрете, щяхте ли да отидете на работа?

Щяхте ли да се подчинявате на лайното, което си мисли, че ви е шеф?

Дали бихте пропуснали още един шанс да „се изповядате“ пред човека, в когото сте влюбени?

Ето това е причината да ви напомням за Смъртта в „Дена на Любовта“.

Защото и двете не знаят граници.

Бих заложил чиповете си на Любовта, обаче, тъй като Тя е „кораво копеле“.

Победила е многократно Смъртта.

Продължава да го прави и днес.

„Коефициентът“ й е доста нисък.

Победата й е сигурна.

Любовта е единственото, което остава след Смъртта.

Може би сте умни, богати, красиви, известни, но обичате ли достатъчно?

Само това ще оцелее след Неизбежното.

Има Лъч разсичащ тъмнината.

И Неговото име е Любов.

Помнете Смъртта.

За да прегърнете Любовта.

Честит празник!

Тихомир Димитров 

Прочети цялата новина https://asktisho.wordpress.com/2017/02/14/love/

Свързани новини: