“Свобода или СССР” е подходящ лозунг и за сегашните протести

05/24/17 08:32
(http://ivo.bg/)

“Свобода или СССР” е подходящ лозунг и за сегашните протести

Гражданското общество, охулвано, презирано, пресирано от властта и от нейната псевдоопозиция ( защото червените мразят “сините” граждани повече от руско-атлантическите гербаджийски хибриди), напомни вчера за себе си в София ( и в други градове). Напомни тематично. С протест конкретно срещу антиевропейските практики в българската правораздавателна система. А за контраст организаторите бяха избрали да откроят спомена, че на тази дата в Италия през 1992 г. беше взривен от мафията борещият се срещу нея съдия Джовани Фалконе.

НА СНИМКАТА ( Actualno.com): Сборният пункт в началото на протеста под копитата на паметника на руския император.

Неочаквано много се оказахме протестиращите в София и това определено изненада някои от нас дори. Вероятно е произвело съответното впечатление на самодоволните действащи лица от управленско-опозиционния тандем. За медиите им, които пророкуваха провал на начинанието и се опитаха да представят успеха като нещо такова от мястото на събитието- да не говорим ( ако не ви е гнус, пуснете си видеото на “агенция” ПИК и ще видите наистина пиково постижения в злобната ехидност на гаднярщината чрез оплюването на едно гражданско множество, наклепано като протест за “парички”).

Многолюдността на гражданския протест разби ако не друго, то поне една от “градските легенди” за невъзможността да се постигне впечатляващ ефект без …Бойко. Това ми се струва най-важният акцент, ако се отсее чисто политичския момент в рамките на събитието. Защото гравитиращите към силните на деня медии отдавна внушават, че ако през 2013 година е имало масовост в протестите в София, то това се е случило предимно заради присъединяването на гербаджиите, а след тяхнотот оттегляне протестите придобили маргиналин вид от гледна точка на масовостта ( има нещо вярно и в двете твърдения, но в основата на утихналия протестен плам беше умората от небивалата продължителност на всекидневните протести и дебелокожието на самоуверените властници, барикадирали се в своите цитадели с вид на великани, недосегаеми за гнева на някакви си мравки).

Оказва се, че не само може да се протестира масово за кауза от първостепенна важност без гербаджийска организация сред протестиращите, но и срещу самата политика на Борисов, който толерира безвремието и антиевропейската, постсъветската действителонст, която гнезди устойчиво в правосъвданата система благодарние на Борисовото благоволение ( нали не сте забравили, че той бойкотира реформата на съдебната система през предишния си мандат, нареждайки на обслужващия си персонал в парламента да я торпилира).

Борисов е цар да яхне вълната, но не и метлата, когато става дума да се измете боклука от задната стаичка на собствената му власт, където са складирани мръсните тайни на неговата недосегаемост пред Темида. Поради това е изпаднал в невъзможност да оседлае точно тези граждански протести. Атакува ги през медиите на Пеевски с цялата им просташка ярост, на която са способни ( а те могат много в това отношение, доказано е).

Самият Борисов обаче мълчи. Оспорването на фигурата на главния прокурор Цацаров е предизвикателство лично към него защото си “го избра” – както знаем от откровението на друг прокурор, станало известно на широката публика чрез изтичането на запис от негов телефонен разговор с Борисов.

Очевидно за всички е, че воденичният камък Цацаров е непреодолима тежест за властник Номер едно в държавата, който иначе обича да се чисти от “дребни люспи”, колчем прецени, че са му заседнали на гърлото. Само като се изкашля и някой провинил се в очите му заместник-министър изхвърча като храчка от прочистеното му гърло. “Да мре”, както се казва в такива случаи на улицата, където се е състояло израстването на Борисов , с което самият той толкова много се гордее ( и родее с подобните му, като Първанов, за което Борисов е хвалил не веднъж своя подбратим и първи покровител в политиката, издигнал го от “борче” в генерал).

За онези, които сега ще подскочат и ще се опитат да протестират, че обяснявам протеста през “фактора Борисов”, обяснявам допълнително ( ако не са разбрали дотук): нито Цацаров, нито Висшия съдебен съвет, като негов инструмент, виреят в някакъв вакуум. Тяхното блато е подсигурено от банкянския щъркел, който има рещаваща роля в прочистването на гьола от крякащите ( срещу него) жаби, докато най-обемистите между тях се радват на протекцията му.

Правилно каза вчера по мегафона пред Съдебната палата един от организаторите на протеста, че нищо няма да се промени с която и да било оставка в съдебната система. Защото тук не е Италия, където законът гарантира в крайна сметка върховенството си дори и при посегателства, като убийството на Фалконе. Да, те си имат Фалконе ( сокол в превод). Ние си имаме Сокол. Той си има Сарай и Съдебна система в Републиката: СССР.

Ето защо, скроминият ми лозунг, с който участвам в протестите от години, е повече от валиден и в този контекст: “Свобода или СССР”.