По традиция на щанда на Жанет 45 – 327, можете да намерите най-голямо разнообразие от съвременни български автори. От издателството са подготвили множество премиери и срещи с писателите, които ще се проведат през шестте дни на Пролетния базар на книгата. Ето и акцентите: Дългоочакваното заглавие „Книгата на всички неща“ от Хюс Кайер, Носител на „Златен...

 These cardboards animals have been made by children from The Group for Kid’s Theater “Camel”. You’ll need the templates and few cardboard sheets. The Group for Kid’s Theater “Camel” was established by a group of professionals who make performances with puppets and carry out projects to develop the imagination, creativity and art art skills for the...

То стартира след броени дни, на 10-ти юни, в столицата на Казахстан Астана. Темата и основен акцент на изложението е Енергията на Бъдещето (Future Energy), а в кратката, но съдържателна, концепция на мероприятието НИТО ВЕДНЪЖ не се споме...

По повод 24 май тридесетте букви от българската азбука ще бъдат представени чрез фотографии на графити букви от 17:30. Тъй като графитите се появяват по неочаквани места, такава ще е и нашата изложбена зала – Първата стая на Dextrophobia Rooms, клуб“Barbarossa“ и прилежащия безистен ще станат един малък град, изпълнен с графити букви, представят нетрадиционната...

Изт: podigoto.bg

Дайте да не бъркаме „език“ с „писменост“ и „култура“. Прието е, особено на 24-ти май, да ги нареждаме автоматично едно до друго, със знак за равенство, без да се замислим, а всяко едно нещо, което правим, без да се замислим, е точно такова – необмислено. Като навик, като тик. Като неосъзнат рефлекс.

„Език“, „писменост“ и „култура“ са три съвсем различни неща. Естествено, имат много общо. Така, както айсберът, морето и облаците са изградени все от вода, макар никак да не си приличат, така езикът, писмеността и културата са изградени все от естествената потребност на хората да общуват помежду си. Тук ще говорим за езика, тъй като той в най-голяма степен отразява тази потребност. Езикът е като океана. Той е стихията на водата. Основният елемент. Писмеността е преходна негова форма, като айсбергът и ледниците, а културата, хм, ами тя е за хората, които обичат да се реят из облаците, хех. Само се закачам! А сега сериозно:

Езикът е средство за общуване.

В генезиса си той е фонетичен – както еволюционно, така и биологически, защото пергаментът, хартията и клавиатурата са модерни изгъзици, съвсем нови в съпоставка с милионите години, през които хората са раждали неспособни да ги използват деца, каквито раждат и сега, а през повечето време дори родителите им не са ги познавали. Но хилядолетие след хилядолетие, след хилядолетие, хората са общували помежду си. Учили са и децата си на същото. Налаго им се е, за да оцеляват. Така се формира езикът.

Дори днес първо научаваш майчиния си език (да го говориш) и чак в първи клас прописваш, нали така? Това, че междувременно използваш лаптоп, таблет и смартфон за игрички и за гледане на филмчета съвсем не те прави граморен. Ограмотяваш се чак, когато пропишеш и се научиш да четеш, т.е когато овладееш писмеността.

Писмеността е преходната форма, често меняща се в рамките на един и същ език и култура. При всички общества е така. Минат не минат няколко столетия (или десетилетия) и хоп – писмеността се променя, но необходимостта от общуване (езикът) и средата, в която се случва това общуване (кулурата) остават непроменени.

Добре, де, почти непроменени. Езиците и културите също еволюират. Обаче си остават китайски, японски, български и т.н., тоест запазват своята идентичност. Но азбуките в писмеността им могат да се променят до неузнаваемост. Латиницата, старогръцкото писмо, глаголицата и кирилицата са различни системи от знаци, които българите са използвали през столетията, а изглеждат толкова различни! Да, средновековният български би затруднил повечето ни съвременници, но в основата си езикът остава сходен, близък, познат – неговите фонеми, логика, структура, те са си български. Затова по-лесно можеш да разчетеш средновековен български ръкопис, дори да е написан с латински букви, отколкото средновековен немски или корейски ръкопис. Тях и на кирилица да ти ги напишат, пак няма да ги разбереш… Защото не знаеш езика.

В наши дни се появи нова „писменост“ – шльокавицата – обособена от дребнавите потребности на деня – било то ограничението в символите за ес-ем-ес на кирилица, било липсата на кирилизация на устройството или чист пропуск в образованието / интелекта на използващия го индивид. Появила се е, защото е най-лесната възможност. Или единствената достъпна в момента. През Средновековието, като си нямаш собствена писменост, ползваш латинската и гръцката, нали така? Ползваш това, което има. Неволята учи. После си измисляш удобна за твоя език писменост и готово! Тези неща за преходни. Шльокавицата също е преходна. Ще излезе от употреба в момента, в който спре да бъде удобна. В момента, в който стане по-лесно да пишеш на кирилица, шльокавицата сама ще отпадне от ежедневието и от бита на българина, подобно на завързаната с конец опашка на малкото доберманче. Но дали тя (шльокавицата) застрашава българския език и култура? По-скоро не. Вързаната с конец опашка не застрашава живота на малкото доберманче. Просто един ден я намерихме под канапето в хола…

Виждате как, носейки от девет кладенеца вода, се приближаваме до скандала с издадения на шльокавица роман Pod Igoto на Ivan Vazov.

Зад провокацията стоят следните „обвиняеми“: писателят Константин Трендафилов, издателството „Жанет 45“ и рекламната агенция „Saatchi&Saatchi“. Всички те, заедно и поотделно, са „съучастници“ в „престъплението“. Като писател и копирайтър, тоест като колега на главния „подбудител“ гусин Трендафилов, аз намирам идеята им за гениална!

Да, но само в маркетингов план.

Търсили са публичност и си я получиха – мишън къмплийтид. Сега всички говорят за тях. Друг е въпросът дали да те псуват по форуми и по социалки е публичността, от която едно издателство и един писател се нуждаят… Но, сигурен съм, те са го очаквали. Като рекламен трик е блестящо изпълнение!

Съвсем пресилена е претенцията, обаче, че шльокавицата е най-голямата опасност, надвиснала над българския език и култура.

Ниските доходи са най-голямата опасност. Те карат младите да търсят препитанието си в други страни, с други езици и култури, а младите са единствените, които могат да раждат деца. И децата им, поколение след поколение, ще забравят българския език и култура. Ще ги заместят с новите – в средата, в която растат, защото това е най-лесното, най-логичното, най-очакваното, най-достъпното и най-обяснимото. Защото такава е потребността. Неволята учи: на англисйки, на немски, на испански и, в близките години очаквам дори, на китайски. Фактът, че 500 години сме съхранили езика и културата си под турско съвсем не е успокоение. Защото тогава неволята е действала точно в обратната посока – да се сплотиш с твоите, да се затвориш в общността, да се капсулираш и да предадеш завета на следващите поколения. За да оцелееш. Такъв е бил битовизмът на злободневието тогава.

Днес битовизмът на злободневието тласка българите към летищата, гарите и автогарите с еднопосочен билет в джоба. Да отидеш при чуждите вече не е престъпление, а препитание. Вече не е национално предателство, а перо в националната икономика. Вече не е родоотстъпничество, а попечителство. Всяка година милионите българи в чужбина внасят в икономиката почти толкова, колкото милионите чуждестранни туристи, които идват да се напиват у нас. Защото алкохолът е евтин. Защото жените са евтини. Защото стана евтино да си българин… Ужасно, но fuck!

Историята ще съди онези, които направиха така, че грамотният и трудолюбив, оцеляващ при всякакви условия български народ, бе принуден с десетилетия да гони коричката хляб по земното кълбо – от Мюнхен до Калифорния и от Лондон до Пекин. Проблемът е, че историята се пише от победителите, а за да бъдеш победител ти трябват гордост и дързост, но най-вече: високо самочувствие. Съмнявам се, че публикуването на основния ни класик на 6lyokavitsa вдъхновява едно от тези три качества. Да, ще поизпразним складовете от залежалите книжки и ще ги подарим на библиотеките, в които почти вече никой не ходи, а по витрините на луксозните книжарници из централните улици на големите градове ще сложим Pod Igoto. На видно място. Точно до последното издание на 50 нюанса още по-сиво и до другото легално софт порно. Ще дразним хората по този начин и ще ги караме да си плащат, за да „махнат“ Pod Igoto от там. Така всички ще разберат колко сме готини, как „спасяваме“ българския език и култура с оригиналния си криейтив.

Извинявай, дядо Вазов! От името на всички, на които завеща свещения си занаят, любовта към словото и към свободата, от името на всички твои недостойни пра-правнуци извинявай! Ние възприехме словото и свободата за даденост, тъй като не допринесохме с нищо за тях…

Тихомир Димитров 

Акцентите около всеки панаир на книгата са свързани с художествената литература. Този път решихме да направим препоръки за нехудожествената, независимо, че понятието е обемно. Пренасищането със сюжетност, липсата на изненада, натрупването на житейски опит, търсенето на професионално развитие – все мотиви, които провокират напускане областта на художественото и търсене на отговор на нови въпроси. Споделяме...

В първото си участие на панаир на книгата, „Аз чета“ ви среща всяка вечер с писатели и илюстратори на своя щанд Б19 на левия полуетаж в НДК. Тази вечер от 18,30 ч. ни гостува двукратната носителка на наградата „Бисерче вълшебно“ Радостина Николова. Ще си говорим с нея за успешната й поредица за мотовете, както и...

Гражданското общество, охулвано, презирано, пресирано от властта и  от нейната псевдоопозиция ( защото червените мразят “сините” граждани повече от руско-атлантическите гербаджийски хибриди), напомни вчера за себе си в София ( и в други градове).  Напомни тематично. С протест конкретно срещу антиевропейските практики в българската правораздавателна система. А за контраст организаторите бяха избрали да откроят спомена, че на тази дата в Италия през 1992 г. беше взривен от мафията борещият се срещу нея съдия Джовани Фалконе.

НА СНИМКАТА ( Actualno.com): Сборният пункт в началото на протеста под копитата на паметника на руския император.

Неочаквано много се оказахме протестиращите в София и това определено изненада някои от нас дори. Вероятно е произвело съответното впечатление на самодоволните действащи лица от управленско-опозиционния тандем. За медиите им, които пророкуваха провал на начинанието и се опитаха да представят успеха като нещо такова от мястото на събитието- да не говорим ( ако не ви е гнус, пуснете си видеото на “агенция” ПИК и ще видите наистина пиково постижения в злобната ехидност на гаднярщината чрез оплюването на едно гражданско множество, наклепано като протест за “парички”).

Многолюдността на гражданския протест разби ако не друго, то поне една от “градските легенди” за невъзможността да се постигне впечатляващ ефект без …Бойко. Това ми се струва най-важният акцент, ако се отсее чисто политичския момент в рамките на събитието. Защото гравитиращите към силните на деня медии отдавна внушават, че ако през 2013 година е имало масовост в протестите в София, то това се е случило предимно заради присъединяването на гербаджиите, а след тяхнотот оттегляне протестите придобили маргиналин вид от гледна точка на масовостта ( има нещо вярно и в двете твърдения, но в основата на утихналия протестен плам беше умората от небивалата продължителност на всекидневните протести и дебелокожието на самоуверените властници, барикадирали се в своите цитадели с вид на великани, недосегаеми за гнева на някакви си мравки).

Оказва се, че не само може да се протестира масово за кауза от първостепенна важност без гербаджийска организация сред протестиращите, но и срещу самата политика на Борисов, който толерира безвремието и антиевропейската, постсъветската действителонст, която гнезди устойчиво в правосъвданата система благодарние на Борисовото благоволение ( нали не сте забравили, че той бойкотира реформата на съдебната система през предишния си мандат, нареждайки на обслужващия си персонал в парламента да я торпилира).

Борисов е цар да яхне вълната, но не и метлата, когато става дума да се измете боклука от задната стаичка на собствената му власт, където са складирани мръсните тайни на неговата недосегаемост пред Темида. Поради това е изпаднал в невъзможност да оседлае точно тези граждански протести. Атакува ги през медиите на Пеевски с цялата им просташка ярост, на която са способни ( а те могат много в това отношение, доказано е).

Самият Борисов обаче мълчи. Оспорването на  фигурата на главния прокурор Цацаров е предизвикателство лично към него защото си “го избра” – както знаем от откровението на друг прокурор, станало известно на широката публика чрез изтичането на запис от негов телефонен разговор с Борисов.

Очевидно за всички е, че воденичният камък Цацаров е непреодолима тежест за властник Номер едно в държавата, който иначе обича да се чисти от “дребни люспи”, колчем прецени, че са му заседнали на гърлото. Само като се изкашля и някой провинил се в очите му заместник-министър изхвърча като храчка от прочистеното му гърло. “Да мре”, както се казва в такива случаи на улицата, където се е състояло израстването на Борисов , с което самият той толкова много се гордее ( и родее с подобните му, като Първанов, за което Борисов е хвалил не веднъж своя подбратим и първи покровител в политиката, издигнал го от “борче” в генерал).

За онези, които сега ще подскочат и ще се опитат да протестират, че обяснявам протеста през “фактора Борисов”, обяснявам допълнително ( ако не са разбрали дотук): нито Цацаров, нито Висшия съдебен съвет, като негов инструмент, виреят в някакъв вакуум. Тяхното блато е подсигурено от банкянския щъркел, който има рещаваща роля в прочистването на гьола от крякащите ( срещу него) жаби, докато най-обемистите между тях се радват на протекцията му.

Правилно каза вчера по мегафона пред Съдебната палата един от организаторите на протеста, че нищо няма да се промени с която и да било оставка в съдебната система. Защото тук не е Италия, където законът гарантира в крайна сметка върховенството си дори и при посегателства, като убийството на Фалконе. Да, те си имат Фалконе ( сокол в превод). Ние си имаме Сокол. Той си има Сарай и Съдебна система в Републиката: СССР.

Ето защо, скроминият ми лозунг, с който участвам в протестите от години, е повече от валиден и в този контекст: “Свобода или СССР”.

Share on Facebook

За 24 май тази година свещената крава на българската литература „Под игото“ излезе на шльокавица. За вероятно единиците незапознати с термина, така се нарича писането на български думи с латински символи, включително с ползване на 4 и 6 вместо „ч“ и „ш“. Акцията е по идея на издателство „Жанет 45“, а реализацията е от рекламната...

Омръзна ми всяка година по това време да говорим едно и също – че делото на „нашите солунски братя“ Кирил и Методий не е славянофилски порив, че то е проправославен и проконстантинополски акт, политически и духовен проект във времена, когато Изтокът и Западът, всеки притесняван от своите си врагове, поставящи съществуването му под съмнение, са се хванали за гушите заради онази пуста думичка filioque, но всъщност се надпреварват да разпростират влиянието си над новите монархии, едните от позициите на цезаропапизма, другите – на папоцезаризма. Наистина ми омръзна. Затова ще разгледам само новината за едно проучване на американския изследователски център Пю от миналата година, което ни се предложи в средата на миналата седмица.

За тези, които не знаят, Пю е авторитетен източник на публикации за медиите. У нас е познат с изследванията си, които твърдят, че Brexit се разпространява из цяла Европа и съществуването на Европейския съюз е под въпрос, че Бойко Борисов е най-подкрепяният европейски лидер, че над половината българи искат силна Русия (което, слава Богу, все още не значи, че я филят), а за 1/3 Сталин е положителна личност, че хората се притесняват от свръхчовешките технологии, които обещават да увеличат силата и интелигентността на човек чрез редактиране на неговите гени, имплантирането на чипове в човешкия мозък или подобряване на човешката кръв и че преди края на века ислямът ще стане преобладаващата религия в света. Разбира се, познат е и с други подобни изследвания.

Едно от тях сочи, че обществата в Централна и Източна Европа и особено православните са консервативни и нетолерантни. Аз не знам (всъщност знам, ама такава е думата) защо трябва да се внушава, че тези две качества са отрицателни– консерватизмът е просто придържане към нещо проверено, а толерантността дали е добра или лоша зависи единствено от това към какво я проявяваш: към невинни детски грешки е добра, към корупцията, например, не е добра. Но това е тема на друг разговор.

Православните според Пю считали, че хомосексуализмът е морално осъдителен, че еднополовите бракове са неприемливи, че абортът е престъпление и че жените трябва да раждат и да отглеждат деца. Тоест, следва да разбираме, че хомосексуализмът, еднополовите бракове и абортите са нещо хубаво, а майчинството е нещо лошо, обаче има едни брадати и космати дървеняци (православните), които упорито отказват да споделят това мнение. Така те, православните, естествено се демаскират като примитивни и ретроградни, като враждебни на съвременната либерална цивилизация.

Именно думата „цивилизация“ е ключова тук. Разделението започва от времената на Кирил и Методий. Цивилизованият свят (Римската империя) е разделен на две. От изток го притиска ислямът, а от запад – викингите, размножили се прекомерно поради благоприятни климатични условия и търсещи нови обиталища за себе си. И двата натиска донякъде успяват. Норманите се настаняват в цяла Западна Европа до Сицилия, включително и на Британските острови, а ислямът превзема Константинопол – трагедия, раните от която зеят неизлекувани и до днес. Норманите обаче стават християни, докато османците – не. Това е още една трагедия. Ако и османците бяха станали християни, щяха постепенно да се претопят и днес вероятно западноевропейците щяха да кандидатстват с проекти за финансиране пред европейските фондове в Константинопол. Но не би. През 15 век православието губи политически позиции в Гърция, България, Сърбия и княжествата Влашко и Молдова и продължава да се развива главно в Русия. Това по-късно дава основание на руските императори да провъзгласят монархията си за Трети Рим, след като Константинопол е бил вторият.

Днес Русия продължава да се изживява като Трети Рим, като съхранена Византия с цялото имперско самочувствие и с всички имперски претенции от това. Даже на знамето си сложиха византийския двуглав орел (не че нямат легитимни хералдически основания за това). Така че от определена гледна точка картинката не се е променила много в сравнение с времената на Карл Велики.

Особено след провала на марксистко-ленинската доктрина, най-естествената имперска идеология на Русия остава православието. Между него и останалия християнски свят все още зее пропастта, отворена от Великата схизма през 1054. Изтокът е православен, Западът е някакъв друг. Точка. Това ги прави неизлечимо различни и дава основание на мислители като Самюел Хънтингтън да разглеждат европейската християнска цивилизация като две цивилизации – Западна с държава-ядро Съединените щати и Източна с държава-ядро Русия.

На руската пропаганда трябва да се противопостави друга пропаганда. Руската пропаганда инструментализира православието, тя е православна по своите акценти. При това положение, пропагандата, която ѝ се противопоставя следва да е антиправославна. Тъжно, но неизбежно. Част от тази пропаганда е и самият Хънтингтън, който обособява православието в отделна цивилизация. Част от тази пропаганда са и изследователските центрове като Пю, които деликатно рисуват мракобесния образ на православния човек.

Християнската цивилизация е една. Църковните спорове, догматичните и канонични различия са си нейна вътрешна работа. Ако има някакви политически спорове между държавите, то Църквата не бива да се превръща в техен заложник. Да използваш Църквата за национална политика е етнофилетизъм, което уж е заклеймено като ерес, но винаги се е правило и за съжаление ще продължава да се прави, защото дори и в най-прагматичните общества хората се нуждаят от идеи. Иначе казано, човек е не само телесно, но и духовно същество. И в нашия грешен свят телесността поробва духовността да ѝ служи.

Силата и целостта на едната християнска цивилизация е била болезнена тема и през 9 век. Убеден в правотата на православната доктрина, патриарх Фотий предприема политически и дипломатически мерки да ограничи последиците от прекомерното политизиране на Римската катедра. Част от тези мерки е канонизирането на езика на огромни маси европейци, които не разбират нито латински, нито гръцки, за да участват пълноценно в богослужението и по този начин да бъдат християни същностно, а не само формално. Това е необходимо на едната европейска цивилизация, за да устои както на пълчищата от север, така и на ордите от изток. Осъществяването на тези мерки патриарх Фотий възлага на Кирил и Методий. Така че: върви, народе възродени, но не забравяй, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Илюстрация: Превземането и плячкосването на Константинопол от венецианците по време на Четвъртия кръстоносен поход 1204.

Tweet

За поредна година щандът на издателство „Ера“ на Пролетния базар на книгата се намира на третия етаж на НДК, под номер 332. Всеки би могъл да открие книгата на сърцето си в разнообразния каталог на издателството и да се възползва от значителните отстъпки, стигащи до 70%. На щанда на „Ера“ се открояват романите на световноизвестния писател...

Какво по-добро извинение, за да се „заровите до уши“ в книги от 24 май? Тази година хубавият ни празник съвпада с Пролетния базар, което няма как да не зарадва книголюбците. Вижте събитията, които ще се проведат във втория ден на Базара и си съставете своя лична програма за срещи с писатели и любими книги:  ...