Медиите като школа по тероризъм

След поредната случка в Манчестър ние, простите граждани, не можем да не се замислим за тероризма и пътищата, по които той достига до нас. Пътищата са два: пряко – чрез взривяване, застрелване или прегазване, и косвено – чрез медиите.

По отношение на тероризма медиите изпълняват три основни функции: 1. Рекламират тероризма; 2. Обучават в тероризъм; 3. Вдъхновяват за тероризъм. Правят го чрез цялостния си подход към даден атентат. Те взимат събитието и го развиват, като при това минават през няколко етапа.

1. Нещо е станало

Появяват се съобщения: „Преди 15 минути е чут взрив“, „Сигнали за стрелба от центъра на града“, „Властите още не знаят дали става дума за инцидент или за терористичен акт“, „Говори се за жертви“, „Може би има убити“, „Наш екип пътува към мястото на инцидента“…

2. От мястото на събитието

Ококорени репортерки с разрошени от вятъра коси стърчат пред камерите. В далечината нещо дими. Не ги пускат по-близо. Те гадаят: „Все още не знаем какво се е случило“, „Полицията и пожарната отказват коментар“, „Опитваме се да се свържем с щаба на гражданска отбрана“, „Министър-председателят прекрати посещението си и пътува насам“, „По непотвърдени данни има жертви“, „Източници, пожелали анонимност, определят инцидента като терористичен акт“…

3. Централните емисии

Малко по-късно в централните информационни емисии на телевизиите се оформя по-завършена, но не по-малко емоционална картина. Започваме с това какво говорят другите медии, особено националните на страната, в която е станал атентатът. После обобщаваме какво е изтекло по информационните агенции. Включваме вече разпространени от други телевизии интервюта с очевидци и с роднини на пострадали – колкото хората са по-стресирани и съкрушени пред камерите, толкова по-добре телевизията си е свършила работата. Включват се и анкети със случайни, но решителни минувачи или активни зяпачи, завтекли се бързо към мястото на събитието. Те са възбудени от необичайната обстановка и от възможността някой да се интересува от мнението им.

После централната емисия ни показва реакциите на нашите институции. Те вече са написали и са изпратили съболезнователни адреси и ни съобщават това с мрачни и наскърбени лица: моралният и емоционалният шок за тях са така силни, че само твърдата им воля и непоклатим професионализъм им помагат да се държат все още на крака и да продължават героично да изпълняват функциите си. Съветът за национална сигурност е свикан, обявен е код „оранжево“ за спец отрядите, предстои проверка на сирените за ранно оповестяване при бедствия и аварии, Бърза помощ успокоява, че йод и бинт има за всички!

Когато вече сме спокойни, че институциите и службите ни са на своя пост, централните емисии ни запознават с коментарите на различни анализатори, експерти по национална сигурност, познавачи на исляма, специалисти по Близкия Изток и международното положение. Те ни успокояват, че в днешния модерен свят тероризмът е неизбежен и няма защо да се вайкаме и тръшкаме, защото нищо не можем да направим. След това идват криминалната хроника и прогнозата за времето.

4. Спонтанност

Информирани надлежно от новините, гражданите излизат, за да манифестират солидарност с жертвите на терора и своята подкрепа за свободата и демокрацията. На мястото на атентата започват да се издигат импровизирани олтари. Полагат се цветя, палят се свещи с най-разнообразна дължина и дебелина. Носят се снимки на жертвите. Слагат се плюшени играчки и други оригинални символи на добросърдечие, скръб и съпричастност. Започва да се оформя нещо като могила. И колкото телевизиите повече снимат, толкова могилата стават по-голяма.

5. Организирани изблици

При така образувалото се спонтанно гражданско движение, политиците и обществениците (в т.ч. неправителственият сектор) не могат да си позволят пасивност. Те са отговорни и ангажирани, те са длъжни да надцакат обикновения гражданин по чувствителност, съпричастност и решителност в борбата за отстояване на ценностите и либералния начин на живот. Предварително се обявяват бдения, на които който не отиде е безчувствен грубиян и егоист. По улиците тръгват живи вериги от политици, които иначе може да са в опозиция един на друг, но ето нà – пред лицето на общата угроза се сплотяват за още по-добър PR.

6. Социалните мрежи

Там започва трескава надпревара кой ще реагира пръв и по най-оригинален начин, за да събере повече одобрение и споделяния. Залива ни вълна от Je suis това и Je suis онова. Профилните снимки се забулват със знамена. Слагат се значки с проникновени и сърцати призиви. Завързват се спорове, разменят се остроумия, организират се надпревари по човещина и цивилизованост. Стават сблъсъци, водещи до трагични разфрендвания. Елитът на човечеството е на своя преден фронт зад клавиатурите!

7. Втора информационна вълна

Тук вече медиите ни предлагат по-конкретна и специализирана информация: как се казва предполагаемият атентатор и по следите му ли е полицията, в случай че е оцелял и избягал; какъв е бил животът на атентатора – кои са родителите му, какво е учил, коя джамия е посещавал, трудно ли е било детството му, имал ли е приятели. Разбираме, че той е човек като всички нас, само че попаднал под лошо влияние и развил убийствена мотивация. Научаваме също как се прави бомба – можем ли да ползваме интернет като помагало, откъде се купуват експлозиви, как да ги произведем, ако не успеем да си купим, слагат ли се болтове и гайки за шрапнели в бомбата, както и други полезни технически узнавания. Ако атентатът е направен с автомобил, услужливо ни се предоставя информация какъв точно е бил той, откъде е дошъл, по кои улици е минал, как се е засилил, с каква скорост се е движил, как са избрани мястото и времето, за да бъдат прегазени повече хора. Ако пък е стрелба, веднага се издигат вопли и крясъци за ограничаване на разрешителния режим за носене на оръжие от гражданите, въпреки че в случая с прегазването никой не е поискал да се ограничи продажбата на автомобили.

8. Реакцията

Вече е доказано, че тероризмът постига преди всичко едно нещо – вторичен терор върху гражданите. Ако Ислямска държава извърши терор над населението на дадена страна, то властите на тази страна отговарят с терор върху същото население. Това властите правят в името на сигурността. След двете кули в Ню Йорк започнахме да си събуваме обувките по летищата. Какво трябва да гръмне, за да започнем да си събуваме и гащите?

 

Всичко описано по-горе е ни повече, ни по-малко реклама на тероризма. Такова медийно поведение, такова публично говорене, такива официални позиции могат да вдъхновят всеки идиот да извърши нещо безумно, съблазнен от мисълта, че ще го дават по телевизора и дни наред целият свят ще говори за него.

Истинските терористи не биха се занимавали с тероризъм, ако организираните от тях актове не се разчуваха и не всяваха страх далеч отвъд епицентъра си. Те разчитат да получат слава, да привлекат внимание към каузата си и, разбира се, да предизвикат допълнителен тормоз върху цивилното население от страна на собствените му власти. Всичко това е невъзможно без медийно отразяване. Тероризмът вече е част от шоу бизнеса. Той е просто поредното малко по-реално „риалити“.

За властите обаче тероризмът идва дюшеш, защото в условия на страх и в името на сигурността властите правят каквото поискат при монолитно обществено одобрение. Лесно се отпускат нови бюджети за справяне с проблема, а това справяне е свързано с допълнителен тормоз над обикновените хора и ново ограничаване на тяхната свобода. Печелят ли терористите пари от терористичните актове? Не. Печелят ли властите? Да. И печелят толкова, че да имат интерес да плащат на терористите, за да печелят още повече. Но това е адски кофти мисъл и по-добре да не ни минава през главата.

Но най-опасни остават индивидуалните идиоти, защото са непредсказуеми, с тях не се преговаря и не става пазарлък. Те са продукт на модерния свят. В по-естествена и природосъобразна обстановка те сигурно изобщо нямаше да оцелеят или в най-добрия случай щяха да бъдат кротки крепостни, които пасат свине в калта около замъка на своя барон. Сега са граждани с права като всички останали и в това няма нищо лошо, стига да не им втълпяваха, че всички са равни, даже еднакви, а и дори те със скромните си мозъци осъзнават, че това не е така. Животът тече покрай тях и те все не могат да докопат онова, което си въобразяват, че им се полага. Този факт ги тормози, защото са алчни и в гордостта си са забравили всяка скромност. Себелюбието им ги кара да желаят другите да ги признаят. Мечтаят да бъдат „звезди“, на които всички се възхищават, всички ги познават и говорят за тях. Те са съвременни Херостратовци. В 4 век пр. Хр. младежът Херострат от Ефес пожелал да остане завинаги в историята. Като нямало с какво друго, подпалил храма на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят, без да крие амбициите си за популярност. Наказали го със смърт, но и със забрава, за да не се осъществи намерението му. Втората част от наказанието изпълнили като в продължение на десетилетия наемали глашатаи да обикалят гръцките земи и да викат по площадите: „Никой да не помни името на безумния Херострат!“. По този начин всички го запомнили и Херострат останал в историята. Днес медиите правят абсолютно същото с терористите и техните атентати.

Ето така съвременните медии рекламират тероризма, обучават в тероризъм и вдъхновяват за тероризъм. Затова и тероризмът е безпредметен в свят без медии. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, но ако може, да не предават разрушаването му по телевизията.

 

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2017/05/27/3806.html

Свързани новини: