Лили е винаги засмяна. Иначе вероятно делово бихме я нарекли с истинското й име – Лилия Моллова – маркетинг мениджър в 3KEY Rooms. Но тя е предприемач по натура, мечтател по душа и широк човек, съзидателна и действена. Майка, но и работяга голяма Създава със своя съпруг и още едно приятелско семейство една от първите ескейп стаи в София, като скача от корпоративния живот в джунглата на предприемачеството. Смел скок. И успешен. Та така – поговорихме си с Лили тук

Без всякаква пазарна, икономическа или здравомислеща логика цената на електроенергията, на енергийната борса в София, за утрешния ден, е най-висока сред общо деветте европейски страни, които редовно наблюдавам, сравнявам и понякога ви по...

Днес ще ви покажа най-яката виртуална, интерактивна, пре богата карта на света, на която можете да наблюдавате практически в реално време (със закъснение от максимум ТРИ часа), посоката и скоростта на ветровете, температурите, относ...

От достоверни източници научаваме, че Европарламентът праща в Гамбия Николай Бареков да наблюдава на 6 април изборите в тази африканска страна.http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/evroparlamentat-izprashta-barekov-v-gambiya-da-se-sledi-za-demokratichni-izbori

Защо?

С какво са се провинили гамбийците, че им уреждат този гамбит?

Имам необосновано предположение.

Преди всичко въпросът е технически. Кой друг би могъл да се справи по-добре с непредсказуемата ситуация в неизвестната му страна от известния със своя непукизъм наш сънародник? Той успя да се натресе в Брюксел с елементарни, предизвикващи смях езикови познания, та в една Гамбия ли няма да се оправи!

Нашият евродепутат многократно е изтъквал, че не е кой да е, а политик от европейски ранг. Изкласил е този връх. Сега е време да изкачи и африканския.

Него заклинания на шамани не го плашат- те и българските викаха, че е едно нищожество и елементарен нагаждач, но той взе че омагьоса ловко стотици хиляди евробългари и се промъкна в Европарламента.

Ако се окаже ,че Гамбия е родината на мафиотския клан Гамбино, нашата барекуда ще се чувства като в родни води.

Човекът с часовника за хиляди евро- за когото русолюбивият пловдивски мутрополит би камбаните в деня на сватбата му, не може да бъде подкупен в една бедна африканска държава нито с пари, нито с повече слава от онази, с която непреходно вече се е покрил ( още преди да се покрие в центъра на Европа).

Приятелят на туземните балкански олигарси, които “купува и продава” с лекота  ( след като  купуват за техните мисии медийната му бухалка), не може да бъде впечатлен от нищо ново в друга джунгла.

Политик с простоватия прякор “дудука” е подходящ мисионер на европейската култ-ура в дълбините на континента, където учените казват, че се е зародило самото човечество.

И не на последно място: африканците също трябва да имат шанса да се насладят на факта, че и европейците не са много стока, когато стане дума за качеството на техния вот, на базата на който европееец със споменатите по-горе качества, бива нает да върши работа за заплата, равна на брутния вътрешен продукт на няколко африкански села , взети заедно.

Share on Facebook

“Интересен феномен” е фактът, че най-агресвините противници на демокрацията сред протестиращите у нас често се оказват или криминално проявени, или “просто” лабилни хора, податливи на екзалтация по националистическа линия, но предимно с проруска окраска в някакъв задължителен микс между тези компоненти. Разкритията на организацията “Чист интернет” само потвърдиха тази тенденция, изобличавайки криманално проявен интернет активист като генератор на огромно количество лъжлива информация в подкрепа на БСП, национализма и Путин, гарнирана с много чуждомразие. https://bivol.bg/trolls-hybrid.html

С такава окраска беше колективният профил на шепата т.н. контрапротестиращи през лятото на 2013 г., когато телевизиите ги легитимираха като равнопоставени според отделеното им телевизионно време в репортажите ( а по-късно и в коментарните рубрики в публицистиката) спрямо хилядите митингуващи демонстранти, изригнали по улиците на София след арогантния опит най-важната тайна служба в България да бъде подчинена съвсем явно на един забогатял от политиката всеяден олигарх в пелени, намирисващи на  комунизъм втора употреба.

Малко преди това, по време на февруарските безредици, представяни като спонтанно недоволство на граждани, “борци” срещу тогавашната власт откровено развяваха руското знаме.

Имаме пореден случай от подобно естество. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/03/22/2936966_policiiata_skri_aresta_na_mladeja_s_ruskoto_zname_ot/

СТОП КАДЪР от новините на Нова тв на 7 март 2017 г., публикуван от “Дневник”

Колегите от “Дневник” повдигат в своето разследване интересния въпрос защо МВР са скрили информация за ареста  ден по-рано на младежа с руското знаме, появил се след това в кадър в репортаж на Нова телевизия на 7 март от Белене. Авторът на тези редове още същият ден  изрази учудване, защо камерата на телевизията спестяваше присътвието на загърнатия с руския флаг Марио Дулев ( чието име “Дневник” изяснява сега) и то при положение, че той явно е бил в непосредствена близост, както стана ясно от появата му в кадър буквално с една крачка от дясната страна на оператора. Нима не привлича вниманието на един оператор, един репортер и на онези, които им говорят в слушалките и следят обстановката от апартната в София феноменът на чуждото знаме сред местните чуждомразци в Белене?

Ако афектираният русофил не беше се изпъчил сам с крясъци срещу политиците, които до един са врагове и национални предатели, зрителите нямаше да разберат за демонстрираната на това събитие руска връзка, толерирана явно от организаторите на позорището. http://ivo.bg/2017/03/07/и-без-руски-уран-в-белене-има-облъчени-о/

НяКОЙ иска да скрие колкото се може повече руският отенък на подстрекавания примитивен патриотизъм, употребяван за дискредитиране на самата европейска демокрация ( от която Корнелия Нинова вече се разграничи предизборно както никой досегашен лидер на БСП).  По всичко личи, че влиянието на западноевропейската социалдемокрация, под чийто натиск БСП беше принудена да приеме членството на България в НАТО и БСП, е изместено вече от рублопотока, потекъл на мястото на несъстоялия се “Южен поток”.

Полицията, политиците от т.н. системни партии и медиите, ръка за ръка и рамо до рамо в таен “симбиоз” ( по Станишев) прокарват пътя на рублопотока до манипулираното съзнание на шараните, за каквито имат българските избиратели, за да си стоят на сухо и да чакат поредния прилив рубли да напои очакванията за евразийски реванш, какъвто се очертава при повторението на 1944-та , т.е. в новото 44-то Народно събрание, което ще бъде окупирано от преклонени главици пред Москва.

Share on Facebook

Учени са получили доказателства за това, че на кометата Чурюмов-Герасименко се случват свличане на маси . На снимките получени от Rosetta се вижда , как част от 'скали' на кометата са се сринали, което е довело до изхвърляне на прах и газ.

Две малки повреди са установени на едно от шесте колелета на марсохода Curiosity. Както са съобщили от Лабораторията по реактиво движение в Пасадена , това е станало в резултат на естественото износване на материала и не трябва да се отрази на плановете и сроковете на експлуатацията на апарата.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: София осъмна със седем нови паметника на жени

Третата и финална дискусия от поредицата “Българската култура – от забрава към успех” ще се състои в Бургас на 24 април, петък, от 18 ч. в зала „Георги Баев“ на Културен център „Морско казино“. Събитието се организира от най-големия сайт за книги и четене у нас “Аз чета” в подкрепа на културната програма в предизборната платформа...

Преди няколко дни в интернет беше разпространен на български текст на руския блогър Аркадий Бабченко, озаглавен “ Не си тръгвайте”, в който той призовава протестриращите срещу властта руснаци да проявяват упоритост, а не да се оставят властите да ги натикват да “махат с балончета” в определените за целта места и после кротко за да се разотиват.  https://www.clubz.bg/51650-i_ne_si_trygvajte

Призивът на Бабченко има за адресат единствено руската аудитория, макар и българите да има какво да разпознаят в него за себе си по аналогия. В нов свой текст, публикуван в сайта на “Ехото на Москва” и озаглавен “ Митичната гордост”, авторът като че ли още повече засяга специфично болна руска тема – за фалшивата руска гордост със събития и измислени факти, формиращи руската историческа митология. Но при цялостен прочит на примерите за онова, с което се гордеят съвременните руснаци, откриваме, че руската гордост съвсем не е само руски проблем.

Митовете винаги са опасни, обобщава Бабченко и дава примери с мита за “подчовеците”, довел Аушвиц или до мита за “руската собственост” върху Крим, послужил за неговата окупация от Русия, приемана като повод за гордост от руснаците днес ( мнозина българи ще научат от този текст, че името Владимир всъщност е било длъжност в древността, нещо като Губернатор).

Бабченко анализира конспективно резултатите от национално проучване и класирането на поводите за гордост на днешните руснаци, сред които водеща е победата във Втората световна война, наричана само в Русия “Велика отечествена”, за да се избегне признанието, че СССР причинява великата касапница солидарно с нацистка Германия, разкъсвайки Полша. Наред с известните истини за западната помощ за СССР по време на войната с Германия (  помощ, която в Русия не обичат да признават като фактор за крайната победа), Бабченко припомня и друго, което “не помнят” в днешна Русия: че както американците, така и руснаците използват разработената от германците ракетна програма и на нея дължат първите си ракети и космически успехи. Стотици са били германците, чиято експертиза е родила съветската космическа програма. А броят на мобилизираните германци, създали на практика съветската ядрена програма, е бил 7 ( седем) хиляди.

Анализът на Бабченко разбива на пух и прах с по едно-две изречения някои от митовете за руските военни победи през вековете – от измисленото “велико клане” на Чудското езеро , където канонизираният по-късно като светец Александър Невски е воювал цифром и словом с 26 западни рицари, през участието на княз Дмитрий Донски в гражданската война между претендентите за престола на “Златната орда” на страната на по-силния хан ( но някъде другаде, а не на измисленото Куликово поле), до страхливо бягство на Петър Първи от бойното поле с шведите при река Нарва и измисления поход на Олег до Цариград за разлика от реалния на Светослав, чийто “подвиг” се състои в разгромяването на България ( довело до драмата, която в съветизираната България наричаха в училищата 2 века византийско робство, без да обясняват руските му корени).

Примерите на автора за 100 процентната заслуга на американците и германците за индустриализацията на СССР, с която толкова се гордеят днешните руснаци, са интересни с това, че от този списък няма руско изключение. Цитат, макар и на руски, е ясен с изброяването на малка част от примерите:

“Индустриализация вся, полностью, сделана американцами и немцами. Вся и полностью. «Дженерал Электрик» и «Сименс». Символ индустриализации ДнепроГЭС: главный консультант проекта американец Хью Купер, оборудование Крупп и Мангейм, турбины «Дженерал Электрик». Единственное, что в ней есть советского — рабский труд зэков. И так по всем проектам. По всем. Магнитогорск — американцы. Челябинский тракторный — американцы. Газ — американцы. АЗЛК — Форд. Он сначала и выпускал «Ford A». Казанский авиационный — немцы. Новокузнецк — чехи”.

Само Беломор канал, оказал се абсолютно ненужен и неизползваем днес, построен върху костите на десетки хиляди концлагеристи, е чисто руска заслуга, иронизира Бабченко. Дори и батискафът, с който Путин показно се спуска в морето, е холандско производство, продължава той с иронията.

Бабченко прогнозира, че Русия ще стане велика само тогава, когато бъде върната към реалностите, както се получи с Германия. И прогнозира, че това неизбежно ще се случи, макар и след болезнено осъзнаване на истината за руската история. http://echo.msk.ru/blog/ababchenko/1948348-echo/

Share on Facebook

Как се става голям лош вълк като чичо Зълчан? Сигурен съм, че това е първата мисъл, с която се буди рано сутрин всяко подрастващо вълче. После отива с огромно желание в Колежа по коварства, за да спечели своя Златен медал за лошотия. Да, бе, да – бас ловя, че Малчо Вълчо не мисли така! Привлякох...

Със Стощн днес ще ходим на мач на Валенсия. Приятно четене:

Рожден ден на Местая!

Валенсия, Испания

Отново с моя добър приятел и сподвижник по спортни пътувания Манол решихме да посетим нова футболна дестинация. По моя идея се спряхме на любимия ми футболен отбор в Испания – Валенсия. Решихме, че е най-удачно да го реализираме на връх моя рожден ден, когато трябваше да се състои мача между Валенсия и Атлетик Билбао на легендарния стадион Местая.

Синхронизирахме нискобюджетните полети от София и Манчестър до

Валенсия,

резервирахме апартамент в центъра на града и закупихме билети за мача онлайн. Оставаха ни няколко месеца до пътуването и с нетърпение очаквахме Валенсия да започне да побеждава, защото отборът преживяваше един от най-трудните си сезони. В навечерието на пътуването ни Валенсия беше малко над зоната за изпадащи (15-то място) и след няколко поредни много слаби резултати.

Моят полет от София кацна на

летище Кастейон,

което на около 100 км. северно от Валенсия. В самия град пристигнах късно вечерта с директен автобус от летището. Срещнахме се с Манол и съпругата му близо до Двореца на Музиката и веднага изпихме по бира за добре дошли.

На следващата съботна сутрин се включихме към

безплатната туристическа обиколка на града

с гид на английски. Отново се изненадах, че изключително малко испанци говорят език различен от техния роден. Пешеходният тур на града продължи почти 3 часа и ни запозна с интересни факти за Валенсия. Това е третия по големина град в Испания с население от почти 1 млн. души. Исторически винаги е бил оспорвана територия между католицизма и исляма, идващ от Африка. Голяма част от църквите са трансформирани джамии. Въпреки, че е най-голямото търговско пристанище в Средиземноморието, градът е изграден с „гръб“ към морето. Има чудесна инфраструктура благодарение на дългогодишното финансиране от ЕС, а архитектурното строителство е правено с дългосрочен план.

Следобяд направихме обиколка на

стадион Местая,

където Валенсия играе своите домакински мачове. Това е един от най-старите стадиони в Испания и Европа въобще като локация т.е. тя не е сменяна от създаването на клуба през 1919 г. Стръмните му трибуни събират почти 55 хил. души, което го поставя на трето място след стадионите на Реал М и Барселона в кралството.

Валенсия не може да се сравнява с успехите на именитите си съперници в Ла Лига или Европа, но има едни от най-запалените фенове. Въпреки, че отборът не е печелил отличие от почти 10 год. и преживява една от най-сериозните си кризи напоследък над 40 хил. фена имат годишни абонаментни карти за трибуните.

Българинът Любослав Пенев е една от легендите на клуба

и има специално посветена сбирка в музея.

Вечерта ходихме на

Фламенко

в един от по-непопулярните квартали на града по препоръка на наш приятел. Изпълнението беше чудесно, но със сигурност сме пропуснали подробностите поради това, че не говорим испански. Преди това хапнахме традиционната за Испания паеля – ястие с ориз, заешко и зеленчуци, което произхожда от Валенсия.

Направи ми впечатление, че испанците консумират доста солена храна. Силно препоръчвам да се посети

закрития пазар на града (Халите),

където може да се намери чудесна храна на разумни цени. Като цяло, цените във Валенсия не ми се сториха изненадващи…

Денят е неделя – 19 фев и няколко събития са се натрупали – рожден ден, мач на любимата Валенсия и трагичното обесване на Апостола. Измежду телефонните обаждания с честитки хапваме на бързо в Халите и потегляме

към новата част на Валенсия

Там преди десетилетие са построени футуристични сгради, който днес формират

Квартала на изкуствата и науката

Част от него са туристически атракции като гигантски аквариум (най-големия в Европа) и био-парк. Въпреки противоречивата си история от финансова гледна точка, футуристичният квартал привлича хиляди туристи в наши дни.

На обяд хапнахме традиционните тапас т.е. малки сандвичи и започнахме да се вълнуваме за мача. Потеглихме към стадиона и очаквахме да има тълпи от фенове по улиците. Нищо подобно, феновете се бяха събрали около

Местая,

пиеха бира и дори си говориха с гостите от Билбао. Имаше доста полиция, но всичко беше спокойно. Бирата около стадиона беше по 1 евро, сравнено с 4 паунда в Англия – истински испански социализъм, а за цената на билетите по-добре да не говоря.

Стадионът отвътре е като бетоново чудовище с много стръмни трибуни (има прилика със стадиона Надежда в София). Седалките бяха мръсни, хората си носиха вестници, за да сядат на тях и масово се люпеха семки. По трибуните имаше и млади и стари и много семейства с деца. Атмосферата беше приятелска, а най-хубавото беше, че Валенсия победи, което не се беше случвало от много време.

Вечерта поляхме победата и рождения ден с водата на Валенсия – много приятно питие, което не съдържа Н2О …

На следващия ден взехме модерното метро и отидохме да пием

кафе на крайбрежния булевард на Валенсия

в близост до марината, където някога е стартирало трансатлантическо ветроходно състезание Купата на Америка. Пак там са се провеждали и стартовете от Формула 1, където състезателите шофираха по улиците на града. Макар и в средата на февруари имаше ентусиазирани плажуващи на широката пясъчна ивица.

Вечерта след панорамна обиколка по крайбрежието и преминавайки през няколко призрачни курорта с размерите и застрояването на Слънчев бряг се озовах на борда на самолета за полета обратно към София.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:

Booking.com