Министерството на енергетиката на САЩ, което е отговорно, както за "мирната" така и за военната ядрена програма, е пуликувало чернова на Доклад за търсене на решение, за справяне с радиоактивните отпадъци от военното крило на я...
Ужасния Хенри, момчето-кошмар за всеки възрастен, на когото писателката Франческа Саймън е отредила цяла поредица, е познат вече и на българските деца. Ако забавните разкази за неговите изстъпления са ви станали любими, третата книга „Ужасния Хенри отмъщава“ (изд. „Пан“) ви очаква. Книгата съдържа 4 кратки самостоятелни истории в познатия ни стил, придружени с характерните илюстрации на Тони Рос. Общото...
В два реда за нея: казва се Любомира, на 23 години, дизайнер по образование, но фотограф по призвание, доброволец. Човек, търсещ добри каузи. Човек, търсещ доброто в другите.
Мира иска да подаде ръка. Ето какво сподели и с това предизвика поканата ми за това интервю:
„С приближаването на баловете реших да направя подарък от мен на дете в неравностойно социално и финансово положение, от град София,което не може да си позволи фотограф на бала. Искам детето да се почувства като истинска принцеса или принц,защото всички деца го заслужават! За целта ще се радвам да чуя личните Ви истории и да избера човека, който да снимам.“
Разкажи ни за тази инициатива – как ти хрумна и как се случва?
Идеята се роди много спонтанно и в същото време роди много силно желание в мен да направя всичко възможно да се случи. От малка съм възпитавана да помагам и да давам от сърце, а в случая нищо не ми пречи да го направя, още повече, че усмивките, които мога да получа в замяна ме карат да се чувствам щастлива. Идеята ми първоначано беше да издиря чрез познати, познати на познатите и тн, абитуриент, което е в неравностойно финансово и социално състояние. Без значение момче или момиче, което наистина има нужда от повече усмивки в този ден. След това споделих на колегите си тази моя идея и двама от тях пожелаха да се включат в моята кауза. Така стават три пъти повече усмивки ❤ много бих се радвала ако с годините стане една традиция и има все повече зарадвани деца.
Каква помощ е нужна и кой може да се включи да помага?
На този етап ни е нужно споделяне, за да можем да открием нашите деца, както и фотографи, които биха искали да се присъединят към нас. Всеки, който би искал да се включи по някакъв начин към нас, може да се свърже с мен и да обсъдим идеята, за да я развием към нещо още по-добро.
Защо го правиш? Кое те мотивира?
Мотивира ме щастието на другите. Мотивира ме това, че мога да зарадвам някого с нещо, което правя от сърце. Мотивира ме това, че мога да покажа на всички,че нашето поколение си струва, че има талант и той може да се използва за нещо добро. Едно е сигурно – правя го от сърце ❤
Дайте по един лайк, споделете и помогнете!
На въпрос на Си Ен Ен дали е имало руска намеса в американските избори, както твърдят всичките 16 американски разузнавателни служби, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че отговорът е много прост : не.
Това обогатява дългата руска история на кратките отговори. Сред тях е изчерпателният в рамките на една дума отговор на историка Николай Карамзин, когото руски емигранти в Париж попитали в началото на 19-ти век какво става в Русия. “Крадат” , отвърнал той.
Изчерпателността на Карамзин щеше да бъде актуална и днес със своята откровена компресираност и би трябвало да звучи така в случая с Песков : “лъжем”. Но къде ти такава самокритичност в представителния за властта в днешна Русия говорител на политиката, в рамките на която не веднъж отделни военни и политици са заявавали дръзко, че да излъжеш противника ( чрез пропаганда) е част от модерната война и на война това е позволено.
Всъщност най-типична за цинизма на руския имперски началник си остава кратката форма в отговора на въпрос на Лари Кинг ( когато все още работеше за Си Ен ЕН и не беше напазаруван да краси екрана на Руската телевизия, излъчваща на английски), използвана от Путин през септември 2000 г. “Царят” на интервютата Лари дори не трепна, когато на предложението му да обясни какво е станало с руската подводница “Курск” новият по онова време шеф на Кремъл отвърна арогантно: “ потъна” .
Не казвам, че журналистите не бива да търсят потвърждение на очевидните истини, но в случая с опитите да бъдат изтръгнати някакви признания от руски придворен служител те само си губят времето и времето на зрителите. Освен ако не подкрепят въпросите си с нещо повече от преразказ на твърдения, които просто няма как да бъдат потвърдени поради секретния храктер на съответните документи.
Песков затова е нагъл: знае много повече от онова, което знаят въпросните 16 американски служби. Но знае също така, че те не могат да компрометират източниците си и методите си на събиране на тази информация. Поради което няма проблем да излъже без да му мигне окото.
2004 - 2018 Gramophon.com