Вчера премиерът "Мутра храни шарани с тиквени семки" заяви, че много специалисти били блъфирали по телевизиите, че Русия НЕ БИЛА ПРОИЗВЕЖДАЛА реактори за АЕЦ "Белене". А веднага след това допълни, че другата...
Сътрудникът „Устойчиво развитие“ в Овергаз Инк. Ани Хараланова и нейната история „Преоткрий твоята природа“ спечелиха едноименния конкурс за кратък разказ, организиран от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН по случай Световния ден на околната среда – 5 юни. Общо 18 участници от 8 водещи български компании – Аурубис, Екопак, КонтурГлобал Марица Изток 3, Овергаз Инк, Солвей Соди,...
На 5 юни 2017 , от втора стартова площадка на космическия център Сатиша Дхавана на остров Шрихарикота , стартовите екипи на ISRO успешно са реализирали старт на РН GSLV Mk.III (D1) с експерименталния етлекомуникационен спътник GSAT-19.
Фикри Кехайов е на 20 години, учи педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С помощта на ученици от родното му село Късак, община Доспат, той монтира библиотека на открито в красивата местност „Водопада“. Желанието му е да привлече интереса на децата към книгите по нестандартен начин. Потърсихме го, за да ни разкаже повече за...
Злобата, с която Кремъл посрещна суверенното, упражнено право на Черна гора да се присъедини към най-мощния отбранителен съюз в света – НАТО, повдига въпроса Защо (с главна буква).
Наистина, защо от Москва приеха толкова болезнено едно толкова незначително, трудно забележимо на световната карта териториално разширяване на Алианса, което добавя към него държава с население от мащаба на двумилионен руски град?
Защо на официална огромна Русия, която претендира да е “велика сила”, е нужно да заплашва толкова пренебрежимо малка величина в международните отношения и световната икономика с “равно по сила противодействие”. Противодействие, което според декларацията на руското външно министерство било валидно в дипломацията, както и във физиката?
В родината на болшевизма болшинството винаги е било от водещо значение. Там обичат да боравят с категориите на “по-голямато”. Такава беше и военната тактика на съветските стратези: да трупат смазващо числено превъзходство в хора и техника, за да постигнат успех на бойното поле. А пък територията на страната, макар и 64 на сто от нея да е ненаселена поради вечната замръзналост на почвата, е основният източник за националната гордост на народа, определян като руски (в неговото разнообразие от повече от сто етноса).
Този път обаче не количествените измерения определят руската реакция, която военните биха нарекли “асиметрична” спрямо “заплахата”. Болката на руското самодържие в епохата на Владимир Путин I е от ранената гордост на Русия на символично ниво. На фона на лозунга “Крим наш”, който превърна агресията и присъединяването на една също така пренебрижимо малка чужда територия в руски анклав, и в основен извор на радост от могъществото на Русия спрямо по-слабия съсед, вековното завоевание на Русия на Балканите, какватo беше покровителстваната от Русия Черна гора, е контрапункт на обратния полюс. Видя се, че Русия не само не е привлекателна за собствените й вековни сателити, но дори някои от тях са готови да скъсат историческата верига. Верига, която ги свързва с “освободителката” и “защитницата” Русия в името на собственото им европейско настoяще и бъдеще.
Сол в тази рана беше решението на Черна гора да се присъедини през 2014 г. към западните санкции срещу списъка от руски велможи, забогатели от близостта си с Кремъл, подкрепящи окупацията на Крим. Това отприщи присъединителния процес в преговирите с НАТО.
Русия, отчаяно нуждаеща се от международно легитимиране на вероломната кримска анексия, осъществена чрез предсказуемия резултат от рекорден в историята на света по неговото светкавично организиране (под руски дула) референдум, получи тежък морален удар. От боксьорче, което смяташе за спечелено завинаги в своя отбор на международния тепих по исторически причини.
Именно “историческите причини” са основното оръжие на руското влияние в няколко балкански държави. Сред тях Черна гора изглеждаше „по-бетонирана” като руска крепост от която и да било друга държав(иц)а в региона.
Да припомня, че Русия никога не е подпомагала българските въстания – Априлското например, граф Игнатиев дори не споменава в мемоарите си по друг начин, освен с неговите последици, довели всъщност до повода за Руско-турската война след координирания отзвук на европейските Велики сили от онова време.
Нещо повече, Русия дори е смазвала опитите на бунтовници, като капитан Мамарчев през 1829 г., да вдигат на бунт българите срещу Турция. Но за черногорските въстаници и сръбската война срещу Турция от 1876 г. не е жалила средства и сили.
Ако граф Игнатиев, пълномощникът на руския император на водените с Турция преговори в Одрин за подялбата на влиянието между двете евразийски империи след войната им от 1878 г., се бори за нечии териториални и прочее права, предвидени в предварителния Санстефански договор, то това, без съмнение, е Черна гора. Тя изпреварва в неговите предпочитания дори любимата му Сърбия, която Русия спасява от военен разгром с ултиматума към Турция да спре бойните действия в навечерието на неминуемото сръбско поражение на 19 октомври 1876 г.
Разбира се, “сантиментите” на Игнатиев и компания са предизвикани от съзнанието, че от придобивките на балканските народи след откъсването им от Османската империя, дивиденти ще черпи Русия. Специално за бъдеща България Игнатиев откровено пише, че тя трябва да има морски излаз, за да служи за руска база. А не заради някаква въображаема българска независимост и развитие, което се отнася и до Черна гора.
На базата на този исторически капитал, в Москва не могат да повярват, че черногорските “неблагодарници” не желаят повече да обслужват руските интереси въпреки натякванията за дължимите на Русия вечни благодарности. На практика, по този начин рухва цялата конструкция, върху която се крепи доктрината на руските претенции за влияние, ако не и контрол, върху най-знаковата за пълзящата русификация страна от региона.
В контекста на македонските и сръбските очаквания за приемане в ЕС (а и в НАТО някой ден), актът на Черна гора вещае, на принципа на доминото и заразителния пример, “разгром” на остатъчния руски престиж в задния двор на Европа. Където Москва се опитва да се разпорежда за правата на историческиите си връзки и претенции за попечителство.
Особено трагикомични са кремълските вопли с нотки на безсилие в заканата срещу Черна гора за някаква реципрочност. Как точно Москва ще постигне реципрочност срещу “враждебния” ход на тази държавица? Сама или ще търси международен съюз (заради реципрочността на мярката) с Китай – любимият дракон, използван като плашило в руското геостратегическо ръмжене срещу Запада? Или може би Русия, Китай, Иран и Сирия ще се обединят в обща платформа срещу Черна гора?!
За смях станаха в неадекваността си, но не за друго, а защото нищо сериозно не могат да предложат като алтернатива на европейските народи, които бягат презглава от руската опека. Всички все в една посока бягат – не към някакъв неутралитет, а към съюз със Запада.
Точно като населението на бившите съветски колонии на континента, което отдавна е посочило с краката си разумната, логичната, предпочитаната от нормалните човеци човешка посока на развитие за себе си и за своите държави.
За всички запалени читатели имаме чудесна новина – от този месец те ще мога да се абонират за нова месечна кутия, включваща книга изненада. Тя идва под името Gembox и е насочена към романтичната литература, макар създателите й да споделят, че няма да се ограничат само в този жанр. Както подсказва името Gembox, изненадите в кутията ще носят усещането...
Първият фестивал „Варна Лит“ се превърна в невиждан досега празник на книгата и детето. Книжната кампания се вписа и в рамката на събитията на Варна – Европейска младежка столица. За да присъства литературата в класните стаи не просто като задължителен предмет за изучаване, а със своите най-различни лица, на помощ дойдоха 28 от най-добрите автори...
Мерил Стрийп е сред онези (малко на брой) актьори, които имат реална власт над мен. Но за да ви спестя моите ахкания и възторзи и за да не говоря общи приказки в нищото, веднага споделям една случка, с която да онагледя твърдението си. Спомням си ясно как преди няколко месеца трябваше да върша нещо много,...
Май отмина с дъжд, абитуриентски балове и панаир на книгата. Книжният блиц на „Аз чета“ е тук с кратък обзор на част от книгите, които прочетохме през май. Какво ли ни очаква през юни?… Милена Ташева По дирите на изчезналите софийски кръчми, Павлина Делчева-Вежинова (изд. „Кибеа“) Следя Павлина Делчева и нейните спомени за софийските кръчми...
Заедно с Домоседа завършваме обиколката из Анадола – започнахме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе, бяхме в Мардин на кюрдска сватба и стигнахм до Дара, а за последно – Мидят, Хасанкеиф, Диарбекир и на планината Немрут. Днес ще завършим с Адана, Кападокия и Сафранболу.
Приятно четене:
част четвърта
В
пристигнахме прилично рано след първия съдийски сигнал на някакъв важен мача от шампионската лига, проследяването на който по телевизията фигурираше в задължителната програма на част от екипажа.
Останалите си направихме една нощна разходка до първата кебапчийница, защото алтернативната задължителна програма беше да се опита класическата турска рецепта
(дълго пикантно кебапче на шиш) как я правят на извора. Много добре! И баклавата им е не е за изхвърляне. Що се отнася до архитектурни и исторически забележителности –
чиято махала от османско време може и да не е най-добре съхранилата се в цяла Турция. но и тук има няколко стари джамии и поне две църкви – една католическа и една кръстоноска (?!), обърната на етнографски музей – в града.
А от новата огромна
с шест минарета, построена с иждивението на индустриалеца Сабанджъ през 90-те или 00-те години по-голяма (голема, шоп.) няма (нема, шоп.)!
Претупвам сводката за етапа
Първо, не ми е за сефте. Второ, това беше етапът (винаги има такъв в набързо сформиралите се групи от индивиди, преминали определена възраст), в който екипажът излезе от резонанс и космосът се изкриви в разнопосочни мрънкания:
Единият съквартирант домакин мразел мюсюлманите, другият бил мюсюлманин и си окачил над хладилника с пълни бутилки бира постер с джамията в Мека, но пък мразел военните и сирийците, съседите пък ги мразели и двамата (заради бутилките с бира) …
(**точно чета едно турско „кулинарно криминале“и започвам със задна дата да съчувствам на вегетарианците в екипажа за подозрителността им. И убиецът, и инспекторът са ценители гастрономи, като убиецът държи ресторант и демонстрира на жертвата най-малки подробности някоя турска народна готварска рецептра с най-големите тънкости, примерно от кой пазар да се сдобие с най-вкусните безнитратни чушки, преди да му отреже главата с готварския нож. Та ставя ясно, че рецептата за постен варен боб включва един черпак бистър бульон от тенджерата с говеждото)
Но за да се разсеят всички черни облаци в Турция е
Точно, каквото ни споходи, залутани сред деретата и сипеите. Рискувахме да проверим от прекалено близко дали и трите раздиращи си гърлото от лай срещу нас кучета са вързани. Само за две от тях можехме да сме сигурни от наблюдения с просто око.
Риск спечели! Заобиколихме ги и попаднахме в една закътана микроскопична овощна бохча на възрастен чичко с две лели и една мома. На часа извадиха термоса с чая да ни гостят. Друго, ако няма, чай има. Как пък за пет века робство не сме прихванали барем тоя табиет от поробителите!
Замръкваме в
На гости у
И инструктор. „Мечтата на всяко момче!“ по свое собствено определение. С уговорката, че мечтата на всеки летец изтребител пред пенсия (възраст 35 години) била да се прехвърли за пилот на пътнически Boeing или Airbus в Turkish Airlines. Които щели да му плащат четири пъти повече, за разлика от само два пъти повече при нискоразходните им конкуренти. Дали ще го взимат всяка сутрин със служебна кола да го карат в базата, не се изяснява.
Избистрихме политиката на отрупана с мезета трапеза, включително – с руска салата, на която в някакъв момент викали американска (?!), но после пак обърнали на руска. Маслините били от роднинска градина, а водата – за ужас на здравехолиците (health freak, англ.) – от чешмата. Не мога да им помогна. Аз съм си традиционно на биричка. Bomonti.
Румюн се изяви за любител на природно течащата вода за всякакви практични цели – от домашна консумация до източник на енергия. Имало някаква река край Анталия, където ходели на почивка, с много бистра питейна вода, която просто се изливала в морето. Тоест – прахосвала се. Правителството договорило да я продават на Израел, но развалили калимерата (темането?) и я пренасочили с чисто нов водопровод към Кипър. Ердоган иначе бил ненавистна личност, чийто единствен господ бил Мамона. Обогатявал се и се самозабравял в илюзиите си за незаменимост. Промивал мозъците на необразованото мнозинство гласоподаватели. С прото-религиозни посланийца. Но пък … не можело да не му се признае, че каквото обещаел и с каквото се захванел, го правел. Мост, водоровод, метро, газопровод, електроцентрала. Дали да не сме му възложели две години мандат и в България, че да пробва да ни оправи за по-малко от 800 дни. И после да им го върнем. Увлече се в истории за
Да се заплашват и да се прихващат над морето и островите. Ужким се дърлели като новозеландци на ръгби мач, но щом станело дума за НАТО-вска операция в трети страни веднага се обръщали на верни другари и бойни партньори. И имали
един на друг, отколкото на колегите си пилоти от по-северните или по-западни съюзницо. За съжелние кризата приземила гръцката авиация и игрите секнали. След като вече бяхме чули кюрдски мнения, Румюн представи и
но значително по-умерено и дипломатично. Като за всеки случай, за да не провокираме прехвърляне на рамките на дипломатичността, жена му ни беше предупредила да не ползваме на глас думата „кюрдистан“ за районите, където сме обикаляли. Диарбекир бил зона табу за тях. Ако го надушели, че е военнен, щели да го зстрелят на улицата, даже и да е в отпуска и да се разхожда по чаршията по анцуг (върху тениска AC/DC примерно). Обаче …
Turkish Airways ще початат. По съвпадение точно тоя ден получил заповед за предислокация от Анкара … точно в Диарбекир. Поне за половин годна. Единствено жена му надали щяла да се помъкне и с децата натам.
е друг свят –
„Възрожденски“, както ги наричаме ние, къщи. И Варлаамица и Селямсъзица са тук. И си подвикват през прозорците от втория етаж, издаден над кълдъръмения сокак, съвсем като в „Чичовци“. Само дето вместо църкви и метоси в пейзажа изпъкват тежки каменни джамии, хамами и кервансарай.
[geo_mashu_map]
Safranbolu, Safranbolu, ТурцияХамама го пробвахме вечерта. Съвсем уставно!
Наблюдение: В Турция стилизирана мъжка (bay) и женска (bayan) фигурка на указателни табели не е задължително да означават тоалетна. С подобен успех може да се окаже джамия. Така от зор влетях на юруш в мъжката стая за молитви на бензостанцията, където спряхме за последен обяд (патладжанена мусака с пилаф и айрян). Преди последната спирка за по снимка в Турция, вече не във Анадола, а в
пред една по-трудно да бъде сбъркана с нещо друго джамия.
Ха, сега да видим, познаваме ли османските падишаси:
От шедьоврите на Мимар Синан Селимието в Одрин по-стара ли е или по-нова от Сюлейманието в Цариград***?
Наградата за позналите е нито повече, нито по-малко, а точно 82.
(*** Отговор: Селимието е по-ново. Според справочни данни Селим е син на Сюлейман. С русолява европейска кръв по майчина славянска линия)
Д.’15
Край
Автор: Димитър Тодоров (Домосед)
Снимки: авторът
Разказът е със запазени авторски права
Илюстрации:
През Анадола от Кадъкьой до Хасанкеиф
Християнско наследство в Месопотамия
Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:
Другата Турция
2004 - 2018 Gramophon.com