Всички сме виждали картата на света. Но тя е лъжлива – просто няма как да представиш точно върху плоскост нещо, което реално е парче от сфера… Тази илюстрация го показва ясно:
Наложена спрямо Русия, България е доста миниатюрна, но ако беше остров в Северния ледовит океан, щеше да изглежда доста по-голяма. Сайтът http://thetruesize.com/ дава ясна представа какво ще се случи, ако наложим границите на една държава на друга. Ако България например беше част от Гренландия, тя щеше да изглежда така:
Но да започнем с по-познатата ни Европа. Спрямо Италия:
По дължина България е доста близка до Германия:
Покрива и дължината на Англия:
Спрямо Испания изглежда така:
А ако наложим центъра на София върху центъра на Париж, нещата спрямо Франция изглеждат така:
Спрямо продълговатата Швеция:
Но България изобщо не е малка държава – тя е доста по-голяма от Австрия:
От Швейцария:
От Дания:
От Чехия:
От Холандия:
От Белгия:
От Литва:
От Португалия:
Но да излезем от Европа и да я сравним с държавите на другите континенти… Например Австралия:
Или Нова Зеландия:
А ако беше Хавайски остров?
Нека я сравним с големите азиатски държави… Китай:
Индия:
Япония:
Непал:
Съседката ни Турция спрямо нас:
Продължаваме с Обединените Арабски Емирства:
Израел:
Сирия:
Колкото до Африка, ето така изглеждаме на фона на ЮАР:
И Нигерия:
Ето ни и на фона на САЩ:
Както и спрямо Бразилия (която е по-голяма от Европа по площ):
Е, промени ли се представата Ви за размера на България и останалите държави, поне малко?
Материалът България в сравнение с другите държави (по площ) е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.
Бившето министърче на енерГЕПИката Тр.Тр. е хипер активен през последните дни на Фейсбук стената си, за да заблуди повече "десни" да го вкарат в парламента. И сега ще ви покажа една от последните му яки изцепки, от пр...
Още сме в началото на месец март, а енергийната ни борса вече пети път постига най-ниска средна цена на електроенергията, в сегмента ДЕН НАПРЕД, сред общо деветте европийски пазара, които редовно наблюдавам, сравнявам и понякога ви показ...
Множат се сюжетите с демонстрация на чуждомразието у нас, подклаждано от “патриотите”, за които омразата към различните, чуждите хора е по-силна от любовта към родината, открояваща се като най-нежеланата страна – домакин на бягащи нещастници в търсене на по-добър живот.
Капката преля в Белене. Нивото на омразата край Дунав се оказа още по-високо, отколкото в Шоплука.
Изглеждаше така, като че воят срещу едно сирийско семейство в Елин Пелин ( повтарям, ЕДНО семейство), няма как да бъде надвикан. Но в Белене се намириха и по-гръмогласни борци с още ЕДНО сирийско семейство.
Общото в двата случая, освен че става дума за едно отделно семейство, т.е. за пренебрежима и незабележима човешка величина сред стотици местни хора, е в това, че бежанците вече са били приютени и припознати като нормални хора: по-нормални от доста туземци, някои от които се натискат в политиката дори с криминални досиета или се опитват да станат “известни” на гърба на чуждото нещастие с ръмжащия си “патриотизъм”.
И друго общо има: сред подстрекателите на чуждомразието и в двата случая има овластени лица, които явно искат да се харесат на себеподобните си като насочват енергията им към най-слабите и беззащитните.
Картината в Белене обаче надгражда грозотата на този бабаитски ентусиазъм пради обстоятелството, че сирийското семейство е било подслонено от католически свещеник, който също е чужденец, но е дал пример за християнско съчувствие. Вместо благодарности и съдействие, отец Паоло получава смъртни заплахи…
А над всичко това издайничестки вече се вее руското знаме. Видя се в репортаж на Нова телевизия. Стоящ извън кадър младеж , загърнат с руското знаме ( защото ли камерата не беше пожелала да го демонстрира, та се наложи той сам да свърши тази работа с руското знаме в кадър, какво и кого щадят ?), връхлетя в обсега на обектива с крясъци, според които политиците са виновни за всичко.
И без да иска е прав: ако в България се оказваше съпротива на руските опорни точки в злостната пропганда в полза на всичко, което цели да ни откъсне от цивилизацията и да ни приобщи към евразийския рашизъм по манталитет, нямаше вече да се веят руски знамена насред грозните сцени като тази в Белене.
И без руски ядрен реактор, облъчването с вредни руски пропагандни емсии е свършило работа в това крайдунавско селища. Вижда се от рашистките мутации, горди да подражават на своите братушки. Те така са разбрали посланието на Путин в Сирия: бой по сирийците, дори и да са невинни цивилни.
П.С. На стандартните призиви на примитивите под мотото “който харесва бежанците , да си ги приема в къщи”, няма да отговарям. Защото едни “харесващ бежанците” ги прие в Белене, но дори и това не му позволяват.
Share on Facebook
За държавния дълг годината започва добре – в смисъл, че дългът намалява. Според статистиката през януари Министерството на финансите е изплатило стари дългове за 480 милиона лева, а е взело нов дълг 50 милиона – т.е. нетно дългът намаля с над 400 млн. лв. само за месец.
По мои изчисления през февруари тенденцията продължава с 356 млн. лв изплатени стари дългове и 60 млн. взети нови дългове – т.е. нетно почти 300 млн. лв. намаление за февруари. През юли предстои също голямо плащане на стари дългове – 1.9 милиарда лева (налични във фискалния резерв), което ще продължи тенденцията на намаление на държавния дълг.
Ако се спазва законът за бюджета за 2017, към края на годината държавният дълг ще намалее до около 26% от БВП – което ще е първото голямо намаление на дълга за последното десетилетие.
Източник: МФ и БНБ, *изчисления на автора
The post За държавния дълг годината започва добре appeared first on Блогът за икономика.
Няколко от най-популярните съвременни автори споделиха защо четат в специална серия по повод 200-годишнината на американското издателство HarperCollins. Сред имената на „изповядалите“ се са Нийл Геймън, Вероника Рот, Джеймс Ролинс, Ема Донахю, Кийра Кас, Майкъл Бонд и др. Вижте какво казват 10 от тях – а причините им да четат ще накарат и най-големия скептик да се влюби безвъзвратно...
През 2015 г. се твърдеше, че растежът от 3.6% е еднократен в резултат на ударното усвояване на еврофондовете – и че България е зависима от еврофондове. Обаче, през 2016 г. растежът е почти същият, 3.4%, без голямо усвояване на еврофондове.
Растеж от около 3.5% е добро постижение на фона на годините след 2008 г., но тези темпове на развитие вече се възприемат като нещо нормално. От следващото правителство ще се очаква повече. Политиците трябва да стават и да лягат с тази мисъл…
The post Икономически растеж 3.4% appeared first on Блогът за икономика.
Изпреварихме Западна Европа и Скандинавските страни.
Латвия, България и Полша имат най-много жени на управленски позиции в бизнеса.
Източник: Евростат
The post Изпреварихме Скандинавските страни appeared first on Блогът за икономика.
Меркел звъни на китайския премиер Ли Къцян през януари. Тогава беше съобщено, че са си говорили за международното положение (и за Тръмп, разбира се). Сега, обаче, Ханделсблат съобщава, че е имало и още една тема на разговор – електрическите автомобили.
Проблемът е, че китайците искат да борят замърсяването на въздуха чрез рязко увеличение на електрическите автомобили. Немските компании, обаче, са поизостанали с развитието на електрическите коли и се страхуват, че ще загубят пазарния си дял в Китай. А Китай е най-големият пазар за автомобили в света. Затова Меркел лично се намесила и помолила китайците да забавят темпото.
Фолксваген е пазарен лидер на автомобилния пазар в Китай, но при електрическите коли пазарът се доминира изцяло от китайски компании (само Тесла от чуждите компании влиза в топ 20). Рязък завой към електрически автомобили означава сигурни загуби за немските компании – освен ако бързо не се пренастроят към електрически коли.
https://global.handelsblatt.com/politics/china-to-relax-quotas-for-german-e-cars-713932
The post Меркел звъни на китайския премиер appeared first on Блогът за икономика.
Не мисля че има човек който смята че е готино да може да плаща с телефона си. И двете големи операционни системи за телефони поддържат плащания. Обаче засега и Apple Pay и Android Pay не работят с карти издадени на изток от Трънско. Така че единствената реална алтернатива с която можете всъщност да платите нещо […]
Днес сутринта, докато пазарувахме, се сетих как преди 1989 година не беше достатъчно да платиш за една стока, за да я получиш. Нещата се “даваха”. Пазаруването беше като ходене на лов. Излизаш навън и ако в някой магазин има опашка, значи дават нещо. Питаш какво дават и ти казват – дават по две бутилки олио. Ако опашката е гигантска, може би дават банани. Повечето време нищо не даваха Дефицит нямаше за стоки като кимион и кибрит.
These are the lovely snowdrop flowers, made by the kids attending the Dreamers workshop. What you need is...
Капка Кънева е български художник и илюстратор на книги. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ и специалността „Книга и печатна графика“ в Националната художествена академия. През 2006 г. печели конкурс за престой и работа в „Cite Internationale des Arts“, Париж, а през 2008 г. защитава докторската си дисертация, посветена на нетрадиционните издания за деца. Работи в...
Днешните лъжи на социалистка Номер едно Корнелия Нинова, изречени в интервю за Нова телевизия, добавиха “още от същото” в торбата с небивалиците, която тя мъкне към избирателните урни. Този път Нинова излъга, че ЕС забранил на България да изнася краставички в Русия, но позволил на компанията Мерцедес на оперира на руския пазар. Освен това, в духа на десетилетните десетократни преувеличения за руските жертви за българската свобода, др. Нинова надписа десетки пъти сметката за реалните загуби за България от руските санкции.
Всеки, които иска, знае, че не ЕС забрани износа на храни от ЕС за Русия, а Путин наказа своите поданици с такава забрана, за да си го върне на европейците заради тов, че не се съгласиха с руската окупация на Крим и въведоха санкции за кръг от прближени лица на Кремъл да пътуват и търгуват. Пак Путин е този, които разреши на Мерцедес да внася и да строи на руска територия – него да пита Корнелия защо е толкова кисел на България и нейните краставички, докато за Мерцедес душа дава.
С лъжите на Нинова сме свикнали – както с мръсния въздух от големия съветски “дар” край София в Кремиковци, тровил няколко поколения усмирени от диктатурата на социализма българи. Явно тази другарка е последователна в отровителството на публичната среда с фалшиви новини и държи да не се откланява от тази своя пропагандна линия под мотото “винаги ще лъжа, щом ме търпите”. Което е напълно в духа на популярния израз от времето на НРБ, че в България се успява на принципа “чрез нахалство към прогрес”. Кой казва, че Нинова не била представителна за приемствеността в партията?!
Според мен, обаче, баналността на лъжливите й изяви е само прикритие за истинската цел на тази абсудна линия на поведение. А тя е да създаде впечателние на непукизъм пред фактите, каквито и да са те, стига да се изречени достачъно наперено, за да вдъхнат кураж на електора, обръгнал на лъжи, но и посърнал от многократни изборни загуби. Сега му стягат редиците за победа на всяка цена. За нея съдържанието на казаното от Нинова няма значение, стига да е “бойно” по форма.
Тъкмо поради това Нинова води задочен боксов мач с Борисов, настъпвайки го системно по мъжествеността в кръчмарски стил, характерен за самия Борисов. Предизвика го на двубой “като мъж с мъж” ( не за първи път, правеше го и преди президентските избори). Днес пък директно го обяви за страхливец. При това по природа бил такъв- отново упрек на първосигнално ниво на възприятията от страна на публиката, който излъчва смелост, агресивност дори от страна на дръзкия обвинител Нинова.
Тя прави това, обаче, много внимателно: само на махленско ниво. Никога на политическо. Особено що се отнася до приоритета , изведен от нея на първо място: борбата срещу санкциите на ЕС срещу Русия, които обеща да взривява отвътре в Брюксел в случай, че оглави държавата. Да сте чули обаче Нинова да оспорва политиката на Борисов по този въпрос? Не сте. Защото тя не само не се различава съществено, както знаем от многобройните оплаквания на Борисов от вредата, нанасяна от санцкиите, но и в перспектива може да се окаже спойката за съставяне на коалиция между БСП и ГЕРБ, каквато уж била невъзможна.
Грозна е картинката на карикатурата, която се оформя: от една страна Нинова само дето още не е напсувала Борисов лично, но политиката му не засяга, за да не си изгори мостовете за маневри след парламнтарните избори. Същевременно, колкото повече го ругае, толкова повече му изгражда образа на реалния противник на БСП, борейки си по този начин задочно в негова полза в конкурентата битка за гласове в дясното пространство.
А на Борисов нищо му няма. Той носи на обиди, когато прецени, че му носят и ползи. Руският министър на външните работи Лавров, ако помните, го зашлеви с изявление, че трябва да се срамува пред сънародниците си като премиер, а Борисов му подложи и другата буза с констатация, че той бил най-големият дипломат в света. Така е и в случая с храчките на Нинова- той знае, че дъжд го вали. Ще ги преглътне, ако на кантара натежи необходимостта да се договорят да спрат да се преструват и да легитимират съзаклятието си при менкането във властта.
Share on FacebookКавказката седмица продължавам с разказа на Цветан от Абхазия – поредната окупирана от Русия територия на съседна държава (тази година нещо ни върви на подобни територии Майтапът настрана – ако решите да предприемете подобно пътешествие, трябва да сте готови да поемете риска от съдебно или друго преследване в страната, под чийто суверенитет е съответната окупирна територия.
Приятно четене:
По време на първата ми черноморска регата в 2014, реших да посетя от Сочи близкия Ново атонски Свято Симоно Кананитски манастир в Абхазия- Новый Афон. Въпреки, че имах
(http://mfaapsny.org/council/visa.php) разбрах, че не мога да се върна в Русия, защото имах еднократна руска виза. Слава Богу, че не направих опит да премина границата между Русия и Абхазия, защото следващата година нямаше да мога да посетя Грузия, която не признава отцепването на Абхазия.
Прочетох
в София от 2015
„Посолството препоръчва въздържане от всякакви пътувания в отделилите се региони Абхазия и Южна Осетия, които не се контролират от грузинските власти. Обстановката в тези региони се характеризира с политическа нестабилност, продължаващо присъствие на въоръжени сили на Руската федерация и висока престъпност. България не признава едностранно обявената независимост на Абхазия и Южна Осетия и не разполага с дипломатически или консулски представителства на контролираната от тях територия, които при необходимост да окажат помощ и съдействие на български граждани.“
Прецених ,че в 2016 аз мога да поема този риск (Рискът се състои в това, че влизането в Абхазия, без разрешение от страна на грузинското правителство може да доведе до съдебно преследване за незаконно преминаване на грузинската граница в тежкия случай или най-малкото до проблеми при следващо посещение на Грузия. Всъщност това важи за всички посещаващи подобни територии без разрешение на централните власти – бел.Ст.)
По време на втората ми черноморска регата (Black sea Tall Ships regatta 2016) вече имах двукратна руска виза и слязох от борда на „Royal Helena” в Новоросийск. След като посетих анексирания Крим (де юре част от Украйна, но фактически [окупирана] част от Русия) се върнах в Сочи с автобус
Слава Богу, че този начин избягнах ужасният щорм, който разскъса трите наши платна и счупи фок мачта на руския платноход „Надежда“. Когато нашия платноход доплавал до Сочи, дежурната навигаторка прилежно снела GPS координатите на кораба за да отбележи с точка положението на картата. Какво било учудването и след като нанесла точката на картата и се оказало, че ,,Royal Helena” е кацнала на летището. Ха-ха Путин, който има вила в Сочи, е включил електронната смущаваща система ,, Красуха 4“!
Пристигнах на автогарата в
в 06:15 ам. Валеше силен дъжд.
Но след половин час без смущения бях на сухо и топло в автобуса.
Автобусът 173 е най-евтиния и бърз транспорт по магистралата от Сочи до граничния пункт Псоу – 100 рубли. Маршрутът му минава през Адлер и летището
Вече има ежедневен влак по въстановената от руската армия ж.п. линия от Адлер до Сухум в 5:24ам . Влакът струва 620 рубли, а пътят до Новый Афон трае 4,5 часа. Слава богу, че се въздържах се да направя снимки на военната колона и постовете покрай ж.п. линията, защото можеше да ми случи случка:
„Гражданката на Руската федерация Оксана Севастиди бе обвинена в държавна измяна и получи присъда от седем години затвор, заради изпратени SMS съобщения, които тя изпратила през 2008 г. малко преди войната с Грузия. Савастиди написала на приятел в Грузия, че е видяла в Сочи влак с военна техника, който отивал в посока към Абхазия.“
На руското кпп още веднъж попитах дежурния офицер, дали мога да се върна същия ден. Той ме увери ,че няма да има проблем през неговата смяна и ми удари изходящия печат на емиграционното листче, което получих в Новоросийск. По този начин в паспорта ми не остана следа, че съм напуснал Русия през Псоу!
На входа на кпп-то ми поискаха писмото за електронната виза, регистрираха ме и вече съм в Апсны или Абхазия!
Важно: Абхазкото кпп е отворено ежедневно от 8:00 до 19:00
Монетите са само юбилейни и имат само нумизматична стойност. Като официално платежно средство се използва руската рубла. Няма банкомати! (в окупираните от Русия територии на съседни държави – Абхазия е част от Грузия, но под руско управление – не можете да намерите нито банкомати, нито можете да ползвате дебитни или кредитни карти. Носете си при в брой, щом сте решили да ги посещавате – бел.Ст.)
Абхазците също използват кирилицата: Шьжьыбзиа! Добро утро!
Отворих за себе си една холандска бира „Amsterdam Navigator“ и закусих със сандвич с колбас за 100 рубли. После се качих в стария съветски автобус ПАЗ 672 с билет за 90 рубли до
Преминаваме през курорта Гагра на път за Сухум, столицата на Абхазия. Пътят е тесен и обграден от палми, бананови дървета и белите дънери на евкалиптите. Руснаците казват, че парите, които са дали за нова магистрала са потънали в абхазките джобове.
Спирка „Раковината“и вече сме в Новый Афон
Слизам на следващата спирка – „Площада на славата“. Вдясно е мавзолея на загиналите абхазци във войната с Грузия 1992-93 за независимост. След разпада на СССР, Грузия води националистическа политика ,,Грузия за грузинците“, която довежда до войната с абхазците. (Война на постсъветското пространство се води там, където има руска военна база и руснаците не искат да напуснат новитенезависими държави – в случая Грузия. По подобен сценарии възниква и „Приднестровската република“ в Молдова, реално погледнато – Крим също остана руска военна база и в резултат „напусна“ страната-домакин. Войната в Абхазия се води от руски военни, с руско оръжие – как си представяте термина „Абхазки ВВС“ – бел.Ст.)
В резултат на тази война населението на отцепилата се Абхазия от 600 000 души намалява три пъти, като загинали и прокудени са болшинството от грузинците и арменците. (т.е.от 600 ооо население биват прогонени 400 000!!! От тогава в Абхазия се снимат сцени от поредицата „Земята след хората“ по National geographic – бел.Ст.) Днес руските миротворци (това е терминът, използван за руски бази в чужди държави – бел.Ст.) вече са заменени от редовни руски войски по затворената южна граница с Грузия. Над 80% от абхазците вече са пожелали и притежават руски паспорти. (Само за протокола – гражданите на Грузия от миналия месец не се нуждаят от Шенгенски визи – бел.Ст.)
В кратките си контакти с местните жители, те заявяват, че не се считат окупирани, а закриляни от Русия. Както се казва, Абхазия де юре е част от Грузия, а дефакто е самоуправляваща република, но контролирана от Москва. През 2008 г. Русия признава независимоста на Абхазия заедно с Никарагуа, Венецуела и Тувалу. Рязката граница в стандарта на живот със съседна Русия ясно показва, че Абхазия не е част от Русия. През 2011 се създава
непризната от нито от Руската, нито от Грузинската църкви (нито от която и да е друга Православна църква – бел.Ст.)
Тя избира за свое седалище Ново Атонския манастир.
Наблизо е Приморския парк с езерца и водопади. Той е построен в чест на визитата на руското царско семейство през 1910 г. В езерото гордо плуват червени шарани и бели лебеди. Паркът е запазил своето очарование като място за разходки и отдих.
В тази манастирска гостиница (архондарик) някога е отсядал Антон Чехов, а вдясно са вградени останките от генуезката кула от Х век.
Тръгнах бавно по Царската кипарисова алея нагоре към манастира. След завоя са лавките на местните търговци, заредени със сувенири, билки, вино и халва.
Над кипарисите се извисява манастирът, построен върху изкуствената площадка на мястото на отрязания връх от строителите.
Манастирът е на 75 метра над
притихналото огледало на Черно море
Възникването на манастира е много стара и необикновенна история.Тя ни отвежда към Евангелието от Йоан и първото чудо направено от Исус Христос. На сватбата при Симон Кананит, който се счита за доведен брат на Христос, Исус превърнал водата във вино. Потресеният Симон зарязал своите близки и получил прякора „Зилот“ т.е. „Ревностен последовател“ и тръгнал след Христос да проповядва неговото учение
Вдясно от Богородица е разтревожения Симон, че виното се е свършило.
,,7. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.
8. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.
9. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца 10. и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.“
Симон Kананит избрал Кавказ като място за своите проповеди. Той се заселил в пещера на склона на Апсарската планина и започнал да кръщава местните жители – предците на съвременните абхазци и да ги обръща в истинската вяра. Легендите разказват, че благодарение на проповедите на Симон Кананит в Абхазия бил премахнат ужасния езически обичай да се принасят като жертва на боговете младенци и канибализма.Той лекувал с полагане на ръцете върху болното място и четене на молитви .. докато местните езичници не заловили апостола край река Псырцхи и жив го разрязали с трион.
Верните му последователи погребали разчлененото тяло на апостола край пещерата. Към неговия гроб се стичали вярващи, които да сe молят за помощ и изцеление от болести.
През 1830 монасите издълбали вход към пещерата, защото св. Симон се спускал по въже през вертикален отвор в пещерата и поставили мозайка и негова икона вътре.
Православната църква чества паметта на един от 12 апостоли на Христос – Светия апостол Симон Кананит два пъти през годината: 10 (23) май и 30 юни (13 юли).
През IХ век над мощите на светеца бил издигнат бял храм от дялан варовик. За два века християнската вяра здраво се установила в цяла Абхазия. През XI-XII век Абхазия станала процъфтяваща християнска държава. Целият абхазки бряг бил покрит от огърлица от градове и манастири, а по околните планини имало църкви и крепости. Но след това по неизвестна Божия промисъл Абхазия била завладяна от турците и абхазците преминали от християнството към исляма. Много храмове били разрушени в това число и храма на св. Симон Кананит.
Афон ҾыцСлед по малко от век храмът бил напълно въстановен върху руините на стария фундамент и украсен отвътре с уникални фрески. От тогава в него идват много поклоници, за да се поклонят на апостола и да изпросят щастие в съпружеския живот, да познаят радоста от чистата любов и семейно благополучие.
По нататък историята ни отвежда в Света гора Атон на Бяло море.Тя се счита за градината на Богородица, крепост на православието и опора на истинското монашество. Към края на Х век на Света гора имало 20 манастира, скита и килии.
През 1874 се появила опастност от закриване на тази обител. Гръцкото духовенство, което се стремяло за господство над Атон, искало тайно да изведе монасите на турски кораб в Мала Азия и да ги остави в някой пуст манастир. Когато тези византийски планове станали известни на игумена на Свято пантелеймоновата обител, той срочно се обърнал с прошение към руския посланик в Цариград граф Игнатиев, в което го молил да ходатайства пред руския император Александър II „да подари ъгълче от Черноморското крайбрежие за посройка на скит или манастир, който да принадлежи на Атонския Панталеймонов манастир“.
През 1875 платноходът превозил първите монаси от Света гора Атон на Нови Атон в Кавказ.Те започнали да секат дивия лес и бурен храсталак. Избухнала руско-турската освободителна война 1877-78, при която Нови Атон бил превзет и храмът на св. Симон Кананит бил разрушен от мюсюлманите абхазци
След Сан Стефанския мирен договор, 40% от населението на Абхазия, които били мюсюлмани е изселено в Турция. На тяхно място били заселени християни грузинци и арменци.
След убийството на царя Освободител градежът бил възобновен под патронажа на Александър III
Молбата била удолетворена с императорски размах. Мястото било избрано до храма на св. Симон Кананит. Строителството на манастирския комплекс започнало в 1884 и завършило през 1896г. Обемът на строителните работи бил колосален – за разчистване на полощадката било необходимо да срежи част от планината и да се изнесат десятки хиляди тонове земя и скали
Храмът е изписан отвътре през 1911 – 1914 от група майстори от Палехската школа и група московски художници под ръководството на Н.В. Молов и А. В. Серебряков
След ремонта на куполите и позлатяването от Руската православна църква през 2010 е спряно по нататъшнато разрушение на живописта.
Катедралата е изпълнена в ново-византийски стил също като катедралата,,Александър Невски“ в София. Вътре в нея могат да се намират едновременно 3000 богомолци за разлика от нашата катедрала която има почти еднаква височина 53,02 м , но е по-дълга 73 м и при еднаква ширина 53 м, така че побира 5000 души. Новоатонската е увенчана от пет купола
Продължението:
Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът
Други разкази свързани със – на картата:
Кавказ
В „Аз чета“ може да намерите ревюта за романите „Лавина“ (от Мила и от Йоланда), „Пътуване към себе си“ и „Отклонение„, както и откъс от романа „Глухарчето“.
2004 - 2018 Gramophon.com