На въпрос на Си Ен Ен дали е имало руска намеса в американските избори, както твърдят всичките 16 американски разузнавателни служби, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че отговорът е много прост : не.

Това обогатява дългата руска история на кратките отговори. Сред тях е изчерпателният в рамките на една дума отговор на историка Николай Карамзин, когото руски емигранти в Париж попитали в началото на 19-ти век какво става в Русия. “Крадат” , отвърнал той.

Изчерпателността на Карамзин щеше да бъде актуална и днес със своята откровена компресираност и би трябвало да звучи така в случая с Песков : “лъжем”. Но къде ти такава самокритичност в представителния за властта в днешна Русия говорител на политиката, в рамките на която не веднъж  отделни военни и политици са заявавали дръзко, че да излъжеш противника ( чрез пропаганда) е част от модерната война и на война това е позволено.

Всъщност най-типична за цинизма на руския имперски началник си остава кратката форма в отговора на въпрос на Лари Кинг ( когато все още работеше за Си Ен ЕН и не беше напазаруван да краси екрана на Руската телевизия, излъчваща на английски), използвана от Путин през септември 2000 г. “Царят” на интервютата Лари дори не трепна, когато на предложението му да обясни какво е станало с руската подводница “Курск” новият по онова време шеф на Кремъл отвърна арогантно: “ потъна” .

Не казвам, че журналистите не бива да търсят потвърждение на очевидните истини, но в случая с опитите да бъдат изтръгнати някакви признания от руски придворен служител те само си губят времето и времето на зрителите. Освен ако не подкрепят въпросите си с нещо повече от преразказ на твърдения, които просто няма как да бъдат потвърдени поради секретния храктер на съответните документи.

Песков затова е нагъл: знае много повече от онова, което знаят въпросните 16 американски служби. Но знае също така, че те не могат да компрометират източниците си и методите си на събиране на тази информация.  Поради което няма проблем да излъже без да му мигне окото.