The children from The Group for Kid’s Theater “Camel”  shared this wonderful idea with us. You’ll need few textile patches and imagination! Take a look these ideas: Fashion design templates. The Group for Kid’s Theater “Camel” was established by a group of professionals who make performances with puppets and carry out projects to develop the imagination, creativity and...

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! ​​​„​Даниел Щайн, преводач“ ​от Людмила Улицкая Издава: Парадокс Дата на излизане: 9 май 2017 г. Преводач: Александрина Петрова, Доротея Монова Дизайн на корицата: Христо Райчев За...

Класация на Ozone.bg – 1-7 май 2017 г. 1. Междупанелни войни, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 3. Женски работи, Колектив, Пощенска кутия за приказки 4. Мамка му, Димитър Калбуров, Пощенска кутия за приказки 5. Пощенска кутия за мръсни приказки, Колектив, Пощенска кутия за приказки...

Как се поддържа успешно издателство от световна група на малък книжен пазар като българския? Как се разпознава добрата книга за деца и подрастващи? И любимото ни: Четат ли младите хора в България? Екипът на „Аз чета“ вече е подготвил редица въпроси към изпълнителния директор на издателство „Егмонт“ Велизара Добрева. Тя ще гостува в Читалище.то на...

Макар и с два дни закъснение до ушите ми достигна новината, че между премиера на България Бойко Борисов и президента на Русия Владимир Путин се е провел телефонен разговор. Първото съобщение за събитието срещнах в потока на агенция ...

Путлер е (все още) несменяем фюрер.

Харесван е от путлероподобните. Те го избират на вълната на реваншизма срещу унизителния мир, наложен от западните победители над Първия комунистически рай(х) , който загуби Първата световна ( студена) война през 1989  – та. Путлер иска реванш във Втора световна (студена) война.

Парад на победата над разпадналия се СССР няма никъде по света. Тя не беше постигната с танкове, оръдия и войски. Кой да парадира с такава безусловна капитулация, постигната без нито един изстрел!

На Червения площад, където се състоя капитулацията  ( по съветски образец, без никакви избори, референдуми и прочее демократични глезотии), днес избиват комплекси с танкове, оръдия и войски. И с други ации, производни на рашисткия военен комплекс ( за малоценност пред просперащите народи, на които и през ум не им минава да прахосват частица от благоденствието си за пуйчене пред света с маршове и дрънкане на оръжие).

Путлеристите не могат да се примирят, че от Путлеристан се иска да бъде като нормалните държави, в които хората наистина си избират и си сменят управниците, а не управниците избират своите хора на всички възлови позиции, от които зависи тяхното преизбиране.

За путлеристите е непоносимо да живеят в мир. Ако няма мишени, като Чехословакия, Афганистан, Грузия или Крим, путлеристите са готови да освобождават каквото друго им падне. Готови са да п(о)робват пак.

Путлерюгенд е на дневен ред в Путлеристан.  http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/05/12/2970144_blizo_100_000_junoshi_sa_se_zapisali_v_rusko/

Путлер дойде на власт чрез избори. И няма да си тръгне чрез избори, подобно на своя прототип от онзи бункер, в който е приключил приключението на живота си, за което с живота си са платили десетки милиони хора – само в Германия са 7 милиона.

А колко са в СССР? Каква част от тези гигантски жертви са дадени по вина на чуждия нашественик? Колко са умъртвените милиони в СССР по вина съветския предшественик на Путлер?

    Нови цифри за жертвите на Русия през Втората световна война: Червената Месомелачка

АВТОР: AWAKS

Броят на руските жертви през Втората световна война инстинктивно е укриван от комунистическата власт преди и след 1945 г., превърнат в държавна тайна. Сталин е споменавал “около 7 милиона”, но по-скоро в чужбина и по-скоро да напасва броя на жертвите с германските, за да не излезе пак, че Русия е „на глинени крака”. Тази цифра не е въведена “в оборот”, нито е влязла в учебниците. Известната на всички цифра “20 милиона” също не е спусната по инициатива на Кремъл.

През 1961 г., на срещата си с Хрушчов, Кенеди споменава за разчупване на ледовете и показване на уважение: “Вие имате голям принос и жертви от войната, навярно 20 милиона”. Оттогава тази цифра е възприета в Русия и влиза в учебниците. Тя е възприета, първо защото се е разчула, второ излиза, че жертвите са от полесраженията, и трето, тя е много по-МАЛКА от реалната цифра. С друга дума, тя е ИЗГОДНА, показвайки комунистическа Русия като по-малка касапница на хора, отколкото е.

Германия, която воюва с най-големите сили в света през войната шест години, има 7 млн. жертви (те включват австрийци, италианци и други граждани от нейни съюзнически страни, станали част от армията й), Полша, смазвана отвсякъде, е с 6 млн., Япония 3 млн., САЩ 400 хил. – по-малко от американската гражданска война!

Номерът е не да ЗАТРИЕШ половината си народ и да докажеш колко си велик.       НОМЕРЪТ е в ОБРАТНОТО!

В Русия ЧОВЕКЪТ не е никога ЦЕЛ – той е СРЕДСТВОТО към целта.

А ЦЕЛТА – тя е НА ВОЖДА – на тези, които са ЯХНАЛИ ВЛАСТТА.

“27 млн.” става призната цифра по времето на Горбачов. Но и тя не е вярна.

Винаги е добре да се знае, че РУСКАТА ДЪРЖАВА ПОНАЧАЛО и СИСТЕМНО ЛЪЖЕ.

Генерал Г. Кривошеев е назначен от правителството и през 2009 г. издава книга за войната, в която посочва „27 млн.” Путин и близки до него няколко пъти използват цифрата.

Към 9-и май 2017 г. се появи ново изчисление, НЕ от правителството:

“Безсмъртният полк” поначало е замислен като свободно-обществено движение, започнато през 2004 г. от 3-ма руски журналисти от Томск, дали името му. Всеки 9-и май организира свои чествания, други събития и разпространява своя информация. Кремъл веднага вижда опасност, но и изгода, и оглавява движението. Кремъл се страхува от свободна, разширяваща се НЕЗАВИСИМА обществена инициатива, а и тази инициатива започва да разпространява нещо НЕИЗГОДНО ЗА РЕЖИМА (ТАКА СТАВА И Т У К, в БЛОГА НА ИВО, на АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ, ИЛИЯН ВАСИЛЕВ И ДРУГИ БУДНИ БЪЛГАРИ – ИСТИНИТЕ СА НЕИЗГОДНИ!). И Кремъл ЯХВА движението. Прави го официално “патриотично” и опитва да го контролира информационно. Дори Путин се пъха в неговите редици при шествия в Москва. По-точно, Кремъл го разцепва на две – Divide et impera!

До днес движението запазва две страни. Едната му част е повече с властта, другата са НЕЗАВИСИМИТЕ. (Тези рокери идващи тук, са пратеници на Кремъл.)

НЕЗАВИСИМИТЕ притискат правителството да признае, че ГОЛЯМАТА част от ГОЛЯМАТА смърт на милионите руснаци през войната, НЕ Е станала на фронта, като на германци или американци, а те са БИЛИ ИЗБИТИ КАТО КУЧЕТА ОТ КГБ/НКВД из страната. Те са заподозрени в “това” и “онова” – както ние БЪРБОРИМ тук – или са вкарвани в комунистически ЛАГЕРИ на КГБ, наречени “ТРУДОВИ”, или са избивани при други смазващи условия, при които да ИЗМРАТ. Вършено е „ПРОЧИСТВАНЕ” на обществото – всъщност от такива, които ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРОЧИСТЕНИ! А ТЕ ДО ДНЕС УПРАВЛЯВАТ РУСИЯ – И БЪЛГАРИЯ!

През февруари 2017 г. на заседание на парламента, Думата, депутатът Николай ЗЕМЦОВ, един от независимите създатели на “полка” през 2004 г., представя доклад. Докладът и данните на Земцов ОСПОРВАТ официалната – ЛЪЖЛИВАТА – стъкмистика на данните, дирижирана от Кремъл. Той е анализирал и съпоставил много декласифицирани документи, статистики по населението, книги и други публикации преди и след 1945 г. Той и историкът И. Ивлев, негов съмишленик, не приемат данните на държавната планова и статистическа организация Госплан и настояват за обхватно правителствено изследване.

Земцов съобщава АСТРОНОМИЧЕСКАТА ЦИФРА 42 МИЛИОНА руснаци загинали през войната: 19 МИЛИОНА НА ФРОНТА и 23 МИЛИОНА цивилни ГРАЖДАНИ!

Едно от основанията на Земцов е безирано върху ПРОСТОТО изчисление на населението от изследване на Ивлев, който контрира Кривошеев: През 1941 г. Съветска Русия има 205 млн. население. През 1945 г. населението й е 169,8 млн. Като се отчете ЕСТЕСТВЕНИЯТ прираст на населението спрямо нивото през 1941-а, той е 17,6 млн., включващи ЕСТЕСТВЕНО родили се минус ЕСТЕСТВЕНО умрели, и др.

Като се направят изчисления и се тегли чертата, получава се 42 МИЛИОНА РАЗЛИКА – НЕЕСТЕСТВЕНО УМРЕЛИ!

Share on Facebook

Продукти за 4 порции пилешки кебап

800г пилешко обезкостено
зелени перца лук
1- 2 моркова
1к.ч. бяло вино
1ч.ч. ориз
1 ½ ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
½ ч.л. смлян кориандър
½ връзка пресен магданоз
мазнина за готвене

Приготвяне на пилешки кебап

Пилешки кебап сготвен с лек сос и задушен в гювеч. Мисля да го положа върху слой варен ориз. Пилешкото е крехко и леко месо. Предпочитано е в топлото време. Обезкостявам предварително птицата. Ако не харесвате кожа, може да я отделите. Режа на хапки. Измивам зеленчуците. Рендосвам морковите, а перцата лук надребнявам на колелца.  Събирам продуктите в гювеч. Наливам бяло вино, две чаени чаши топла вода и вода. Подправям с червен пипер и кориандър. Поxлупвам глинения съд.
Пека на умерена фурна, около час, час и половина.

Приготвяне на оризовото канапе

Премивам ориза. Прехвърлям в касерола. Наливам топла вода три пръста над нивото на зрънцата. Похлупвам тенджерата и поставям на включен котлон. Варя на много тих огън. Щом се изпари течността, поръсвам сол и добавям парченце краве масло. Поставям капака и оставям да се дозадуши на изключен котлон. В разлати чинии оформям оризен слой. Върху него полагам пилешки кебап. Поднасям порциите поръсени със ситно нарязан свеж магданоз.

The post Пилешки кебап и оризово канапе appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Броени часове преди премиерата на словенската театрална постановка по романа „Физика на тъгата“ в Благоевград авторът Георги Господинов ще се срещне с читатели в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в града. Събитието са част от литературния фестивал „Литера Експо 2017“, на който „Аз чета“ е медиен партньор. Срещата на Георги Господинов започва в 17,00 и ще...

Ето че и тази седмица ние, простите граждани, се оказваме изправени пред дилема: да има ли задължителна казарма или да няма. Крайно субективен въпрос, защото има огромно значение на кого го задаваш – на някого, комуто предстои да ходи войник, или пък на такъв, който не е застрашен и с готовност дава акъл отстрани. Но веднъж зададен, този толкова субективен въпрос трябва да се обективира и да му се потърси отговор.

Една изтъркана банална мъдрост гласи, че народ, който не храни своя армия, храни чужда. Какво се е случило през славната 681 година? В глухите покрайнини на Византия, на оня географски кръстопът, на който даже древните не са пикаели, кръстопът, населен от хаотични славяни с дълги власеници и без елементарна представа за ред и единоначалие, се появяват бойните орди на кан Аспарух и посяват идеята за държавност. Под онзи легендарен дъб ръце стискат земеделци и пчелари от една страна и офицери и войници от друга. Така, освен българската държава, се ражда и българската казарма. В онези времена държавността и военната организация са почти едно и също нещо. Държава има този, който има армия. И повечето мъже тогава са не на срочна, а на безсрочна военна служба, защото тяхната ДНК пази спомена от първобитни времена, когато ролята на питекантропките е била да раждат и отглеждат питекантропчета, а на питекантропите – да се бият, за да ги пазят.

Днес времената са други. Днес дори Хвърковатата чета на Бенковски (между другото, и тя наборна, а не професионална) е само мил спомен. Днес военното дело отдавна не е въпрос на природа, дълг или чест, а както всичко останало е въпрос на права и свободи. Затова и идеята за задължителна военна служба по правило се разглежда като грубо посегателство върху личността. Но не бива да забравяме, че казармата е нещо всеобщо и повсеместно и засяга най-различни хора с най-различни представи за права и свободи.

Разбира се, най-шумни са „лидерите на обществено мнение“ в социалните мрежи. Те, ако не най-информираната, интелигентна и креативна част от народа, със сигурност са най-шумната и първо техният глас се чува по всеки въпрос. Те, както обикновено, се разделят на две яростни половини според това кое от двете твърдения защитават: „Казармата е нещо лошо“ или напротив, „Казармата е нещо добро“. Откъдето и изводите: „Щом казармата е нещо добро, то трябва да я има“ срещу „Щом казармата е нещо лошо, то трябва да я няма“. И пак както обикновено, само малцина се сещат да формулират далеч по-интересния извод: „Казармата е нещо лошо и точно поради това трябва да я има“. Тя е изпитание за личността, философията и морала. Казармата е контролирано враждебна среда, в която младият човек за първи път в живота си трябва да се справя сам. Тя е един от онези бичове Божи, които ни помагат да проверим себе си и ни държат в правия път. Поне в онзи смисъл, който влага блажени Йероним, когато през 5 век описва ролята на Атила за съдбата на Римската империя и европейската цивилизация изобщо.

Лидерите на обществено мнение в социалните мрежи рисуват образа на казармата от гледна точка на чувствителното и просветено градско момче, разтворило криле да литне към университети и международни корпорации, а гадната казарма ги прекършва и изяжда две години (или колкото там) от младия му живот, връща го назад, осквернява душата и затъпява ума му; гаври се с неповторимата му индивидуалност и му пречи да я изявява по свой самобитен начин. И слушайки тези лидери на обществено мнение, сякаш забравяме, че има и други гледни точки, че в казармата ходят и други видове хора.

По мое време имаше, а предполагам, че все още има, много момчета, на които войнишкият живот променя социалния статус в положителна посока. Те попадат в среда, която им създава нови битови навици и подобрява старите. Не спира интелектуалното им развитие, а напротив – дава му тласък. Попадайки в казармата, те не понижават нивото си, а го повишават. Мнозина от тях попълват пропуските в знанията си от училище, мнозина даже усъвършенстват уменията си да четат и пишат и на излизане от казармата вече не са на мнение, че континентите са Европа, Югославия и Черно море (действителен случай), както са предполагали на влизане. Попълвайки образованието на войниците по принудителен начин, казармата е чудесно място за пропаганда и възпитание. Мислите, че държавата няма нужда да подлага на пропаганда и възпитание младите поколения и че това е непременно нещо лошо, така ли?

За много момчета, след изтичане на срока на наборната служба, армията се превърна в съдба и професионална реализация. Те останаха на т. нар. „свръхсрочна служба“ и това се оказа техният житейски път. Във всяка армия, вероятно и в съвременната и модерна българска армия, има всичко, тя е малък свят, в който можеш да работиш като всякакъв.

Казармата най-накрая би могла да бъде много полезна в нелеката задача за интеграцията и квалификацията на малцинствата (да, да, знам, че няма малцинства и всички са българи!). И до днес се намират цигани – прекрасни майстори за ремонти и строителство, които са научили занаята в строителни войски. Те не просят, не връщат на вторични суровини бронзови бюстове на възрожденци и не секат нощем дървета на нивото на гърдите, защото ги мързи да се навеждат. С труда си те издържат своите семейства като всички нас и не прибягват до интернационални ромски фондации да решават проблемите със социализацията им, защото такива нямат.

Разбира се, както и всяко друго нещо на този свят, който лежи целият в зло, така и казармата има своите отрицателни страни. Такава например е злорадото тържество на по-тъпия над по-умния, осигурено от принципа на единоначалието, тъй полезен в много други случаи. Тържеството на тъпака не е само в отношенията между шапкари (професионални офицери и сержанти) и войници, а и между самите войници. Сякаш посредствеността бърза да си отмъсти на интелекта и културата, попаднали на нейна територия.

Частен случай на този конфликт е сблъсъкът между пригодни и непригодни войници. В наборната армия има много момчета, които не искат да са там, но са, защото службата е задължителна. Те са чужди на средата, поради което останалите ги тормозят като грозни патета.

Но най-лошото на казармата е, че освен всичко останало, тя задължително предполага наличието на враг, който следва да бъде мразен. Който не го мрази достатъчно, значи е предател. А предателят е един особен вид враг, който следва да бъде мразен още по-люто от обикновения враг, чието съществуване обикновено е съвсем абстрактно. Няма начин, без това не може – войникът винаги трябва да е готов на юнашки дела, а те се постигат единствено в битка с врага, все едно дали това са съседните държави, НАТО или световният тероризъм.

И сега какво: добра ли е казармата или лоша? Осъзнавам, че изложената по-горе позиция не е вестникарска. Медиите искат категоричност: да – да, не – не. Дори да имаш някакви колебания, избираш си единия полюс, заставаш на него и говориш оттам. Как да отговорим на въпроса да има ли казарма или да няма? Ето така: под формата на поголовна повинност да няма. Но всички мъже (пък и защо само мъжете?) трябва да получат военна грамотност под някаква форма, която да включва познаване на оръжията – лични и други, умение за работа с лично оръжие; познаване на военната доктрина на страната, включително и исторически преглед на фазите, през които е минала, за да се оформи в днешния си вид. Курсът обещава да бъде много поучителен. Запознаване с глобалните военни съюзи, как са групирани военните сили на нациите, коя държава с коя и срещу коя е в съюз, в каква връзка е всичко това с международната политика, от нея ли произтича или тя произтича от него. Най-сетне военната грамотност трябва да включва понятие за военните конфликти в най-новата история и политическото позициониране на България спрямо тях. Какъв ще е видът, в който хората ще стават военно грамотни? Всякакъв – от класическа казарма, до месечни курсове и лагери за студенти. Такъв подход може да бъде наречен „казарма срещу образование“ – не е нищо ново, правено е и у нас, и по света.

Трябва да има гъвкави форми за освобождаване от казарма с цел тя да не пречи на образованието и кариерата на младежите, когато такива наистина са налице. За съжаление, като знаем с каква лекота се издават всякакви документи, само по тази точка в казармата няма да отиде нито един новобранец, ама нейсе…

От друга страна трябва да се възстановят трудовите войски за всички, отпаднали от степените на задължителното образование. Там принудително да завършват някакъв учебен процес, да получат занаят, с който после да се препитават и да не тежат на социалната система, а през останалото време да помогнат на икономиката, вместо да се плаща на турски общи работници по пътищата.

Това е. Това мислим ние, простите граждани, по въпроса да има ли казарма или да няма. Ако не ви харесва, друг път не ни питайте такива сложни неща. И още нещо: не свързвайте идеята с нейния комуникатор. Мнозина скачат срещу наборната служба (все едно в какъв вид), защото тя се предлага от патриотите и в частност от Каракачанов, когото приемат за неприятна личност, компрометирана с различни дела и документи през годините. Недейте така. Различавайте идеите от тези, които си ги присвояват. Иначе ще ви се наложи да повярвате, че днес по-православни християни от комунистите няма. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet