В рубриката на желанията този път ще готвим кайзершмарн (Kaiserschmarren). Рецептата си пожела Румяна и я осъществявам наистина бързо, защото съм подготвена за нея.

За първи път опитах кайзершмарн във Виена, когато с Вальо решихме да посрещнем Нова година там. По това време на годината се предлагаха навсякъде, наравно с виенския пунш, който повярвай ми те кара да танцуваш виенски валс на улицата, независимо дали можеш или не. Това все пак е начин да се забавляваш, но и да се стоплиш. Освен с пунш и танци, другият начин да се сгрееш са сладките горещи кайзермарн. Сервирани със сладко от сливи, те толкова ме заинтригуват, сякаш знам, че след седем години ще пиша за тях в блога си.

Ако не си запознат с кайзершмарн, бързо обяснено това са бъркани палачинки. Могат да се сервират солени или сладки. Сега ще си говорим за сладкия вариант, но и при двата, основната разлика с всички останали палачинки, освен това че са бъркани е тяхната въздушност. Те са като гъба, която попива ароматите и соса, с които се гарнират. Те са изключително пухкави и тази тяхна текстура е резултат от техниката на смесване на съставките и сготвянето им. Няма единствен начин за приготвяне на кайзершмарн, но съм си избрала да ти покажа този, който най-много ми допада.

Разбрах някои особености за приготвянето им по трудния начин, затова ще се постарая да опиша технологията им подробно, за да не минаваш и ти по трудния път или поне да бъде само първия път. Те наистина изглеждат супер лесни, но това е само до момента, в който сместа се изсипе в тигана. И ако цялата тази маса в тигана ти се стори странна и нямаща нищо общо с палачинка знай, че всичко е наред. Това все пак са сладки бъркани яйца с повече въздушност в тях. Или почти е така. Няма да забравя първия, втория и третия път, когато ги приготвях. Загорих няколко партиди, докато науча на коя степен на котлона да ги готвя. Дори и без да са загорени, ми изглеждаха странно, неугледно дори, но пък бяха толкова вкусни. Затова не се притеснявай от външния им вид, с който не сме свикнали. Наслади им се в някой лежерен уикенд, като се постараеш да ги направиш карамелизирани от всички страни и пухкави отвътре. Сервираш ги топли, залети със сладко, сироп или шоколад ако искаш. Или просто ги поръсваш с пудра захар и добавяш пресен плод. Освен за закуска сутрин, у дома се приемат добре и за следобеден снак, и за десерт.

Кайзершмарн

Рецептата е адаптирана от книгата Plachutta – Best of Viennese Cuisine. Използвам рецептата на Плахута за кайзершмарн от няколко години насам, но с времето промених малко технологията, за да ми бъде по-удобно на мен самата. Плахута използва и котлон, и силно нагрята фурна за тези палачинки, а аз след два такива опита реших, че мога да пропусна фурната и да довършвам приготвянето на палачинките на котлона.

Традиционната добавка към сладките кайзершмарн е прясно приготвено сладко или компот от сливи. Примерна рецепта за сладко от сливи, с които да допълниш тези палачинки, ще видиш по-долу. Със стафидите и рома е наистина много вкусно и дори може да поръсиш палачинките с канела. Но когато сливите не са в сезона си, чувствай се свободно да гарнираш палачинките с каквото имаш подръка. Може да използваш готово сладко или да приготвиш конфитирани ябълки. В този пролетен ден, аз избрах да добавя пресни ягоди.  

За 2 порции.

Продукти:

• 1 супена лъжица стафиди
• 1 чаена лъжица тъмен ром
• 125 мл прясно мляко
• 2 яйца, разделени жълтъци от белтъци
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 60 г брашно
• 25 г фина кристална захар
• щипка сол
• 1 супена лъжица масло за тигана
• пудра захар
• пресни ягоди за сервиране

Стафидите се накисват в рома за няколко часа.

В купа се смесват жълтъците, ваниловият екстракт и брашното без да се разбъркват. Към тях по малко се добавя част от млякото и се разбърква с телена бъркалка докато се получи гладка каша. Тогава към нея се добавя цялото мляко. Целта на такова смесване е да не се образуват бучки.

Белтъците се слагат в отделна купа. Към тях се добавя солта и се разбиват с миксер на средна скорост докато започне да се образува пяна. Тогава към тях по малко се добавя захарта и разбиването продължава на силна скорост докато белтъците се сгъстят и станат лъскави.

Разбитите белтъци се добавят на 2-3 пъти към жълтъчната смес като се разбъркват внимателно с шпатула, за да не спадне обемът им.

Маслото се разтопява в широк тиган на умерен котлон. След като се разтопи ще започне да образува балончета. Когато балончетата изчезнат, маслото би трябвало да е достатъчно загрято и тогава в тигана се изсипва палачинковата смес. Поръсва се със стафидите.

Готви се 6-8 минути докато се запече от долната страна. Ако предпочиташ по-загорели крайчета на кайзершмарн, тогава палачинката се готви около 10 минути на умерен котлон докато долната страна стане кафява. Аз предпочитам да бъдат по-пухкави и правя загара в края на готвенето, затова готвя палачинката от долната страна докато тъкмо започне да става златиста. И в двата случая повърхността на палачинката ще изглежда все още сурова.

Когато палачинката се запече отдолу се разделя на четири (на кръст) с шпатула и всяка четвъртина се обръща в тигана, за да се запече и от другата страна. Възможно е при обръщането повърхността на палачинката, която е все още течна да се разтече в тигана, това е нормално. Ако прецениш, че може и ще ти бъде удобно, може да обърнеш цялата палачинка, без да я разделяш на части. Това е по-подходящо, когато палачинката се запече много добре от долната страна.

След като палачинката се обърне от другата страна се запича още 3-4 минути. С помощта на две шпатули или две вилици, палачинката се разкъсва на по-малки парчета. Поръсват се с пудра захар и се разбъркват леко още няколко минути, за да се карамелизира повърхността им.

Накъсаните палачинки се разпределят в затоплени чинии и се сервират веднага поръсени с пудра захар. Гарнирах ги с пресни ягоди, но ти може да добавиш каквото ти харесва или да опиташ традиционния вариант, като приготвиш сладко от сливи, когато сливите са в сезона си. Ето примерна рецепта за него.

Сладко от сини сливи

Продукти:

• 200 г сини сливи, обезкостени и нарязани на четвъртини
• 100 г захар
• 20 г масло
• 20 мл тъмен ром
• 20 мл вода

Тиган се нагрява на силен огън. В него се слагат всички продукти и се оставят да заврат. Варят се 10-15 минути докато сливите омекнат и сиропът се сгъсти. Сервира се топло върху топлите кайзершмарн.

Още рецепти за палачинки

• Палачинки с рикота и конфитирани ябълки с портокал
• Царевичен грис и мътеница
• Какаови палачинки с горгонзола и карамелизирани круши
• Йоана на Земята – Нещо с тиква
• Палачинки с ябълки, банани и кленов сироп
• Палачинки и за теб и за мен
• Палачинки с ягоди

Други рецепти от виенска кухня

• Новата Захер
• Как да си направя кроасани + видео
• SOS – Topfenstrudel
• Как да си направя датско тесто
• Патешки дроб A La Plachutta
• Krautfleckerl или паста със зеле
• Виенски коледен пунш
• Виенски шницел с два вида салата + видео
• Празнична Виена
• SOS – Торта Захер

SOS – Кайзершмарн или бъркани палачинки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Бях тръгнал да ви показвам нещо друго, но като се натъкнах на това не се сдържах. Бързо построих съответната лесна за разбиране графика и нямам търпения да ви я покажа. И тя изглежда ето така: Данните са взети от специализирания за ел...

Класация на Ozone.bg – 24-30 април 2017 г. 1. Пакта: Началото, Пакта, Кубар Егмонт 2. Скандинавска митология, Нийл Геймън, Сиела 3. Детски и домашни приказки, Братя Грим, Deja Book 4. Малкият принц, Антоан Дьо Сент-Екзюпери, Пан 5. Яжте мръсно!, Джош Акс, Хермес Класация на книжарници „Хермес” – 24-30 април 2017 г. 1. Яжте мръсно!, Джош Акс, Хермес 2. Жестока...

Е, да, има и такива страни, в които можеш да си връщаш книгите в библиотеката денонощно, а за това дори не е нужно да има библиотекар наблизо… Такъв е случаят с градската библиотека в шведския град Малмьо, където функционира сортираща машина за върнати книги. Можете да си я оставите дори посред нощ, а какво се...

Церемониите по встъпване във властта, както и безцеремонното й напускане – без предупреждение първия път и с предизвестие, както миналата година, се превърнаха в рутина и за медиите. Май малко нашега по Нова телевизия днес излъчиха зад кадър гласа на Борисов да изрича думите на клетвата му без още да се е заклел ( за трети път) като премиер, пускайки просто запис от миналия път.

Тогава и аз, Маргинал Маргиналов, ще си позволя да се пошегувам, след като магистралните медии си позволяват таквиз волности с толкоз велик човек.

Спомняте ли си вица с въпроса за представените на султана кандидатки за харема му? Едната рисувала прекрасно; другата била ненаднимата в бродирането; третата била изтънчена поетеса; четвъртата пеела като славей и т.н. Въпросът е коя ще избере между кандидатките за попълнение на харема си султана? Отговорът е : онази с най-големите задни части!

Да не се обиждат министрите, които днес напоително бяха обсъждани от тълпа коментатори в магистралните телевизии, но съдбата на правителството изобщо не зависи от тях. И не го казвам аз. Заяви го работодателят им ден преди списъкът с имената на адютантите, които ще му лъскат генералските чепици, да бъде обявен. В типичния си безцеремонен стил, с който през годините Борисов говори за НАРОДНИТЕ представители от ГЕРБ, наричайки ги системно “мойте депутати”, запътилият се към трети мандат началник подхвърли пред медиите, че министрите не са важни, защото му е лесно да ги сменя.

Факт! Като този за мнението, което пък е като задника – всеки го  има ( мъдрост, изписана върху туристическа закачка, оформена като сувенир от Ню Йорк).

Всуе се пънете, коментатори. Животът (и) на този кабинет, чието дълголетие се опитвате да познаете, зависи изцяло и отново от желанието или каприза на един единствен човек. Или ще кажете, че когато изненадваше своите министри с изявленията си, че напуска властта с цел нови избори те бяха много щастливи да си рискуват хазартно статуквото? Не, нали. Но кой ги пита!

Като основен ориентир за всеки на “Уолстрийт” важи принципът “следвай парите”. Бил Клинтън пък спечели изборите през 1993 г. срещу Джордж Буш с израза “икономиката, глупако”. У нас нещата са по прости: “следвай глупака” , ако искаш да разбереш какво ще се случи.

А ще се случи следното: Борисов няма да изкара и този мандат. Не му е по вкуса да завършва нищо започнато. Освен милиционерския институт, нищо друго не е завършил- нито мандатът си на катапултиран начело на професионалното ръководство на МВР “генерал”, нито завладяното чрез този трамплин, превърнат в медийна платформа, управление на столицата. За премиерските му аборти по лично негово желание, да не говорим.

Единственият въпрос е кога точно ще се отегчи отново нашият “центрист”, както май за първи с безапелационна категоричност държеше да го нарече тази сутрин любимият на телевизиите пръв циник сред коментаторите Андрей Райчев. Същият, ако си спомняте, пръхтеше от щастие при разгрома на десните от “царя”, обявявайки края на двуполюсния модел ( възкръснал току що в този парламент, но кой да го пита що за лъжливи прогнози прави). Пак Райчев твърдеше още през 2015, че всеки момент Меркел ще бъде пометена от народното недоволство в Германия, а с нея е дошъл и краят на сичкото либерал  в Европа. Меркел размита и в момента с високия си рейтинг пространството в политиката около нея, а при всичките си отстъпления либералното мислене даде урок на путинстите, маскирани главно като националисти в Европа, в една Холандия, а вече и във Франция, явно.

Сега завоалираната похвала към Борисов, че вече не е десен, за какъвто ни го “продаваха” толкова години, а се е развил в желаната ( най-вече от Москва ) посока като всеяден центрист, продължава модната тенденция да бъде рекламиран политикът с късите мандати, с минижупите в политиката, които съблазняват онези със “слабите ангели”, готови да бъдат употребени от него.

Дано Боже ( че кой друг да даде – наместникът му на земята е дал вече на дашните булки всичко от себе си, ама чак цялата опашка от желаещи да обслужи не може) поне демографската политика да оправят, ако не нас. Че както се вижда, цял вицепремиер е предвиден да следи за оправянето ( как точно, през ключалката ли ще ни наставлява?), за което султанът си е назначил вицесултан на този специално създаден смехотворен пост, за да може да цъфти народното творчество в областта на вицовете- стар отдушник на народното недоволство от управленското самодоволство.

По вероятно е обаче да ни оправят пак магистрално ( любимо възклицание на късния Живков). Не чрез магистрали, а като на магистралата. Ние се движим на автостоп, а те спират кортежите си и ни предлагат да ни извозят. Нямаме пари? Няма проблем. Ще ни включат в програмата си за тренировки по решаване на демографската криза и ако пак не родим след това, вината си е в нашата калпава фертилност. Не сме за гинеколог обаче, а за Гинес.

Share on Facebook

Руската литература, извън Братя Стругацки и няколко други фантасти, ми е напълно непозната. Затова, когато ми попадна „Почти всичко за жените и малко за делфините“ (изд. „Милениум“), колкото се засрамих, толкова се и заинтригувах. Направих кратка справка кой е авторът – Анатолий Малкин, един от най-известните и обичани руски телевизионни режисьори, който има зад гърба си впечатляващо творчество...