Новината съобщава на интернет страницата си всемогъщата държавна корпорация Росатом два дни след като тя се е случила. Случката е станала на площадката на строящата се в Беларус едноименна АЕЦ и съобщението гласи: На энергоблоке №1 Бело...

БХК изпрати на КПРД алтернативен доклад за България за целите на 92-та сесия на комитета

Новото издание на „Васко да Гама от село Рупча“ на издателство „Ciela“ е класическа носталгична примамка за родителите, които знаят, помнят и обичат тази книга и/или са почитатели на сериала. Още повече, че в илюстрациите на Дамян Дамянов героите леко напомнят за филмовите актьори – особено видима е приликата при Женя и бащата на Васко. Колекционирането...

watch video: Print the template:  see more:

Мария Касимова-Моасе е журналист, публицист, начинаещ писател, който предпочита да се нарича писач на истории. Казва, че думата „писател“ й е твърде сериозна и отговорна, за да си я присвоява. Майка на две дъщери. Филолог по образование. Има още няколко дипломи, сред които такава за сервитьор, воден спасител, учителка и специалист по етикет и протокол. Може много...

През първите три дни на април Българска (не)зависима енергийна борса се държи като изключително лигаво и невъзпитано малко детенце. Резултатите от дневните и сесии, в сегмента ДЕН НАПРЕД, се колебаят от найвисоки цени на електроенергията...

Като се замисля и аз съм русофил. Направо съм решетниковист защото трябва да призная, че Решетников е нашият пророк и няма друг пратеник на Путин на земята (българска), който да е изрекъл толкова истини и откровения.

С риск да прозвучи нескромнно, следя и публикувам откровенията и прозренията на Решетников още от времето, когато той беше незаслужено неизвестен у нас и по света. И като се върна в спомените си за това как съм отразявал неотразимия българофил, влюбен в нашата покорност до сълзи ( няма майтап, поплаква си от умиление в едно от интервютата си за в. “Дума”, както ни осведомява авторката на подгизналото интервю) установявам, че винаги и във всичко е бил прав.

Любимата му теза е, че българите са невинни пред Русия за това, че частично са се обвързали със Запада в рамките на НАТО и ЕС. Русия е виновна, че допусна това, заявява той и се кахъри, че Русия е изоставила своите братушки в края на миналия век и българчетата се били принудили да търсят пристан при западните врагове. Прав ли е? Прав е, разбира се. Можеше ли Русия да си вземе България както през 1944-та, че и през 1878 г.? Можеше, както направи с Крим. Обаче Русия още си нямаше тогава Путин.

Ами неподправеният възторг на Решетников от невижданото и нечуваното  като явление българско русофилство? Той не пропуска да спомене изумителният факт, че никъде другаде в света не съществува Национално движение “Русофили”. И е абсолютно прав. В другите страни има нациионалноосвободителни движения , борещи се срещу окупаторите, а у нас си имаме Национално движение за прослава на окупаторите ни. За Гинес сме, направо могат да ни показват в пътуващ цирк, ако имаше толкова голям фургон, на който да пише с огромни букви за привличане на любопитните : “ Вижте уникалните националисти – само външно изглеждат нормални, но си падат по чужда националност”.

Друго откровение на Решетников, което съм цитирал, е че Русия помага с пари за различни проекти в България ( и в Сърбия, добавя той, за да е ясен руският размах на операцията). Става дума за паметници, църкви, манастири. Не си признава чак за финансирането на партии, макар по времето, когато беше признал това, не криеше, че любимата му партия в България е “Атака” и съответно тя му отвръщаше със същата любов чрез телевизионно обгрижване на образа му по едноименната телевизия. Трябваше да минат години на всякакви атакистки зулуми и уйдурми, преди Президенът Плевнелиев, вече след края на мандата си, да потвърди нещо подобно, конкретизирайки откровението на Решетников за руските проекти  с уточнението, че Русия финансира много партии в България.

Забележете една подробност: когато Решетников престана да хвали “Атака” нейният лидер Сидеров изяде публично в присъствието на телевизии, полициаи и други незрящи в последствие граждани кроше от доста по-едър путинофил, след което на нападателя не му се случи нищо, а Сидеров се смали и смири до степен днес да си позволява да се поява на избори без руското знаме.

Решетников, за разлика от лъжливите руски политици и медии, които определят ГЕРБ като прозападна партия, с типичната си откровеност я посочи като по-близка до сърцето на Кремъл от БСП. Това признание искрено ме развълнува поради съвпадението на оценката ми с неговата. Как да не съм решетниковист!

Но най – ярко си пролича дълбочината на прроческата дарба на Решетников от сбъднатите му видения за прочистване на българския прозападен елит- първо чрез президентските, а вече и като резултат от парламентарните избори. Не ми е известно друг някой някога с тава вещина да е познавал. В настоящия парламент наистина не попадна нито един братушка, когото можем да заподозрем в нелоялни мисли по адрес на Москва.

Ето защо предлагам да се учреди награда “Златен Решетник”, която да се връчва на социолози, политолози и прочее побратими на Решетников у нас, които се борят да познаят какво ни се пише ( понеже не ползват базата данни на Решетников, няма как да достигнат неговите 100 процентни успехи в предсказанията, но не пречи да се боричкат за този приз).  Нали живеев в свободна ( от прозападен елит ) страна, можем да си го позволим. По време на съветското мракобесие (   без капка ирония – Решетников го презира вече заради провала му, изтъквайки предимствата на днешния монархо-капитализъм в Русия), за подобна идея можех да получа наградата “златната решетка”. Тя се полагаше у нас за всяка нечестива проява срещу СССР. Но днес “Златен Решетник” би била логично продължение на наградите, които проруския елит си раздава подигравателно от името на неспособни да се защитят покойни русофоби, като Стефан Стамболов.

Фактът, че Путин уволни Решетников от поста директор на Института за стратегически изследвания след провала на опита за преврат в Черна гора, където някои братушки бяха пъхнати зад решетките, а началниците им бяха разкрити като руски шпиони и се издирват от правосъдието, не помрачава убедеността ми на решетниковист. Защото в България този наш прииятел, който дори говори български ( за разлика от който и да е руски посланик в обозримото изминало столетие) се радва на пълен успех в прогнозите си.  Чакам с трепет да чуя какво още ще ни обещае, за да си сверя часовника в крак с бремето – такова, каквото са ни го намислили в Москва.

Share on Facebook

Представете си книга, в която комунизмът среща Оруел, с тази разлика, че вместо Партията народът възхвалява славното минало на Родината. Държавата следи всички (за тяхно добро, разбира се) с модерна технология родно производство, а светът е разтърсен от киберконфликт и е на прага на Трета световна война… Вече имате сюжет за обещаващ и плашещо реалистичен...

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме с пристигане в Милано. а после и в Ница. Днес сме на разходка до Монако. Приятно четене:

Ден 3,

Монако и Ница

30.06.2015 г.

част трета на

Лазурният бряг с деца

Планът за този ден беше посещение на Монако и ако остане време малко мотане из Ница и евентуално плаж. Предвид, че бяхме подготвени за много силно задръстени пътища по Ривиерата или поне така ни бяха наплашили, как 5 км ги минаваш за 1 час, щеше да е по- добре да си хванем влака за Монако, но цената не ни хареса и за това си хванахме автобус от тип градски с много спирки по пътя. По-бавно, но и много по-евтино.

Автобус Ница – Монако

Автобусът си беше климатизиран и се пътуваше комфортно. Самия него го хванахме слизайки пеша от квартирата до пристанището. В интерес на истината сутринта пътят не беше чак толкова натоварен. За сметка на това се виеше по крайбрежието и

имаше хубава гледка

На спирки спираше само ако има хора или ако подадеш заявка от вътре с бутон. Като цяло се движеше доста бързо и решихме, че ще стигнем по-бързо от предвиденото, до момента в който не спря и не започна да крета в едно задръстване и си казахме това е за което ни говореха. В последствие се разбра, че въобще не е това ами имаше лека катастрофа на едно кръстовище и затова се беше образувала колона. Докато пътувахме с автобуса ми направи веднага силно впечатление колко са им тесни пътищата и как автобусът на места навлиза в насрещното движение в завоите, за да може да ги вземе.

Във Франция е пълно с мотори и скутери и смея да твърдя, че карат много рисковано и бясно, казвам това като човек с доста богат опит с мотоциклетите. Как изпреварваха автобуса, като ги гледам така отстрани и от високо направо настръхвам. И без това пътищата са им тесни и едвам се разминават, ами изпреварваха в завой без видимост, то да кажем да е горе долу широк път като при нас и дори да ти изскочи кола насреща някак си да се разминеш ами просто нямаш никакъв шанс при такова изпреварване – от едната страна е скала, от другата са къщи с тротоар 30 см или пропаст. Просто дори да искат да ти направят място няма накъде да се ходи.
След около час и половина пристигнахме в Monaco.

Княжество Монако

е разположено край живописно разчленения бряг на Средиземно море, в подножието на Алпите. Тази част на крайбрежието е известна, като Лазурен бряг или Френска ривиера. То е едно от петте европейски микродържави и втората най-малка страна в света. Монако е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 1.95 кв.км.
В по-голямата си част улиците на Монако са тесни, стръмни и правят много резки завои. Причината е, че княжеството е разположено в много стръмна местност, където планинските склонове се спускат към водите на Средиземно море.

В Монако

няма почти никакви къщи

и причината за това е изключително ограничената жилищна площ. За сметка на това повечето хора живеят в луксозни жилищни блокове, чиито високи етажи предлагат удивителна панорамна гледка на града.
Както обикновено при нас всичко е планирано предварително много точно и тръгнахме по маршрута.
Градът е стръмен и при планираното обикаляне

асансьорите бяха голямо улеснение

Отбелязани са и на картата на града. Има и указателни табели по улиците.

Обществен асансьор

Ето ви и от луксозните жилищни блокове:

Първа спирка

Японската градина

Разходихме се из градините срещу съответния вход и се отправихме да минем през част от маршрута на Формула 1. Ето и един паметник.

Улиците са си целогодишно подготвени за състезанията, не се маха даже маркировката на пистата и скосяванията на бордюрите в участъците със завои.

Tunnel Larvotto, тук се „изрязват“ формулите, представям си какъв шум се вдига.

Tunnel Larvotto

Поглед от Tunnel Larvotto към водата.

Минахме през тунела и се отправихме към казиното.

Добре, че бяха асансьорите,

много умно са измислени и са разпределени на правилните места, иначе не ми се мислеше как щяхме да обикаляме нагоре-надолу постоянно. Много важно е ако обикаляш из Монако пеша да си проучил предварително внимателно картата и да знаеш къде са въпросните асансьори.

Ето тук, няколко преки по-нагоре ни качи единият асансьор.

Излязохме от към гърба на

Казино Монте Карло

Казино Монте Карло

Кактусите по Ривиерата са доста често срещани във всякакви чудати форми.

Както и тези чудати растения. Това беше достигнало голяма височина.

Продължихме покрай казиното с цел да излезем на главния му вход.

Вече бяхме почти пред главния вход, когато тази топка ни привлече вниманието.

Получи се и интересна снимка

Бяхме вече пред централния вход на казиното и Боби, като любител на колите, беше много впечатлен от всички луксозни автомобили по улиците на Монако. На моменти не знаеше на коя страна първо да погледне Разбира се за разходката в Монако имаше специален екип, предварително закупен от България.

Тук си хареса Мазератито повече от Бентлито.

Ето ни и пред

казино Монте Карло

Тук имаше едно поръчково Ламборджини.

Което беше с прозрачен капак на двигателя. Каквото можах заснех

В градинката пред казиното се издигаше огромно сферично огледало.

И отново части от пистата на Формула 1 – част от трасето минава пред входа на казино Монте Карло.

Ето и поглед към предната част на казиното.

След като се нагледахме на луксозни коли поехме през

парка пред казиното

Самият парк е доста добре оформен и много поддържан с тук-таме страхотни красиви цветя.

Доста интересно дърво в парка.

Продължихме по тесните улички в посока пристанището и отново асансьорите се оказаха перфектно разположени.

На пристанището, мисля не е нужно да споменавам, че беше пълно с луксозни яхти.

Стигнахме до едно уширение, където правят боксовете на формулата като там се намира и старт – финалната права.

Бяхме се запътили към Двореца и попътно минахме покрай пожарната. Много интересна ретро пожарна имаше отпред като паметник.

Точно до пожарната имаше и статуя с ретро формула и пилот.

Поехме по едни стълбички нагоре към Двореца. Откриваше се страхотна гледка към

пристанището

Стигнахме до

Двореца

и влязохме да го разгледаме. Нищо особено – модерен дворец.

Имаше хубав изглед към Monaco от там.

И една панорама.

За оригинала тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Monaco_1.JPG

И изглед от другата страна на Двореца към останалото Monaco.

Представете си да живеете в тази жилищна сграда – излизате от входа и вместо на колата се качвате на лодката която е паркирана точно пред входа на частния паркинг на сградата

Помотахме се още малко из площада пред Двореца за някоя друга снимка, като например тази на малките улички.

Имаше и стари оръдия с гюлета които Боби се опитваше да зареди.

Водата ни беше свършила и на площада имаше чешма с ръчна помпа, доста интересно решение, наляхме си вода и продължихме вече в посока надолу.
Във видеоклипа в края на пътеписа за този ден, можете да видите как работи въпросната чешма и част от смяната на караула пред Двореца.
Като моторист, нямаше как да не отбележа интересните

полицейски мотори и скутери

В Монако с кола трудно може да хванеш нарушител, но виж със скутер няма да е никакъв проблем, даже присъствахме на задържане на нарушителка, като полицая я настигна с една Honda SH125, задмина я и я спря. Ето и малко снимки на мото парка.

Honda Varadero 125 (Нашата е Varadero 1000)

Honda SH125

Продължихме в посока частната авто колекция на принца на Монако. Попътно малко фотоси из града.

Едно Varadero 125 същия цвят като нашето, само дето нашето е големия брат 1000.

Стар американски военен джип.

Статуя на цветен влак.

Улиците.

Стигнахме до

частната колекция на принца

Още на входа ни посреща болид на Рено.

Вътре в музея имаше доста впечатляващи екземпляри. Доста често посещаваме авто музеи в различни държави, и винаги има какво ново да се види. Колекцията на принца наистина е доста различна от досега посещаваните от нас. Има огромна зала само с болиди.

Рено Алпин от 1971 г.

Боби около фераритата, все пак е с такъв екип.