Продукти за супа топчета

300г кайма
100г ориз
1 картоф
1 чушка
1 морков
1 глава зрял лук
1 настърган домат
1 пащърнак
1/3 глава целина
сол, мазнина на вкус
вода
щипка сушена целина
щипка сушен девесил
щипка сушена чубрица
100г брашно

Приготвяне на супата топчета

Каймата се омесва заедно с ориза, малко сол и  стрита, сушена чубрица. Купата с мляно месо се покрива. Целта е каймата да овкуси и поеме ароматите. Картофът се обелва и се оставя цял в тенджерата. Лукът се обелва и надребнява на ситно. Морковът, целината и пащърнакът се нарязват на кубчета. Всички нарязани продукти се добавят в тенджерата. Налива се около 1 литър вода, мазнина и доматен сок. Поръсва се сол на вкус. Съдът се поставя на горещ котлон. Каймата се разпределя на малки топчета, които се оформят добре между дланите и се овалват в брашно. След като супата заври могат да се сложат топчетата внимателно едно по едно. Добре е да се намали силата на готвене (степен 1 или 2) на котлона. След около 30 минути, се изважда целия картоф, намачква се на крем и се връща така в супата. Разбърква се внимателно. След около още 30 минути супата е готова, стриват се целината и девесила и се оставя да покъкри на изключен котлон. Сервира се топла.

The post Супа топчета appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Названието на държавата Македония е основна пречка за нейната интеграция в ЕС и НАТО. Гърция не е съгласна да има държава с  такова име и блокира членството на нашата съседка в двете организации.

Ето малък списък от предложения за названия, които да удовлетворят изискването за ново име на бившата югославска република. Идеята на списъка е да удовлетвори всички страни в спора и да ги освободи от мъките – от мегаломаните, през гъркоманите с тяхната мегалидея; трафикатните; спекуланнтите с мантрите за менте-историята и т.н.

Мъкадония

Мегадония

Мегалидония

Метадония

Ментедония

Мантрадония

Мангодония

Меркелдония

Матушкадония

Малкодония  ( с малко, но донски казаци на власт)

Македуния ( на арабски дуния е свят).

Мекадония ( мек вариант, който в същото време провъзгласява Македония за новата Мека на Балканите ).

Майкадония – майка на всички донове в региона.

Мутрадония – същото, но с решаващата мутренска помощ от Изток.

Маркадония- маркира македонизма като запазена марка.

Мяркадония- единица мярка за македонизъм.

Милкадония – ако швейцарският концерн “Милка” е готов да стане спонсор на новата Швейцария на Балканите.

Млякодония- виж горното предложение в извъншвейцарски контекст.

Макродония- ако макроикономистите се наложат технократски.

Микродония- ако великите сили решат си стиснат ръцете в знак на съгласие, че  казусът е прекалено микросСкопиен, за да се рискуват геополитически конфликти в негово име заради неговото име.

На базата на тези предложения не остава друго, освен дипломатите да запретнат крачоли и да се захванат за работа в омагьосания кръг на блатото, в което се въртят и си гонят опашката от толкова години.

П.С. Авторът на списъка си дава сметка, че нито едно от отделните названия няма да бъде прието с консенсус. Поради това предлага ротационен принцип в назоваването на държавата докато на всички не им се завие свят от ротацията и не решат да си седнат на меките части ( да не се приема като лобиране за Мекадония) и да осъзнаят, че земята не се върти около и заради техния проблем.

Share on Facebook

Култово и много кратко, едва 2:30 мин., видео е създало и публикувало в началото на седмицата водещото американско и световно финансово издание, което горещо ви препоръчвам да видите. В него се казва, че настъпва ерата за извеждане на по...

„Детските книги и дигиталният свят” е темата на поредната дискусия, свързана с годината на детската книга на Национален център за книгата – НДК. Създателят на „Аз чета” Александър Кръстев по традиция е модератор на разговора, който ще се проведе на 17 юни (събота) от 16:00 часа в Литературен клуб „Перото”. Участие ще вземат ръководителят на Националния...

В статия на Дойче веле, която остана единствената ориентирана към подкрепа на демокрацията в по-нещастната част от Европа медийна платформа на държавна издръжка, руският опозиционен лидер Навални е порицан за допусната от него грешка ( и дори провокация). Грешката му била в това, че е призовал привържениците си в Москва да сменят мястото на своята претестна изява и така е предизвикал масови арести на съмишленици. Дали това е грешка и ненужна провокация- не искам да споря. Още повече пък задочно с автор, който със сигурност познава актуалната обстановка от първа ръка като наблюдател щом пише за авторитетна медия като Дойче веле. http://debati.bg/doyche-vele-kakvo-se-sluchi-v-rusia-i-greshkata-na-navalni/

Ще поспоря обаче с тезата в статията, която се завъртя активно в българското медейно пространство. Според нея Навални си е навлякъл сам ареста от 30 дни и по този начин поставил създаденото от него опозиционно движение пред перспективата направо да изчезне. Това съждение е повече от озадачаващо ( за да не кажа нещо друго, което би могло да засегне уважавания по дефиниция от мен журналист).

Историята е пълна с примери, които потвърждават обратното: репресирането, арестуването и натикването на политическия противник в затвора го прави още по-голям герой в очите на неговите последователи. На принципа на Ницше “всичко, което не ме убива, ме прави по-силен”. Защото, освен всичко друго, Навални е вкаран зад решетките за някакви си 30 дни ( не, не става дума за “на чужд гръб и сто тояги са малко”).

Нима за един месец без Навални протестните настроения в Русия, които имат своята обективна основа, а не се дължат само и единствено на един активист на съпротивата срещу корупцията, ще изпадне в ступор? Смея да мисля, че радикализацията на протестите срещу режима на Путин тепърва предстои. Въпреки онези напомпани рейтинги на самодържеца, който си въобразява, че може вечно язди тигъра ( казано в китайски стил) , т.е. да яха руската мечка без да пострада накрая.

Както и друг съм посочвал, само кървавият римски диктатор Сула е успял да изненада света с факта, че внезапно се отказва личната си безконтролна власт и се е оттеглил да доживее мирно старините си без да пострада от отмъщението на засегнатите от проскрибциите ( репресиите на политическите врагове, лустрирани под формата на масови екзукуции и с отнемане на имуществото им).

Путин гребе от резервите на фондовете, натрупани по време на петролния доларов дъжд от първото десетилетие на неговото късметлийско в това отношение управление. Иначе казано, той реже клона, на който седи. Тъкмо за него тиктака часовника на обратното броене. Докато Навални и младежите, които го последваха, са тези, които имат време. То просто работи за тях. В или извън ареста.

Най-големите страхове на Путин не са от външна заплаха, коквото той лицемерно размахва за целите на вътрешната консолидация на комплексарски помпаното самочувствие на рашизма. Проблемът на този претендент за потомък на династията на Романовите с болшевишката злоба в очите е, че доста добре познава плебейския живот на своя народ, част от който е бил. Знае какво може да очаква, когато падне.Тълпата, особено при наличието на мотивирани лидери, рано или късно ще му поиска сметката ( а може и да му я види някой ден).

Изригването на Путин срещу Украйна също не беше предизвикано от външнополитически съображения . Формално той отприщи агресията си срещу най-близкия народ, лишавайки Русия от мечтаната перспектива да се завърне гръмко, по съветски като велика сила на международния терен ( защото без Украйна Русия никога няма да помирише подобно “величие”). Истината обаче е, както са посочвали нееднократно познавачи на комплексите, мотивиращи Путин ( като Станислав Белковски), е че той преди всичко се бои от повторението на украинския майдан на московска почва или изобщо от руски вариант на “цветните революции” в Грузия и Украйна. Ето защо се опита да смачка Грузия и Украйна с военна сила. Нещо като Петър Първи, който си отмъщава като екзекутор в лично качество на стрелците, оказали подкрепа на заговорници срещу власта му.

Младите демонстранти в десетки руски градове обаче сбъдват най-лошите предчувствия на бившия хлапак от ленингладските улици. Дошло е времето на ново поколение руски граждани, което иска своето- при това не заради пари ( Путин прави, каквото все още може в това отношение), а заради кауза. С това Путин не може да се пребори .Обречен е. И е въпрос на време, когато към младите идеалисти ще се присъединят масите хора, които консумират огризките от краткото руско угощение на международния пазар на скъпите горива. Лесните пари са на свършване. Предстоят трудните времена и решения.

Когато и огризките бъдат оглозгани ( в рамките на тази година, казват авторитетни икономисти), Путин ще се чуди какви нови корупционни номера да измисли: ще му се наложи да корумпира ( вече без да разполага с пари в брой) неподкупните в техния младежки порив “врагове”. А перспективите му за успех на това поприще не изглеждат розови.

С Навални начело претестите ще са по-ефиктивни- макар и той да допусне някоя и друга тактическа грешка. Стратегията му обаче, прицелена в корупцията, е като хватка на булдог: няма вероятност тя да отслабне. Нито пък “захапаните от него”, като премиерът Медведев и самият му върховен покровител в Кремъл, могат да се измъкнат невредими.

Русия е бременна със събития. Както впрочем винаги е била с кратки прекъсвания, раждайки революции и разпад на държавата три пъти в рамките на един век.

Share on Facebook

watch video: how to make:  printable templates: see more:

Изведеният в космоса товарен кораб 'Прогресс МС-06' се е отделил от РН 'Съюз-2.1а' , корабът е достигнал планиранта орбита.

Най-големият сайт за книги и четене в България „Аз чета“ е номиниран в категорията „Електронно издаване и нови технологии“ на литературната награда „Христо Г. Данов“, става ясно от публикувания на сайта на Министерството на културата списък с номинации. Отличията ще се връчат за 15-ти път в общо 9 категории, а победителите ще станат ясни този петък,...

Астрономите Скот Шеппард от Института Карнеги (САЩ) заедно със свои колеги , са открили два нови спътника на Юпитер. По информация от Popular Mechanics.

С изпълнение на Фолклорен ансамбъл „Иглика“ Пловдив с художествен ръководител Венцислава Еленска и концерт на Орлин Горанов и Тони Димитрова, включващ най-известните им хитове през годините, бе поставено официално началото на 15-то издание на Литературния фестивал „Пловдив чете – 2017“. Вечерта продължи и с връчване на наградите „Орфеев венец“ за високи постижения в съвременната поезия...

Това, че петата колона на Кремъл е щедро финансирана от Москва, се знае отдавна от онези, които искат да знаят. Сега обаче обаче Путин явно е решил да премине в открито настъпхление: държи вече всички да знаят, че той и държавата му са като СССР или като съветските паметници, които демонстрират кой стои зад гърба на победилия у нас рашизъм ( или социализъм, както го наричаха преди).

Индикация за новия курс към парадиране с руската хибридна намеса в България беше “знаковото” уж побратимяване, а всъщност “осиновяване” на в. “Стандарт” в Москва. На 12 май главната редакторка на “Стандарт” Славка Бозукова беше показана в собствения й вестник да попозира гордо на смимка в Москва в компанията на руските си осиновители от РИА “Новости”. http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/ria_novosti_i_v_standart_podpisaha_sporazumenie_za_satrudnichestvo-355097.html

Случаят със “Стандарт” явно е бил първият изстрел към разгласяване на шумната част от руската намеса в България, която демонстрира самочувствието на своята недосегаемост за каквата и да било институционална съпротива на българската(?) държава.

Ето и развитието на казуса в държавата, в която БСП кани Путин за “патрон” на 140-тата годишнина от края на Руско-турската война, обявен за български национален празник, а след това издигнатият от БСП за президент Румен Радев козирува и съобщава, че наистина ще го кани.

Кремъл плаща 33 млн. рубли за “Дни на Русия” в България

Те се провеждат по лична заповед на Владимир Путин

Министерството на културата на Русия е платило 33 млн рубли за отбелязването на “Дните на Русия” в България, съобщава Russiangate.

От министерството се позовават на заповед на руския президент Владимир Путин “да се провеждат “Дни на Русия” в чужбина, “за да се развива  взаимно изгодното сътрудничество”.

Общо 33 млн рубли ще бъдат похарчени за провеждането на 18 мероприятия в пет български града.

Сред тях са форум посветен на поклонничеството и религиозния туризъм, конференция за междуцърковния диалог и мастър клас по звънарство.

Припомняме, че в последната година се засили “дарителството” от Русия-подаряват се паметници на руски императори и генерали, спонсорира се строителството на цълкви, посветени на руски светци, като например откритата преди дни в Гоце Делчев.

Руската пропаганда активно работи, за да бъде внедрено “руското православие” у нас, както и внушението, че България и Русия са неразривно свързани от факта, че са православни страни.

Тази теза принадлежи на скандално известният бивш директор на Руския институт за стратегически изследвания и бивш генерал от КГБ Леонид Решетниов.

По информация на Faktor.bg голяма част от така наречените “културни събития” – зачестилите концерти на руски изпълнителни, танцьори, балетисти също се финансират  от руската държава с цел пропаганда.

Share on Facebook