Изт: ImagineAthena

DYSTOPIA e синоним на „антиутопия“ – често споменаван термин в научната фантастика за бъдеще, което плаши. В Уикипедия пише, че се превежда като „недобро място“. Обратното на утопия. Понятието „утопия“ навлиза в литературата благодарение на Сър Томас Мор: политик, писател и юрист, живял през късното Средновековие в Лондон. Човекът е оставил доста смислени неща за четене на поколенията, преди крал Хенри Осми да го изпрати на ешафода, но неговият magnum opus, ако може така да се каже, е произведението „Утопия“. Творбата описва визията на автора за едно съвършено общество, в което насилието, неравенството, престъпленията и бедността съществуват само в учебниците по история.

От анти-утопията се очаква точно обратното…

Сред изтъкнатите дистопични заглавия в литературата от последните сто години насам четем: „1984“, „451° по Фаренхайт“, „Пътят“, „Възможност за остров“, „Прекрасният нов свят“ и много, много други – всичките от различни автори, разбира се. Повечето са филмирани и сигурно вече определят представите ви за неприятното бъдеще. „Терминатор“ също може да се причисли към антиутопиите в киното, заедно с „Еквилибриум“, „Робокоп“, „Портокал с часовников механизъм“, „Дванадесет маймуни“, „Матрицата“, „Аниматрицата“ и сродните им сюжети. Нелоши са също: „Децата на хората“, „Гатака“, „Метрополис“, „Игрите на глада“ и т.н.

Въобще не ми се започва с романите от 21-ви век… Даже аз имам заглавие там.

Предлагам ви добре подбрана селекция от три късометражни филма за близкото бъдеще, в което не бихте желали да се събудите…

Продължителността на „лентите“ е между 14 и 29 минути. Общо няма да ви отнемат повече от един час.

Знаете си: пуканките в микровълната, волумето на макс и Enjoy!

Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Plurality“
(продължителност: 14:14)

Screenshot: „Plurality“ by Dennis Liu 

„Sundays“
(продължителност: 14:50)

Screenshot: „Sundays“ – a Postpanic Pictures Production 

„The Leap“
(продължителност: 29:41)

Screenshot: „The Leap“ by Karel Van Bellingen

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

Посланието си той е отправил открито днес около обяд, на Фейсбук стената си. То е повече от кратко, но за сметка на това пределно ясно и категорично. Така то празнува изборната победа на кукловодите си, които му осигурават дългогодишното...

“Дойче веле” разпространи мнението на един от ветераните на германската дипломация, запознати в подробности и в дълбочина с българския преход от комунизъм към демокрация.

Клаус Шрамайер е добре познат на онези от нас в България, които сме общували с него през 90-те години на миналия век. Той беше управляващ посолството на Германия в София в онзи критичен период на препънатия преход, когато беше свалено правителството на Филип Димитров и на негово място беше монтирано марионетното съзаклятие на проруската корпорация Мултигруп, чиито метастази днес са плъзнали навсякъде в полегналата с гръб към Русия , но втренчена в европейските фондове България.

Надявам се да не ми си обиди ( я разбере, я не) ако след 25 години си позволя да наруша неписаното правило да не се преразказват мнения на дипломати, споделени в частни разговори. Но Шрамайер беше убеден противник на харакирито, което си направи кабинетът на Филип Димитров с искането на вота на доверие под заплахата от ятагана на прекроеното парламентарно мнозинство, турило начело ДПС. Не просто сме спорили, а направо сме се карали с него по този въпрос, доколкото защитавах рицарската постъпка на Филип Димитров, която в емоционален пристъп той веднъж нарече по време на една вечеря с моя милост ( директор на БТА по онова време) в панорамния ресторант на Ню Отани “идиотска”.

С друг негов колега, какъвто беше посланик Петер Мецгер ( избор на социалдемократите), направо стигнахме до разрив при подобна ситуация по-късно. Той се опитваше да ме убеди на прием в посолството на Германия по случай националния празник, че премиерът Виденов работи за интергацията на България в НАТО въпреки очевидните доказателства за обратното. Повишихме си тон, с което не се гордея- още повече, че това привлече вниманието и на други гости сред западните димпломати, които застанаха на моя страна. Конфуз, след който доста години не получих покана за прием в това посолство.

Западните дипломати , обаче, не са “крепостни селяни”. Не е в тяхна полза фактът, че проявяват недостатъка на човеци, да тръшват вратата след себе си след дълга служба. Такъв е случаят с американските посланици в София Уйлям Монгтомери ( изгонен от Държавния департамент след семейни скандали като посланик в Белград), или с посланик Уорлик, който пък се завърна след поста в София във Вашингтон, за да пристане неотдавна на руска адвокатска кантора, близка до самия Путин.

Не съм чувал за руски посланик да бъде купен някъде на Запад и да отиде да работи демонстративно за противната страна ( нямам предвид чисто шпионските афери). Те си знаят защо това е ( смъртоносно) опасно предизвикателство за един руснак.

Да се върна на темата за Шрамайер , обаче, който демонстрира прямота в днешно време с актуалните си коментари за България. Той доказва, че родените в условия на свобода и формирани като манталитет хора, не са – както вече отбелезях- крепостни селяни. Днешното му интервю за “Дойче веле” , в което прави точна ( по мое мнение) дисекция на изборния резултат у нас, му прави чест със своята честност в анализа по отношние на личната му позиция, която по никакъв начин не може да бъде заподозряна, че е продиктувана от някакъв интерес ( това не е случай, в който могат да се изкарат едни милиони, както стана с преминаването на бившия германски канцлер Шрьодер на заплата в руския концерн “Газпром”).

За моя милост това интервю на Шрамайер е нещо като “компенсация”, че днес имаме съвпадение в менията, в които сме се разминавали преди – макар и в нюансите, а не по принципни въпроси.http://www.dw.com/bg/шрамайер-не-мога-да-разбера-българите/a-38132791

Share on Facebook

Третата среща от поредицата #Издателите на Аз чета – AzCheta.com и „Читалище.то“ ще ви запознае с Невена Дишлиева-Кръстева и издателство „ICU – publishing, translation, scouting“. Водещ ще бъде Милена Ташева от екипа на „Аз чета“. Събитието ще се проведе на 30 март от 19:00 ч. в Читалище.то. Невена Дишлиева-Кръстева превежда художествена литература от английски език. Завършила е...

 watch video:  see more:

В „35 кила надежда“ (изд. „Унискорп“) Анна Гавалда изгражда образа на Грегоар Дюбоск. Той е на 13 години и е в шести клас. Няма нужда да броите на пръсти какво не е наред – просто вече е повтарял учебната година два пъти. И ако има нещо, което ненавижда, то е ходенето на училище. Историята на...

Анита, както я знам, или Анна Христова, както е подписана стихосбирката й -„Опитомяване на камъка“, влезе в поетичната общност с впечатляващо любопитство и интерес към всичко новосъздаващо се. Обърна внимание към себе си с репортаж за събитието от „Пловдив чете“ 2015 г., на което участваха 9 поета, а аз модерирах. В София се включи в...

Два дни преди изборите любимата (дез)информационна платформа на фондация "Америка за (унищожаване на) България", вестник "Капитал" публикува следното пре любопитно писание "Кухи енергийни фирми" със сле...

Руско-турската предизборна война на български терен приключи с разцепление на турския вот и консолидация на проруския до такава степен, че в 44-то Народно събрание ще имаме еднопартийно управление от гледна точка на послушанието пред Москва. Вътрешнотурският вот, също като чисто българският, доведе до поражение на българските турци, които застават на критична позиция към Русия, а онези, които следват своя Сокол в метаните му към Кремъл, отново са в парламента ( макар и с подрязани криле), за да дадат своята лепта в обслужването на руското влияние у нас.

На някой може да му се струва странен този прочит на резултатите от изборите, но всеки е свободен да избира дали да вярва на фактите. Те показват, че руското пропагандно оръжие употреби страховете от Турция успешно както никога досега. Генералната репетиция за този успех бяха президентските избори миналата година. Ако целта е била в това отношение в парламента да замлъкнат няколкото гласове, позволяващи си да възразяват срещу хибридната намеса на Москва в България, то тя е постигната благодарение на тарана Борисов, който предизвика тези избори и сега ще може да пее своите частушки с всички останали гръмогласни изпълнители в целия диапазон от Марешки и Каракачанов до Нинова, все певци на руската правда. Нищо, че според него, днешните руснаци не били онези, които познаваме от песните за Червената армия.

Докато Ню Йорк Таймс “деликатно” припомня, че Борисов се противопостави на създаването на натовска флотилия в Черно море, за да не ядосва Путин, а във Франция се опасяват от патиотарското влияние върху новия му кабинет, в Германия го потупват по рамото като “проевропейски консерватор” ( макар на практика да консервира популизма и влиянието на рашизма у нас).

А у нас? Какво казваме у нас? Ето как, отново “деликатно” , ни преценяват отвъд океана, според същият отзив в Ню Йорк таймс:

“За някои избиратели Борисов ще има стабилизираща роля и няма да отчужди Русия”.

Иначе старият прадокс да намираме успех и в загубата напълно може да бъде възпроизведен и този път. Нима БСП не заведоха до урните стотици хиляди повече избиратели от последния път? Нима партията “Да, България”, която тръгва от нищото, не скочи лъвски с тези 3 спечелени процента? Нима ДСБ сега не получи самостоятелно ( във формата “Нова република”) процент и нещо повече , отколкото  при последното си самостоятелно явяване на избори? Нима ДОСТ не направи пробив от раз на първото си участие на парламентарни избори?

Е, реформаторите, АБВ и Татяна Дончева няма как да извъртят нещата в тази посока, но нали все пак трябва и да има и загубили…

Изборите с нищо не проформатираха, но преформулираха политическото пространство. Вече все повече ще чуваме за възстновяване на двуполюсния модел и за разцеплението на градската десница. Селската десница в лицето на ГЕРБ, както по времето на Стамболийски, печели в селска България и това няма да се промени без консолидация на гражданите против евразийското рашизиране на България.

Ако трябва да употребя футболните изразни средства на победителя Борисов, в този мач проруския екип размаза остатъците от проатлантическия отбор от отделни играчи.  Нинова лъжеше в предизборната кампания, а Борисов мажеше, докато заедно не ни размазаха. Дружно скриха за руските инструкции как се печелят избори, разкрити от един американски вестник без това да предизвика поне малко изчервяване нито при червените, нито при техните гербаджийски съзаклятници. Скандалът солидарно беше премълчан така, както в момента Москва мълчи за победата на уж проевропейския Борисов.

Най-голямата перверзия обаче е фактът, че този победил сговор на руското влияние се кълне, че триумфира заради необходимостта да бъдем успешни председатели на ЕС ( който Путин се бори да разруши). Щеше да е смешно, ако не е шизофренично.

Share on Facebook

„Анатомията на едно изчезване“ (изд. „ICU“, превод Надежда Розова) от Хишам Матар е първата книга на либийски автор, която чета, затова ми беше любопитно какъв ще бъде неговият стил, похватите и персонажите му. Оказаха се точно толкова наситени с емоции и загадъчност, колкото ми се искаше, без да го осъзнавам напълно. Още от минималистичната корица и заглавието усетих...