Близо три десетилетия след телевизионната версия на „То“ на Стивън Кинг, дойде времето и да се насладим на екранизация на може би най-популярната книга на Краля и в киносалоните. Ако все още не сте се понаплашили подобаващо, ето го и първият трейлър на лентата, която ще видим на екран на 8 септември. Режисьорът Андрес Мушети...

Жокера за намиране отговора на този въпрос води към римските цифри. Който открие и покаже цифрата НУЛА в римски термини той ще се доближи максимално до отговора на въпроса от заглавието. Пожелавам успех! Много по-лесно е да откриете отго...

Поредното приключение, в което се забъркват Дани и приятелят му Уендъл, е доста страховито. Кренвиршите в хотдога в училищния стол имат неестествен червен цвят, а един от тях ухапва Уендъл по ръката и той започва да се държи странно при пълнолуние. Скоро става ясно, че цяла партида кренвирши от Румъния са вампирясали и задачата да унищожат върколашкия...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-na-izborite-vsichki-zagubiha-specheli-zadkulisieto

Един от сакралните въпроси за отминалите избори, е кой спечели и кой загуби.

В генерален план отговорите са очевидни. Първият е – спечели статуквото. Или тъй нареченото задкулисие. Или мафията, която си има държава. Или прочутият модел КОЙ.

Както искате го наречете, но за всички е ясно – пак спечели онази система, която, вече близо 30 години след уж демократичните промени, играе ролята на задно колело за българското общество. Напук на всяка логика, желание за промяна, чувство за справедливост, принципи и морал, напук на всички вътрешни усилия и външна помощ, тази система продължава да ни стиска за гушите и да не пуска.

В персонален план тя включва бивши и настоящи ченгета, прокурори, съдии, политици, администратори, бизнесмени, обикновени бандити и целия техен обслужващ персонал, тоест, нещастниците, продали душите си на дявола за жълти стотинки.

В организационен план се състои от техните интереси, оплетени в змийско кълбо, от което никой, независимо дали отвътре или отвън, не може да разплете дори една цяла нишка. Независимо, че интересите им често са противоречиви, на дадено ниво на заплаха те умеят да се съюзяват и подпомагат.

Това туморно образувание винаги управлява България, независимо кой е на власт. А когато някой не му е удобен, сваля го и друг, по-удобен слага на негово място. То е динамично, гъвкаво и хамелеонски приспособимо. То имитира наличието на ред и институции в страната. То понякога къса парче от някоя непослушна опашка, щръкнала твърде предизвикателно извън кълбото. То дори често говори за промяна и реформи – но никога не ги прави, само ги имитира.

В исторически и философски план това е системата, която КГБ-тата и ДС-тата, държащи властта и парите в съветската епоха, ни спретнаха като подарък – да има в какво да живеем ние, без те да изтърват властта и парите в постсъветската епоха.

Както се казва по сватби и погребения, на спечелилите – честито!

Вторият очевиден отговор на сакралния въпрос за победите и загубите е, че загубихме всички останали. Е, може би не точно всички, но със сигурност – всички онези, на които наистина ни пука в какво мърдаме. На загубилите също честито! Да сме мислили навреме, като сме се съгласили да им живеем тук и сега.

Позволих си тази интродукция, за да е ясен контекстът, защото си дадох сметка, че в неделя вечер всички гледаха на изборния резултат стерилно, сякаш той е някак сам за себе си, откъснат от процесите в България през последните близо 30 години.

И така – всички партии загубиха тези избори.

Да, загубиха включително ГЕРБ, които, въпреки прогнозите за напрегнато равенство, получиха 5.5 на сто преднина спрямо БСП. Но да видяхте в изборната нощ Борисов да се усмихва и да се държи като човек, доволен от победата? Ако някой е видял подобно нещо, значи е гледал стара пресконференция. Сегашната беше доминирана от един неизречен, но напрял вътре в него въпрос – ами сега.

Как се прави правителство в тази парламентарна конфигурация? Математиката показва, че са необходими или ДПС, или тъй наречените Обединени патриоти. А никой не може да каже с коя от тези формации комбинацията е по-лоша – те и двете са такива, че който се докосне до тях, задължително гори.

След доста години в опозиция, като партия, а най-вече – като партийна върхушка, ДПС са така превъзбудени и жадни за голямата власт, че направо ще бръкнат в порциите още докато им ги сипваме. Тази треска ги тресе толкова яко, че търпеливият иначе Доган допусна напоследък две фатални грешки – издаде истинския характер на четата си, ориентирана еднозначно към защита на московските интереси в България и преряза пъпната си връв с Анаватан точно когато родината-майка взе интензивно да се сближава с Москва. Мъка, бей ефенди, мъка! А можеше и откъм двете страни на кьорсофрата да се такованка…..

Другата формация, с която – ще не ще – Борисов е принуден да търси евентуална коалиция, са тъй наречените Обединени патриоти. Наистина, те са от онзи вид, за който през Просвещенския XVIII век английският поет и есеист Самюел Джонсън роди знаменитата фраза: „Патриотизмът е последното убежище на негодника”. Но какво да се прави, мъдрият ни народ такива си ги избира…..

Да оставим настрани гнусната претенция на въпросните „патриоти”, че са повече патриоти от мен и теб, читателю. Достатъчно е да си дадем сметка, че в последната предизборна кампания техният популизъм надхвърли този на ГЕРБ и БСП взети заедно, по-висока от него е само патриотичната претенция всичките им глупости за 300 лв. минимална пенсия и прочие да бъдат тутакси реализирани.

Но това е малкият проблем с „патриотите”. Големият е, че Брюксел няма да преглътне в управлението на уж европейска България да участва лицето Волен Сидеров, този откровен руски патриот, изминал пътя през годините пътя от полуспонтанен национал-социализъм до нагъл и откровен путинизъм.

Затова ГЕРБ всъщност загуби изборите, въпреки че математически ги спечели – защото сега те са длъжни да съставят правителство, обратното би било нещо като политическо самоубийство. Но няма опция, при която третото им правителство да бъде стабилно и да оцелее повече от година, година и половина. А четвърто просто вече наистина няма как да има, ако и третото се провали.

Освен ДПС или пишман патриотите, другият вариант пред ГЕРБ е кабинет на малцинството с постоянно търсене на плаващи мнозинства. Това е толкова изтощително политическо упражнение, че никой в България не е способен да го играе дълго. На всичкото отгоре основният противник – БСП, вече няма да е беззъбата опозиция, която беше досега, а ще има доста места в Парламента и ще може да противодейства чрез свои плаващи мнозинства. БСП също загуби изборите – защото не ги спечели.

По техния си смешен начин комунистите се самонапомпаха и балонът им гръмна. От президентските избори насам те упорито се заблуждаваха, че гласовете за Румен Радев са гласове за тях и накрая наистина успяха да се излъжат. Ето защо сега през цялата кампания ги гледахме как упорито викат „хоп”, докато задниците им безпомощно се тътрузят по земята. Онази тяхна земя, дето гадната демокрацията им я отне, ама за това да не говорим, защото Корнелия Нинова каза, че не го е казала и дори да го е казала, то значело обратното на онова, дето е казала и, кой знае защо, още по-обратното на онова, дето била искала да каже…..

С подобни глупости няма как да се спечелят избори – дори в България!

Всъщност онова, което стана сега е, че БСП отново се мобилизира докрай и достигна тавана на своите потенциални възможности – малко под милион гласа. Оттук нататък пак ги очаква тъжният път надолу. Това е естествено следствие от факта, че БСП не може не само нормално да управлява, но и да бъде нормална опозиция. Тези типове винаги само рушат. Те винаги само искат да лапат. Те непрекъснато настояват хората да ги обичат, дори когато знаят, че заслужават сто тояги на голо.

За ДПС може да се каже, че на последните избори като брой гласове те не загубиха толкова, колкото очакваха, но като реално влияние загубиха повече, отколкото им се искаше. Точното измерение на тази загуба предстои да се види, но трябва да са каже, че резултатът на ДОСТ, макар да изглежда сравнително малък, никак не е случаен и е здрав клин, който ще продължи да се вбива в тъканта на ДПС до пълното негово разцепление.

За резултата на ОП, както и за самите ОП, каквото и да кажа, ще бъде невярно, защото те са патриоти, а аз не съм. Освен това съм слуга на империализма, който лъже, за да им пречи да лъжат свободно те. Кофти работа!

С партия „Воля” на Марешки нещата са обратното на БСП. Да, като цяло, „Воля” също загуби – макар да спечели достатъчно гласове, че да влезе в Парламента. Загуби инерцията от президентския вот, загуби възможността да бъде най-желания коалиционен партньор, доколкото е нещо като политическа девица в сравнение с ДПС и ОП. С активното си влизане в политиката, със зетьо-шуро-баджанакизма, които демонстрира чрез листите си, с непознатата парламентарна игра, която му предстои да играе, Марешки загуби и ще продължи да губи. Сега дори онези, които доскоро наивно, но искрено, го смятаха за малкия народен защитник Давид, заплашил с прашка огромния монополист Голиат, вече намират, че и той ги изостави и тръгна да урежда себе си.

Тотално загубиха на изборите и тъй наречените малки десни, градски десни, истински десни или както там се самонаричат онези три формации, които се чудят коя е дясната им ръка измежду двете леви. Толкова жалка работа в дясната сфера отдавна не е имало. Затова смятам, че там най-добрата политика в момента е всичко да се разпусне и да се съгради наново, но вече на здрава, принципна основа, а не на жажда за власт, блюдолизничество, политическо безсилие и празни приказки.

Жалко, но колкото и да е необходимо за страната подобно развитие, надежда всяка оставете – ново, истинско дясно, тук скоро няма да се случи.

Предвид всичко, казано дотук, граждани, моят следизборен призив гласи – който ще се маха, да се маха!

Който остане, да не се учудва, да не се оплаква и да си приготви за пълна липса на изненади – все така зле ще я караме. Освен ако не стане още по-зле – с братската руска помощ или дори без нея.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Това става ясно от официално заявление на Министерство на енергетиката, на интернет страницата му. То се явява пряко продължение на "Стана ясно, защо Борисов 2 подаде оставка" и "Няма по-тъп ЧЕП от българския", за кое...

Това става ясно от официално заявление на Министерство на енергетиката, на интернет страницата му. То се явява пряко продължение на "Стана ясно, защо Борисов 2 подаде оставка" и "Няма по-тъп ЧЕП от българския", за кое...

От НАСА са се определили с плановете за първите 10 старта на свръхтежката РН Space Launch System (SLS). Материалите от презентацията на ръководителя на подразделението на агентството по пилотирани полето Бил Герстенмайер е представена на експертен съвет.

За жалост страната ни е такава че без кеш на много места не може. Така че предполагам на всеки се е налагало да тегли кеш от кредитна карта. И му е ставало неприятно от таксата която е трябвало да плати. Но има начин да се намали тази такса поне малко ! Аз имам кредитна карта […]

Международният ден на детската книга ще бъде отбелязан в Orange Center с поставянето под светлината на прожекторите на младши книжарите на веригата. Празникът в книжарниците обаче ще продължи не един ден, а цял месец, като в инициативата се включват и издателствата „Фют“, „Егмонт“ и „Хермес“, както и „Аз чета“. На 2 април в Orange Center в The Mall, Serdika, Ring...

Изборите на 26 март бяха предизвикани от Бойко Борисов с еднолично решение, което беше изненада дори и за хора от близкото му обкръжение в първия момент, когато обяви това свое намерение. Ето защо ще бъде погрешно да се говори за ГЕРБ като партия, която предизвикала изборите. Нещо повече, при цялата прословута лоялност към вожда, от разни структури се дочуваха приглушени, но явни признаци на мърморене във връзка с риска от загуба на изборите, която би довела и до загуба на гарантираните досега порции във властта и икономиката, раздавани на послушните “деца” на бате им Бойко.

Но ето, че вождът им се оказа прав, макар и наведен към факторите, от които зависи третият му мандат. Защо обаче , както самият той отбеляза, лансирайки важна опорна точка, победата му не предизвика партийно ликуване и не се празнува с “бонбони и шампанско”, каквито щяло да има в лагера на БСП , ако социалистите бяха победили?

Борисов очевидно разбира, че присъства на погребението на собствения си възход и е неприлично да се радва на факта, че му предстои трето бягство от властта, с което ще отбележи срамен рекорд по напускане на управленските окопи. Дали това ще се случи още сега в контекста на евентуален провал на опитите му да състави правителство, какъвто теоретично могат да му сервират забогателите откъм ролята на балансьор патриоти от трипартийния сговор или пък ще му се случи след като устиска на премиерския пост до края на българското председателство на Европейския съвет, това не знам. Но тази прокоба тегне над него и не вещае да остави славен спомен за българския Наполеон от Банкя.

Както е казал Талейран ( не само по адрес на Наполеон и наследниците му във властта във Франция), “честолюбието не остарява”. Това е същият хитър френски дипломат, надживял доста сгромолясали се режими, върху чиито руини е съумявал да се изкатери като най-видният строител на европейски ред в началото на 19-ти век, отбелязал важността на щиковете, с които се взима властта, но и неудобството да се седи върху тях. Предстои и на Борисов да усети липсата на удобната реформаторска възглавница, от която така неразумно побърза да се отърве, в сравнение с щиковете на патриотарството, срещу които Брюксел е на нож по дефиниция.

Знаейки това,  онези с щиковете му предлагат вече открито да направи онова, което Макиавели съветва чрез афоризма: “ хубавото на обещанието е в това, че винаги можеш да се отметнеш от него”.

Предстои да видим дали гъвкавият Борисов няма за пореден път се отметне и да предложи брак по сметка на Нинова след годежа, който им предлага Валерий Симеонов. Брак в името на европейското ни председателство, разбира се. А вие да не си помислихте нещо друго?

Share on Facebook

През следващата седмица ни очаква едно от интересните пролетни събития за бизнес. eCommCongress е тук за трета поредна година и събира на едно място лектори със сериозен ecommerce опит – не само в България.

Днес ще ви представя един от тези лектори – Нора Кальонска, PR мениджър на модната платформа Shedd и портала OLX за България. С нея си говорихме за нестандартните офлайн активности на техния онлайн бранд и за синхронизирането на глобално и локално послание.

Кои са водещите маркетинг активности, на които залагате за популяризиране на Shedd в България?
Shedd е мобилно приложение за мода, което значи, че потребителите го използват изключително от мобилните си устройства. В това отношение голяма ефективност има performance marketing. Българите все още гледат много телевизия и този канал на комуникация също работи. За момента сме правили 3 големи ТВ кампании, предимно имиджови.
Голяма част от успеха на Shedd се дължи на „петия елемент“, както ние обичаме да го наричаме, и това е партньорството ни с модни блогъри, различни ПР активности и събития. По този начин успяваме да създадем близост с потребителите и да превърнем Shedd в твоята най-добра приятелка за мода, на която винаги можеш да разчиташ за съвет и подкрепа.

Как работи локализирането на маркетинг подхода ви към българския пазар? Виждали сме, например, клип с участие на български блогъри. Доколко автономен е криейтивът тук?
Shedd присъства на три пазара към този момент – България, Дубай и Австралия. Всяка държава има напълно автономен маркетинг подход в зависимост от целите, които си поставаме за развитие на продукта. Цялата ни комуникация се решава на местно ниво.
Много хора остават с впечатлението, че клиповете не са снимани в България и са адаптация, но това не е така. Работим с изключителни професионалисти в лицето на рекламната ни агенция DDB, на които дължим страхотната визия, която виждаме по телевизията. Блогърите са нашето любимо Shedd Crew и обичаме да работим с тях при всяка възможност.

Организирате доста медийни събития. Защо е важно една онлайн платформа да присъства и офлайн?
Според мен за всяка марка, независимо от бизнеса, е важно да присъства офлайн. Личният контакт с потребителите е нещо, което не може да ти даде нито една друга форма на комуникация. Чрез събитията се създава емоционална връзка, хората могат да „пипнат“ продукта, да зададат своите въпроси и да изживеят приятни емоции, с които се асоциира марката впоследствие. Тази пролет планираме Shedd турне в някои от по-малките градове в страната, за да покажем на момичетата там, че модата е навсякъде около нас.

A post shared by Купи. Носи. Shedd (@shedd.bg) on Mar 17, 2017 at 6:56am PDT

Във Facebook залагате на много визуално и динамично съдържание. От една страна чисто като формати с много GIF-ове. От друга – находките на страницата може да изчезнат от приложението, още преди да се пусне визията в страницата. Как работи екипът ви за произвеждане на такъв динамичен контент?
Искаме нашата фейсбук страница да е вдъхновение за момичетата всеки ден – да черпят идеи за стила си, да се образоват за най-новите модни тенденции и да им помагаме да обновяват гардероба си редовно, продавайки нежеланите си дрехи и аксесоари. Накратко – да превърнем Shedd в тяхната най-добра приятелка.
Динамичните формати като гифчета и видеа дават допълнителна стойност като преживяване и обичаме да ги ползваме често, за да внасяме разнообразие в комуникацията. Модните находки, които показваме всяка седмица, са едни от най-харесваните постове. Така от една страна показваме страхотните неща, с които всеки може да се сдобиеш в Shedd, а от друга те служат за модно вдъхновение.
Екипът ни е изключително малък и разчитаме на външна агенция, която ни помага за комуникацията в социалните медии – Facebook и Instagram.

Ако искате да чуете още от Нора и останалите лектори на eCommCongress, вземете своя билет сега и бъдете там във вторник, 4 април.

Постът Нора Кальонска, Shedd: Цялата ни комуникация се решава на местно ниво е публикуван в Васи ли?!.

„Земя на синовете“ (изд. „Жанет 45″) е първият графичен роман, който чета, и определено мога да кажа, че останах впечатлен от силното въздействие на черно-белите рисунките, придружени с пестелив текст. Книгата на италианския художник Джипи е определяна от критиката като „бурна, горчива, безпощадна“, „трудна за преглъщане“, „чудо“, което е точно толкова изкуство, колкото литературата, музиката и живописта....