Берлинската ни ограда ще остане артефактът, по който ще съдят за изчезналата ни цивилизация

Някои се подиграват на уж много спортуващия премиер Борисов, че бил наддал много- дори и нов прякор му излиза: Наддал. Хем играе тенис ( организарат му турнири, на които егото му на победител да бъде нахранено), хем е наддал извънредно.

Не бих се закачал с ничия външност, а още по-малко с тази на Борисов, защото вътрешното ми убеждение е, че той не бива да бъде мерен с аршин, който му дава възможност да изглежда като жертва на злонамерени задявки и дребнави забележки. Работи човекът много, води застоял живот по кабинети, самолети и автомобили и не му остава време да се погрижи за фигурата си!

Фигурата му на тюлен ( това не е обида, американците наричат така най-елитните си бойци във флота) не му пречи да е все така гъвкав. Опитват са да му навират в очите факта, че мигрантите явно преминават през уж непроходимата ограда по южната ни граница, а той репликира ( в присъствието на Ангела Меркел в Берлин), че и Берлинската стена е била преодолявана, че дори и от знаменития затвор Алкатраз в САЩ имало успешни бягства.

Факт! Един от онези факти, които доказват правотата на Бисмарк, който казал че най-добре се лъже чрез изричане на истината. Макар че наш Бойко обича и чрез откровени неистини да се брани нападателно. Общото в двата случая е, че и лъжите и изречените в името на заметените следи истини му се прощават еднакво. От (почти) всички.

Като мъж каучук ( по аналогия с “жената каучук” в цирка) Борисов отдавна се е доказал неоспоримо. Напомня на мазен пехливанин- не можеш го тръшна лесно на тепиха защото се измъква всеки път с някаква контрахватка- ту предишните му ( бяха ) виновни, ту “кърлежите” ( върху знойното му управленско тяло) в дясното пространство, ту пък друго нещо.

Темата тук обаче не е прославата на неговово майсторство да бяга от истината и да се изкарва герой дори и в случаите, когато изглежда натикан в ъгъла. Въпросът е в това, че си е извоювал правото да каже или направи каквото си иска, без това да предизвика някакво гражданско, политическо или медийно противодействие ( за прокурорско да не говорим). За човек, който е наложил стотици решения в своята повече от десетилетна кариера на властник, това е постижение, което не може да се отчете само по скалата на личната талантливост. За такова нещо се изискват усилията на много, много хора. Или безсилието на още повече от тях от един момент нататък.

Ще ме прощавате, но ще напомня неговото определение за вътрешната политиката като “лайно в целофан”. Това е  отправната точка на заявената от него в моето студио на предаването “В десетката” позиция, заради която всеки друг би бил съсипан от припомняне след това. Още по онова време, преди 15 години, предложих тази негова реплика да бъде изписана на диплянката със запомнящи се фрази, с която БиТиВи дефилираше на медийния фестивал в курорта “Албена”. Получих категоричен отказ. Мислите ли, че е било само по естетически съображения?

Така се започна. Бойко може, дори трябва да каже каква ли не “ексцентрична” глупост, но керванът покрай този лай не само си вървеше, а и го поощряваше да джафне още нещо. Докато не осъмнахме с куче-водач на кервана. Влачи, а диря няма. Някой някога да е цитирал основополагащата мисъл на Бойко за вътрешната политика след като я разопакова, газаейки дълбоко в нея? “Невидима” ръка е решила да цензурира позитивно негативите му.

За народите, лишени от памет и за това на какво са обречени, са изречени многобройни мъдри предупреждения. Цели цивилизации са загивали заради безпаметност – не случайно появата на писмеността се определя като началото на човешката цивилизация, която започнала да съхранява и предава опита си на поколенията преди около 6 хиляди години. За онези, които не са оставили писмени знаци се съди по артефактите и по онова, което другите са писали за тях ( като правило враждебно и злонамерено, както в случая с гръцките източници за тракийската цивилизация).

И се питам какъв ли артефакт ще остане от безпаметността за управлението на Бойко Първи? Той самия би искал паметникът на  неговото царуване да бъдат магистралите. Обаче е съмнително. За тях никой не пише в чужбина, защото са смехотворни на сравнителна основа с истинските магистрали и аутобани по света. Обаче оградата по границата, която изникна по негово време и вече гордо бива сочена от Строителя като аналог на Берлинската, ще пребъде в спомените като неръждаемо бетониран артефакт.

Нас няма да ни има кто народ, ако не стане будо и вицепремиерът Симеонов не обърне демографската тенденция. Обаче за нас ще съдят по оснвния артефакт от нашето време: оградата на срама от епохата на безсрламното лъготене, че чрец нея сме се оградили от “милионите” желаещи да нахлуват вн България, чрез което ме били спасили Европа. Никой няма да се интересува от истината, че бежанците се ужасиха от бъблгарското негостоприемство като държавна политика и това ги отказа от опитите им да ползват България като транзитен коридор дори. Осъществи се препоръката на телевизионния шаман Андрей Райчев да бъде доведено до знаето на всеки межанец, че тук го чака бой, глад ( и още нещо, по подразбиране).

Оградата като артефакт обаче, която гордо се извисява като главното дело на нашата цивилизация, ще пребъде и след нашето изчезване от лицето на земята. По нея ще ни определят като оградоманско племе, построило това велико съоръжение по време на едно грандоманско управление. Туристите ще се дивят на останките от борбата ни с терористите.

Магистралите и оградата, двете лица на една и съща хвалба, са построени с европейски пари, но с балкански хъс като оригинално постижение се отличава само строителството на оградата- городостта на Бойко и бойните му патриотарски другари, на които дивно завиждат другарите и другарките от БСП. Ако се бяха докопали до властта те вероятно биха направили тройна и четворна ограда от още тел и бодли, с която да се хвалят още повече.

А най-голямата гаранция, че за нашата топяща се българска цивилизация ще съдят един ден по непреходната ценност, каквато е оградата, е международното й значение. Не случайно Борисов се хвали с този венец от бодлива тел на челото при изявите си пред чуждени- или ги води на място да се възхитят на тази емблема на неговото време или разказва приказката за този свой успех в чужбина. А те му ръкопляскат като на охранител, какъвто си остана и след като така успешно и трайно разгърна целофана на политиката, превръщайки съдържанието му в свой начин на живот.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител