Това става ясно от безпрецедентно изригване на енерГЕПИйния "експерт" на фейсбук стената си, от тази сутрин (26/04/2017г.). Обикновено туй недоразумение плющи и пръска слюнки само срещу президентите на Русия и Турция, Владимир ...

Ще направим поредното разобличение, свързано с последното гигантско престъпление на (из)родната ядрена мафия, свързано с ограбванети ни за милиарди, за да ни "купи" купчина старо желязо, което уж ставало за бъдещи ядрени реакто...

Една от най-новите "ексклузивни" истории, които се публикуват в Интернет сайтове, е свързана с Ислямска държава, смъртта на трима бойци и няколко диви прасета. По принцип, от 2014 година групировката стана основна тема, с която редица медии получават видимост, но ако към тайнствеността и агресията на джихадистите добавим, че техни бойци са били убити от диви прасета (прасето е мръсно животно в исляма), тогава посещенията са гарантирани. Така Повече [...]

Една от най-новите "ексклузивни" истории, които се публикуват в Интернет сайтове, е свързана с Ислямска държава, смъртта на трима бойци и няколко диви прасета. По принцип, от 2014 година групировката стана основна тема, с която редица медии получават видимост, но ако към тайнствеността и агресията на джихадистите добавим, че техни бойци са били убити от диви прасета (прасето е мръсно животно в исляма), тогава посещенията са гарантирани. Така Повече [...]

Чели ли сте детска книга от исландски автор? Не? И аз не бях, но вече отстраних пропуска си благодарение на Андри Снайр Магнасон и романа му „Приказка за синьото кълбо“ (изд. „Ергон“). Съдейки само по жизнерадостната цветна корица на книгата, очаквах да прочета слънчева неангажираща история в стил: няколко дечица се забавляват, като между другото леко...

watch video: Print the template:  see more:

Преди дни попаднахме на серия снимки във фейсбук групата „Какво четеш“. На пръв поглед нищо специално – планини от книги, извиващи се в стройни редици. Когато се вгледахме, обаче, видяхме, че томчетата са в лошо състояние, а мястото, на което се намират, е занемарено. Оказа се, че фотографиите са от изоставената библиотека в с. Радунци....

В рубриката „Издателски проект“ ви разказваме за дръзките, различни, необичайни книги и поредици, които излизат на българския книжен пазар. Разговаряме с Невена Дишлиева-Кръстева за книгата „Бащите не си отиват“, на която „Аз чета“ е медиен партньор. Книгата събира 24 лични истории, спомени, разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-seksa-mezhdu-balgarskite-politicheski-misliteli-i-lyubimiya-im-narod

Чета, че в Англия откриват публичен дом със секс-кукли, вместо с живи проститутки. И хората се хвалят с новата си придобивка, какво да правят.

Британска им работа – още не брекзитнали от ограничителния свят на брюкселските бюрократи и веднага предприемат поредната си напредничава стъпка в индустриалната революция.

Да плащаш доброволно на сводник за секс с гумена кукла – ето до какви висини стигна не само модерната техника, но и модерното гражданско съзнание, граждани. И затова този народ, помнете ми думата, скоро ще отиде още по-далеч напред, отколкото е отишъл досега.

За разлика от британските обаче, българските революции продължават да си бъдат само и единствено политически. С други думи – от най-лошия вид, такива, които ни набутват все по-дълбоко и по-дълбоко в батака.

Вървя си онзи ден из Пловдив и на голямо централно кръстовище гледам билборд, подписан от две борчески комунистически организации – Движение „Че Гевара” /щрак, портретче на аржентинеца-кубинец/ и Съюз на комунистите в България /съпроводено с, щрак, портретче на Димитър Благоев – Дядото/.

Да, същият онзи Дядо, дето, както свидетелства един пловдивски вестник от началото на миналия век, бил забелязан от бдителен репортер в централен пловдивски бардак „да разширочава една тясна социалистка”. По същото време, допълва репортерът, когато Бабата, тоест, жена му, Вера, е надлежно изпратена да присъства на скучен социалистически конгрес в Швейцария.

Споменът за този вид журналистика няма как да не умили и развълнува душата ми, но веднага след това се запитах – ама чакайте бе, какво общо има Дядо Благоев с комунизма, та някаква комунистическа партия го изтипосва за свой патрон. Отговорът е така прост, че и неандерталец ще го разбере – ами нищо общо няма.

Димитър Благоев, както е известно, си е един обикновен широко-социалистически социал-предател от гледна точка на тесните социалисти, както наричат себе си първичните български комунисти преди около век. На всичкото отгоре, той пише и доста остри неща против Русия и руската политика към България, така че е предател и по тази свещена за всяко комунистическо сърце линия.

Обаче проблемът е, че очевидно шпинделите от въпросния нашенски Съюз на комунистите са създадени далеч преди неандерталците и са толкова тъпи, та не знаят всичко това, те просто са решили да се окичат с някакъв благоприличен образ и подобие. И са си избрали Благоев за знаме, не Тодор Живков – включително за да се различават от социалистката Корнелия Нинова, която не се срамува и на Живков да се поклони, стига това да ѝ свърши работа.

А може и да са се уплашили хорицата-комунисти от онзи строг закон, дето обявява комунистическата партия в България за престъпна организация. Или от онзи, който забранява символите на комунизма като отровни за човешката душа…..

Добре, де, няма как да се уплашат въпросните преднеандерталски другари, защото живеем в България и такива закони, дори да съществуват на хартия, нямат никаква практическа стойност.

Кой може да си представи например, че смелите български правоохранителни и правораздавателни органи някога ще престанат да си бъркат в носа и ще си мръднат дебелите задници, за да се захванат с нещо извън разпределянето, преразпределянето и консумирането на собствените си финансови и властови порции? Камо ли пък – за да се захванат с нещо толкова абстрактно като опазване на обществения ред и умствената сигурност на българина от тъпите комунистически попълзновения.

А те са наистина щедро тъпи, като съдим и от съдържанието на билборда, за който ви говоря. Той е посветен на 1 май и лозунгите в него гласят: „Мир, труд, свобода, революция” – в този ред.

Да оставим настрани факта, че неколцината михлюзи от „Че Гевара”, които понякога виждам как с мътни погледи се шматкат из пловдивските улици, явно никога не са помирисвали какъвто и да било труд, дори най-малкия. Да забравим също, че всяка комунистическа партия, където и да е по света, задължително носи на хората само войни и ограничения на свободите. Да приемем, че тези наши смели комунистически елементи искрено се борят за мир, труд и свобода.

Ами ако вземат, та внезапно се преборят – чак тогава ли ще се захванат да вдигат революция? Срещу кого, срещу себе си ли? Както разправяше Лех Валенса за първите дни като президент от „Солидарност” – като управляващи сутрин ние взимахме дадени решения, а като синдикалисти следобед излизахме да протестираме срещу тях.

В този смисъл – революцията не трябва ли да е първа в подобен свещен списък. Ама пък ако се прокламира на първо място революцията, тогава как можем искрено и убедително да твърдим, че сме борци за мир…..

Да-а-а, няма как. Голям капан е да си толкова тъп, че в тези модерни времена, когато светът заменя досадните жени с практични гумени кукли, ти сам и доброволно да се наричаш комунист.

Абе, какво да ви кажа, граждани – и прост социалист да се наричаш, пак никак не е лесно в днешна България.

Питайте Георги Гергов, горкия. Мъка му е на него, голяма мъка, че „шутове и палячовци има в БСП” – както специално подчерта по телевизора онзи ден. Е, вярвам му, безрезервно и безпрекословно му вярвам, че ги има. Даже досега аз лично смятах и него самия за политически шут и червен палячо. Но приемам разграничението му от тази гмеж като първа стъпка към осъзнаване и търсене на изкупление. На покупление. Така де, сещате се – на поредното за без пари пазаруване от негова страна на някакви пловдивски панаири, софийски ЦУМ-ове, държавни институции, човешки съвести, пък и цели хора.

Има обаче опасност и да не се измъкне Гергов толкова сух от водата, в която е нагазил, тоест, освен от високата политика, скоро може да вземе да изхвърчи и от бизнеса изобщо. Като гледам – прекалено много ядове докара той вече не само на собствената си партия и лично на другарката Корнелия Нинова, но и на главния прокурор Сотир Цацаров. А да се еб…ш с реалната власт е опасно. По принцип е опасно и винаги е било. По тази тема Гергов да пита циганския си аналог Цар Киро и ще научи от първо лице как в един миг всички политици, съдии и прокурори, ченгета и вся остальная сволоч, която дотогава си държал в ръчичките си, изведнъж намират начин да се еманципират и да те вкарват на топло. В мекия вариант.

Така или иначе, струва ми се, че пловдивското Гоче много сгази прокурорската леха с лук, като в споменатото интервю изръси следната наистина умствено великанска приказка: „Един прокурор може да се среща с всеки и е длъжен да се среща с всеки, който иска среща”.

Това се вика то всеобщо равенство по комунистически тертип – прииска ти се да пиеш кафе и да си побъбриш с главния прокурор на републиката, вдигаш телефона или пращаш разсилния да го повика и той – какво да прави, идва, човекът. Щото е длъжен да се среща с всеки. Също като оная Тодора от прочутата народна песен, дето била полегнала за всеки, който я пожелае…..

Абе тези хора наред ли са? Имам предвид всичките тези хора, пряко и косвено замесени в аферата с кафепиенето в ЦУМ.

Работата май и с тях е същата като с гореспоменатите чегеваристи и комунисти – вместо да са в кауша и да се разследват, всички тези типове се надсмиват над обществения ни интерес. А това означава, граждани, и над общественото ни безсилие да се защитим и развиваме.

Не се смейте на англичаните. Да, те плащат за секс с кукли, но ние тук пък плащаме за бардак, в който няма дори гумени момичета – само момчета с тъпи физиономии и гнусни апетити…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Руският посланик Макаров нападна остро президента Плевнелиев при визитата си в Хасково, съобщава FrogNews.

„Това е синдромът на политик, който наскоро е изпаднал от власт. Липсват му камерите, микрофоните и медийното внимание. Жал ми е за г-н Плевнелиев. Съжалявам, че се налага да го кажа, но е така!”, заяви Анатолий Макаров.

Той  бил помолен от журналисти да коментира твърдението на Росен Плевнелиев за това, че Москва се е месила във вътрешната политика на България, като е финансирала български партии. Според бившия държавен глава е имало доклади, според които Русия стои и зад хакерските атаки срещу сайтове на български институции на местните избори през 2015-а година “.

Коментарът за непристойното поведение на руският посланик ( не) е излишен. Могат да се кажат само баналности.

Банално е да се каже, че един посланик не се произнася – при това по политически въпроси- от свое име, а говори от името на държава, която го е изпратила за свои говорител.

Банално е да се каже, че Русия се меси в българската политика и Макаров го доказава с арогантност, произтичаща от увереността му в безнаказаността на подобно негово поведение.

Банално е да се каже, че в това няма нищо ново. Дори в качеството му на действащ президент Плевнелиев беше публично и грубо руган от руски политици , като Жириновски, без от това да произтече никаква реакция на институционално ниво в България.

Банално е да се каже, че Макаров върви по стъпките на своя предшественик Юрий Исаков. Той нападна невъздържано Плевнелиев в интервю за “Дарик” радио, за което ми стана известно от мой източник, след като московското превъзходителство е поискало от радиото да премахне при излъчването на записа на 12 април 2014 г. абзаца с ругатните към българския държавен глава. http://ivo.bg/2014/04/12/дарик-не-излъчи-запис-с-нападки-на-руск/

Банално е да се приеме, че случаят с Исаков беше потулен в зародиш още от самата медия. Вместо да прояви характер и да излъчи записа, тя му угоди.

Банално е, че вместо Исаков да стане персона нон грата в България, моя милост от онзи момент нататък се превърна още повече в нежелана перосона за радиостанцията.

Банално е, че баналностите от горния бегъл списък , не се коментират ( почти) никъде на публично ниво в България, освен в интернет, където запушването на усти е по-трудно.  Така е в нашата бана(л)нова республика.

Защото сме банална, направо бананова република, в която постколониалните ни владетели ни правят на маймуни с помощта на тревопасните от стадото, готово да блее умилително след всеки руски шамар на аванта.

НА СНИМКАТА: Развълнувани посрещачи на Макаров в Пазарджик по време на банално посещение в града

Share on Facebook

Днес Албена ще ни заведе до Дъблин, Ирландия. Приятно четене:

Дъблин, Ирландия

Потеглихме към

Дъблин

в края на декември. Предстоеше ни преживяване, което планувахме и чакахме от няколко месеца и много се вълнувахме. С полет на Ryanair от София след около четири часа кацнахме на летището в ирландската столица – голямо, модерно и много функционално. Самолетът се придвижи в непосредствена близост до сградата и трябваше само да пресечем, за да влезем вътре. Един от стюардите – усмихнатият Даниел – съдействаше за пресичането и ръкопляскаше. :)Няма как да не се запомни такова посрещане на непозната земя! До pass control обаче се наложи да походим по дългите модерни коридори на летището. Самата процедура мина бързо и безпроблемно – въпреки многото пътуващи. Бях се информирала предварително как да се придвижим до града и сравнително бързо открихме откъде да си купим билети за автобусите. Има си специализирани линии, които по два маршрута превозват пътниците до центъра на Дъблин. В една посока е на цена от 6 €, а в двете – 10 €. Автобусите естествено са двуетажни и се движат начесто. Когато се качвахме шофьорът ни попита докъде сме и когато наближи спирката ни уведоми, за да слезем. Тъй като беше различна от тази, която предварително бяхме набелязали, не бяхме подготвени за слизане. Разбързахме се и се притеснихме, че се налага да ни чакат, но…. никой не се ядоса, изнерви и дори не ни нахока, че се бавим. Напротив – усмихнаха ни се и ни пожелаха хубава вечер!

Кварталът, в който беше нашият хотел е тих и спокоен, с широки улици и сравнително ниски сгради. Бързо го намерихме и се настанихме.

И тук беше първият ни сблъсък с необичайните за европейците от континента битови нещица Особено в банята – много кранове, много нещо. Истинска енигма за разгадаване! Оправихме се набързо и хукнахме към центъра – нямаше време за губене. Едно от нещата, които ни направи впечатление е по-ранното стъмване спрямо България. Но градът и нощем е очарователен, жив и пълен с хора. Улиците са спокойни, трафик няма, пресича се безпроблемно – въпреки обратното движение. На много места по централните места имаше улични музиканти. И то доста добри. Все пак Дъблин е прочут с тези музиканти. Видяхме Тринити колидж отвън, Острието, разходихме се край р. Лифи и се насладихме на красивите, празнично осветени сгради, преминахме по

Ha`penny bridge

Това е първият пешеходен мост над реката и официално има друго име. Но създателят му е получил правото да събира такса от половин пени за преминаването през него за срок от 100 години и мостът е станал известен с това. Та така и до днес. По него има от онези катинарчета с имена на влюбени, а тези, които все още търсят любовта записват желанията си

Вечер градът е изпълнен с млади хора, които обикалят по пъбовете. Предполагам, че е заради напитките, но повечето бяха леко облечени, а момичетата на бос крак носеха сандали. Край Тринити колидж попаднахме на нещо като трамвайна мотриса, от онези, старите, която беше без стени, а седалките вътре бяха като в бар, покрай два високи плота. Под всяка седалка имаше велосипедни педали. Мъжете бяха насядали и усилено въртяха педалите, за да задвижат това странно нещо и си пийваха, а жените красяха това странно сборище. Всички заедно пееха популярна песен и се чуваха надалеч. И въпраки, че точно в този момент на улицата имаше затруднено движение – заради пътен ремонт – не чух нито един нервен клаксон. И шофьори, и пешеходци проявяваха разбиране към веселието на тази симпатична дружинка.

На следващия ден от рано потеглихме на лов за преживявания.

Дъблин е неголям град

и безпроблемно може да се обиколи пешком. Посетихме катедралата „Св. Патрик“, мемориала на ирландските писатели, част от които са и нобелисти, Дъблиния. Преминахме през много кокетни паркове, които се поддържат образцово от местната община и вечер се заключват. На входа има табела с надпис кога се отварят и затварят през зимата и съответно – през лятото. В някои от тях има различни водни птици, които изобщо не се страхуват от хората и са доста охранени. Дори и гълъбите. Очевидно се радват на доброжелателността на местните.

Зърнахме

пивоварната „Гинес“,

която е огромна и очевидно доста популярна.

[geo_mashup-location_info]

Опитахме и бирата и определено ни хареса.

пивоварната Гинес

Дестилерията на „Джеймисън“

беше в ремонт, но поне я видяхме отвън. Въобще в Дъблин питиетата са на почит.

Дестилерията Джеймисън

Оттам се запътихме към дъблинския замък, който съвсем не може да се нарече внушителен. За сметка на това е запазен и добре посетен от туристите. По мое мнение Дъблин явно е популярна туристическа дестинация, защото по улиците имаше хора от всякакви националности и се чуваха най-различни езици. И има защо.

Градът е спокоен,

добре организиран, чист, зелен и много цветен. Въпреки, че беше декември, навсякъде имаше цветя – циклами, кали, кукуряк. Транспортът е скъп за нас, но добре уреден. Обръща се внимание и на алтернативното, чисто придвижване. Попаднахме на инициатива, която предлага обиколка на Дъблин с колело, а на няколко места видяхме и станции за зареждане на електрически автомобили.

По обед се отбихме в една типична кръчмичка – Boxty house, която се оказа част от прочутия Temple bar. Хапнахме традиционни неща – кодъл, което е месна яхния с картофи, поднесена с черен хляб и масло, boxty – тесто, направено от картофи, от което се приготвят различни ястия, пийнахме и ирландско кафе.

След това се запътихме към Тринити колидж, за да го разгледаме и отвътре. В библиотеката се съхранява книгата на келтите – старина, с която ирландците се гордеят. Видяхме и

къщата на Оскар Уайлд,

която се намира на Marion square, а срещу нея, в кокетно паркче се намира и шеговита негова статуя в естествен ръст.

Оскар Уайлд

Нещо специфично, което ми направи впечатление са

училищата

Така и не видях огромни четвъртити сгради, предназначени за много ученици. Училищата бяха в традиционен стил и невисоки. Размерите им също бяха човешки. Очевидно правени с мисълта да съберат децата на квартала, не да наблъскат под един покрив огромно количество ученици от различни възрасти. В квартала, в който беше нашия хотел имаше даста образователни институции, включително институт по образованието. Той от своя страна рекламираше своя коледен revision. Забелязах и доста други предприятия с образователен характер, които умело и атрактивно рекламираха услугите си – занимания по интереси, прибиране на децата след училище, помощ в подготовката и др.

Уморени от ходене и преживявания се прибрахме, защото на другия ден ни чакаше полет до Лисабон.

Автор: Албена Кондева

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Ирландия – на картата:

Booking.com

„Червенорозка и Белоснежка“ (изд. „Софтпрес“) е поредната изненада от любимата ми разказвачка Рут Сандерсън. За малките и големите читатели, които познават предишните й книги, няма да е изненада, че тази е още един авторски преразказ на приказка, съчетан с красиви въздействащи илюстрации. Чернорозка е весела, безгрижна и обича да дава израз на емоциите си, а Белоснежка е...