Петьо е "наше момче", слаба ракия счетоводителче, от Харманли. Още няма 40 години, но вече е превзел връх Олимп на (из)родната енерГЕПИка. Ох-о-о-о-о-о... ! Не само го е превзел, но и го е прескочил. Днес той е изпълнителе...

Трудно е човек да отсее сред множеството от книги българските автори, а още по-трудно българските илюстратори. Някои имена остават непознати, въпреки дългогодишната си работа за определени издателства, други остават незабележими сред множеството от по-стара продукция или чужди художници. Въпреки всичко ако попитате, всеки издател с радост ще ви ориентира кога-какво е издадено. Пълния текст на...

Премиерът Борисов разигра днес поредното си шоу като раздавач на порции в държавата. Откривайки новата сграда на Софийския районен съд в София той изрече куп простотии. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/05/26/2978073_suhoputnite_sili_sa_nai-vajni_v_edna_armiia_samoletite/

Трудно е да се подредят по фундаменталната им значимост. Да започнем с това, че при липсата на съдебна реформа, която лично той препъна в парламента по време на предишния си управленски мандат, сега премиерът се опитва да създаде впечатление, че компенсира този факт чрез нещо като “подарък” за съдиите и останалите служители на темида, на които ще им бъдат предоставени по-добри условия за работа. Дори паркингът, който им е построен, Борисов обрисува като част от грижата (му) за сигурността на съдиите. ( на снимката от сайта “Дневник”)

Както се казва, на гражданските протести срещу антиевропейската същност на нереформираната съдебна система Борисов вади ( от джоба на държавата, т.е. на гражданите) като отговор своя “контрапротест” под формата на царствен жест в полза на госпожа Темида, на която предлага нови накити. Нищо че намирисва на съветски одеколон “Тройной”. Гражданите скандираха на 23-ти май пред сградите на властта “реформа, реформа”, на което Борисов отвръща сега с “на ви ви сграда и да млъквате, стига сте се оплаквали”.

На Борисов и през ум не му минава, че да прави внушение, според което съдиите са му длъжници (вече), защото ги е обгрижил материално, е повече от неприлично поведение в една държава, която претендира, че не се ръководи мафиотски на принципа “целувай ръка на благодетеля”.

Един от тях тези съдии Борисов дори спомена поименно. Това, разбира се, се  оказа председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, който си позволява да се противопоставя на всевластието на главния прокурор Сотир Цацаров, известен с това, че Борисов си го е избрал ( от онзи аудиозапис, в който друг прокурор подхвърля репликата към Борисов “не се смей, ти си го избра”).

На премиера му се стори нередно, че Панов отсъства от неговото шоу по откриването на съоръжението и пътьом се възмути от журналистически въпрос за това дали визира тъкмо Лозан Панов, когато говори за политически партии, които са се вкопчили като кърлежи в някои съдии. За Панов отрече, някак си има респект от поста му. Но за партиите, които нарече “кърлежи”, гордо потвърди становището си на властник, свикнал да рита падналите – иначе не искал да говори за това повече ( на фона на толкова щастливо събитие, като откриването на новата сграда).

Апропо, премиерското величие много обича да унижава вторично низвергнатите си врагове, като се сърди да медиите, че изобщо го занимават с някакви си смачкани нищожества. Поради което изисква повече да не го питат- щом е казал, че са кърлежи, значи са кърлежи и толкоз.

Новата сграда, чрез която премиерът се изживява като дарител на справедливост в правораздаването, раздавайки точно тази порция на съдиите в София,  беше употребана като контрапункт на едно прахосничество, но в името на камуфлажа, прикриващ старата конструкция на съветскоподобната ни правораздавателна система, закриляна от Борисов.  Той се възползва от  формална връзка с темата за военните разходи – доколкото цитаделата на съда е преустроена върху замислената през предишни години друга сграда, предназначена за нуждите на министерството на отбраната, оказала се излишна. Възползвайки се от това обстоятелство, Борисов се похвали как преустрояването на несъстоялото се “военно НДК”  сега ще ощастливи работещите в съдебната система. Премиерът направи типичен за мисловните му конструкции преход към темата за военните разходи – без да го питат, защото си го беше намислил за този подходящ момент на тържество на неговата щедрост и мърдост.

Научихме по този повод чрез телевизионните репортажи какви са актуалните виждания на стратега Борисов за подредбата на приоритетите по отношение на разходите за въоръжение. Сухопътни са. Това се разбра от репликата му, че няма да се харчат пари сега за изтребители, защото имало и сухопътни войски, които също били важни.

Борисов не за първи път се оказва доста “сухопътен”. Това се видя още след като през предишния си мандат изригна и срещу идеята за формиране на общи черноморски сили с Румъния и Турция, двете натовски съседни държави на България Румъния. Борисов беше толкова вбесен от това незаченато дори на хартия намерение, че побърза да го изкорми в зародиш с извънредна пресконференция, на която унижи заподозрените като съгласни министри на отбраната и на външните работи Николай Ненчев и Даниел Митов. За назидание на други потенциални грешници ги заплаши да ги прати да служат на съответните кораби, щом като били такива войнолюбци, докато той искал да вижда само туристи, чайки и платноходки в Черно море.

Досещате ли се каква е връзката между гореописаната случка и сухопътния му акцент с фактът, че по въздуха Русия от години провокира българската граница, а на около 500 километра по море трупа военна сила? Как точно със сухопътни сили може да се противостои на тази заплаха? Отговорът е по военному кратък и ясен: никак.

Мисля, че след кратката му среща вчера с руски посланик Макаров, която трябваше да създаде сред българите впечатлението за някаква (мека) форма на негативна реакция срещу азбукарската провокация на Путин от 24 май, азбучната истина за истинския приоритет на Борисов се потвърждава: да не дразни Путин, това е, което за нашият трикратен премиер е най-важното отбранително правило пред руската агресивност.

Share on Facebook

Нямаше как да не се разходим из панаира, за да съберем и любопитни кадри на книги, четящи хора и усмихнати издатели. Ето какво видяхме през обектива на фотоапарата на празничния 24 май. Не пропускайте и на живо да се срещнете с тези кадри до неделя.

Advertorial В края на XIX век бляскавото имение „Билтмор“ – замък със стотици великолепни помещения, построен в европейски ренесансов стил в Северна Каролина – привлича най-видните личности от елита на Съединените щати. Дванайсетгодишната Серафина не е една от тях. Всъщност тя няма много общо с обитателите и гостите на голямата къща, макар да е отраснала...

Сред изобилието от книги има по нещо подходящо за всеки вкус и всяка възраст. По време на Пролетния базар дори най-малките читатели могат да се потопят в магията на четенето, а ние от „Аз чета“ ви препоръчваме няколко заглавия, с които да започне това вълнуващо пътешествие. Книгите за слона Елмър от Дейвид Маккий (изд. „Жанет 45“)...

Преди да видя Андалусия представите ми за нея се изчерпваха с фламенко, цигани и обгорена от слънцето сушава земя. Да, ама не - представите са едно, а реалността друго.

Освен, че като площ е почти колкото България, Андалусия е също толкова зелена и живописна. По-голяма част от територията и е планинска, с къде по-високи планини от нашите.

Пътувайки във вътрешността впечатляват безкрайните поля с маслини, бадеми и всякаква друга селскостопанска продукция. Няма пустееща и необработена земя.

Андалусия е толкова огромна, че трудно може да бъде обиколена за кратко време, затова съм подбрал само някои интересни локации. Една такава е Монтефрио.

Повечето населени места в Андалусия си имат замък, който се издига над селището, но релефът на Монтефрио е несравним.

Един от големите градове, който няма как да пропусна е Гранада. Това сигурно е градът с най-много светофари на линеен километър. Като оставим тази особеност настрана, основната забележителност е мавърският дворец Алхамбра.

Напълно различен стил от останалите дворци.

Премествам се в провинция Малага, но доста на север, където е един друг забележителен град Ронда.

Отличава се с дълбокото ждрело El Tajo и изключително красивия мост Nuevo Ponte, свързващ стария и новия град.

Историята говори, че в стаичката над арката измъчвали пленници по време на гражданската война, а някои от тях хвърляли направо в бездната.

Като загърбим зверствата, които са се вършили, гледката към долината по залез е живописна.

Също и тази към ждрелото по изгрев.

Тук се намира един от най-старите стадиони за корида.

Уличките са неповторими и всяка си има по няколко ресторанта.

Захара е друго градче също с хълм и кула, но си има и небесно-синьо езеро.

И в Олвера си имат замък, но са се постарали добре и с църквата.

Често срещана гледка в тези градчета са саксии с цветя закачени по фасадите на къщите.

Не е за вярване но това е Андалусия - зеленина и планини навсякъде.

Вече съм далеч на запад, в региона на Кадис, където се е спотаило друго китно, бяло градче Конил.

Това е добре позната локация за сърфистите, където безспирно духа мощен вятър.

Не знам дали постоянно е така, но освен за каране на сърф, определено не става за плаж.

Ей така, както си вървя подбутван от вятъра, се натъквам на лодка погребана в пясъците.

От ветровития Кадис, пътищата ме отвеждат към по-гостоприемната андалуска област Алмерия. Тук се намира едно друго ждрело Горафе, където са открити изключително древни мегалитни жилища. Особено интересно е, че долмените изглеждат абсолютно, като тези в Сакар.

Последното градче, разбира се със замък, по моя образователен тур из Андалусия е Велес-Бланко.

Намира се насред изключително красиво място с обширна долина, от която стърчат мини планини с по един връх. Струва си да се отдели време и на този край, но както винаги се получава, то никога не стига.

Първото издание на „Варна Лит“ приближава, а с това и десетките събития, които ще прехвърлят вниманието на четящите от Пролетния базар на книгата в София към детските и младежки литературни дни в морската столица. Като партньор на новия фестивал, „Аз чета“ ще подбира за вас най-интересните събития, за да не пропуснете нито едно от тях. Започваме...

Съставки за боб чорба със свински джолан

1 ч.ч. бял боб
1 голям или 2 малки моркова
1 червена чушка
1 домат
2 глави лук
3,4 скилидки чесън
1 свински джолан
джоджен, девисил, и сол

Приготвяне на боб чорба със свински джолан

Приготвям боб чорба със свински джолан по начин сходен на коледната рецепта за зрял фасул със свинско месо. Получената супа е богата на белтъчини и колаген от джолана. Както знаете колагенът е вещество, изграждащо съединителната тъкан на организма. Той е неизменим помощник на дамите в борбата с бръчките. Така че дами не се страхувайте от калориите; включете джолана, свински или телешки, във вашето меню.
Бобът се накисва от предната вечер. Кипва се и се изхвърля първата му вода.
Предварително добре измития и подсолен свински джолан се сварява за около 1 час и 30 минути. Бульонът му се добавя към къкрещият боб. Един час преди готовност на боба се добавят накълцаните или настъргани моркови, лук, домат и накълцан чесън. Вари се до готовност като преди да се махне от котлона се добавят зелените подправки. Оставя се за около десетина минути чорбата да покъкри с джоджена и девесила.
Получава се хранителна супа, която се желира в хладилника.

The post Боб Чорба Със Свински Джолан appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Който е казал, че германците нямат чувство за хумор, не е срещал Оливер Пьоч. Може би съм малко пристрастна, но вярвам, че гостите на представянето на новата му книга „Дъщерята на палача и кралят на просяците“ също ще се съгласят, че Пьоч умело съчетава исторически факти, криминални загадки и шеги, така че да превърне всеки...

Watch the video:  How to Make: printable template  see more:

Представяме ви кратък списък с новите заглавия от началото на 2017 г., които ви препоръчваме да потърсите по време на Пролетния базар на книгата. Надяваме се, че сред тези препоръки може да откриете бъдещата си любима история. И не забравяйте: „Колкото повече книги, толкова повече книги!“   Милена Ташева препоръчва: „Бащите не си отиват“ под съставителството...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Атентатът в Манчестър отново постави редица въпроси, свързани не само пряко с борбата срещу тероризма, но и по-глобални – за стойностите и отношенията в нашия свят, за това как да се защитят принципите на хуманизма и демокрацията. Доколко това засяга България и как се коментира темата там – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, поредният терористичен акт в Манчестър сякаш ни „изненада”, въпреки че по логика би трябвало да сме подготвени за него…..

– Така е, Фили, изненадани сме, защото кой е готов за подобен ужас. Първо, в такива случаи сърцето няма как да не повлияе на разума. Второ, при асиметричната война като тази с тероризма, изненадата е водещ принцип, тоест, никой не знае къде, кога и как ще бъде ударен. И трето – авторите на атентатите не са просто хора, неуспели в живота – „зли лузъри”, както деликатно ги нарече Доналд Тръмп в Близкия изток. Да, те са това, но и повече – хора с болна психика, защото как нормален човек, независимо от религия и идея, може да направи кланица на деца. Вероятно, Фили, дори обръгналите истински специалисти по терор не могат да си представят предварително точно тази атака. Това не е религия, не е дори фанатизъм – това е бяс, за който няма друго лечение, освен физическо унищожаване на приносителя. Всъщност – на всички приносители.

– Но задачата е трудна поради спецификите на днешния тероризъм – например факта, че неговата зараза се пренася виртуално и е почти невидима, докато не избухне.

– За съжаление, Фили, свидетели сме на вселенска ирония – хората, които отхвърлят западната цивилизация, ползват върховите ѝ достижения, за да ѝ навредят. Те не казват – о, не, ние ще атакуваме изчадието, наречено Запад, с мечове и копия от любимия си VII или в който там век живеят, няма да докосваме компютри и Интернет, създадени от зли джинове, няма да караме коли, за да бягаме от полицията, а ще яздим камили. Те не казват това. Те си живеят комфортно в XXI-я век на демократичната ни  цивилизация, с охота ползват нейни блага като право на убежище, законова защита, социална помощ, а в нашите университети учат техниката, с която после ни убиват. Това е наглост, Фили, която разбираемо ще роди силна ответна реакция. Даже ми се струва, че тя малко закъснява – вероятно поради дълбоката толерантност на нашето европейско общество. Ако обаче нещата продължат в същия дух, неизбежно ще има реакция. Говоря и от личен психологически опит. Онзи ден видях откъс от книга, в който четвъртата жена на Осама бин Ладен описва последните му минути. Отначало смятах да не го чета, защото какво ще науча, което не знам. Но имаше какво – когато хеликоптерите кацат в двора и световният терорист от терасата вижда сенките на командоси, плъзнали в градината, той е дълбоко ужасен. Но щом прочетох това свидетелство, аз, иначе миролюбив и кротък човек, се зарадвах. Да, признавам си, зарадвах се и душата ми, която още сънува ужаса от двете кули в Ню Йорк,  бе в някаква степен удовлетворена. Така че на тази база реакция неизбежно ще има, въпросът е покрай сухото да не изгори и суровото.

– Имаш предвид, че повечето мюсюлмани по света реално са против тероризма, но може да пострадат, ако трупащото се психическо напрежение избухне, така ли?

– Подозирам, че да – и се страхувам, защото прекрачването на тази граница между виновни и невинни ще означава, че демократичните ни устои са разбалансирани. От друга страна си давам сметка колко трудно е да се направи това разграничение. И сега в случая в Манчестър, го виждаме ясно. Родителите на атентатора Салман Абади са избягали преди години от режима на Кадафи в Либия. Спасили са се в добрата стара Англия. Родили са там детето си, както ние си представяме – с надеждата за нормален човешки живот и добро бъдеще. А сега не само детето им убива над 20 чужди деца в полза на още по-страшен и антихуманен режим, но и баща му също е арестуван за участие в терористичната мрежа, реализирала атентата. Главата ми отказва да побере подобно чудовищно отношение, Фили. И още нещо от информацията за атентата. Главният имам на джамията, в която ходи Салман Абади разказва, че, след като държал реч срещу тероризма, Абади „започнал да го гледа лошо” и участвал в групова акция за отстраняването му. И си казвам – добре, защо този имам не предупреди службите за човек или група, които съчувстват на тероризма. А после сам си отговарям – и какво, ще осъдим някого за мислене, за психология, за думи, които е казал. От една страна – нищо такова не бива да се случва в нашия демократичен свят и това е правилно. От друга – тъй като нищо такова не може да има в нашия демократичен свят, тъмните сили ни атакуват лесно в порив да ни унищожат. Решението на проблема как демокрацията да опази себе си, без да разруши себе си, изглежда наистина трудно, но трябва да се намери възможно най-скоро. Друг въпрос е, че не се намира вече поне 16 години – откак бе атакуван Ню Йорк и официално започна войната срещу тероризма.

– Пламен, а как се отразява манчестърският атентат в България, доколко адекватна е българската реакция?

– На първо ниво прилича на адекватна, Фили. Навън се изпратиха официални послания за солидарност и готовност България да сътрудничи в борбата срещу тероризма, а навътре – призиви за спокойствие. Разни министри с отговорен вид заявиха по телевизора, че страната не е пряко заплашена, но пък има готовност да реагира на всяка заплаха. Колкото до медиите, те предават постоянно информация от Манчестър и канят някакви знайни и незнайни специалисти по терор, които с аналитичен вид говорят празни приказки. И това се повтаря вече след десети, двайсети или стотен атентат, а българските граждани всеки път научават много подробности за драмата, която става, но почти нищо по въпроса защо е цялата тази драма. С други думи, в представите на българското общество до голяма степен липсва глобалната картина, а често там, където я има, тя е твърде изкривена. Например, нормално би било българските официални лица и тези уж специалисти по тероризъм, които споменах, да не остават само до голословните призиви за спокойствие, а да разясняват истинските проблеми. Не може да казваш, че след атентата в Манчестър пряка заплаха за България няма. Ако днес терористите удрят Англия, която според специалисти е най-добре подготвената за битка с тях страна, то как така ние си говорим, че България не е заплашена. Но има и още нещо изключително важно – България не е нещо само за себе си, а част от Обединена Европа и световната демократична общност. Ако някъде в Европа има атентат, той пряко засяга България – атакуван е нашият общ дом, убити са хора от нашето семейство, бомбите застрашават нашия дух и цивилизация. Това винаги трябва да се напомня, а не да се залъгваме сами или съзнателно да лъжем обществото, за да спи спокойно. Вместо подобни приспивни песнички, хората в България имат нужда от обратното – от  реална информация. Имат нужда да не забравят, че сме във война с тероризма. Имат нужда да разберат характера и инструментите на терора, за да не се люшкат от страх всеки път, щом някъде избухне нещо. Трябва да мислим и да знаем, за да сме вътрешно готови за тази дълга война, която не свършва с последния атентат вчера, защото той не е нещо откъснато и различно от атентата, който следва утре.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

С пъстроцветен книжен празник на 27 май 2017 г. от 11:00 часа в Мраморното фоайе на НДК българските читатели ще покажат привързаността си към карирания слон Елмър, като отбележат Елмъров ден. Необичайният слон е герой от едноименната поредица детски книги на британския автор и илюстратор Дейвид Маккий, а от няколко години деца от цял свят...

Съпътстващата културна програма на четвъртия ден на Базара на книгата в НДК е наистина богата. Дори се замисляме дали е възможно да бъдем на две места едновременно?! А вие, за да не съжалявате после, когато приятели ви разказват за вълнуващи срещи с автори и вдъхновяващи представяния на книги, разгледайте програмата на четвъртия ден на изложението...