Класацията на американските университети – за специалност Право 2017:
U.S. News rankings of the top law schools 2017
#1 | Yale University New Haven, CT | $59,865 per year (full-time) | |||
#2 | Stanford University Stanford, CA | $58,236 per year (full-time) | |||
#3 | Harvard University Cambridge, MA | $60,638 per year (full-time) | |||
#4 | University of Chicago Chicago, IL | $59,541 per year (full-time) | |||
#5 | Columbia University New York, NY | $65,260 per year (full-time) | |||
#6 | New York University New York, NY | $61,622 per year (full-time) | |||
#7 | University of Pennsylvania Philadelphia, PA | $60,988 per year (full-time) | |||
#8Tie | University of Michigan—Ann Arbor MI | $58,012 per year (out-of-state, full-time) | |||
#8Tie | University of Virginia Charlottesville, VA | $59,300 per year (out-of-state, full-time) | |||
#10Tie | Duke University Durham, NC | $59,912 per year (full-time) | |||
#10Tie | Northwestern University (Pritzker) Chicago, IL | $59,850 per year (full-time) | |||
#12 | University of California—Berkeley Berkeley, CA | $$52,654 per year (out-of-state, full-time) | |||
#13 | Cornell University Ithaca, NY | $61,485 per year (full-time) | |||
#14 | University of Texas—Austin Austin, TX | $50,480 per year (out-of-state, full-time) | |||
#15Tie | Georgetown University Washington, DC | $57,576 per year (full-time) | |||
#15Tie | University of California—Los Angeles | $51,832 per year (out-of-state, full-time) |
Политически науки – Харвард, Станфорд, Принстън
Последният книжен пикник „Бисерче вълшебно“ ще бъде на 19.03 (неделя) между 16 и 18 часа в Sofia Ring Mall и ще запознае малките читатели с останалата част от книгите, номинирани в категория „Откриватели“ (6-8г.) на наградата за най-добра детска книга. Сред тях е и „Легенда за първия кукер“, от която откъс ще прочете Момчил Степанов....
Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑275/15 с предмет преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединено кралство) в рамките на производство по дело ITV Broadcasting Limited и др. срещу TVCatchup Limited и др.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество:
Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до патентното право, търговските марки, правата върху дизайна, полезните модели, топографиите на полупроводникови изделия, печатарските шрифтове, условния достъп, достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги, опазването на националните съкровища, изискванията по отношение на правния депозит, законодателството в областта на ограничителните практики и нелоялната конкуренция, търговските тайни, сигурността, поверителността, защита на данните и на личния живот, достъпа до публични документи, договорното право.
Става въпрос за предаване, прието и незабавно предадено чрез кабел.
Ищците са телевизионни оператори, носители на права върху своите телевизионни предавания и другите елементи, включени в програмите им. Те се финансират с реклами. TVCatchup Limited предлага интернет услуга на потребителите – да приемат по интернет „на живо“ безплатно разпространявани наземно телевизионни предавания [service, permitting its users to receive, via the internet, ‘live’ streams of free-to-air television broadcasts]. След като по отношение на TVC е открито производство по несъстоятелност, търговската му дейност и услугите му понастоящем се извършват от TVC UK по силата на лицензия (интересно).
Преюдициалните въпроси са относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:
1) Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?
2) Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение? По-конкретно:
a) има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?
б) евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?
в) и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?
3) Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?
4) Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на права, собствениците на кабел и обществения интерес?
5) Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабел?“.
Съдът обсъжда само въпрос 3:
При липсата на изрично препращане към правото на държавите членки понятието „достъп до кабела“ в член 9 от Директива 2001/29 трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз.
Понятието „публично разгласяване“ в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се разбира в широк смисъл, както прогласява съображение 23 от същата директива, и че препредаване чрез интернет връзка като разглежданото по главното производство представлява такова разгласяване (вж. в този смисъл решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др., C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 20 и 40).
Ако член 9 от Директива 2001/29 се тълкува в смисъл, че допуска препредаване като разглежданото по главното производство без съгласието на авторите в случаи, различни от предвидените в член 5 от тази директива, това би било в разрез не само с целта на член 9, но и с изчерпателността на член 5, и следователно би създало пречка за постигането на основната цел на посочената директива — да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите.
Член 9 от Директива 2001/29/ЕО и в частност понятието „достъп до кабела“, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не включва в обхвата си и не разрешава национална правна уредба, съгласно която препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално разпространение, не представлява нарушение на авторското право.
Не е честно да се твърди, че в България властта изобщо не противодейства на руската политика. Малко, лекичко и косвено, но все пак тя се дърпа и противоречи завоалирано на указанията от Москва. Факти?
Обърнете внимание, че Путин и Ердоган си стават все по-близки до степен, че вече говорят за военно сътрудничество помежду си. Вечната ни освободителка ще продава оръжие на вековната ни поробителка. Не че руско-турската дружба няма своите исторически корени – например при едновековното ( 1774-1877 г.) дуалистично управление на двете империи на териториите , северно от Дунав и от днешна България, наречени по-късно Румъния ( където споменът за съвместното руско-турско изнасилване не беше изтрит от съветската окупация така, както се получи в резултат на старанието на българските надзиратели в съветския концлагер НРБ ).
Такива висини на руско-турската дружба, каквито виждаме днес в приятелството между Путин и Ердоган, двете евразийски автокрации не са постигали никога преди.
На фона на тази крепнеща руско-турска спойка у нас опредлено се забелязва неподчинение на московските индикации. Това си е дори повече от бунт. Кога се е чуло и видяло, българските русофили да правят каквото и да било срещу руския интерес, който днес определено залага яйцата на руската мечка в тигана на Ердоган?!
Но, млъкни сърце ( разтуптяно от надежда за малко българофилия срещу вездесъщата русофилия). Да говорим по същество.
Президентът Румен Радев, избран с проруската бюлетина, почти се опълчи на Москва като каза снощи в изповедалнята на властта “Панорама” по БНТ, че има турска намеса в предизборната кампания у нас. Някой в Москва да казва подобно нещо? Това е направо натовско своеволие срещу тенденцията на все по – крепки отношения между Москва и Анкара, между руско-турските братушки.
Самата Корнелия Нинова днес предизвиква Бойко Борисов да си кажел за Ердоган. Не е ли това русофобска шизофрения? От една страна за Нинова всичко руско е култово, а от друга- излиза, че да се дружи с приятеля на Путин, с неговия турски двойник Ердоган, едва ли не е компрометиращо обстоятелство. Русофобка щеу се окаже Нинова, май.
Божидар Лукарски, министър на икономиката от квотата на руския олигарх Валентин Златев в кабинета на Борисов, също обяви, че лично има информация за турска намеса в българските избори. Напомням кой е Златев за началника на Лукарски в близкото му минало Борисов: първото пътуване извън София на Борисов като премиер през юни 2009 г. завърши с гостуване в хотел на Златев на Черноморието и с негово ръмжене пред една телевизонна камера , че няма намерение да обяснява, защо е избрал точно този хотел да отмаря в първата си мрачна премирска нощ.
Ето така, най-неочаквано и Лукарски се оказа русофоб насред процъфтяващата близост между режимите в Москва и Анкара. Опълчи се на тенденциията, демонстрирана от руските началници, според която за Турция е позволено да се говори само като за приятел.
Очаквано, обаче, като русофоб се изяви русофилът Ахмед Доган, който се изсули от сараите си, за да заклейми пълзящия неосманизъм. Да сте чули любимият на Доган кремълски властелин Путин да енегодува срещу пълзящия антикемализъм на своя приятел Ердоган? Не сте. Няма така инструкция. Защото Путин не е прикрит русофоб, като неговия (Ер)Доган, както се оказва.
Русофибията, която се съдържа в обвинението за пълзящия неоосманизъм, блика и от актуална телевизионна изява на позабравения бивш журналист и бивш депутат от ДПС Иван Палчев, награден за заслуги в еничарското слугуване на петата колона от неговия падроне Първанов с посланически пост в Азербайджан. http://offnews.bg/news/Politika_8/Blizak-do-Dogan-Politicheskata-mu-kariera-ne-e-spriala_650237.html
Това е същият Палчев, който през ноември 1992-ра ме заплаши чрез послание, изпратено по репортер от БТА, че главата ми ще се търкаля по стълбите на агенцията, понеже съм разгласил данни за зависимостта на Доган и обкръжението му с ДС от екрана на предаването “Още” в БНТ, на което се задържах като автор и водещ броени месеци в условията на победилата междувременно мафия и възцаряването на нейното правителство с мандата на ДПС, обслужвано от съветника на президента Желев и марионетката на Мултигруп под прикритието на поста на премиера Любен Беров.
Данните, които оповестих с популяризирането от телевизионния екран на потулено от всички медии ( солидарно!) откровено интервю на прогонения от Бриго Аспарухов негов заместник в разузнаването Радослав Радев, се потвърдиха до последната запетая по документи около три петилетки по-късно от комисията по досиетата. Но главата ми действително беше махната от върха на БТА малко след заплахата.
Моето прогонване , обаче , беше дребна цена, която платих през лятото на 1993-та, в сравнение с факта, че на Радослав Радев му се наложи спешно да избяга от демократична България и следите му се загубиха нейде в чужбина. Преди това, след като вече излъчих съдържанието на казаното от него, се срещнахме и запознахме ( понеже той отказа да дойде в предаването ми именно от съображения за сигурност). Сподели, че го заплашват с убийство – някакъв наемник му насочил пистолет насред улицата. В тази война той се оказа “безследно изчезнал”.
Авторът на интервюто в “Отечествен вестник” с него Констанца Анчева, майка на 4 деца и в разгара на жизнените, и творческите си сили, скоропостижно се разболя смъртоносно и почина седмици по-късно за потрес на всички, които я познавахме като най-усмихнатият и енергичен човек в журналистическата колегия. Както съм писал вече, някакъв бивш фатмак, заграбил търговия с бензин, казал на приятелка на Констанца, че такава съдба чака всекиго, който си отваря много устата ( Констанца беше допълнително ненавиждана като дъщря на тогавашния директор на Нефтохим, който изглежда пречеше доста на руско-българската, организираща се по онова време престъпност- както се видя по късно от размаха на нейната дейност чрез развихрянето на огромната контрабанда по трасето Русия-България-Сърбия при разпада на Югославия в условията на поредната балканска война) .
Като най-русофоб от вчера насам се открои, обаче, самият русолюбив по подразбиране ( защото не е предприел каквото и да било досега срещу руската намеса в България) главен прокурор Сотир Цацацаров. Не е хубаво да се каламбури с имена, но той, солидарно с русофобите от ДАНС ( които също бойкотират инструкциите на Кремъл за повече разбиране към проруската политика на Турция ) , изведнъж натири трима турци да си ходят у дома. С това си заслужава прозвището Натир Цацаров. И той се оказа русофоб, който не уважава напълно линията на Кремъл към укрепване на приятелството между аркадашите Владимир и Реджеп.
Мисля, че долното естество на горните примери е повече от достатъчно да заключим, че тежка русофобия е налегнала България. Господ да ни е на помощ! Защото е единственият началник на русофоба Борисов, силният човек в българската политика в периода на отслабената до пълна капитулация българската съпротива срещу руския натиск по всички български фронтове.
Share on FacebookСтана известно Предложение за резолюция на Европейския парламент относно установяването на общо легално определение за словото на омразата в Европейския съюз.
Ето и текстът на предложението, внесено от Алдо Патричело:
Европейският парламент,
– като взе предвид кодекса за поведение относно незаконните изказвания в интернет, подбуждащи към омраза (2016 г.);
– като взе предвид член 133 от своя правилник;
А. като има предвид, че понятието „слово на омраза“ означава всички „форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават расовата омраза, ксенофобията, антисемитизма или други форми на омраза, основаващи се на нетърпимостта […]“ (Съвет на Европа, 1997 г.);
Б. като има предвид, че в областта на стратегията за борба с тези форми на изразяване в ЕС Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube са подписали кодекс за поведение, чрез който приемат да анализират в рамките на 24 часа по-голямата част от основателните сигнали за отстраняване на незаконни форми на подбуждане към омраза (31 май 2016 г.);
В. като има предвид, че работата на гореизброените платформи трябва да бъде допълвана от съвместно усилие на държавите членки за определението на словото на омразата в правен смисъл, което понастоящем се различава в отделните държави: от гъвкавото определение на словото на омразата в Германия до изключително изчерпателното определение в Чешката република (Study on hate speech Online in Belgium, Czech Republic, „Проучване относно словото на омразата в Белгия, Чешката република, Германия и Италия, 2016 г.“);
1. призовава Комисията да направи проучване относно възможността за установяване на общо легално определение за словото на омразата в Европейския съюз.
В края на миналата година в Ню Йорк Таймс се появи статия с красноречиво заглавие – Забравете за AT&T. Реалните монополи са Google и Facebook.
Поводът беше предполагаемата сделка между AT&T и Time Warner – но ако се интересуваме от медийни монополи, да погледнем към Силициевата долина, написа Ню Йорк Таймс , компаниите с господстващо положение в разпространението на медийно съдържание в наши дни са Facebook, Google, Apple и Amazon.
Не става дума само за журналистически публикации.
Eвропейската комисия в последно време предприема действия както по линията на конкурентното право, така и по линията на защита на потребителите, които заслужават отбелязване:
ЧЕП означава Член на Европейския Парламент. А сега да видим, какво разправя за тях синдиката КНСБ, от вчера, 17-ти март 2017-та г. Цитат: "Както стана ясно на дискусията в КНСБ, ратифицирането на този документ би означавало буквално...
2004 - 2018 Gramophon.com