Болният мозък продължава да бълва "бисери" на Фейсбук стената си. И поредното култово изпълнение е от преди по-малко от ДВА часа, което потвърждава на 100% всичко, което съм ви показвал и разказвал за него през последните ...

След като по-рано днес стана ясно, че "В Германия днес ще плащат на хората ползващи ток" по късно през деня се уточни, че утре пак ще им плащат, но ЧЕТИРИ ПЪ-ТИ ПО-ЕВ-ТИ-НО от днес!!! Новината дойде след публикуване на резултат...

В архива са останали малко снимки, които искам да ви покажа, но няма смисъл да ги отделям в самостоятелни постове. Затова – ето 2 места в различни краища на България, които трябва да видите.

Дяволското гърло

Имам усещането, че детството ми е съкратено, защото като малка съм пропуснала всички „задължителни“ екскурзии и зелени училища, на които мои набори са ходили. На стари години започнах да се катеря по планини и да ходя по пещери. Което не е лошо – хем всичко ти е за първи път, хем ще ти останат доста повече съзнателни спомени. И все пак, завинаги съм изпуснала мазането на дръжки с паста за зъби. Надявам се!

Но да не се отклонявам, говорех за задължителни забележителности из България. Дяволското гърло със сигурност спада към тях. Стигнахме до пещерата след няколко дни в Триград. Историята на пещерата можете да четете онлайн. Най-впечатляващото за мен е колко скоро всъщност сме успели да влезем в пещерата и колко неясноти има все още около нея. Къде отива водата на реката и къде остават всички предмети, които завлича?

Тъй като тук няма сталактити, можете да тествате фотографски умения на воля. Следват няколко резултата:

Катеренето по стъпалата към изхода си беше специално изживяване – не защото те са цели 301, а защото са адски високи, ужасно тесни, постоянно хлъзгави и неприятно стръмни. Казвала ли съм ви колко мразя стълби?!

Боянски водопад

Ето още едно признание на тема туристически опит: като виден кореняк-софиянец, нито съм се качвала на Черни връх, нито съм ходила до Боянския водопад. Един от двата пропуска вече е коригиран.

Пътят до горе е приятна разходка от час и половина. После решихме да се качим и до хижа Момина скала, което увеличава пътя с още 40-тина минути, при добавен бонус кюфтета, салата и бира. Добра сделка!

Пътят надолу е не-съвсем-приятна разходка от 2 часа. Тъй като краката ви постоянно се движат под неудобен наклон, започват да се обаждат неприятни травми в колената, а на другия ден ви гарантирам най-странната мускулна треска локализирана нишово в мускулите на прасците и около задната част на глезените. Но стига мрънкане! Важното е, че водопадът си струва, особено в тази част на годината:

Накрая само да ви напомня: за бога, хора, изхвърляйте си боклуците на правилните места!!! От големия дънер до Боянския водопад събрах 4 пластмасови бутили от 1.5 л, няколко найлонови пликчета, серия салфетки и 15-тина фаса. Това ме дразни страшно, но все пак – не си събирайте боклука заради мен, събирайте го заради мястото и природата.

Постът Разходки из България, част поредна е публикуван в Васи ли?!.

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! ​​​„​ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ. Как станах враг номер едно​ ​на Путин“ ​от ​Бил Браудър Издава: Слънце Дата на излизане: 27 април 2017 г. Преводач: Павел...

Виждам, че тезата за разделението на българите не минава по остта ляво-дясно, става все по-коментирана ( ако не и възприета от хиляди българи). Като автор на многобройни и дългогодишни публикации по въпроса, държа да изясня ( отново): не съм отричал съществуването на лявото и дясното, а твърдя, че главният разлом в умовете на българите минава по линията Изток-Запад.

Западът печели сред абсолютното мнозинство българи. Вижда се от бита, от посоката на емигриране, от културната ни ориентация ( въпреки жалките опити да бъде контрирана с контракултурата на “Любе” и Йосиф Кобзон). Обаче същата прозападна ориентация е абсолютно неспособна да се противопостави на руската агресия чрез пропаганда и лъжи, базирани на исторически интрепретации в полза на руското влияние.

Справка от днес: наградената от ( разобличения като крадец на стотици милиони долари ) руски премиер Медведев за успехи в проуската пропаганда в България Светлана Шаренкова, изявявайки от екрана на телевизия БиАйТи, отново упорито втълпяваната лъжа , че “ние” сме си били близки с Русия от…хлядолетия. Трябва да си напълно невеж, за да не знаеш колко по-късно Русия е възникнала като държава от България, за да говориш за “хилядолетия”. Но по-вярното в случая е, че Шаренкова предпочита да лъже на принципа “който вярва, вярва” и повтаря тази глупост, която игнорира брутално историческата истина- включително по отношение на началото на руско-българските “отношения”, поставено от варварите на княз Светослав, нападнал българската държава на цар Петър в гръб по финансова заръка на Византния, в резултат на което империята заграбва разорената от руските орди България за близо два века. “Дружба от векове за векове”…

Няма конфликт или кауза, чрез която Русия да не подкрепя в днешно време мракобесието от антизападни позиции. Най-новото потвърждение е фактът, че Москва открито застана на страната на онези, които биха опозицията в парламента в Скопие и обвини битите за кървавото меле. Излиза, че побойниците са направили добро дело – тъкмо защото деянието им беше осъдено от ЕС и САЩ . Което било намеса от чужбина, според декларация на руското външно министерство – явно руската намеса, видна от това подстрекателство на екстремизма, не се брои в Москва за външна. Кремъл смята създването, раздухването и скалацията на “македонския въпрос” за своя вътрешна работа и проявява ревност, ако някой оспори московския монопол.

Шаренкова, която се нагажда като (пато)генно модифициран слънчоглед по прожекторите на Кремъл, не се спря дори пред похвалите за успешния референдум на Ердоган. Щом като той се харесва на Москва, Шаренкова и компания също смятат, че да подготвиш в условията на масови репресии по политически признак, при пълен правителствен контрол над медиите и на насаждан страх чрез неспирни арести на стотици хиляди ( мними или не) опоненти на Ердоган допитване за промяна на съществуващия светски по същество конституционен ред в Република Турция, било “за добро”.

“Доброто” и “злото” в гледните точки на Запада и Москва се разминават днес диаметрално по толкова много конкретни и фундаментални азимути, че неутралитетът между тях е практически невъзможен в ерата на съвременните комуникации. Не можеш да се скриеш от новините ( си помислих онзи ден по повод чудесата на съвременните технологии, наблюдавайки изключително окаяна на вид просякиня да си говори на бул. Витоша в София по мобилния си телефон). Който казва, че “не знае” какво става по света, направо лъже- виж, да нехае за истината, може.

Русофилстващите печелят от това. За тях е лесно да действат в юмрук. Имат си непоклатим ориентир. Не мислят, а вярват. Достатъчно е да доловят сигнала на кремълските камбани и вече знаят, кое е правилно за тях. Докато сред прозападните българи от 100 души можеш да чуеш 100 нюанса в менията. Ето защо 5 пръста при рашизоидните българи означават юмрук ( като този, който демонстртивно беше стоварен върху Сидеров , за да го преобрази в смирен коалиционен партньор на Борисов), а 100-те мнения на прозападните българи парадоксално се оказаха разединена “тълпа от индивиди”, заплашвана от юмрука.

Логиката подсказва, че обединението на застрашените от руската хибридна война срещу България и нейната прозападна ориентация българи не могат да намерят платформа за обединение единство в дясната политическа ниша ( заета от съглашателската с Москва партия ГЕРБ). Външната заплаха, на която служат вътрешните сили на московската пета колона в България ( включително и моторизираната, заканваща се на 1 май да дефилира провокативно в София и страната), би трябвало да е тъкмо каузата за обединение на принципа на противодействието. Противникът е  ( все по-) ясен, но не предизвиква реакцията на евентуалните обединители срещу него.

Инициативата за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) призова съмишленците да заяват отново позицията си пред този жалон на съветския колониализъм ( по израза на скулптора и автор на главната композиция на МОЧА проф. Любомир Далчев). Желаещите са поканени на събитието от 10.30 сутринта на 1 май, понеделник.

Да попитам в аванс: дали медиите ще проявят интерес към тази иницатива? Или ще следят само заявеното намерение на българските моторизирани братушки, които приблизително по същото време щели да започнат свой поход от България към Берлин. Щели да се присъединят в Будапеща към онази мотоглутница на Путин, която ни посети миналия юни, за да демонстрира с ръмжене ( на мотори), както и с побой на местни руски слуги над неколците българи от Варна, дръзнали да ги посрещнат с протест, че се чувстват тук като у дома си.

Share on Facebook

Това показват резултатите от вчерашната сесия на енергийната борса. Средната дневна цена на електроенергията за днес е - 6,74 €/МВт.ч, а на моменти през деня тя достига до - 75 €/МВт.ч. И всичко това изглежда ето така: