Вчера, на връх Велики четвъртък, новата стара групировка ГЕРБ + патрЕоти ни зарадваха с бъдещите си планове, за което своевременно и пълномащабно ви запознах в "ГЕРБ + патрЕоти = грабежа продължава", поне що се отнася до частта...

Отличниците и иноваторите в различни сфери на живота са във фокуса на шестата конференция „Образование и бизнес“, организирана от Bulgaria ON AIR с подкрепата на Bloomberg TV Bulgaria и „Аз чета“. Събитието е възможност за аудиторията в България да чуе нови идеи и добър опит от известни лектори от цял свят по една от най-важните...

Когато наближи голям празник, медиите услужливо ни напомнят как е прието да се държим, за да останем верни на традицията и да опазим българщинàта. Така на Тодоров се яздят коне. Никулден пък е известен с това, че се яде риба и медиите се грижат да ни държат в течение за цената на шарана и да честитят професионалния празник на моряците и на банкерите. Когато наближи Коледа, идва време да се ходи на мол и в Гърция. Пак тогава се появява и едноименният старец с бутилка кока-кола в ръка, който оставя подаръци под елхата или в специални големи чорапи, както е при по-модерните семейства. Що се отнася до Цветница, това е „един от най-обичаните и весели празници през пролетта“, който „по традиция всяка година се пада в неделя“ и на който ние пазим българщинàта, като си спомняме с умиление как нашите баби на село са хвърляли венчетата си в реката.

Такава е медийната картина и за другите църковни празници. Слава Богу, че винаги е имало много хора, които ходят на църква и знаят, че св. Теодор Тирон не е коняр или жокей, а мъченик от гоненията, който 50 години след смъртта си по чудодеен начин спасява християните в Константинопол от коварството на император Юлиан Апостат; св. Николай Мирликийски е епископ от времето на император Константин Велики, участвал дейно в Първия Вселенски събор и в написването на християнския Символ верую. Прославил се е с чудеса, сред които укротяване на морето и възкресяване на загинал моряк (откъдето е покровител на моряците), както и с мъдростта и съчувствието си, когато е хвърлял скришом торби с пари на разорения богаташ, за да спаси семейството му от опозоряване и да му помогне отново да стъпи на крака (оттук пък е покровител на банкерите, а също така и Дядо Коледа, който идва тайно нощем с чувала). Да, дълбоко в себе си Дядо Коледа е св. Никола, удостоен от Църквата с ежеседмична богослужебна почит (четвъртък) – единственият човек, удостоен с такава чест освен св. Йоан Кръстител (вторник).

Слава Богу, че много хора ходят на църква и знаят, че Цветница е ден не само за кумичене. Тя е преди всичко Вход Господен, шестата, последна неделя на Великия пост, която ни въвежда в Страстната седмица, за да извървим ден по ден и час по час пътя на Боговъплъщението към кръстната смърт, Възкресението и пресътворяването на света.

За съжаление, образът на Великден, който създават средствата за масова информация, също е повърхностен и изопачен. Всяка година през Страстната седмица с истинска журналистическа страст ни осведомяват как се движат цените на агнешкото, ще има ли или няма да има достатъчно плешки и бутове, кога се боядисват яйцата и как се месят козунаците в различните етнографски краища на страната. А в неделя хищно се нахвърляме върху трапезата, сякаш наистина сме постили цели 40 дни. Слава Богу, че винаги е имало много хора, които ходят на църква и знаят какво е Великден. Знаят не само какво честваме и отбелязваме, а какво действително се случва на този ден. Защото в света има събития, които се случват извън времето във вечността. Между другото, още древните са различавали два вида време: хронос и кайрос. Кайросът са специални съдбовни моменти и всичко, което се случва в тях, се случва извън обикновеното време: „…иде час и дошъл е вече…“ – казва Христос (Йоан 4:23), имайки предвид точно това по-особено време. В него се случва и Възкресението.

Какво всъщност отбелязваме, какво се случва на Великден? Празникът Възкресение Христово е празник на всички празници, той е в центъра на църковния календар и към него е устремено всичко останало през годината. Христовото Възкресение прави възможно осмислянето на човешкия живот в прекия смисъл на думата, като придаване и постигане на смисъл. Човекът е пресечната точка между доброто и злото, те и двете пребивават в него. Ангелите могат да бъдат само добри, демоните могат да бъдат само зли. Ангелите и демоните нямат нашата свободна воля и нашата възможност за избор, с която ние разполагаме докато сме в плът на този свят. Целта на земния ни живот е човекът да се уподоби на Бога, да постигне смисъла на съществуването си, който е да бъде образ и подобие Божие (след грехопадението е само образ) и като подобие да овенчае Творението. Но човекът не може сам, без външна помощ да постигне целта и смисъла си, защото злото в него (грехът) е прекалено силно, прекалено дълбоко и прекалено отдавна се е вкоренило в природата му. Нужна е друга Сила, която да му се противопостави и тази Сила е Бог. И Бог решава проблема с божествена гениалност. Въплъщава се.

Раждайки се в плът, Бог Слово в Своето единствено лице събира две съвършени природи – божествената и човешката. Исус Христос е едновременно 100% човек и 100% Бог (Халкидонския догмат[1]) – факт, трудно смилаем за триизмерни същества като нас. По човечество Бог е като всички хора, с изключение на злото (първородния грях), тоест божествената природа очиства човешката и по-точно: прави възможно човешката природа да се очисти от злото сама при Божия помощ, защото очистването е постижимо и има някаква стойност, само ако стане чрез осъзнати и целенасочени усилия на свободната воля. Ако го получим даром или пък насила, то няма да сме повече от едни добри автомати, които нямат никаква заслуга за това, което са.

Нужно е Бог да умре, за да победи смъртта. Нужно е да възкръсне, за да пресътвори света и човека. Затова възкръсналият Христос е Вторият Адам[2] – глава и родоначалник на новото човечество, което се състои от всички, приели кръщение в Него.

Ето това е Великден. Така трябва да бъде мислен и изживяван. А яйцата, агнето и козунакът са подробности от пейзажа. Разбира се, важни подробности. Те също имат своето дълбоко символно значение. Агнето е жертвата, която още Авел принесе на Бог и Бог я прие. То е жертвата, която Авраам принесе вместо да принесе сина си Исаак, символ на готовността му да пожертва най-скъпото на света в името на всичко, което е отвъд и свръх света. Агнето е пасхалното спасение – „пасех“ означава подминаване, в Египет ангелът на смъртта подминава онези домове, чиито врати са белязани с кръвта на жертвеното агне и това поставя началото на празника Пасха. Най-накрая Христос е Божият Агнец, който се дава жертва от любов към човеците за тяхно спасение.

Козунакът е просто хляб, приготвен по по-празнична и вече не постна рецепта. Той символизира хляба, разчупен и раздаден на учениците от Господ по време на Тайната вечеря или иначе казано: тялото Христово.

Яйцето е стар символ да възраждащия се живот. Именно яйце е подарила Мария Магдалена на Тиберий, за да му благовести възкресението на Христос. Императорът казал, че да възкръсне мъртъв човек е толкова невъзможно, колкото това яйце сега от само себе си да стане червено. И то станало. По този начин както козунакът символизира тялото, така червените яйца символизират животворящата кръв на Христос и когато днес подаряваме на някого яйце, все едно му казваме „Христос воскресе!“. Но това са само символи. В истинска плът и кръв се претворяват хлябът и виното по време на литургията и с тях се причастяваме за опрощаване на греховете и за вечен живот. Както Великден е в центъра на целия църковен календар, така причастието е центърът на целия богослужебен живот. Затова едното се изобразява по време на другото, макар и символично чрез козунака и яйцата. По този начин ние изповядваме, че сме готови за осмия ден, както една седмица по-рано на Вход Господен (Цветница) с върбовата клонка изповядахме Христос като Цар и Бог.

Ето затова Великден е най-радостният празник. Ние се радваме, защото чрез акта на Боговъплъщението, Възкресението и Възнесението се връщаме към първоначалния си образ, нарушен от нахлуването на злото в света, и изпълняваме замисъла, с който сме създадени – да бъдем безсмъртни и безстрастни същества, по благодат подобни на Бога, да бъдем божествена връзка между Твореца и неговото Творение.

Който не празнува всичко това, сигурно празнува пролетта, възраждането на живота, радостта от слънчевите лъчи, обичта и добротата между хората или просто се радва на четирите почивни дни през които се яде агне, пие се червено вино и се чукаме с яйца за здраве, за късмет, за берекет и за каквото още се сетим. И това е чудесно, всички тези поводи за празнуване помагат на любовта между човеците да разцъфти. Сигурно мнозина празнуват и от почит към традициите, което пък е още по-похвално. Още големите консерватори са споделяли убеждението, че фолклорът е по-надежден източник на истина и мъдрост отколкото историята, защото историята е личностно осъзнат (и съответно целенасочено интерпретиран) разказ, докато преданието, традицията е безпристрастен житейски опит в най-чист вид.

И все пак Великден е мистичен, трансцедентен празник. Блажени Августин Ипонийски казва, че „религия“ означава повторна връзка (re-ligare) и не просто възстановяване на изгубената връзка с отвъдното, а връзка с Бог. И не просто връзка с кой да е бог от пъстрия световен пантеон, а връзка със св. Троица – Отец, Син и Дух Свети. „Ти, Боже, си ни създал със стремеж към Теб, и нашето сърце е неспокойно, докато не се успокои в Теб!“ – казва още Блаженият Августин. Тази връзка и този стремеж най-ясно се виждат на Великден.

Днес е Велики петък и човешкото естество на Бог приема смъртта, за да я победи божественото Му естество. Утре е Велика събота, Бог ще слезе в ада, за да съкруши неговите двери и да освободи от века починалите праведници, включително Адам, включително и Ева, чиято ръка никога повече няма да посегне към забранения плод и да ни причини всичко това, което сме свикнали да наричаме „човешка история“. Да прекараме деня в кротко мълчание и поне днес да не мислим за онова, което ни разделя, а за това, което ни обединява. И така да дочакаме камбанния звън, който ще възвести новото начало за света.

[1] „Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария Богородица по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно, не на две лица разсичан или разделян, но един и същият Син и Единороден, Бог Слово, Господ Иисус Христос“.

[2] Съгласно богословието на св. Максим Изповедник

Tweet

Не сме чули нито дума на разкаяние от един осъден политик заради ексцесиите му, какъвто е Сидеров, но като компенсация получаваме все по-големи порции комплименти по негов адрес, защото вече бил баща и “балансиран” ( комплиментът за балансирания балансиращ на въжето в днешния цирк “Борисов” е на Владислав Горанов, ковчежникът на съзаклятието). Обърнете внимание: Сидеров говори за себе си като “улегнал” баща (вече), но не се отрича от вакханалиите си, с които дефилираше по безпрецедентен провокативен дори за българската политика начин цяло десетилетие.

Сидеров, който като допълнителен бонус получава обилни снимки на масата на преговорите до дясното коляно на Борисов, не закъсня да върне комплиментите ( не на Горанов, а направо на общия им шеф), хвалейки Борисов, че е израстнал като държавник.

Гербаджиите четкат Сидеров със странниа “аргумент”, че бил опитен , защото от 2005 г. е в парламента. И той отново реагира огледално: Борисов натрупа много опит, казва ехото на човека с егото, което го беше довело до балотаж на мажоритарните президентски избори през 2006-та, но му го спихнаха с едно единствено руско юмручно послание насред централната столична улица “Раковски”. Парадоксално на пръв поглед, но руското юмручно право, приложено тук демонстративно, върна Сидеров в играта точно когато изглеждаше, че наказаният русофил е отстранен да си наляга парцалите нейде в периферията на своята маргиналност.

Странно е да изтъкваш като предимство опитността на Сидеров, без да посочваш точно какъв е опитът му. А той е белязан със заплахи срещу журналистите още от първия миг на парламентарното му нахлуване през онази 2005-та, с налитане на бой на колеги, дипломати, полицаи; с рейдове в редакции и автономни учебни заведения. За проруските му истерии на митинги и шествия в качеството му на знаменосец на флага на чуждата държава, както и за антиевропейските му демонстрации в Москва по повод евроизборите и т.н., да не говорим.

Това е неговият опит, който сега гербаджиите хвалят и изтъкват като капитал за участие в акционерното дружество, което Цветан Цветанов се заканва да управлява България до 2021 година.

България се гърчи толкова години в битката с миналото на десетки хиляди граждани заради мръсното им минало от края на миналия век по времето на комунизма, но за миналото на Сидеров от времето на Бойковизма  с лекота беше издадена индулгенция в името на властта. Така се били стекли обстоятелствата, ни казват от ГЕРБ. Без патриота Сидеров щяло да стане по-зле.

При всички прилики с практиките от времето на Тодор Живков, които самият Борисов олицетворява, размяната на комплименти между новите скачени съдове в управлението на страната ме връща към стария виц за обещанието на вожда от Правец за всички да бъдат осигурени апартаменти. А ехото му отвърнало “ментии, ментии…”.

Та така и с тези компименти-ментии-ментии…

НА СНИМКАТА: Стара любов , ръжда не хваща ( стига да я смазват и лъскат подобващо, за да гръмне като пушката на Чехов в следващото действе от пиесата)

Ето цитат от парламентарно изявление на “опитния Сидероов” от май 2013 г., когато той се обръща към ГЕРБ със следните думи, подигравайки се на “катарзиса” на Борисов:

„Атака” е тази, която спря вашия път към властта. Личи си, че сте много озлобени, много ви е яд, личи си по вашата агресия. Знам голямата отговорност, с която ме натовари българският народ – да спра връщането на власт на една клика, която ще е обект на прокуратурата.

Всичко това ви плаши, но такъв е животът – имаш моменти на лентички, след това – на катарзис. 

Вашите номера, евтини трикове – преди малко Борисов говореше – вие правите триковете, с които опитвате да саботирате парламентаризма. Няма да успеете. Гарант за този ваш неуспех е “Атака”.

Share on Facebook