Лазурният бряг с деца (4 ден): Кан, Маринленд в Антиб и Ботаническата градина в Ез

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако. Днес сме на разходка в Кан, Антиб и Ез.

Приятно четене:

Ден 4,

Кан, Маринленд в Антиб и Ботаническата градина в Ез

01.07.2015 г.

част четвърта на

Лазурният бряг с деца

Ден 4, Кан, Маринеленд в Антиб, Ез 01.07.2015 г.

Този ден станахме отново рано, както всеки един друг ден около 7:00 ч. Трябваше днес да вземем колата под наем, която щяхме да ползваме през следващите 7 дни. До момента не бяхме вземали рент-а-кар и не знаехме точно как се процедира на практика. Внимателно бях проучил всичко, но теорията е едно, а практиката съвсем друго. Знаехме, че офисът на Europcar се намира някъде на гарата, но не знаехме къде.

Стигнахме до гарата и започнахме да обикаляме да търсим офиса. Имаше някакви табели в посока един охраняем паркинг, но там не ни се вярваше да е офиса. След доста лутане го открихме в една залепена постройка до гарата, само дето указателна табела нямаше там.

Оказа се, че в едно общо помещение се намират всички известни фирми за рент-а-кар. Нямаше хора, което ни спаси от сериозна загуба на време, тъй като

процедурата по наемане на кола беше мътна и кървава и времеемка

Показах разпечатаната резервация от rentalcars и момичето каза няма проблем. Обясних, че искам да закупим допълнително франшиза, за да не дължим нищо в случай на някаква повреда по автомобила, и тя каза добре. Бях проверил цената в интернет, като към момента на запазване на колата беше по-ниска, но точно преди да тръгнем бяха сменили тарифите и се беше повишила. Казах на момичето какво покритие искам и тя ми каза колко ще струва. Да де, но това което ми каза се оказа с около 30- 40 евро нагоре, уж някакви допълнителни застраховки на хората имало. Ама аз и обяснявам, че искам само на колата щото хората си имат здравни, но не можело. Както и да е съгласявам се, има ли избор.

Смята тя нещо казва, ще ви блокирам по картата еди колко си пари което е с 50 евро над сумата която дължим и ми обяснява, че тези пари са блокирани и няма да се теглят, при връщане на колата ще ми ги разблокират и ще ми дръпнат колкото трябва, отново се съгласявам. Това ми се видя някаква глупост, защото си плащам нулева франжиза, което ме освобождава от всякаква отговорност по автомобила, дори и от дребни драскотини.

Както и да е въпреки дългата процедура, всичко е наред и децата получават по една зелена хартиена торбичка с лакомства. Уговаряме се, че ще върнем колата с пълен резервоар, както я взимаме, тъй като искаше да и плащам и някаква застраховка, ако върнем колата с не пълен резервоар, което пак не ме устройваше. Каза ни да вземем документите и да отидем на последния етаж на паркинга отсреща, където имаше табелки.

Запътихме се ние към паркинга и какво да видим ескалаторите в ремонт, огледахме се за стълбище няма, имаше само някакъв асансьор който не изглеждаше да ходи където трябва, в крайна сметка се оказа, че ходи до последния етаж и след малко лутане стигнахме до паркинга с колата. Дадохме документите и един човек ни даде ключовете. Трябваше да опишем и щетите от предишните поулзватели в протокола, за да не ни ги търсят като връщаме колата.

Оказа се, че колата която ни дадоха е Дачия Сандеро Stepway с почти всички екстри за модела, бинго. Първо предстоеше ни сафари, тази кола беше подходяща защото е повдигната по-високо от земята, второ личния ни автомобил беше Дачия Докер с едно ниво по-високо оборудване, но като цяло голяма част от копчета, и разположението на детайлите е подобно, което ни улесняваше много. Двигателят беше същия като на нашата кола и имах представа как се държи и какво да очаквам като разход 1.5 dCi 90 к.с. Разполагаше и с автопилот, който функционира точно като на нашата и който ползвам постоянно и с навигационна мултимедийна система точно като нашата, която пък знам наизуст.

След като описахме всичко по колата с качихме и запалихме, оказа се, че мултимедията седи в режим търсене на код против кражба, слязох да питам момчето, което ни я издаде за кода, той каза да питаме в офиса. Сега ми светна, че

за навигация се изискват допълнително около 70 Евро наем

и за това е на код, като седи в това състояние и музика не можеш да си пуснеш обаче, силно неприятно. Аз си бях подготвен и носех стойка за телефона и захранване за запалка и мислех така ли иначе да си ползвам GPS-а на телефона. Не след дълго обаче следваше жокера „обади се на приятел“ и кода беше генериран по номера на рамата и воаля имахме си вградена навигация и мултимедия без пари. Ей, опасно нещо са това Българите, особено ако са технически грамотни и се ръчкат, където не им е работа като мене :).

Понеже много съм се занимавал с тази навигационна система на личния ни автомобил я познавах като петте си пръста :). За да не ни хванат като върнем колата трябваше да се откачи акумулатора за няколко секунди, за което нямах инструменти или да се намери бушона, който е за мултимедията.

Книжката беше само на френски, но когато дойде момента набързо намерих бушон номер 13 и айде отново сме на код, изтриване на цялото хистори и ни лук ял, ни лук мирисал :). Междувременно при вече активно устройство му работеше bluetooth стрийминга и Петя през цялото време пускаше от любимата ни музика през телефона, директно на мултимедията на колата. В крайна сметка се оказа много добре това с вградената навигация, тъй като е доста по-удобна за работа, с по-голям дисплей и въобще си беше къде къде по удобно, вместо да се взираш в онзи малък дисплей на телефона.

Като цяло бяхме супер доволни от попадението ни в рент-а-кар-а и с това малко бижу се чувствахме в свои води. Да, не е просторна като нашата, но за 7 дни и около 1300 км навъртени ни устройваше напълно.

Предимство е във Франция да си с малка кола,

по-лесно се намира място за паркиране и самите пътища навсякъде из прованса където карахме се оказаха с толкова тесни ленти за движение, дори и магистралите. Такова чудо не бях виждал – сандерото се събираше почти точно между маркировките в лентата за движение, автобус или камион леко ги застъпва или му остава по 1 см от двете страни. Не знам с кой акъл са ги правили тези пътища, но са спестили доста пари така :).

Бяхме си правили предварително някакви сметки и планове за магистрали, къде ще караме по тях къде не, колко пари ще ни излязат и т.н., но в последствие не всичко се върза по плана и карахме както преценим на момента, къде магистрала къде нормален път.

Трябваше да се придвижваме максимално бързо, за да имаме повече време за разглеждане.

Магистралите им се плащат на някои места само с кредитна или дебитна карта,

а на други имат едни големи фунии – хвърляш вътре парите и то си ги прибира някак си и ги смята стигат ли. Ние плащахме предимно с карти, като на един изход не работеше това за картите и се оказа, че само номера с фунията става. Добре, че имах достатъчно монети в мен, защото с банкноти не става номера.

Или монети, или карта – това е, ако искаш.

Както споменах и в увода това с картите е много относително, някоя приема друга не. По магистралите почти навсякъде ни приемаше една VisaElectron с пинкод.
Този ден имахме няколко цели

Кан, Marineland в Антиб и Ез

Предварително бяхме наясно, че

в Кан няма какво да се гледа,

но държах да отидем да видим поне червеното килимче, по което минават актьорите на филмовия фестивал. Хванахме магистралата за по-бързо и за нула време се озовахме в

Кан

Не много малък град, доста натоварен и никакво място за паркиране. Петя беше извадила предварително платени паркинги по точките, на които трябваше да оставяме колата. Самото влизане в Кан ни отне много време поради голямо задръстване в централната част, а ние търсехме крайбрежната улица.

Докато висях в задръстването нацъках на GPS-а някакъв близък паркинг около мястото където Петя беше гледала, че има платени паркинги.

POI на GPS много често ни вършеха работа

и не губехме излишно време в лутане къде сме и на къде да хванем и къде е това къде е онова. Почти всичко което ни трябваше го имаше на POI, а когато го нямаше го имахме като адрес.

Преодоляхме задръстването и се набихме по крайбрежната улица и с някакъв много тегав обратен завой се класирахме между сградите, където беше входа на паркинга. Тук обаче, както при нас,

не се съобразяват много-много къде спират,

въпреки че гледах отнасяха глоби много често от полицаи със скутери. Един бус беше паркирал да разтоварва на входа на паркинга и шофера го нямаше. При условие, че са толкова кът местата и така го зарязал там.

Стана опашка след нас като се намирахме на тясната крайбрежна улица, която е силно натоварена и трафика беше много затруднен. Чакахме го поне 10 мин, а като дойде трябваше цялата колона да се разместим някак си, за да може да излезе.

Кошмар абсолютен

В крайна сметка се напаркирахме в подземния паркинг и си взехме талонче, с което щяхме да си платим на излизане в зависимост от престоя.

Тръгнахме по

крайбрежната La Croisette

към Фестивалния комплекс.

И се започна с интересните статуи и саксии

Ето го и червеното килимче

Започнахме да разглеждаме

отпечатъците на звездите

на тротоара пред Фестивалния комплекс

А на Ади идеално и пасна ръката на Анджелина Джоли

Петя си хареса отпечатъка на Джоди Фостър

Баницата на Силвестър Сталоун.

Назяпахме се на ръце и продължихме набързо с разходката.

На високото се вижда

Musee de la Castre

Сградата на кметството в Кан

Пристанището

Полицейски мотори и скутери, отново Honda.

Фестивалният комплекс от друг ъгъл.

И едни мототуристи, незнайно защо си носеха пън

Статуя на прожекционен апарат с намотана лента около него

Петя от „Карибски пирати“

Боби от „Карибски пирати“

Анджелина (Ади) Джоли.

Нямаше какво друго да се гледа тук. Имахме предварително закупени билети за

парка Маринленд в Антиб

и според програмата шоуто на косатките беше в ранния следобед, а ние не искахме да го изпускаме и затова се отправихме на там. Не беше далеч около 10 – 20 км. Пристигнахме на огромния паркинг, което улеснява паркирането. Ето и малкото бижу с което щяхме да се возим следващите 7 дни.

Паркинга

Направо влязохме, Петя беше прочела, че е хубаво да се плати паркинга в началото, за да не се чака на опашка на излизане. Да ама се оказа, че машината за плащане на паркинга е извън входа, пък ние бяхме вътре и остана за плащане, когато си тръгваме. Имаше време до шоуто на косатките, затова решихме да разгледаме парка.

Маринленд един от най-големите в света паркове с водни животни

В него може да се наблюдават шоута с делфини, косатки, тюлени и морски лъвове. Има тунел с акули, може да се разгледат костенурки, полярни мечки и пингвини.
Басейнът на косатките е най-големият в света с обем 42 000 куб.м., диаметър 64 м.
Започнахме от детските площадки, които за нещастие бяха на слънце и порядъчно нагряти.

И Ади реши да се пробва на площадките.

Имаше и една играчка пръскалка и едно като душ, та децата се наместваха директно с дрехите там и ставаше голямо веселие. След 5 мин в тази жега бяха отново сухи. Това беше единствения начин да се задържат на горещото слънце по-дълго време. Повече ще видите на видеото по-късно.
Паркът е доста голям и решихме да намерим басейна на косатките, за да го знаем къде е като дойде времето. Ето го и него.

И една перка на плуваща косатка в басейна.

Направихме едно кръгче около басейна.

Поглед към трибуните.

И се отправихме към белите мечки. Все си мислех, че са в някаква хладилна камера, но уви бяха под лъчите на парещото слънце. Явно и те като всички живи организми с времето се адаптират към външните условия.

След белите мечки се върнахме обратно към тунела с акулите. Имаше доста интересни информационни табла, на френски разбира се

И влязохме в тунела, където над нас и около нас плуваха акули, костенурки и всякакви други морски същества. Много приятно усещане.

Повече от тунела ще видите отново във видеото, което съм ви подготвил малко по-късно. В края на тунела имаше челюсти от косатка.

Също така и части, които акулите са дъвкали.

Като излязохме от тунела, отпред имаше една костенурка, Боби

И разбира се няма да остане по-назад другата костенурка, Ади

Разходихме се и до басейна с пингвините, които също би трябвало да са на студено, но си се разхождаха на адската жега без да се притесняват.

След което продължихме из парка.

Установихме, че има няколко арени за демонстрации – косатките, тюлените, морските лъвове и делфините. Не бяхме много на ясно кое шоу кога е, програмата е само на френски и малко трудно се оправяхме.

Минахме покрай басейна на тюлените.

След което стигнахме до морските лъвове.

Очакваше се всеки момент според програмата да започне представлението с косатките, затова се ориентирахме да си хванем хубави места на трибуните. Междувременно посетихме тоалетните, които бяха с много интересни плоски мивки

Върнахме се на трибуните. Брех, остават 20 мин до началото, няма никого – 30 човека сме. Това шоу е световно известно и няма как да няма хора. Помислих си, че има нещо гнило. Имаше група деца с оранжеви жилетки и учител с тях, който им обясняваше нещо на френски. Понеже не се ориентирахме добре в програмата не бяхме сигурни тренировки ли са или шоуто. Накарах Ади да отиде да разпита на английски дали сега ще е шоуто. Оказа се, че наистина ще има шоу в часа, за който беше предвидено, но пак беше странно, че няма хора.

Оставихме Петя и Ади да вардят местата, въпреки че имаше бол от тях и ние с Боби тръгнахме на жегата да обикаляме парка, за да видим къде всъщност се намира народа. И какво да видиш, всичкото кеч на делфините гледат шоу. В този момент почнах да навръзвам малко нещата от френската програма с която разполагахме и се оказа, че преди косатките има шоу с делфини. Веднага щом свършат делфинтие почват косатките и след това по същата схема са морските лъвове и тюлените. Хванахме края на шоуто, но имаше какво да се види. Повече от шоуто ще видите във видеото, но ето и няколко и

Свързани новини: