MDNCHESTER, ENGLAND, ENGLAND ИЛИ ЗА ВСЕЛЕНСКАТА ИРОНИЯ НА ТЕРОРИЗМА

05/26/17 07:25
(http://asenov2007.wordpress.com/)

MDNCHESTER, ENGLAND, ENGLAND ИЛИ ЗА ВСЕЛЕНСКАТА ИРОНИЯ НА ТЕРОРИЗМА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Атентатът в Манчестър отново постави редица въпроси, свързани не само пряко с борбата срещу тероризма, но и по-глобални – за стойностите и отношенията в нашия свят, за това как да се защитят принципите на хуманизма и демокрацията. Доколко това засяга България и как се коментира темата там – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, поредният терористичен акт в Манчестър сякаш ни „изненада”, въпреки че по логика би трябвало да сме подготвени за него…..

– Така е, Фили, изненадани сме, защото кой е готов за подобен ужас. Първо, в такива случаи сърцето няма как да не повлияе на разума. Второ, при асиметричната война като тази с тероризма, изненадата е водещ принцип, тоест, никой не знае къде, кога и как ще бъде ударен. И трето – авторите на атентатите не са просто хора, неуспели в живота – „зли лузъри”, както деликатно ги нарече Доналд Тръмп в Близкия изток. Да, те са това, но и повече – хора с болна психика, защото как нормален човек, независимо от религия и идея, може да направи кланица на деца. Вероятно, Фили, дори обръгналите истински специалисти по терор не могат да си представят предварително точно тази атака. Това не е религия, не е дори фанатизъм – това е бяс, за който няма друго лечение, освен физическо унищожаване на приносителя. Всъщност – на всички приносители.

– Но задачата е трудна поради спецификите на днешния тероризъм – например факта, че неговата зараза се пренася виртуално и е почти невидима, докато не избухне.

– За съжаление, Фили, свидетели сме на вселенска ирония – хората, които отхвърлят западната цивилизация, ползват върховите ѝ достижения, за да ѝ навредят. Те не казват – о, не, ние ще атакуваме изчадието, наречено Запад, с мечове и копия от любимия си VII или в който там век живеят, няма да докосваме компютри и Интернет, създадени от зли джинове, няма да караме коли, за да бягаме от полицията, а ще яздим камили. Те не казват това. Те си живеят комфортно в XXI-я век на демократичната ни цивилизация, с охота ползват нейни блага като право на убежище, законова защита, социална помощ, а в нашите университети учат техниката, с която после ни убиват. Това е наглост, Фили, която разбираемо ще роди силна ответна реакция. Даже ми се струва, че тя малко закъснява – вероятно поради дълбоката толерантност на нашето европейско общество. Ако обаче нещата продължат в същия дух, неизбежно ще има реакция. Говоря и от личен психологически опит. Онзи ден видях откъс от книга, в който четвъртата жена на Осама бин Ладен описва последните му минути. Отначало смятах да не го чета, защото какво ще науча, което не знам. Но имаше какво – когато хеликоптерите кацат в двора и световният терорист от терасата вижда сенките на командоси, плъзнали в градината, той е дълбоко ужасен. Но щом прочетох това свидетелство, аз, иначе миролюбив и кротък човек, се зарадвах. Да, признавам си, зарадвах се и душата ми, която още сънува ужаса от двете кули в Ню Йорк, бе в някаква степен удовлетворена. Така че на тази база реакция неизбежно ще има, въпросът е покрай сухото да не изгори и суровото.

– Имаш предвид, че повечето мюсюлмани по света реално са против тероризма, но може да пострадат, ако трупащото се психическо напрежение избухне, така ли?

– Подозирам, че да – и се страхувам, защото прекрачването на тази граница между виновни и невинни ще означава, че демократичните ни устои са разбалансирани. От друга страна си давам сметка колко трудно е да се направи това разграничение. И сега в случая в Манчестър, го виждаме ясно. Родителите на атентатора Салман Абади са избягали преди години от режима на Кадафи в Либия. Спасили са се в добрата стара Англия. Родили са там детето си, както ние си представяме – с надеждата за нормален човешки живот и добро бъдеще. А сега не само детето им убива над 20 чужди деца в полза на още по-страшен и антихуманен режим, но и баща му също е арестуван за участие в терористичната мрежа, реализирала атентата. Главата ми отказва да побере подобно чудовищно отношение, Фили. И още нещо от информацията за атентата. Главният имам на джамията, в която ходи Салман Абади разказва, че, след като държал реч срещу тероризма, Абади „започнал да го гледа лошо” и участвал в групова акция за отстраняването му. И си казвам – добре, защо този имам не предупреди службите за човек или група, които съчувстват на тероризма. А после сам си отговарям – и какво, ще осъдим някого за мислене, за психология, за думи, които е казал. От една страна – нищо такова не бива да се случва в нашия демократичен свят и това е правилно. От друга – тъй като нищо такова не може да има в нашия демократичен свят, тъмните сили ни атакуват лесно в порив да ни унищожат. Решението на проблема как демокрацията да опази себе си, без да разруши себе си, изглежда наистина трудно, но трябва да се намери възможно най-скоро. Друг въпрос е, че не се намира вече поне 16 години – откак бе атакуван Ню Йорк и официално започна войната срещу тероризма.

– Пламен, а как се отразява манчестърският атентат в България, доколко адекватна е българската реакция?

– На първо ниво прилича на адекватна, Фили. Навън се изпратиха официални послания за солидарност и готовност България да сътрудничи в борбата срещу тероризма, а навътре – призиви за спокойствие. Разни министри с отговорен вид заявиха по телевизора, че страната не е пряко заплашена, но пък има готовност да реагира на всяка заплаха. Колкото до медиите, те предават постоянно информация от Манчестър и канят някакви знайни и незнайни специалисти по терор, които с аналитичен вид говорят празни приказки. И това се повтаря вече след десети, двайсети или стотен атентат, а българските граждани всеки път научават много подробности за драмата, която става, но почти нищо по въпроса защо е цялата тази драма. С други думи, в представите на българското общество до голяма степен липсва глобалната картина, а често там, където я има, тя е твърде изкривена. Например, нормално би било българските официални лица и тези уж специалисти по тероризъм, които споменах, да не остават само до голословните призиви за спокойствие, а да разясняват истинските проблеми. Не може да казваш, че след атентата в Манчестър пряка заплаха за България няма. Ако днес терористите удрят Англия, която според специалисти е най-добре подготвената за битка с тях страна, то как така ние си говорим, че България не е заплашена. Но има и още нещо изключително важно – България не е нещо само за себе си, а част от Обединена Европа и световната демократична общност. Ако някъде в Европа има атентат, той пряко засяга България – атакуван е нашият общ дом, убити са хора от нашето семейство, бомбите застрашават нашия дух и цивилизация. Това винаги трябва да се напомня, а не да се залъгваме сами или съзнателно да лъжем обществото, за да спи спокойно. Вместо подобни приспивни песнички, хората в България имат нужда от обратното – от реална информация. Имат нужда да не забравят, че сме във война с тероризма. Имат нужда да разберат характера и инструментите на терора, за да не се люшкат от страх всеки път, щом някъде избухне нещо. Трябва да мислим и да знаем, за да сме вътрешно готови за тази дълга война, която не свършва с последния атентат вчера, защото той не е нещо откъснато и различно от атентата, който следва утре.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com