За катарците там и котараците тук

Неочакваният ( за широката аудитория) разрив на 6 арабски държави с преобладаващо сунитско население, които дават заявка за нещо като сунитски арабски междудържавен съюз в областта на отбраната по подобие на НАТО, завари неподготвена…българската държава. Тя мълчи. Мълчанието й кънти на кухо след години на бравурни скандирания “Катар, Катар” по коридорите на властта в София.

Дали точно кухата сделка на Тръмп със Садитска Арабия, обявена на стойност 110 милиарда долара, оказала се всъщност списък от заявки и намерения, е детонирила дипломатическата война на арабите от региона срещу миниатурния по територия финансов гигант Катар ( най-богата държава в света по БВП на глава от населенеието), предстои да узнаем. Както ще бъде интересно да видим развитието на новината на Си Ен Ен, според която американското разузнаване е засекло руска хакерска атака в Катар, която е произвела фалшива новина и е задейставала верижната реакция на катарските съседи, скъсали колективно отношенията си с Доха.

Във всеки случай, както каза онзи ден нашият вожд Борисов (по друг повод), това е като в операта: щом има пушка в началото, накрая ще гръмне ( всъщност става дума за Чехов и не за операта, а за правило в драматургията, но нейсе…).

Ако мълчанието на София за международния аспект на катарската криза е все пак разбирамо донякъде – нали сме малки и незначителни  ( когато ни изнася да мишкуваме), то тишината в спалнята ( по Румен Петков) за шумния “брак по сметка” на българските власти с Катар е …още по-разбираема.

Отношенията ни с тази държава датират от демократично време-от 1990. А скокът (на думи) в тези отношения датира от друга “знакова” година- от 2007, когато милостиво бяхме приети в ЕС. Нашият Колумб в откриването на Катар е Георги Първанов, който проправя пътя на своя питомец в политиката Бойко Борисов с посещение в Доха на 7 ноември 2007 г. Незнайно за какви заслуги там той е награден от шейх Хамад ибн Халифа ат Тани със Златна огърлица на независимостта, най-висшето държавно отличие на монархията. И се започват големите с(о)валки и още по – големите приказки за светлото бъдеще на българско-катарското икономическо сътрудничество.

 

 

 

 

 

Борисов посещава като премиер Катар цели три пъти ( рекорд по отношение да държава , с която сме имали почти нулеви икономически отношение и продължаваме почти да нямаме  такива).  През 2010-та му е първото. Но най-шумното е през пролетта 2012-та, което се запомни с позорното излагане на многобройния български правителствен десант, постигнал числено превъзходство над уж многобройните очаквани катарски инвеститори на организираната за целта злополучна презентация. Пешкирът изпра по този повод министърът на икономиката Трайчо Трайков, набеден от Борисов, че се бил пекъл на плажа на хотела, вместо да привлича инвеститори. По-късно Трайков ще го уличи в лъжа с репликата пред Нова телевезия, че истината за уволнението му се крие не в арабските пясъци, а в “сибирските снегове”- намек за натиска на Москва да бъде отстранен от кабинета заради неговата роля в отричането на необходимостта от осъществяването на АЕЦ “Белене”. ( Трайчо Трайков потвърди това и в интервю за книгата “Течна дружба” пред автора на тези редове).

През 2015 г. Борисов отово пробва да обяви Катар за нещо като предстоящо отваряне на пещарата със съкровищата на Али Баба за България. Поредното му посещение, както и визитата на шейх Ат Тани в рамките на ( също така злополучния като организация и резултат) енергиен форум в София през април 2009 г., замислен като трибуна за проектите на Путин, но бойкотиран в последния момент от него, остава в архивите с глупостите, изречени от Борисов за възможностите на България да изнесе “всяко агне” за Катар ( и други подобни “бисери”).

 

 

 

 

 

 

Бурните двустранни контакти по българска инициатива маркират всякакви бомбастични химери- от ( ненужния, по мнение на експертите) път Русе-Свиленград, през българско домакинство на Формула 1 ( тъпизъм, лансиран от другарите на Борисов от обкръжението на Първанов – лично от Румен Петков), до превръщането на Централната баня в София в СПА център ( което нямаше да е зле, но присъствието на Йорданка Фандъкова в делегацията през 2012 г. също се оказа ялово). Катарците дори депозират цели 50 милиона долара в българска банка за целите на евентуалното инвестиране, но пълното безхаберие в планирането на предлаганите от българската страна обекти на евентуалния инвестиционен интерес провалят и това намерение. При изтичане на съответния срок “шейховете” си взимат обратно депозираната сума.

Междувременно президентът Плевнелиев също посети Катар по утъпканата пътека на българското просителство, но по свидетелства на присъстващи на съответните посещия катарците вече са загубили интерес от общуване с представителите на държавата, която буквално не знае какво и как да си поиска от въпросната съкровищница на Али Баба.

Интересното с извънредния интерес към Катар ( ако изключим непотвърдениете, но достоверно звучащи слухове, че тъкмо монархията е платила огромния откуп за освобождаването на българските медици от затвора на Кадафи), е че българската активност е 100 процента мотивирана от икономически съображения. Тук не важат сантиментите за “традиционните връзки” , в рамките на които насред Дамаск премиерът Борисов обяви  Сирия ( в навечерието на предизвиканата от диктатора Башар Асад гражданска война) за нашият най-голям приятел в региона още от времето на НРБ. Себе си Борисов провъзгласи за продължител на тази традиция.

При така формулирания приоритет резултатът е не плачевен, а направо престъпно смешен ( вероятно разходитие по трасето на правителствените екскурзии до топлата страна конкурат сумата, с която се измерва взаимната ни търговия).

По данни на БНБ през “рекордната” за двустранната търговия 2014 г. катарските инвестиции в България са в рамките на скромните 2.7 млн щатски долара. А годината е “рекордна”, защото търговията през 2015 г. бележи спад от 16 процента, достигайки пренебрежимо малкия обем от 9.5 млн. долара.

Властта обаче не унива въпреки очевидната тенденция излагането пред богаташите да е пълно. През същата 2014-та служебното правителство на Близнашки ( защо е било толкова спешно, че да не се изчака редовно правителство ? ) предлага депутата от ДПС Метин Казак за посланик в Катар , който да отговаря също за Бахрейн и Оман ( оманската връзка, чиито следи на “откривател” също водят към Георги Първанов ). За сведение: в Доха, столицата на държавицата с баснословните богатства, но с почти нулеви инвестиции тук и чисто символична търговия с България, се намира най-голямото посолство на страната ни в региона. Още тогава в медиите плъзва предположението, че важната клечка от ДПС е трябвало спешно да замине посланик, за да подготви преселването на Пеевски в Катар.

Пълен провал ли е катарското усилие, или между катарците и котараците, наклякали около купичката с млякото, има все пак някаква логична корелация?

Съдете сами. През 2014 г. за първи път от ДПС пускат слуха, че неудобният за партията Делян Пеевски се кани да се изнесе не другаде, а в Катар. Предположението тръгва предизборно и се подема от доста български медии. Пеевски обаче се оказва кандидат за депутат и опровергава интригата, която щеше да се остане поредната фалшива новина, ако две години по-късно отново не беше възкръснало същото твърдение за Пеевски. Пръв повдига въпроса независимият депутат Георги Кадиев, който има познания и интереси в енергийния бизнес, разпалил гаргантюанския апетит на Пеевски. Позовавайки се на “колеги от ДПС” Кадиев заявява по нова телевизия на 15 март 2016 г., че Пеевски “търси изход” към Катар ( или Дубай).

Уж Пеевски щял да емигрира, както се ангажира лично да заяви премиерът Борисов, но и този път “успелият млад бизнесмен” потуши огъня на догадките. Появи се на отчетно-изборна конференция на ДПС в Пазарджик на 26 март 2016 г. А колкото до огъня и димът, димящият пистолет зад гърба на Пеевски беше обвинението на турски медии, че върти контрабанда с цигари, с която се финансира…тероризма.

Да ви напомня това на аргумента, с който 6-те арабски държави скъсаха дипломатическите отношения с Катар, финансиращ терористични организации?

Веднъж споменаване на Певски като белегец в Катар, втори път…Дали тази “стомна за вода” няма да се счупи на третия път, това знаят само посветените в катарската далавера участници в проправянето на канала, по който държавата нищо не е спечелила, но нечий частен бизнес може да се окаже добре обслужен.

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2017/06/07/%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%b0%d0%bc-%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%82%d1%83%d0%ba/

Свързани новини: