СТАБИЛНО ПРАВИТЕЛСТВО ЛИ? И ОТКЪДЕ ЩЕ СИ ГО ПОРЪЧАМЕ?

04/07/17 06:19
(http://asenov2007.wordpress.com/)

СТАБИЛНО ПРАВИТЕЛСТВО ЛИ? И ОТКЪДЕ ЩЕ СИ ГО ПОРЪЧАМЕ?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След парламентарните избори, в България текат преговори за съставяне на правителство, начело с Бойко Борисов, лидер на партия ГЕРБ, в коалиция с тъй наречените Обединени патриоти. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, няма много информация, затова продължават спекулациите по темата „ново правителство”. Все пак – знаем ли нещо сигурно до момента?

– Може би сега, докато провеждаме този разговор, нещата в София вече се променят, Фили, но ето известното. Очаква се бъдещата управляваща коалиция да е двойна – ГЕРБ и тъй наречените Обединени патриоти. Заедно те имат 122 гласа в Парламента, при необходими 121 за парламентарно мнозинство. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, това е достатъчно и няма да се преговаря за подкрепа с други формации. Обаче ГЕРБ иска да преговаря с тъй наречените Обединени патриоти не като цяло, а поотделно с трите партии от формацията. Това са ВМРО с техните 11 депутати, Национален фронт за спасение на България с 9 и Атака със 7. На ключовия въпрос как ЕНП гледа на възможността ГЕРБ да се коалира с хора, които имат не само антиевропейски, но и откровено антидемократични позиции по ред въпроси, Борисов реагира раздразнено. „Никой в Европейската народна партия не ми е поставял изобщо такъв въпрос” – заяви той след срещата на ЕНП в Малта. По всичко личи, че Борисов възприема деликатното премълчаване на темата като мълчаливо съгласие, но сам той добре знае, че този тип въпроси обикновено се поставят след, а не преди даден факт да стане официален. Както се казва на популярен български, Европа ти гледа сеира, за да ти скрои шапката, а чак след това пита – ама ти защо така се излагаш, та излагаш и нас.

– След двете предишни правителства на Бойко Борисов, които си тръгнаха предсрочно, Европа не е ли вече наясно с кройката на шапката му, та има нужда пак да я крои?

– Наясно е, Фили, всички – и в България, и в Европа, отдавна знаят какво могат и какво не могат да очакват от Борисов в качеството му на български премиер. Друга тема е, че в случая говорим за политика. Да, не за българска, а за европейска политика. Но и в нея е валиден принципът, иначе широко разпространен в отношенията родител – дете: по-лесно е да вкараш човек в правия път, като му дръпнеш ушите за вече извършен от него гаф, вместо да го отблъскваш, като предварително му обясняваш защо не трябва да извършва въпросния гаф. Казвам, че, независимо от големите си мускули и черен колан по карате, Бойко Борисов е послушен спрямо „европейските началници”, както самият той се изразява. Той е удобен, не е инат като Орбан или Качински. Освен това, вече години наред печели изборите срещу левицата в България с учудваща лекота, въпреки всички глупости, които прави или всички реформи, които не прави, докато е на власт. Така че уж дясната иначе ЕНП в момента явно си затваря едното око пред онези качества на Борисов и ГЕРБ, които не иска да вижда, за да не ги види. Защото ако ги види, ще трябва да реагира, а така ще изтърве позициите си в България.

– Това не изглежда като принципна политика от страна на европейската десница…..

– И не е, Фили, нито европейската десница, нито европейската левица, водят особено принципна политика по отношение качеството на партиите и хората , с които работят – поне тук, в България. Ако я водеха, нито уж дясната ГЕРБ щеше да е член на ЕНП, нито уж лявата БСП – на ПЕС. Да не говорим, че ДПС нямаше да членува в Либералния интернационал, а фамозният Николай Бареков – при европейските консерватори.

– Тоест, за разлика от предишния път, когато ЕНП все пак възрази срещу коалирането на ГЕРБ с тъй наречените „патриоти”, сега няма да го направи дори и с половин уста?

– Вероятно не, Фили. Друг е въпросът, че като иска преговори с трите формации от Обединени патриоти поотделно, Борисов всъщност се опитва в максимална степен да се предпази от истински гаф в тази посока. Засега, според неговите думи, може да се очаква министри в бъдещия кабинет да има само ВМРО, а НФСБ и Атака да подкрепят правителството, без да са представени пряко. Просто у лидера на ГЕРБ има изградена представа – а може и да е направил някакъв сондаж – че ВМРО са най-умерени от трите формации и Европа по-лесно ще ги преглътне като негов коалиционен партньор.

– А така ли е наистина, дали ВМРО са по-умерени?

– Зависи кой, откъде и с какви очи ги гледа, Фили. Например ясно е, че открито партньорство на ГЕРБ с Атака би довело до силно негативна реакция не само в Европа, но и в България. Партията на Сидеров отдавна свали маската на българска патриотична формация, склонна само към национал-социалистически изстъпления и се показва, каквато е – агресивно проруска, антиевропейска и антинатовска. Вместо Атака като партия с „обикновени” антидемократични принципи и национал-социалистически лозунги застъпи тъй нареченият Национален франт за спасение на България, начело с Валери Симеонов. Той, поне засега, опитва да играе истински патриот, като скача главно срещу Турция, но на моменти намеква, че в България българските интереси може би все пак стоят по-горе не само от турските, но и от руските. Симеонов обаче много сгафи с блокадата на границата, която организира по време на изборите, за да попречи на хората с двойно гражданство от Турция да гласуват по родните си места. Това действие бе толкова драстично, че дори българската прокуратура не затвори очи и започна предварителна проверка по случая. В допълнение обаче Симеонов сгафи и лично срещу Борисов, като в един момент призова той да не е премиер на следващото правителство, за да бъде то по-лесно създадено. А Борисов лични нападки не прощава.

– Добре, Пламен, но защо се смята, че ВМРО са по-разумни в сравнение с останалите?

– Честно казано – не знам, Фили, това за мен е голяма загадка. Да оставим изобщо настрани темата за безобразния начин, по който ВМРО след 89-та година влияе на отношенията на България с Македония и други съседни страни. Да вземем само простия факт, че лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е официално оповестен от Комисията по досиетата като агент Иван от бившата комунистическа ДС. Сега той евентуално ще стане министър на отбраната. Ами как е възможно това да се случи в една натовска страна, за какви стандарти говорим, за какво опазване на тайните на Алианса, за какво развитие на партньорски отношения. Нали другите военни министри ще се гнусят да подадат ръка на българския си колега по време на срещите в Брюксел. Още повече, известните визии на самия Каракачанов за развитие на българската армия включват такива трагикомични идеи като възстановяване на наборната служба от времето на комунизма, включително тъй наречените Трудови войски, в които по правило хора от малцинствата служеха за безплатен работен добитък на режима. Ето защо, Фили, аз съм леко стресиран от формата на бъдещото правителство. А още повече се стресирам пък, щом чуя иначе уважавани български коментатори да твърдят, че евентуалното правителство на ГЕРБ с тъй наречените Обединени патриоти би могло да е стабилно и дори да изкара пълен мандат. Това е пълен нонсенс, който обаче доказва едно – бъдещето, което ни очаква, докато стигнем до следващите предсрочни избори, със сигурност ще изглежда доста жалко, поне погледнато отстрани.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com