На изборите през ноември 2016 г. се явиха рекорден брой кандидатпрезидентски двойки. В настоящия анализ проследяваме как протекоха рекламните кампании на кандидатите, с какви послания те се обърнаха към българския избирател, какви теми и проблеми откроиха. Акцентът е върху онлайн рекламата. Ще проследим доколко адекватно и ефективно политиците използваха гъвкавите ...

Напоследък премъдрият ни екс-премиер Борисов, сякаш позабравил добруджанския урок по история, който му преподаде журналистът Коритаров (виж видеото, след текста), си позволява да плещи глупости за "пияния Хрушчов, който подарил Крим на Украйна". С това премиерът Слънце услужливо обслужва официалната руска доктрина, довела до инвазията и анексията на полуострова. Тази теза на Борисов по своята цинична същност обслужва и позицията на руската (разбирай кремълската прокуратура), че Хрушчов е "подарил Крим незаконно" на Украйна.

Незнанието на Борисов по отношение на елинската, византийската и османската част от историята на полуострова и свързването му само и единствено с руската (след присъединяването му през 1783 г. към империята на Екатерина Велика) щеше да е просто въпрос на личната му непросветеност, ако въпросният не беше двукратен, с амбиции за трети мандат като премиер.

Позицията на Борисов е недопустима и заради факта на съществуването на Будапещенския меморандум (от 1991 г.), според който Русия (както и САЩ и Великобритания) се отказва от каквито и да било териториални претенции към Украйна, а тя от своя страна се отказва от ядреното си оръжие...

Тезата на Борисов е политически нелепа и несъстоятелна и ще си позволя да му припомня, че:

На 30 март се навършват 150 години откакто руският император продава Аляска на САЩ. Съществуват мнения, основно в руските медии, че Аляска е дадена под аренда на САЩ за период от 90 (100) години...

По силата на "логиката" на Бойко Борисов, няма никакви пречки за анексия и връщане на "Руска Америка" във владение на Путиновата империя...

В същото време, руски разузнавач дава инструкции на БСП за изборите и им посочва кандидата за президент, който печели изборите. ДАНС знае за случая. Информира висши политици и нищо повече. Никаква реакция. Никакви последици. Никакви политически коментари. Борисов мълчи услужливо, без да дразни излишно Москва.

Премиерът Слънце обаче се обижда, че Йончева и Нинова казали, че ГЕРБ крадат от т.нар. саниране и много, ама много се ядосва, чак ще съди Корнелчето. Но мълчи като комунист на разпит за зетя на Делянчо Добрев (мъж на братовчедка му), чиято фирма в консорциум с други две, спечелила сто милиона от обществени поръчки именно за саниране...

Корнелия Нинова ни се кара, че демокрацията й отнела много, но обяснява, че живее с 2500 лева на месец (сигурен съм, че стойността е занижена за пред телевизора), а сина ѝ учи в американски университет с десетки хиляди долари такси и разходи на всеки семестър.

Същата тази Нинова си кани застъпник в студиото, който в ефир се изцепва, че "с други ченгета от ДС се уговаряли чий дядо да измъчват", докато Корни го потупва майчински по рамото с усмивка блага...

Трима "патриоти" не забелязват нищо от случващото се и броят 200-300 автобуса (15,000 хиляди души, под 0.5% от потенциалните избиратели), с които не може да се избере и един депутат в Кърджали, където има общо 5 мандата от 240... Но си трайкат за ДС и КГБ агентурата...

Накрая впечатляващо и съмнително спокойният и индиферентен Сидеров прочете некролога на ЕС и с бляскащи искри в погледа очертава световните пазари за българските кисели корнишони.

Евразийските пазари...

На фона на всичко това от вас се очаква само и единствено безкритично да гласувате... Без да мислите има ли ляво, има ли дясно; приоритет ли е Русия; колко "традиционно добри и братски" трябва да са отношенията ни с Кремъл; кой ще крепи на Борисов стабилността в 44-тото НС...

И има ли партия или коалиция, която ясно дефинира национална позиция в защита на суверенитета и независимостта на България в рамките на ЕС и НАТО?

watch video: see more:  

На 23 амрт 2017 , НАСА проведе огневи изпитания на модернизираният двигател RS-25 , предназначен за РН Space Launch System (SLS) и стартове на корабите Orion към Марс.

Астронавтите на НАСА Шейн Кимброу и на ЕКА Тома Песке , излязоха на външната повърхноста на МКС за провеждане на планови дейности по техническото обслучване на орбиталната станция.

Австралийски и немски физици са назовали главния кандидат в известната Вселена , който може да има химически елементи от 'острова на стабилноста' - това са елементи разположени в края на таблицата на Менделеев и съдържащи 114 и повече протона.

Американски учени са показали , че ъгълът на наклона на оста на въртене на Церера е много бързо променящ се. Това става поради влиянието на Юпитер и Сатурн и води до появяване на малката планета на загадъчни ярки петна.

Имам един въпрос във връзка с разкритието на Уолстрийт джърнъл, че ДАНС имат копие на секретни рускии инструкции към БСП как да спечелят президентските избори миналата година. Повтарям, миналата година.

Маналата година най-осведоменият човек в държавата беше най-овластеният политик по силата на конституцията, премиерът Борисов. Той знаел ли е за този скандален документ и ако е знаел, защо не е предприел нищо срещу уж големия си политичски съперник БСП ( за намесата на Русия и за някакво противодействие срещу нея пък изобщо не питам )?

Макар и само два дни преди края на предизборната кампания, написаното от американския вестник би трябвало да предизвика някаква реакция, ако не и да се превърне във водеща тема за ГЕРБ. Вместо това обаче Борисов занимава аудиторията днес в последната си телевизиона изява преди изборния ден със спомени как крал джанки като дете, ял бой от баща си и поради това повече не пипал чуждо – нещо, което трябва да приемем като доказателство за неговата предопределена невинност по отношение на кражбите в държавата, разигравана от него лично от различни началнически позиции вече 10 години.

Направо се изкушавам да се “похваля”, че и аз съм изял доста бой за непослушание, но за разлика от Борисов си останах непослушен. Но все едно, че не съм казал нищо…

Повече от обоснованото ми предположение е, че Борисов отдавна е бил запознат с онова, което едва сега научаваме от Джо Паркинсън, пратеникът на американската медия, с когото разоварях повече от час в София на 22 февруари. Ще ми се да съм знаел и аз същото ( напълно възможно е кореспондентът също да не е бил информира по онова време за руските инструкции). Но моят “пропуск” е по-скоро закономерен, отколкото укорим, докато за Борисов е недопустим. Той го издава като играч в отбора на Русия заедно с Нинова, с която се дърлят махленски за глупости по време на комфортното си гастролиране в услужливите телевизии.

Хитруването в политиката носи временни резултати. Лошото при Борисов е, че това време се проточи толкова, че дори и реалните му критици говорят за “ерата Борисов”.

Ако се окажат верни последните сондажи и ГЕРБ наистина са “дръпнали” през последните дни с няколко процента пред БСП, трябва да си зададем въпроса какво се е случило междувременно, какво по-различно направи Борисов, освен, че доста по-активно се включи в кампанията, след като мързеливо почти се беше самоизключил от кандидатпрезидентската през миналата година.

Отговорът, според моите наблюдения, е че Борисов за първи път започна да се умилква не само на русофилите, но и на еврофилите, които искаха да чуят от него поне няколко думи на съчувствие към каузата на Украйна – не заради самата Украйна , а заради аналогиите, които предизвиква у нас. Борисов направи точно това: малко, много малко, дори пренебрежимо малко на фона на значимостта на този въпрос, мръдна в посока на нещо като солидарност с общоевропейската позиция срещу руската агресия, без,  разбира се , да я нарича с истинското й име.

Куриозното е, че изразните средства, с които Борисов си служи, за да намигне в знак на несъгласие с руската окупация на Крим, се използват и от внука на Тодор Живков. Младият Тодор Славков, цитиран от жълтия сайт ПИК, рецитира дума по дума като своя мисъл казаното от Борисов колко опасно ще бъде “да дойде един турчин и да забие знамето в Кърджали”.

Колкото и да е дребна стъпката на Борисов в тази посока, тя вероятно му е донесла въпросните увеличени проценти, ако измерването на социолозите отразява реалната картина. Колебаещи се в избора си в дясно получиха извинителна за себе си причина защо “все пак” трябва да подкрепят отново онзи, който обсеби вота им и вече 10 години ги стимулира да му гласуват по …телесъобразност.

Share on Facebook

Ислямска държава отново напомни за себе си, поемайки отговорност за дръзкото нападение в сърцето на Лондон на 22 март. Имаше няколко версии около атаката, включително дали атентаторът е част от клетка, дали има координация или е вдъхновен от речите на лидерите на групировката "вълк-единак". Този случай дава повод да се напомни за грешките, които се правят при разискването на темата. Всичко онова, което се знае за начина, по който действа Повече [...]

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК осъжда остро нападението над учителя по история и кандидат за депутат Емил Джасим

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Два дни преди извънредните парламентарни избори в България, силите между основните партии – ГЕРБ и БСП, изглеждат изравнени, а съставянето на стабилно правителство, което да изкара пълен мандат и да проведе необходимите реформи – все по-малко вероятно. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, кой измежду ГЕРБ и БСП ще бъде първа политическа сила и кой втора – има ли този въпрос някакво практическо значение?

– За балканския политически субект меренето на мускули е важно, Фили. Въпрос на престиж е да дадеш първи пресконференция и да натриеш носа на съперника, макар да си напред едва с един или дори с половин процент, както се очертава. За БСП това би било първа победа над ГЕРБ от 12 години насам. Успех на ГЕРБ пък би доказал, че те вече са овладели тенденцията за движение надолу, която мъчи душите им от миналото лято насам. Другата страна на въпроса кой е първи и кой – втори, е свързана наистина с реалните практически ползи, тоест, с обществения интерес. Тя се свежда до това кой пръв ще вземе мандат за съставяне на правителство, защото нищо чудно след тези избори конфигурацията в Парламента да е такава, че само първият опитал да има шанс.

– Какво показват последните проучвания за броя на партиите в бъдещия парламент?

– Общо взето, въпреки някои движения нагоре и надолу в самите прогнозни резултати, Фили, днес, както и преди месец, се смята, че в 44-то Народно събрание със сигурност ще имаме пет партии, плюс вероятност към тях да се присъедини още една.

– Пламен, но по логика съставянето на коалиционно правителство в шестпартиен парламент не би трябвало да е чак толкова трудно, колкото казваш…..

– Така изглежда, но всъщност е трудно, доколкото в нашия случай има не едно, а две препятствия. Първото е математическия резултат и разпределението на местата бъдещия парламент. Ако приемем, че силите на ГЕРБ и БСП са изравнени и те вземат по около 30 на сто от гласовете както се очаква, то на преден план изниква темата за коалиционния партньор. Това значи – колко голяма ще е третата парламентарна група, ще стигне ли само тя, за да има мнозинство или трябва да се търсят още партньори, ще може ли новото мнозинство да управлява спокойно, включително да прави промени в Конституцията, ако се наложи, или ще трябва да работи изцяло в нейните рамки. Това са важни въпроси, Фили, а отговорът на социолозите е, че тъй наречените „Обединени патриоти” ще имат около 10 на сто подкрепа, ДПС около 8 и „Воля” на бизнесмена Веселин Марешки – 6-7 процента. Повечето агенции виждат също възможност в парламента да попадне и Реформаторският блок, но се застраховат, че динамиката на последните дни може да промени нещата, тоест, вместо това да влезе друга от общо трите малки десни формации или пък нито една от тях. Това е важно с оглед на второто препятствие за съставянето на бъдещото правителство.

– Какво е второто препятствие?

– Далеч отвъд математиката, Фили, то засяга характера и политическото качество на самите партии, отношенията между тях и отношението на обществото към тях, тоест, наличните обществени очаквания за това кои коалиции са възможни, „разрешени”, така да се каже и невъзможни или „забранени”.

– Има ли наистина подобни разрешения и забрани?

– Те са малко или много условни, но – да, има ги. Например знае се, че в момента евентуална коалиция с ДПС, независимо кой и с какви аргументи я прави, ще срещне силно негативна обществена реакция. Да, електоратът на БСП е доказал през годините, че все пак би преглътнал това по лесно от електората на ГЕРБ. Той е по-податлив на манипулации, а собственото му ръководство пък е винаги готово да го изманипулира в името на властта. В същото време евентуалната коалиция на коя да е от двете големи партии с тъй наречените „Обединени патриоти” предполага силно негативна реакция от страна на Брюксел. С тези уж български националисти ние тук сякаш сме свикнали, но въпросът е, че сред тях се мъдри и одиозната фигура на Волен Сидеров, яростен руски патриот, изминал пътя от откровения национал-социализъм до откровения путинизъм – нещо, което нито лява, нито дясна Европа могат да преглътнат. Така че трудно е да се каже, Фили, как ГЕРБ или БСП биха се справили с тези проблеми при евентуалните коалиционни преговори.

– А няма ли възможност популистката партия „Воля” да влезе в ролята на балансьор?

– Поне засега изглежда, че не, тъй като се очаква „Воля” да има скромен брой депутати, недостатъчни за правителство от двама партньори. Да, лидерът на „Воля” Веселин Марешки продължава да настоява, че социолозите лъжат и той ще получи поне 20 на сто от гласовете. Но до вчера той настояваше също, че в никакъв случай не би се коалирал с БСП, а днес твърди, че програмата на социалистите всъщност е най-близка до неговата собствена, с което си отваря вратичка. Така или иначе, Марешки вероятно няма да бъде главен фактор. Но в интерес на истината, ако някак успее да стане, той наистина ще е желан коалиционен партньор и за леви, и за десни.

– Не е ли твърде откровен популист, за да е така желан?

– Предизборната кампания показа, Фили, че ГЕРБ и БСП също са нагазили дълбоко във водите на собствения си популизъм и явно този на Марешки не ги притеснява. Поне не толкова, колкото ги притесняват отношенията с ДПС или лъженационалистите.

– А какво ще се промени, ако някоя от трите малки десни формации все пак попадне в парламента?

– И тя би имала твърде малко депутати, за да е повече от подкрепящ фактор, Фили, при това само за ГЕРБ – не и за БСП. Така че промяната няма да е съществена.

– Добре, но отдавна се говори за създаване на тъй наречената „голяма коалиция”, тоест, съвместно управление на ГЕРБ и БСП, независимо от противоречията помежду им. Възможно ли е това практически да стане?

– Съмнявам се, Фили, и то не само заради идеологическите противоречия между тях, доколкото те изобщо съществуват. Тук играят роля партийната несъвместимост, личната неприязън и други подобни, уж неполитически фактори. Най-важно обаче е основателното съмнение, че ГЕРБ и БСП чрез мирен диалог биха успели да си поделят икономическите сфери на влияние, за да управляват стабилно поне година-две-три, ако не и цял мандат. Не става. Твърде силни са апетитите им и едновременно с това – твърде противоречиви са интересите им, за да стане. Ето защо, Фили, очаквам каквато и парламентарна конфигурация да се получи след изборите тази неделя, съставянето на правителство да е много трудно, а дори да се състави – стабилно управление все пак да няма и България да се изправи пред нови избори в обозримо бъдеще.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com