От Интернет

Голяма па̀ра се вдигна покрай някаква идея, предложена от Служебния кабинет за въвеждане на уседналост при националните избори в България. Много шум се вдигна, много обвинения във фашизъм се чуха…

Няма да скрия, че участието на Стоил Стоилов при Милен Цветков ме провокира да се замисля върху идеята за уседналостта при парламентарните избори, която доскоро считах за ерес по отношение на демокрацията. От него си припомних или научих някои нови неща. Едно от тях е, че подходът към избирателните права може да е без ограничения – тоест, всеки български гражданин има правото да гласува. Има и вариант, при който това право може да бъде ограничено. Например, уседналостта при местните избори. Макар и оспорван, вкл. и от конституционна гледна точка, този принцип бе възприет от обществото и сега на местни избори гласуват само български или чужди граждани, живели в съответното населено място най-малко 6 месеца преди изборите за кмет или общински съветници.

Въпросът бе повдигнат заради идеята да се въведе принцип на уседналост и при изборите за Народно събрание на България… Съпротивата сведе аргументите си до равните права по Конституция и нелепи нападки в шовинизъм, патриотарство или откровени обвинения във фашизъм.

Стоил Стоилов

При обсъждане на въпроса с уседналостта при гласуване за парламента на България – идеята да бъдат наложени някакви ограничения на българите зад граница, трябва да се вземе предвид факта, че тези наши сънародници в най-общия смисъл са се отделили трайно от правната територия на страната (цитирам Стоилов), от която черпят своите права, но и задължения като български граждани.

Самият аз съм давал за пример паричните транзакции на българите в чужбина към свои роднини или близки в страната, но приемам аргумента, че това е лично решение, а не задължение, от което те да черпят права. Приемам мнението, че имуществените аргументи не би следвало лековерно да пораждат политически права – иначе ще се наложи да решаваме въпроса с близо 300 хиляди руски граждани, които притежават имоти в България. Трябва ли и те да имат избирателни права у нас?

Слепите, без аргументи обвинения в недемократичност са несъстоятелни, най-малкото заради примера на развити и утвърдени демокрации, като Великобритания и Германия, които имат въведен принцип за уседналост в националните избори. Ще си позволя да повторя и допълня примера на Стоил Стоилов: освен Канада, Австралия и Великобритания, където има ограничения да не си отсъствал повече от съответно 5, 6 или 15 години от страната, за да имаш право да гласуваш, в Германия правилото е да си живял поне три месеца непрекъснато в страната през последните 25 години, след като си навършил 14 години.

Въпросът за уседналостта при националните избори е свързан и с лоялността. Самата Конституция на България, в своя чл. 65 въвежда ограничение по отношение на двойното гражданство – за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. Очевидно е, че обществото се е съгласило с това ограничение пред българите, които желаят да упражнят пасивното си избирателно право – да нямат двойно гражданство. Плуралистичният подход предполага да обсъдим въпроса с двойното гражданство при упражняването на активното избирателно право - да избираме народни представители.

Може да бъде повдигнат и въпроса за лоялността по отношение на участието в избори в България и в другата държава, от която придобивате второ гражданство. Един пример, който веднага изплува в съзнанието ми е български граждани, гласуващи за партията на Путин в Русия и правото им да влияят върху легитимността на изборите в България. Или тези, които ще гласуват на референдума на Ердоган в Турция…

Да продължим нататък:

Не само Германия има ясно дефиниран принцип на уседналост. Такъв има и в Италия. Там италианските граждани, живеещи извън страната се регистрират в служба на италианските граждани, живеещи извън страната (AIRE), с цел да могат да гласуват. След което получават по пощата изборните книжа и ги връщат обратно с пощенски плик с предплатена услуга.

За Великобритания вече стана дума – всеки британски гражданин, който е бил регистриран да гласува на изборите през последните 15 години, като този период започва не когато са напуснали страната, а от последната регистрация в списъците за гласуване.

Очевидно е, че разговорът за уседналостта е немислим без дискусия по други базисни за изборния процес и механизъм въпроси:

watch video:  see more:

Последните мигове живот на 'Касини' и смърта на сондата в гравитационите обятия на Сатурн с 'затворени очи' ще помогне на инженерите от НАСА да подготвят сондата 'Европа-Клипер' към живот в суровите условия на орбнитите на Юпитер и Европа, са заявили ръководителите и участниците нам исията на прес-конференция в Лабораторията по реактивно движение на НАСА.

Въпреки че България няма свой щанд на тазгодишното издание на Панаира на детската книга в Болоня, родните детски автори и илюстратори все пак имат своето представителство на форума. Това се случва чрез втория каталог „Детски книги от България: Съвременни писатели и художници“, дело на Националния център за книгата към НДК под селекцията на председателя на фондация...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-balgariya-tryabva-vednaga-da-izpluva-i-da-poeme-glatka-chist-vazduh

Фактът, че Северна Корея има правителство, означава, че винаги е възможно някакво правителство да бъде съставено.

Истинският въпрос в сегашната българска следизборна ситуация обаче не е дали това е възможно. Въпросът дори не е – какво правителство е възможно. Отговор на това доста ясно се съдържа в парламентарната конфигурация, която се получи. Истинският въпрос е – защо изобщо трябва да се съставя правителство, след като всичко е ясно и води до две глобални прогнози.

Първата е, че ако ГЕРБ успее да състави третия кабинет Борисов, както и предишните два, също няма да изкара пълен мандат. Той не само ще бъде всекидневно разяждан от вътрешни противоречия и драми, независимо с кой от наличните партньори бъде сътворен, но и ще бъде откровено саботиран и свален в подходящия момент, както вече стана предишните два пъти.

Ами ако този „подходящ момент” се окаже в навечерието на българското председателство на ЕС? Или посред самото председателство?

Освен това, този кабинет ще бъде през цялото време притискан от външни за него фактори в самата България.

От една страна, говорим за натиск от лявата и откровено проруска парламентарна опозиция – БСП и ДПС, която вече ще бъде доста по-силна, съответно – и доста по-агресивна, отколкото досега.

От друга страна, натиск ще има и от останалата извън Парламента проевропейска десница. Тя в момента е в насипно състояние заради много фактори, включително некадърността и безумствата на лидерите си и остана без глас в Народното събрание. По профил обаче нейните избиратели са сред най-активната и мислеща част на обществото, така че те вероятно няма да останат дълго със скръстени ръце и да чакат таванът да падне върху главите им.

На всичкото отгоре, третият кабинет Борисов много по-силно, отколкото досега, ще бъде притискан и от външните фактори извън България.

Той трябва не просто да си стои пасивно проевропейски ориентиран, а да мисли и действа активно проевропейски – най-малкото защото основната му политическа работа е да подготви и реализира шестмесечното българско председателство на ЕС през 2018. В същото време обаче третото правителство на ГЕРБ ще усеща и още по-силен натиск от страна на Русия, отколкото досега. И то не само заради руския таралеж в гащите, наречен иронично „Обединени патриоти”, но и заради ескалацията на руските интереси за поддържане на напрежение на Балканите и възможно най-много проблеми в ЕС.

От цялата щрихирана до тук картинка пък става ясна и втората глобална прогноза за дейността на евентуалния трети кабинет Борисов – той отново няма да успее да реализира така необходимите за страната реформи.

Като говорим за тях, винаги – и с право – първо се споменава реформата в системата на правосъдието. Да, но аз пък и винаги се опитвам да добавя адски необходимото пояснение – МВР и специалните служби са скачени съдове с правосъдието и никаква реформа не е възможна в едната система, без да се пипа другата. Да не забравяме също горещите картофи, скрити в образованието, здравеопазването, пенсионната система, администрацията.

Споменавам само най-болните и напращели места, не говоря за дреболии като борба с корупцията или въвеждането най-после на нормален, логичен и демократичен ред в избирателната система. Специално подчертавам – нормален и демократичен, за да напомня, че задължителното гласуване и другите безумства от тъй наречения „референдум на Слави”, ще си останат безумства. Дори да се приемат сега от новия Парламент, те вероятно ще бъдат отменени от следващия, а българските граждани ще се чудят пак – оти ручахме жабетата.

Както забелязвате, като говоря за болезнено необходимите реформи, дори не обсъждам темата дали сами по себе си ГЕРБ имат желание и възможност да ги направят. Само казвам, че заради всички изброени по-горе обстоятелства, никакви реформи няма да има. А ако опити бъдат направени, резултатът няма да е читав и после ще трябва да реформираме реформите.

Ето защо, ако бях на мястото на Бойко Борисов, аз лично бих се отказал да правя правителство в сегашната ситуация. Обаче се радвам, че не съм на мястото на Бойко Борисов, защото той няма как да се откаже да прави правителство.

Отказът му би означавал две неща. Първо – да се предаде властта директно в ръцете на БСП и като държава да бъдем докарани още веднъж до срамната ситуация най-важните ни цивилизационни актове – членството в ЕС и НАТО, а сега и европейското председателство на България, да бъдат реализирани от откровени комунисти и техните подлоги, тоест, от най-антиевропейските и антинатовски сили в страната.

Това е толкова непростимо, че вторият силен ефект от подобен отказ вероятно би бил разпадане или поне силна маргинализация на самата партия ГЕРБ, което Борисов не иска, а и не може да си позволи.

Има ли други варианти, освен кабинет на ГЕРБ?

За версията, пробутвана от разните „полезни идиоти” – тъй наречената „широка коалиция” между ГЕРБ и БСП, според мен изобщо няма какво да се говори. Тя е невъзможна не само заради някакво си силно разминаване на програми и принципи, както се опита да внуши Корнелия Нинова. Тя е невъзможна по други две причини.

Първо, прегръдка между ГЕРБ и БСП е вече нещо отвъд границите на търпимост към популизма за който и да било българин. Нищо, че тези граници са доста разтегливи, все пак не вярвам, че някой би подкрепил такова политическо изчадие. Даже мисля, че реален опит за „широка коалиция” би довел до публичен бой с тояги на голо поне за най-важните замесени в опита лица.

Второ – дори да се намери начин двете най-големи български партии в момента да стиковат противоречивите си икономически интереси, няма никакъв шанс те да работят еднопосочно по оста ЕС – Русия. Никакъв. Защото, както знаем, всички опити да се кара автомобил напред и назад едновременно, неизменно завършват с крах.

Така че остава да обсъдим третата опция, при която по някаква причина ГЕРБ не успяват да направят кабинет с тъй наречените „Обединени патриоти”, а не правят също кабинет на малцинството с търсене на плаващи мнозинства по отделни теми – вариантът, който аз поне считам за най-чист и достоен в сегашната ситуация. С други думи – какво става, ако мандатът попадне в ръцете на БСП?

Става това, че те ще успеят доста по-лесно, отколкото ГЕРБ, да съставят правителство и да управляват заедно с тъй наречените „патриоти”, плюс Марешки, плюс къде по-явна, къде по-тайна подкрепа от ДПС. С други думи – ще реализират парламентарен вариант на формулата „всички срещу Европа”. Но какво следва от това?

Ами – нищо. В смисъл – следва всичко най-лошо, от което България се превръща в едно още по-голямо нищо, отколкото е в момента.

Първо, Европа на бърза ръка ще отреже това софийско гнездо на социал-популисти и национал-социалисти, обединени от слугинското си чувство към Путин, от всякакъв контакт, достъп до фондове, а нищо чудно по деликатен начин и да отмени нашето европейско председателство за по-добри времена.

Русия отново няма да е достатъчно доволна от протежетата си в България. Отрязани от Европа, те няма да бъдат полезни за Путин във външен план. Но и във вътрешен пак нищо полезно няма да му донесат заради прочутата си управленска некадърност, смесена с безкрайна човешка алчност и вселенска глупост.

На всичкото отгоре, очакваното поредно некадърно, корумпирано и антиевропейско управление на русо-лявите в България, ще доведе до сравнително бързо въздигане на десницата от калта, в която е затънала в момента. А сътрудничеството между ГЕРБ като дясна опозиция в Парламента с надигащата се извънпарламентарна десница със сигурност ще накара страхливите комунисти да пратят полицията отново да бие народа по улиците, задето клати бели автобуси и чупи парламентарни прозорци, та настойчивите викове „Оставка” да се чуват вътре по-добре.

Да, този път евентуалното управление на комунистите може наистина да им е за последно. Само че това все пак би било в бъдещето, а в момента такова бъдеще не е опция.

България, която вече 30 години след промените се пържи в гадния си собствен сос, има нужда веднага да изплува от него и да поеме глътка чист въздух. Ако не, значи онзи, който постоянно ни дърпа за краката надолу, е успял наистина да ни удави.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Не ми е известно някой да е застанал у нас с името си зад хипотеза, че Путин сам си е организирал атентата в Петербург, за да се разправи с опозицията ( доколкото я има) в Русия. Подобни мнения може да има по форумите, където като правило пишат анонимни безличия, т.е. лица, които могат да са на обратното мнение, но нарочно да провокират, за да обслужат удобното обвинение, че някакви изверги разпространяват чудовищни обвинения срещу добрия Путин.

За сметка на това се появиха статии, подписани от именити журналисти ( като Георги Милков от в. “24 часа”), които полемизират с неназовани разпространители на конспиративна теория, според която тъкмо Путин едва ли не “взривил” собственият си дом в Петербург ( доколкото спирката на метрото, където е извършен атентата, била близо до мястото, където е живял малкият Вова).

“КОЙ знае защо” обаче, нито телевизиите, нито вестниците ( или онова, което е останало от тях) у нас, не забелязват истерията в руското публично пространство, която лансира всякакви небивали връки между неприятни за Кремъл събития и ги навързва с атентата в Петербург. Налага се човек да потърси какво пишат необременените с обслужваща Кремъл роля руски журналисти, които алармират за вълната от обвинения срещу всякакво инакомислие, разразила се в Русия като лава от разгневен вулкан.

В блога на руския журналист Игор Яковенко ( с когото се запознах миналата година в Хелзинки на Световния ден на словото) се появи статия за лова на вещици, който се е засилил неимоверно през последните два дни в Русия. По всички телевизионни канали се е развихрила вакханалия в лова на вещици в целия диапазон от привържениците на Запада до организаторите на протестите от 26 март, пише той. http://yakovenkoigor.blogspot.bg

Рисувайки позната и у нас картина на телепропагандата, осъществявана от фаворизиран кръг коментатори, Яковенко описва как още преди да бъдат прибрани телата на загиналите в метрото писателят Александър Проханов вече “знаел” за връзката между протестите в Москва, “информационния удар” срещу властта чрез филма в интернет Димон ( в който Алексей Навални изобличава с нагледни доказателства корупцията на премиера Медведев с неговите имения, вили, лозови масиви и прочее имущество за стотици милиони долари) и взрива в петербургското метро. С това обобщение писателят обикалял от студио в студио. При един от гастролите си добавил сред злодеите, свързани с тази конспирация, организаторите на допинговия скандал срещу Русия, обвиненията на Хилари Клинтън срещу Русия за хакерски атаки и обявил, че всичко това се командва от единен център.

За разправа с опозицията по този повод от телевизионните екрани призовават вече коментори, като политолога Михеев, който се надпреварва с домакина на предаването Соловьов да внушава, че няма как след протестите в Беларус и в Русия,  последвани от среща между Путин и Лукашенко в Петербург, такъв атентат да се случи точно по това време и на това място, без всичко това да е свързано. За “доказателство” Соловьов изтъква собственото си твърдение, че само “родната опозиция” не е изпратила съболезнования във връзка с трагедията в метрото. На което Яковенко иронизира задочно с отговор, че опозиционерите така и така не ги допускат в телевизионните студия в Русия по федералните канали, но ако човек иска да види, че Соловьов лъже, трябва просто да посети профилите на въпросните руски опозиционери в интернет, за да се увери в този факт.

Гаспарян, Курягин, Хинщейн- все имена, които не говорят нищо на широката българска аудитория, но са все водещи на радио и телевизонни предавия, които канят себеподобни гости, за да раздухват истерия вече до степен да призовават да се разстрелват опозиционерите ( Хинщейн) и да бъдат третирани като териристи, защото подстрекавали към възстановаване на тероризма на народоволците от времето на царска Русия, призовайки демонстранти да преобръщат коли ( според радиоводещия Гаспарян).

“Щом искаме сигурност, трябва да свалим демокрацията”, обобщава от името на тези фюрери на общественото мнение в днешна Русия коментаторът Хинщейн.

Но за всичко това в България- нито дума. Тук просто скъбрим за жертвите. Позволено ни е само това, но сме “предпазени от злословия “ срещу необолшевишката вълна на съвременния рашизъм, която русофилстващите нашисти у нас явно намират за проява на законен революционен гняв от рода на онзи, които превръща държавата ( на болшевиките, на нацистите, на рашистите) в репресивна машина за разправа с различните и несъгласните с официалнатагледна точка.

Share on Facebook

Share on Facebook

Порталът WindEurope публикува годишния си доклад за 2016-та, за развитието на вятърната електроенергетика на континента. Много полезно четиво, с което можете да се запознаете от ТУК. Въобще не е голям (само 24 страници, в PDF формат) и с...

Днес Цветан ще ни води на баня с Пинк Флойд Приятно четене:

Термите на Каракалла в Рим

или на баня с Pink Floyd

В една тиха лятна вечер в Римските бани (терми) във Варна гледах „Последната нощ на Сократ” от Стефан Цанев и след това се замечтах да се пренеса в термите на античният мегаполис Рим.

През 2015 бях щастлив да се пренеса с една евтина авиолиния в термите на Каракала (Terme di Caracalla) с билет от 20 евро за

балета на Пинк Флойд

На тази култова сцена в Термите на Каракалла е пяло легендарното трио тенори Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Лучано Павароти.

Римските бани

са възникнали по гръцки образец и бързо се превърнали в център на обществения живот. Далечен е споменът ми за лютивата сапунена пяна щипеща очите ми, когато излизайки за ръка с татко от турската баня се поздравявахме с „Честита баня!” Днес баните са загубили основната си функция и оживяват като място за културни събития като музей в София или галерия в Плевен.

Заехме своите места сред интернационалната публика на дървената трибуна жадни за „хляб и зрелища“ или

модерния Pink Floyd Ballet

Погледнах с уважение към надвисналите високи пинии и се помолих на римските богове да не духне ветрец, който да събори едрата килограмова шишарка върху тиквата ми

Началото бе дадено под ярката светлина на юнската луна от една любовна балетна увертюра „La rose malade“ по музика на Малер.

Viale delle Terme di Caracalla, 00153 Roma, Италия

Гледахме два балета, вдъхновени от рока и поезията, които може би излеждат странно отдалечени един от друг по дух и звук но те са обединени от креативноста на гения на балетмайстора Roland Petit. Вторият балет е поръчан от 10 годишната му дъщеря, която му подала един диск на The Pink Floyd и казала: „Татко, ти трябва да напишеш балет за тази музика, защото няма нищо по хубаво да се танцува.“

Психеделичните звуци бяха органично свързани с лазерното шоу.

Неусетно как, експресивните танци на балета на Римската опера продължиха 90 незабравими минути. Изпълнителите бяха изпратени с бурни овации от очарованата публика. Овацията е стар римски обичай след триумф да се пожертват овце (оваци)

Преди концерта една американка ни предложи да се разходим заедно из руините на термите за 6 евро. Категорично й отказах да я последвам, защото не исках да разруша романтичната си представа от картините на сър Лоуренс Алма-Темпи за това място и обясних,че идваме от римската провинция Мизия където си имаме същите терми в Одесос (Варна). Нещо обикновенно било заможните римляни да имат собствена баня в къщи, нещо вече обичайно и за съвременния българин. Повечето римски граждани обаче не могли да си позволят такъв лукс и посещавали

обществените бани,

които се появили в Рим от 3 в.пр.н.е. Към края на 1 в.пр.н.е. в Рим имало около 170 обществени бани, а през 5 в. броят им бил поне 1000.

Най-голямото SPA на античноста са термите на Каракалла с площ от 11 хектара. Побирали 1600 човека. Работели от 217 г. до 537 г.
Античните политици, решили да спечелят благоволението на народа, със свои средства вдигали бани и ги дарявали на гражданите за безплатно ползване.

Иначе входната такса била разнообразна в зависимост от банята и населенето място. Мъжете плащали около 1/2 асс /дребна римска монета/, а жените – 1 асс /което било свързано с по-сложните козметически процедури/, децата ползвали баните безплатно.

Посещението на баните било разделно. Жените посещавали баните преди обяд, а мъжете – следобед, когато приключвали служебните си дела.
Всеки уважаващ себе си римлянин посещавал баните поне веднъж дневно, което било нормално от хигиенна гледна точка и препоръчвано от римските лечители. Освен това баните били място за среща, разтуха, забавления и спортни мероприятия.
С установяването на императорската власт в Рим, принцепсите, за да угодят на гражданите, строяли

огромни бани, наричани терми

Това били огромни комплекси, включващи големи басейни с топла и студена вода, градини, библиотеки, даже и мини стадиони. Всеки посетител намирал тук това, което му е присърце, получавайки не само физическа, но и психическа отмора.

Най-грандиозните терми обаче били построени по времето на Каракалла, разположени между хълмовете Авентин и Целий и са най-добре запазени. Те били истински архитектурен шедьовър.

Разбира се оцелелите до днешно време бетонни конструкции, дават доста бегла представа за някогашното великолепие на сградите – днес покривите и облицовките ги няма. Tози огромен комплекс за почивка е разполагал с 50-метров басейн, библиотека, цветна градина и два гимнастически салона. Днес може да се разходите сред част от руините на римските терми – стените им достигат височина от 38 метра.

Термите са велики не само по размерите си, но и заради великолепнатата си декорация от статуи, мозайки и стенописи.

Оцелели сякаш по чудо са 40 от прекрасните 100 статуи, които днес се съхраняват в Националният

Археологически музей в Неапол

Добре, че имах възможност да го посетя с билет за 12 евро преди да отида в Рим. Там можах да се насладя на статуите от (Collezione Farnese) колекцията на кардинал Фарнезе (бъдещ папа) откопани от римските терми на Каракалла. Само това си струваше да прекараш час в тази зала без да споменаваме за колекциите му от Помпей и Херкулан.

Статуите от термите на Каракалла са рядко драматични представляващи митични герои и богове от римския пантеон.

Фарнезският бик (Farnese Bull). Тази известна мраморна скулптурна група изобразява наказанието на Дирка от близнаците Амфион и Зетус като отмъщение заради нейната жестокост към тяхната майка Антипа.

Братята я връзват за рогата на разяреният бик, който после ще я стъпче и разкъса. Автори на скулптурата са гърците Аполоний Тралески и неговия брат Тавриск.

Скулптурата е била намерена в 1546 в термите на Каракалла и реставрирана от Микеланджело. Той е направил главата на бика, цялата Антиопа без краката и синовете.

Убийството на троянеца Троил от гърка Ахил.Този неравен двубой в началото на Троянската война не може да бъде наречен по друг начин освен убийство.

Следва колосалната статуя на Фарнезкият Херкулес.

Тя е уголемено копие на оригинала на гръцкият скулптор Лизип.

Този античен герой е убил Немейския лъв и е окачил на гегата си неговата кожа, която носи постоянно със себе си.

Докато Херкулес преследвал лъва, той е бил гост на цар Теспий. Тогава е извършил един подвиг невключен в неговата официална поредица от 12 подвига. Кой е този подвиг наречен иронически от св. Григорий Назианзин като 13-ти?

Херкулес преспал в една нощ с 50-те дъщери на царя, като най- възрастната и най-младата родили близнаци. Ето от къде произхождат нашите юнаци като Дан Колов, Боян Радев и Кубрат Пулев

Но какво Херкулес крие зад гърба си в дясната си ръка?

Трите златни ябълки на Хесперидите са в десницата му. (Подробности за подвизите на Херкулес, вижте в „Старогръцки легенди и митове“ на Кун.)

Дълбоко под земята се крие още по-внушителна картина – цял лабиринт от тунели с височина и широчина от по 6 метра. Общата им дължина е 3 километра – убедително доказателство колко много древните римляни са държали на хигиената.

50 пещи и стотици роби са поддържали режима на работа на термите. Удоволствието е струвало на Рим тонове дърва на ден. Водата е идвала от около 100 км чрез специално построен акведукт „Nova Antoniada“, който е напълно разрушен от кирливите варвари.
В термите се различавали няколко типа помещения:

• Палестра /palestra/ – римляните започвали посещението на банята с физически упражнения, помещенията за които се наричали палестра. Най-често това били игри с топка, бягане, фехтовка. Всичко това имало за цел посетителите да се раздвижат и поизпотят.

• Аподитериум /apodyterium/ – това била съблекалнята, в която римляните се преобличали. В него имало скамейки, лавици, където гражданките могли да си оставят дрехите и вещите. Разбира се по-заможните гражданки водели със себе си и робиня, която да наглежда нещата им докато се къпят.

• Тепидариум /tepidarium/ – „горещото помещение“е било място за къпане и измиване.

Тук посетителите сами или с помощта на роби втривали в кожата си масла и после я изчиствали със металически скребки /strigili/ и гъби /sponges/. Други услуги, оказвани на това място били масажът и депилацията. След тези хигиенизиращи процедури римляните се къпели в басейни с топла вода.

• Калдариум /caldarium/ – бил парно помещение с висок таван и плитки басейни с гореща вода. Водата се нагрявала благодарение на хипокауста /hypocaustum/. Тази ефективна система за централно отопление била изобретена от римските архитекти за подгряване на пода и стените. С помощта на пещта /praefurnium/, разположена в подземието, водата и въздухът се загрявали и циркулирали по тръби, прокарани в стените.

За реставрацията на подземията на термите на Каракалла, Рим взе от ЕС 450 000 евро. Не останаха назад и властите на Кордоба и Варна, които се погрижиха да представят своите римски терми като туристическа атракция.

На откриването на обновените Римски терми на Одесос бе Италианският легион. След като констатираха, че вода няма, войниците с маршова стъпка се отправиха към безплатния басейн на варненския плаж

Боже не съм се къпал от миналата година!

Къде е Вила Адриана?

Писа грешният брат Цветан Димитров, Василовден, 2017

Снимки: Цветан Димитров и картините на сър Лоуренс Алма-Тадема

Литература: Николай Кун, Старогръцки легенди и митове.

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със – на картата:

Рим

Booking.com