Съобщих ви тази супер новина преди ДВА дни в "Германия счупи рекорда за ток от слънцето, за ден", НО понеже показах само рекордното постижение за деня, без да има възможност за сравнение и убеждение, че това наистина е абсолюте...

 Првокациите на Путин на историческа основа спрямо народи, които не харесва, продължиха с изказването му във Франция. http://ivo.bg/2017/05/30/гавра-на-путин-с-историята-ни-дойде-и-о/

Епизодът от заровената българска история ( да не се бърка със забравената), предизвика нов коментар от страна на коментатора в ivo.bg ABH. 

“Вероятността Ана Киевска да е БЪЛГАРКА, правнучка на цар Симеон Велики, е 100%-ова.
Няма спор, че тя е дъщеря на Киевския княз Ярослав Мъдри и шведската принцеса Ингегард.
Не се спори, че той пък е син на Владимир Киевски, син на Светослав, също киевски князе.
Светослав е роден от брака на киевския княз Игор с дъщерята на цар Симеон Велики – Българската княгиня Елена/Олга.
Тук се спори с руските историци, защото те претендират, че тя е родена в Пльсковъ, ужким днешния Псков.
Безспорно името на старата българска столица е Плиска – Блескав (старобълг. Пльсковъ). През XIV и XV век, откогато са най-ранните преписи, с които работи науката, Плиска вече е отдавна забравена и за нея може да се знае само от автентичните документи на ранни летописи за разлика от процъфтяващия, но несъществуващ все още в края на IХ век Псков.
В “Родословец русских князьей”, наричан и Государев родословец, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в. открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следната година, дословно е записано:
“Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми.”(Игор взе жена от българите, която за него (за него, защото както сочи приведената по-горе „Повѣсть времяньныхъ“ тя му е доведена в 903 г. с името Елена) бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много.)
В Летописец руских царей отново е записано, че са довели княгиня не само от „Плискова“, но тя била начетена (нещо изключително рядко дори за мъжете, а камо ли за жена в тази епоха и столетия след нея и практически невъзможно за обикновена варяжка или селянка), вярваща християнка е, и с управленски умения на държавен водач:
Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ.(Доведоха за него /за Игор/ жена от Плисков, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд.)
Самото средновековно поселение Псков представяно от руснаците за родно селище на невестата, въобще не е известно да съществува и не се споменава никъде преди зрялата ѝ възраст, за разлика не само от българската Плиска, но и от много други в руската и останалите земи, а според църковните ръкописи именно Олга в качеството ѝ на княгиня и ревностна християнка е основала този град където уж би следвало да е родена, а всъщност е възможно точно обратното – да е нарекла основания от нея град на родния си. Проучванията на селището Псков също показват, че поселението тук изчезва напълно след унищожителен пожар около 860 г., т.е. не по-малко от 20 г. преди да е родена княгинята, предвид годините ѝ при посещението в Цариград в 945 или 957 г. когато е в напреднала за времето възраст, сватбата ѝ в 903 г., а и кончината и на 11 юли 969 г. Чак след над 40 г. след запустенето на поселението от началото на Х век се установява повторното заселване и първите семпли строежи тук, точно както е в посочените църковни сведения за основаването му от княгинята.
Тези ясни свидетелства на летописите, както и възможността това което се е наложило в Русия за нейно име всъщност да е прозвището ѝ идващо от „Олгову невесту“, т.е. невестата, която доведе Олег, както е станала женитбата според хрониките, подкрепят становището, поддържано от руски и от български автори , че тя е знатна българка , подобаваща на ранга на руския княз българска княгиня от старопрестолния град Плиска притежаваща описаните в летописите на нея – възпитание, християнски познания и държавни умения – тя години наред успешно се справя с управлението на княжеството първо като наместник, после и като регент и дипломат, тя дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея, в което е невъзможно да се изучи с една визита в Цариград, нито от случайни низши проповедници за които никой не е чувал, а единствено с годините в християнски царски двор, какъвто освен констинополският и римският, където не може да се обучава едно момиче от простолюдието.
Това, заедно с точното време на царуването й между 945 г. и 969 г. доказва, че княгиня Елена е внучка на Борис I, респективно дъщеря на цар Симеон Велики.
За т.нар.”киевски князе” – то те са наследници на Старата Велика България на Кан Кубрат, който е роден и умрял в земята на днешна Украйна. Той също е “киевски княз” (титлата му е КАН, произнасяна от гърците КАНАС, оттам КНЯЗ). Гробът му е открит в Малая Перешчепина, до Полтава, Централна Украйна (впечатляващо погребение с 45кг златни предмети и скъпоценности – днес в Ермитажа в Петербург). Синът му – Кан(ас) Аспарух, основателят на Дунавска България, , роден също в Стара Велика България и загинал там. Гробът му е открит в Запорожие, Южна Украйна.
Т.е. княжна Ана Киевска, reine de la France Anne de Kiev, е БЪЛГАРКАТА КРАЛИЦА НА ФРАНЦИЯ.
По отношение на Реймското Евангелие.
Както е известно, то е написано до 30-тата си страница на Обла Глаголица, а до края – на Кирилица.
Това двуазбучие може да бъде обяснено с реформата на Княз Борис I, установил Кирилицата като заместител на по-старата Глаголица.”

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Що се отнася до знаменитото Реймско евангелие, написано в Сазавския манастир, където се е извършвала служба на църковно – славянски език – то е било предадено от монасите на Киевско – Печьорската лавра в манастира „Св. Андрей” на емигранти и така препис от него през 10 – 11 век – периода 1055 – 1061 г. се озовава и на територията на Унгария. Това евангелие РЕЙМСКОТО е било написано специално за дъщерята на Ярослав Мъдри – принцеса Анна Ярославовна, която става кралица на Франция и чрез нея то попада в Париж. /Тя е била омъжена за Анри 1 през 1044 г. Изучаването на тези и много други ръкописи позволява да бъдат направени изводи за това, че през 10 и 11 век в Киевската Рус е била изработена система за древноруски правопис, едновременно със всички нейни свойствени дистрибутивни и импликационни форми . Така анализирайки данните във всички открити ръкописи в Киевската Рус и в останалите руски княжества, които приемат християнството от Киев, от генетична гледна точка те се определят като древнобългарски ръкописи, с различен териториален и временен произход и ръкописи, пълни със своеобразни русизми, попаднали в ръкописните школи на Киевската Рус , посредством църковно-книжовния език и интелекта на преписвачите от различните школи, започвайки най-напред от тази в Киевско – Печьорската Лавра.. http://souroujon.blog.bg/technology/2013/05/01/pokrystvaneto-na-kievskata-rus-i-karmichnata-misiia-na-roda-.1106049

Share on Facebook

През 2012 г., когато се водеше публичият дебат “за” и “против” тютюнопушенето ( на публични места), бях активен участник на страната на привържениците на чистите бели дробове. Дори бях поканен за говорител на митинг в това качество пред Народното събрание в София.

Бях удивен да науча от защитниците на удоволствието от катрана, трупан в човешкия огранизъм, колко изобретателен в аргументацията си може да бъде мозъкът на зависимия ( накротично на практика) човек, за да оправде въпросната зависимост.

Извинявам се предарително за примера- не целя политизиране. Но си спомням как в едно от безрбойните се теливизонни дефилета по всевъзможни теми др. Андрей Райчев, агресивен пушач ( казвам го, защото съм го интервюирал в студиото на “Свободна Европа”, в което държеше да запали цигара и заплаши да напусне, ако не му позволя), обясняваше, че нищо не можело да се направи срещу желанието на хората да пушат, защото така било открай време: човеците обичали да се интоксинират ( т.е. да се тровят за кеф) с какво ли не.

Статистиката доказава, че в развитите демокрации ( пардон, пак “политизирам”, но това е истината) желанието на хората да се тровят за кеф с дим от изгорял тютютн рязко е намало в рамките на нашия живот от последните едно-две десетилетия. http://www.mediapool.bg/bulgaria-veche-e-nachelo-po-pushachi-v-es-news264535.html

Обаче др. Райчев пак се оказа прав, но само за човеците, подобни нему в България.

Тук не се даваме лесно. Браним си националната идентиичност с пожълтели зъби и нокти. В САЩ и Холандия може да има драстичен спад на броя на пушачите, но кои са те, че да ни дават тон. Искаме да се тровим и ще си се тровим, вместо папагалски да им подражаваме.

В резултат на това ( а може би в резултат на безрезултатни мерки от страна на все по-загрижените за войната по пътищата и за демографската ни криза власти) България оглави класацията по броя на пушачите в ЕС.

Честито на отрови…пардон, на победителите.

Share on Facebook

„Мечата пътека“ (изд. „Фют“) е мила, топла и привидно непретенциозна история с много силни послания, изречени на разбираем за децата език. Всичко започва в една студена зимна нощ, когато посред страховита виелица едновременно се случват две раждания. В селцето Валета Бареа съпругата на всеотдайния лесничей Сандро ражда момченце. A в планината в парка Абруцо мечката Коти,...

Вчера посланика на Македонската федерация у нас Анатолий Макаров се е срещнал и разговарял с (из)родната министър енерГЕПИка, по-известна със срамното си име. Сега ще сравним позициите на двете страни в междудържавните дела, които са бил...

Захари Карабашлиев е писател, драматург, сценарист, главен редактор на издателство „Сиела” и вдъхновител на фестивала Варна Лит 2017 – детски и младежки литературни дни в морската столица. Дебютният му роман „18% сиво” е издаден през 2008 г. Разказите му са събрани в два сборника – „Кратка история на самолета” и „Симетрия”. През 2017 г. се...

Може да е “слаба утеха” за безсилието на България пред руските подигравки, но Путин продължи с провокациите си на историческа основа и във Франция. Там успя с един камък на удари и украинците и …отново българите, говорейки за Ана Киевска като за “руската френска кралица Ана”, която сближавала народите на Русия и Франция ( от времето, когато не Русия, а Москва дори не е същуствувала, за разлика от Киев и България, откъдето е родословието на правнучката на Симеон Велики Ана).

От президентската администрация в Киев реагираха с обръщение към французите да не вярват на фалшификатора Путин. Интересен подход, трябва да се признае. За разлика от реакциите на български политици срещу азбукарската провокация на Путин срещу България от 24 май, украинските власти явно демонстрират реализъма в преценката на ситуацията, при която няма смисъл да си хадят думите срещу руския самодържец. Прескачат самия Путин и руснаците и се обръщат директно към французите. Защото знаят, че няма да накривят на Путин шапката ( на Мономах- също руска кражба на история в Кремъл, където се съхранява този фалшификат, смятан от фалшификаторите за символ на създаването на Русия като приемник на Византия, макар е да тюбетейка, доукрасена в по-късни години). https://inforesist.org/u-poroshenko-otvetili-na-provokatsiyu-putina-o-russkoy-anne-yaroslavne/

Коментаторът АВН написа в ivo,bg по този повод:

“Отдавна е време ние, БЪЛГАРИТЕ, да отговорим достойно на домогванията на руските крадци на историята ни:

АНА КИЕВСКА, правнучка на българския цар Симеон Велики, родена в Киев, става кралица на Франция след брака си с Крал Анри-I. Аnne de Kiev носи като сватбен подарък т.нар.Реймско Евангелие, изработено във Велики Преслав. Евангелието е с 30 страници на преславската обла Глаголица, а останалите страници са на новата тогава Кирилица. Рядко художествено произведение, куриозно с това, че ВСИЧКИ ФРЕНСКИ КРАЛЕ след нея –

от Филип-I, нейният син( многозначително е името!), до императора Наполеон Бонапарт, са се заклевали пред това Евангелие с Български Букви при своята коронация. Днес това Евангелие се намира в музея на катедралата в Реймс. Вчера фашисткият диктатор путин си е позволил да я нарича “руската френска кралица”, гад мръсен!”

Share on Facebook

„Момичето, което пишеше върху коприна“ от Кели Естес (изд. „Кръгозор“) обхваща две истории, разделени от времето, но преплетени от нишките на съдбата. Съвременният разказ проследява перипетиите на Инара Ериксън – млада жена, чийто живот предприема неочакван обрат, когато в старото семейно имение тя открива избродиран ръкав от китайска роба. Докато търси посланието в него, Инара променя посоката на съдбата си. Всъщност...