„9 милиона мишлета, изкарват се взаимно ченгета, а котараците подхвърлят досиета и си пият кафето.” 27 години след като трио „Спешен случай” озвучава зората на демокрацията с този рефрен, мишлетата вече са 7 млн., но иначе нещата не са се променили кой знае колко.
С разликата, че котараците са осребрили досиетата и използвали кеша, за да наврат мустаците си във всички отрасли на икономиката. Някои от тях просто ги топнаха и облизаха. Други обаче буквално превърнаха икономиката в своя паничка.
Кога точно летописците все пак ще седнат да опишат историята на прехода засега не е ясно, но тя и в момента може да бъде обобщена с една-единствена дума – подмяна. Подмяна, която в по-голямата си част е реализирана в лабораторията също на един човек – Командира. Но не тази, чието официално създаване анонсира през 2013 г. Лаборатория за управление на риска, а далеч назад в годините, която действа и до днес, създавайки нови и нови политически проекти. А когато и те фалират, да започва забъркването на поредната алхимия, чиято цел е да подменя демокрацията у нас в негова полза.
Звезда
Официално звездата на лаборанта Иван Костов изгрява през 1997 г. когато буквално е изкаран месия. Макар някои по-стари кадри на „Раковски” 134 още да помнят как е трябвало да бъде убеждаван со кротце и со не толкова благо, за да излезе на улицата със стотиците хиляди протестиращи тогава, фактът е, че в онази бурна зима всички внезапно получават амнезия за миналото му на финансов министър ­ аферист. От бивш финансист №1, разследван от анкетна комисия в НС през 1994 г. заради „Сапио”, по време на протестите след Жан-Виденовата зима той се появява с излъскан (не само у нас, а и в чужбина) образ на реформатор, проповядващ консервативните ценности. Или иначе казано – нов син месия. А годините на управлението му просто доказват това, което се е знаело в тъмните ченгеджийски стаички на прехода – че е наследник на Луканов. Не само в исторически, но и в идеологически план. Далеч не случайно, както ще разкрие по-късно Кеворк Кеворкян. При интервюто на журналиста с Тодор Живков през 1990 г., вече бившият Първи го пита: „Костов ли ще правят премиер?” (виж стр. 22-23). Всъщност тогава премиер е Луканов, но 7 години по-късно Командира реализира това, което предшественикът му така и не успява.
РМД-та
Малцина знаят, но идеолог на РМД-тата всъщност е именно червеният капиталист Андрей Карлович. Костов обаче прилага идеята на практика. За четирите години на управлението му са приватизирани активи на стойност 20 милиарда лева, но от продажбата в хазната са влезли едва малко над 2 млрд. лева. Гръбнакът на чутовния грабеж – единствен по рода си в целия Източен блок и маскиран под формата на раздържавяване, е именно приватизацията с работническо-мениджърски дружества. Принципът е един и същи в две вариации. В първата подбрани „инвеститори” правят общ проект с работниците в предприятието мишена и го купуват за жълти стотинки и на преференциални условия, срещу което партията (но вече в лицето на СДС и по-скоро на лидера є и премиер Иван Костов) получава съответната отплата (виж стр. 24-25). Във втория въпросните „инвеститори” просто превземат РМД-то, малко преди или след като е купило предприятието, отвътре или с преврат. И макар те да са представители на всички лобита в тогавашното СДС, нищо не се случва без благословията на Командира. Така само за един мандат на власт той успява да изгради цяла банка кадри, които да работят за неговите „теменужени старини”, докато продължава да лаборантсва, но този път на тъмно от къщата си в Драгалевци. За целта, докато публично се обявява за основен борец срещу „Петата колона на Русия в България – ДС”, всъщност бившият преподавател по полититкономия във ВЕИ „Карл Маркс” инсталира агенти на бившите тайни служби на всички ключови за овладяването на основните контрабандни канали и парични потоци в страната места.
Кадри
Именно чрез РМД приватизацията на „Дамяница” и „Каолин” получава началния си старт към превземането на цели сектори от икономиката едното от двете най-успешни чудовища на лаборанта Франкенщайн ­ енергийният олигарх Иво Прокопиев. Двете сделки са трамплин към първите милиони на кръга „Капитал”, благодарение на които разградският меринджей и другарите му се разпростират върху всички социално уязвими сектори. Добре обучени и подхранвани и от чужди донорски организации като „Америка за България” и „Отворено общество”, те изграждат и цяла пропагандна машина за лобизъм в лицето на изданията си „Капитал” и впоследствие ежедневника „Дневник” и други медии (виж стр. 20-21) Така чрез двата лоста – финансовия и медийния, Прокопиев щурмува енергетиката и по-конкретно търговията с ток и със зелена енергия, оплитайки проектите си в сложни схеми от офшорки, заеми и инвестиции от пенсионни дружества, за да се губят следите на спечелените на гърба на данъкоплатците пари. Това впрочем вероятно е и най-реалното обяснение за разпростирането му и към строителния бизнес. В този сектор се и пере най-добре. И докато това не се знае от широката публика, то всички граждани на държавата чувстват на гърба си резултатите от ВЕИ-тата на Прокопиев и нему подобните, когато през 2012 г. благодарение на бума на присъединяване на зелените централи сметките за ток скачат с 13 на сто (виж стр. 8-9). А малко по-късно лъсва, че освен чрез банкови кредити, заради чието просрочие се принуждава буквално да избяга от страната в Сингапур, разградският олигарх е финансирал проектите си и с източването на пенсионни фондове (виж стр. 10-11). Дори и в годините, когато е в принудително изгнание, за да избяга от кредиторите си, Прокопиев макар и вече фалирал като бизнес проект продължава, след като им е бабувал, и да подпомага политическите проекти на Командира – било то ДСБ, било то след това Реформаторския блок, протестърите, НПО-тата им – през медиите си. За финансирането им остава да се грижи вече друг от синовете на Костов.
Синове
Докато щурмът на Прокопиев все още е във възход, паралелно макар и привидно противно един на друг, върви и друг бизнеспроект на Костов – създаването на най-голямата финансова пирамида у нас, погълнала след себе си близо 5 млрд. лв. Пари на държавата и гражданите, които дълго ще връщаме всички ние. Това е крайният резултат от аферата „КТБ”, създадена и лично наблюдавана от Командира. С благословията на Костов другият му любим син – забегналият зад граница банкер Цветан Василев, успява да се докопа до златния пакет акции в малката по онова време КТБ. Подкрепата на тъмносиния гуру за трезора обаче не спира дотук, като той въвежда практиката в банката да се изсипват държавни пари, с които по-късно Василев да направи две неща – да привлече голям брой вложители, обещавайки им нереално високи лихви и да се намърда в почти всички големи отрасли на икономиката. Чрез редица кухи фирми, напудрено наричани от самият Василев „инвестиционни дружества”, той успява да изкопае огромна дупка в бюджета, като с разграбените пари пазарува апетитни активи у нас и дори в чужбина. Връзката на банката с Костов през годините е много тънка, но лесно проследима. При оповестяването на докладите за състоянието на трезора и какво се е случвало в него през годините лъсва, че депозити там са имали както Командира и фамилията му, така и политическият му проект ДСБ. Пари от КТБ пък са текли през редица свързани фирми обратно към семейството и най-близкия приятелски кръг на драгалевския лаборант. И до днес десетки разследващи се опитват да проследят всички източени от трезора милиони, част от които най-вероятно са „спасени” (както и част от златните имоти на фамилия Василеви – като еклектичния апартамент в градинката на „Кристал” ­ виж стр. 28-29) от банкера и предстои да бъдат вложени в поредния проект на тъмносиния гуру.
Проект
Тук е моментът да се уточни, че двете чудовища, създадени от Костов, далеч не се ограничават само до ролята на фигуранти-финансисти на неговите политически проекции. През годините както единият, така и другият първо успешно, след това – не толкова, кадруват в цяла поредица кабинети, за да могат да си прокарват интересите в икономиката. Не е тайна обаче, че и двамата – и Прокопиев, и Василев, са имали амбицията да седнат в стола на „Дондуков” 1, като дори са посещавали тайно лидерски курсове, подготвящи бъдещи премиери (виж стр. 32). Фалитът им слага спирачка на плановете им, но не и на амбициите на Костов, който продължава да се пробва задкулисно да реди пешките по властовата дъска на България. Така, след като банкрутира и политическият му проект ДСБ и Радан Кънев, който въпреки изкуственото дишане, направено с буквалното съшиване на Реформаторския блок, вече е в обществена кома, сега готви нов. И прегръдката на царя на източването на банки Цветан Василев с царя на офшорните схеми и източването на пенсионни фондове Иво Прокопиев на страниците на флагмана на втория ­ „Капитал”, през миналата седмица е анонс именно за готвения нов проект. Вече е ясна и платформата, на която стъпва – проектът ktbfiles.com, заформен от политолозите на кръга „Капитал” и видни Соросови грантаджии Иван Кръстев и Огнян Минчев, както и от икономисти, свързани и с Василев, и най вече с Прокопиев.
Сделка
с дявола
Идеята е Цветан Василев да захранва платформата с опорни точки за КТБ, измислени отново в лабораторията на Командира и грантаджиите му, след което говорителите на проекта и медиите около Прокопиев да ги раздухват, за да им придадат значимост и да манипулират реалността, подготвяйки почвата за новия проект (виж стр. 16-21). Първата стъпка от реализирането на новия план на Костов вече върви от известно време, като чрез различни форми на лобизъм навън и медиен натиск у нас и в чужбина лаборантът и хората му се пробват да притиснат премиера Бойко Борисов да застане зад техен кандидат за президент. Тук важна е не самата фигура на държавния глава, а правомощията, които има, и по-конкретно сформирането на евентуално служебно правителство, което да върне на трапезата фалиралия Прокопиев и да даде индулгенция на банкера беглец Цветан Василев. Втората стъпка също е свързана с президентския вот, като в лабораторията вече се планират ходове, с които след него вече издишащият проект РБ напълно да се разпадне и да бъде направен опит за срутване на кабинета и предизвикване на нов вот. На него планираната нова формация (тя ще бъде изкарвана и за поредната нова автентична десница) трябва да стъпи на отломките на блока, но поизтупана с нови лица на ревера и с протестъри. С надеждата, че ще получи повече гласове, отколкото има в момента настоящото политотроче на Костов, за да бъде принуден Борисов да се съобразява с нея и да допусне отново във властта жадните за дооглозгване на кокалите на държавата хора на Прокопиев и Василев.