С Голф до Португалия (6): Португалия и Билбао

Продължаваме с пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция, продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако, а после – през Марсилия, Каркасон и Андора, през Барселона и Валенсия, а последния път – в Мадрид и Толедо. Днес ще достигнем крайна та си цел Португалия и нос Кабо да Рока – най-западната точка на Европа

Приятно четене:

С Голф до Португалия

част шеста

Португалия и Билбао

Съвсем скоро преминахме границата. Имахме още спирка, непосредствено след нея, а до Лисабон оставаха около 250 км:

Непосредствено след границата спряхме в градчето

Марвао,

известно с красивото си местоположение и средновековната си крепост. Разположено е на голяма надморска височина, откъдето има страхотна гледка над цялата околност.
Марвао е страхотно място, определено това е един от фаворитите ми за това пътуване. Красота и спокойствие:

Гледката от крепостта:

Непосредствено след като отново поехме към Лисабон се наложи да спра за момент, защото следващото градче също се оказа много готино.

Брей, много хубава ще излезе тази Португалия

Пристигнахме в

Лисабон

късно вечерта, а на следващия ден отново се записахме за една безплатна обиколка из града.
Разходка из един от старите квартали на Лисабон:

Детска градина, оградена с бодлива тел. Нямам обяснение…

Лисабон е град, разположен на множество хълмове,

поради което на много места се разкриват чудесни панорамни гледки:

Фуникульор:

Поглед към замъка „Св. Жоржи”:

Входни врати като за педя човек-лакът брада:

По време на обиколката ни разказаха малко за

историята на Португалия

Държавата се формира окончателно през 11-и век, по време на периода на реконкистата, когато иберийските християнски кралства воюват срещу арабския халифат, който управлявал голяма част от полуострова.

Интересно е защо Португалия не е станала част от кралство Испания, както се е случило с Каталония и държавата на баските например. Такива опити естествено е имало, като най-драматичните събития са се случили в края на 14-и век. Тогава в хода на чумната епидемия португалският крал умира, без да остави мъжки наследник, а е имало вече сключен договор, съгласно който дъщеря му е трябвало се омъжи за кастилския крал, като по този начин Португалия автоматично губи независимостта си. Разбира се, местните аристократи и богати търговци не са били съгласни и издигат за крал друг благородник, известен по-късно като крал Жоао I. Това означавало война, като решаващият момент в нея е бил битката при Алжубарота. Португалците побеждават, въпреки численото превъзходство на испанците. Основна заслуга за това има гениалния предводител Нуно Алвареш Перейра, който по-късно бива провъзгласен за светец.

Така Португалия запазва своята независимост и в бъдеще няма да последват сериозни военни конфликти с Испания,а границите й ще си останат непроменени от 13-и век до ден днешен.

С ерата на Великите географски открития се формира Португалската империя,

която в продължение на няколко века е една от големите световни сили.

Разходката ни продължи към идеалния център и района на пристанището:

Тези улични музиканти бяха много забавни:

Симпатичните лисабонски трамваи:

Стигнахме до

„търговския площад” на пристанището

В миналото той е бил основна входна врата към града, затова и има толкова представителен вид.

Поглед към

моста „Вашку да Гама” над река Тежо:

Тук нашата обиколка свърши и отидохме да обядваме.
Още един трамвай по пътя:

Решихме да опитаме местната кухня.

Португалската кухня

се състои предимно от рибени ястия. Най-характерна е рибата треска. Дори се казва, че португалците имат 365 рецепти за готвене на треска и могат да я ядат по различен начин всеки ден от годината. Любопитното е, че тази риба всъщност не живее в Атлантическия океан, край португалските брегове. Среща се край бреговете на Исландия, в Норвежко море… като цяло доста пó на север. В миналото португалците са можели да си позволяват да я внасят, тъй като са били много богати, а днес също я внасят, просто защото се е наложила като традиционно и обичано ястие

Заложих на треска с гарнитура варени зеленчуци, чесън и някакъв сос, не мога да го опиша. Невероятно вкусно ядене… просто нямам думи. С една бира към него направо се размазах. Освен това цената за основното ядене и за една бира беше съвсем достъпна – около 10 евро. Горещо препоръчвам да опитате треска в Португалия.

След обяда се отправихме към най-старата част на града. Минахме покрай

Лисабонската катедрала:

…и просто се изгубихме в малките улички, които бяха много цветни и приятни:

Периодично се откриваше и по някоя друга панорамна гледка:

Достигнахме до една от по-известните наблюдателни площадки. Мястото беше добро и решихме, че ще се върнем тук, за да посрещнем залеза:

В този квартал ни направи впечатление, че автопаркът всъщност си е старичък. Осезаемо по-стар, отколкото в Испания и почти на едно ниво с българския. Както казва един приятел, който е посещавал Португалия, „липсват само съветските класики”. Драго пък възкликна, че гледайки колите, „все едно съм си в Плевен, на „Дружба” Дори първото нещо, което видяхме от Португалия бе как буквално няма и километър след границата, с мръсна газ ме изпревари един Голф 2. Много добре… значи тук колата ми не е ретро, а се брои като част от актуалния автопарк
Опитах още една португалска бира в хостела:

Върнахме се отново до наблюдателната площадка, откъдето наблюдавахме красивия залез:

На следващия ден отидохме до предградията на Лисабон, където се намират някои от най-известните забележителности. Разгледахме отвън впечатляващия

манастир „Жеронимуш”

Опашките с туристи бяха невероятни, затова нямаше как да си позволим да чакаме за вход.

Наблизо се намира и

кулата „Белем”,

която е имала отбранително значение и е построена в чест на експедицията на Вашку да Гама:

От тук се отправихме към символичната финална точка на нашето пътуване –

нос Кабо да Рока – най-западната точка на Европа

Cabo da Roca, Estrada do Cabo da Roca s/n, 2705-001 Colares, Португалия

Не бях гледал предварително какво представлява самото място, то пък било прекрасно

На 30 км от Кабо да Рока се намира

град Синтра

Той е известен с това, че тук се е намирала кралската лятна резиденция, а също така много от аристократите на Лисабон са строили своите вили тук, с цел да намерят прохлада и спокойствие. Градът предлага за разглеждане множество дворци и имения… човек би могъл една седмица непрекъснато да ги разглежда, но разбира се ние с такова време не разполагахме.

Най-известният дворец се казва „Пена”:

Видяхме го отдалече, тъй като бяхме решили да заложим на друга забележителност. Тук посетихме

имението „Кинта де Регалейра”,

което е било собственост на богат португалски индустриалец. В продължение на няколко десетилетия той поетапно е оформял парка в имението си, като определено е имал доста ексцентрични идеи.

Регалейра определено е интересно място, предлагащо по-необичайни забележителности. Освен имението и църквата до него по алеите могат да се видят малки кули, фонтани, езерца, а най-нестандартна е системата от подземни тунели, по които може да се стигне до различни части на парка.

Едно от най-известните места е кладенецът, който представлява обърната кула. В долната част се преминава към различните тунели, за които споменах. Кладенецът никога не е използван за складиране на вода. Всъщност тук са се извършвали различни масонски обреди.

Поглед отгоре:

По стъпалата:

От дъното на кладенеца:

Из подземните тунели:

Едно от езерцата:

Две снимки и на самото имение:

След Синтра хванахме

магистралата към Порто

Това е сигурно най-пустата магистрала, по която някога съм пътувал. Буквално не се срещаха други превозни средства в продължение на километри. Направо имах усещането, че това е частна магистрала, построена за нас. Причината за това е, че просто магистралните такси са много високи. От Лисабон до Порто има две паралелни магистрали, като цената е кажи-речи еднаква – малко над 20 евро за 300 км, което очевидно и за португалците е много скъпо.

Порто

ни посрещна с дъжд и се наложи да разпъвам палатка в един къмпинг по тъмно и в калта…беше много неприятно и изнервящо

За щастие на следващия ден времето отново беше хубаво. Започнахме разходката си из Порто с красива гледка от железния мост „Луиш I”:

От там посетихме катедралата на Порто:

Площадът пред общината:

Нямаше да ми омръзне са снимам палми и тези симпатични трамваи

Из пешеходната зона в центъра имаше всевъзможни улични артисти и като цяло кипеше от живот:

Около старата борса:

Стигнахме до река Дуро и видяхме отстрани големия железен мост:

Един невъзмутим гларус:

Лодки край брега, пренасящи бъчви с вино:

Една старичка, но перфектно изглеждаща Тойота Корола:

Всяка врата си е отделен номер

Разходката ни свърши там, където започна:

Нашият къмпинг се намираше в предградията на Порто, съвсем близо до плажа, затова се разходихме до там. Стана ми студено на краката дори само като ходех по пясъка, не искам и да си помисля за топване на краката във водата

Океански рибар:

Свързани новини: