Продукти за постни лозови сармички

30- 40 броя лозови листа
200г ориз
2 глави зрял лук
сол на вкус
1/4 връзка копър
1 ч.л. мащерка
1 шепа стафиди
150 мл олио

Приготвяне на постни лозови сармички

Оризът се измива добре и се слага в тиган. Добавят се стафидите, половината от мазнината, зелените подправки нарязани на ситно, лукът нарязан на ситно и около 100 мл вода. Слага се на котлона леко да набъбне оризът. Оттегля се и се започва пълненето на сърмичките. Лозовите листа трябва да са добре измити. Попарват се в подсолена, гореща вода, за 2- 3 минути. Слага се в средата 1ч.л. от плънката. Завива се сарма, като се загъва леко от едната страна, след това се загъват леко двата края отстрани и се навива на руло до края. Подреждат се в пръстен гювеч като отгоре се притискат с чиния. Долива се вода и мазнина. Пече се в умерено загрята фурна 180 градуса около 30- 40 минути. По желание се поднасят полети с кисело мляко.

The post Постни лозозви сармички appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Продукти за постни лозови сармички

30- 40 броя лозови листа
200г ориз
2 глави зрял лук
сол на вкус
1/4 връзка копър
1 ч.л. мащерка
1 шепа стафиди
150 мл олио

Приготвяне на постни лозови сармички

Оризът се измива добре и се слага в тиган. Добавят се стафидите, половината от мазнината, зелените подправки нарязани на ситно, лукът нарязан на ситно и около 100 мл вода. Слага се на котлона леко да набъбне оризът. Оттегля се и се започва пълненето на сърмичките. Лозовите листа трябва да са добре измити. Попарват се в подсолена, гореща вода, за 2- 3 минути. Слага се в средата 1ч.л. от плънката. Завива се сарма, като се загъва леко от едната страна, след това се загъват леко двата края отстрани и се навива на руло до края. Подреждат се в пръстен гювеч като отгоре се притискат с чиния. Долива се вода и мазнина. Пече се в умерено загрята фурна 180 градуса около 30- 40 минути. По желание се поднасят полети с кисело мляко.

The post Постни лозозви сармички appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,

че знае от много достоверен източник,

че Бетина Жотева, член на СЕМ,  казала,

че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,

че е за закриване на Радио България.

Бетина Жотева казала,

че нито министър Захариева й е казала,

нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,

че е за закриване на Радио България.

*

Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет  –  но  да се върнем към Радио България.

I

Радио България и реформата в БНР

Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната.  Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.

За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:

• Първо, разпространението на програмата онлайн

Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.

Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):

 искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.

Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане   – пет  години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол

защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.

• Второ, редуцирането на съдържанието онлайн

Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.

Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.

II

Реакцията към стъпките, предприети от БНР:

• СЕМ

СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава

да изиска информация от КРС  с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и

да изиска  от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.

• Парламент

На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.

Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.

• МВнР

Министър Захариева заявява ясно, че  министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание,  че Радио България    „под формата, която го разбираме, класическата“     не съществува  – и става дума за чуждоезикова продукция.

За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.

МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.

• Президент

На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:    

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.

До медиите това съобщението достига накратко така:  Президентът забрани да се закрива Радио България.

• Работещите в Радио България

Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те  са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.

След срещите и публикациите поне става ясно:  парламент, президент и правителство не могат  да вземат програмните решения на обществените медии.

III

А сега?

Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.

УС на БНР приема за сведение изразените мнения и  решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.

Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност,  общественото радио също.

Така че предстои да се решава обща задача:    публичният  ресурс  да бъде инвестиран  в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи,  за изпълнение на обществената мисия на БНР.

Един спор между Бетина Жотева, член на СЕМ, изправена вече на подсъдимата скамейка в “телевизионен сериал”  на противопоствянето й срещу журналистката Къдринка Къдринова ( за която не знаех, че вече е на ръководна длъжност в напълно превзетия от русофилите Съюз на българските журналисти), броди из ефира.

Бетина Жотева, признато от нея, заплашила Къдринова ( неясно точно с какво).

Къдринова стана по този начин жертва на вербално нападение от страна на официално лице, свързно с властта – доколкото Бетина Жотева беше говорител на министерството на външните работи по времето на втория мандат на Борисов и от тази позиция беше номинирана и назначена на поста в контролния държавен орган.

Страхотна ниска топка им вдигна високата иначе Бетина Жотева. Джудженцата от БСП не могат да се нарадват да забиват на мрежата, покатерени едно върху друго (от Симов до Волгин).

Руските джуджета, както е известно, са най-възползващите се от всяка низост великани на света.

Проблемът ( на Бетина Жотева) е, че този път те имат основание. Най-болезненият автогол е не този, който си вкарваш по случайност, а онзи, който забиваш с шут и заявяваш, че е било напълно съзнателно.

Апропо, за да стане ясно защо петата колона на Москва тържествува в тази предпоставено загубена от Бетина Жотева битка, да напомня, че Къдринка Къдринова е ярка доярка в кравефИрмата на путинизма в България – каквото и да стори Путин, Къдринова е щастлива да издои всяка капка русофилска любов (в)името на Русия.

Обелязвал съм това многократно. http://ivo.bg/2014/03/06/упорните-точки-путин-и-упорството-на-г/

http://ivo.bg/2017/02/17/историкът-янко-гочев-получи-думата-в-б/

http://ivo.bg/2011/04/20/кастро-и-кастрираната-ни-памет/

Share on Facebook

„Пощенска кутия за приказки“ тръгва на лятно турне с начало тази вечер в Шумен, а краят ще бъде даден на 25 август в София. В рамките на литературния проект, създаден от радиоводещата Гери Турийска през 2010 г., ежемесечно се задавана нова тема за къс разказ. Всеки може да участва, а избраните разкази се прочитат на живо от...

Американският писател Дейв Егърс пристига у нас, за да се срещне с българските си читатели, съобщават от „Жанет 45”. Авторът на книгите „Кръгът” и „Холограма за краля” ще бъде представен от Георги Господинов и издателя Манол Пейков. Събитието ще се състои в Софийска градска художествена галерия на 5 юли от 18:30 ч. Роденият през 1970 г....

Новият роман на Захари Карабашлиев се нарича „Хавра“ и ще бъде публикуван през август от “Сиела”, обявиха от издателството. Текстът е започнат в Сан Диего, преди писателят да се завърне в България. Писан е в продължение на седем години, за да намери своя завършек в София. В “Хавра” след тринайсет години живот в Америка и поредица...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ От всички държави в ЕС, в Дания се живее най-скъпо, в България – най-евтино – това показват последните данни на Европейската статистическа агенция Евростат. Дали и доколко обаче българите наистина се радват на евтиния живот – обсъждаме с Пламен Асенов. 

– Пламен, България пак се оказва страната с най-ниски цени в ЕС. Какви са фактите? 

– Те се съдържат в разпространена преди дни информация на Евростат за ценовите равнища през 2016 година, Фили. Според тях най-високи потребителски цени държи Дания – 139 процента от средното за ЕС. След това, с нива между 121 и 125 на сто от средните, са Ирландия, Люксембург, Швеция, Великобритания и Финландия. В дъното на тази класация, тоест, с най-ниски цени, са Полша – 53 на сто от средното, Румъния – 52 и България – 48. Заради безпристрастността си и единната методика, която ползва Евростат, това е доста добро доказателство, Фили, че ние, българите, не бива да сме нещастни, защото сме бедни – както показа друго европейско изследване миналата година, а трябва да се радваме, че живеем твърде евтино.  

– Това е общото средно ниво, а има ли разлика при цените на отделни групи стоки? 

– Има и тук сме отново на дъното – или на върха, ако предпочитаме да се радваме на евтинията. По ниски от българските цени за храни и безалкохолни напитки са само тези в Румъния и Полша, докато най-скъпата лимонада пият пак в Дания. Разликата е 62 към 150 процента. При алкохола и тютюна сме безспорни победители – поддържаме цените на 56 на сто от средните за ЕС, напук на Ирландия и Великобритания, които достигат рекордните нива от 175 и 162 на сто. По подобен начин са нещата и с групите хотели и ресторанти, облекла, електроника, автомобили – разликата на България със средното за ЕС е около два пъти, а с най-скъпите страни – до три пъти.  

– Пламен, защо имам чувството, че не си щастлив от това? 

– Е, евтинията си има предимства, Фили – особено ако работиш за средноевропейска заплата, а живееш в България. Но колко са тези хора? Освен това, тъй като тук най-евтина е и стоката „работна ръка”, теоретично погледнато, би трябвало да сме заринати от чужди инвестиции. Но чуждите инвестиции в България през последните години са мизерни, те са по-малко дори от парите, които българите зад граница изпращат, за да подпомагат родителите и близките си. За това, естествено, има причина. Да, евтината работна ръка е плюс, но минусите, които отблъскват инвеститорите, са далеч повече – липса на квалификация и дисциплина в същата тая работна ръка, лоша инфраструктура, тежки административни процедури, корупция, несигурност, невъзможност да получиш справедливост от съдебната система. Така че и в това отношение не си точим меда и маслото направо от чешмата, Фили. 

– А как стои въпросът с доходите? В България те са по-ниски от средноевропейските, но какво е съотношението? И то ли е в рамките на два-три пъти, както цените? 

– Е, ако беше така, ние щяхме не само да работим, но и да пеем по цял ден. Също – нямаше да смятаме дали можем да купим 15, вместо 20-годишна кола, дали да топлим една или две стаи през зимата, щяхме с усмивка да посрещаме неочакваните разходи за сватби и погребения и може би щяхме да купуваме поне веднъж в месеца книга. Но нещата не стоят точно така. Ако разликата в цените между България и Дания е три пъти, то разликата в доходите е над 7,5. Да, ще го кажа по-ясно. Един хляб в България струва 50 евроцента, а датчанинът го купува за евро и 50. Но средният доход на човек от населението в Дания, като дял от БВП за 2016, е 45 500 евро, а на българина е 6 000. Но да оставим Дания, там май парите растат по ниските храсти, да видим сравними с нас по различни показатели страни. В Унгария например, която е горе-долу колкото България по население и територия, има по-малко природни изкопаеми и няма излаз на море, годишният доход на човек от населението е 11 200 евро, почти два пъти по-висок от нашия. Също толкова, 11 200 евро, е средното ниво на доходите в Полша, при положение, както казахме, че там цените на всички стоки са същите, а някои дори – по-ниски, отколкото българските.  

– Все пак, казват, информацията за съотношението между цени и доходи звучи по друг начин, като се вземе предвид ръста на спестяванията, фактът, че много българи имат собствен дом и други подобни….. 

– Говорим за относителни неща, Фили, включително, че секторът на сивата, а вероятно и на черната икономика в България е много по-голям от коя да е друга страна в Европа. Тези доходи обаче са несигурни, често случайни – а и само предполагаеми. Или как са нещата с къщите. Аз лично нямам собствен дом и никога не съм имал. Като помисля, повечето ми приятели, които имат, всъщност не са ги купили, а ги наследиха напоследък, защото поколението на нашите родители вече си отива. Но да попитам и друго – ако някой живее в Пловдив, но се води собственик на къща във видинско село, която нито може да продаде, нито да даде под наем, той има ли собствен дом или няма. За спестяванията ще кажа, че, първо, растат големите спестявания, не малките, тоест, богатите тук стават по-богати, а бедните може и да не стават по-бедни, но тъпчат на място; и второ – ръстът на спестяванията е относително голям, защото в България човек буквално няма какво да си прави парите. Не само е зле развита системата от финансови инструменти, която да привлича свободните пари, но и българинът няма този тип финансова култура, тя бе разрушена от комунизма и още не може да се възстанови. 

– Пламен, като те слушам, започнах да се питам – доколко тези статистики всъщност ни дават вярна картина за положението на хората в България? 

– Както винаги, статистиката е само ориентир, Фили. Защото иначе можем да ожалим например горките български депутати, които са с най-ниски заплати между колегите си в ЕС. Не се шегувам, видях такава статистика в един ирландски сайт. Казва се, че най-много пари получават депутатите в Италия – над 125 хиляди евро годишно, докато тези в България и Румъния са на опашката с 20 000 евро. Но по-задълбочен поглед показва друго – при заплата 3,3 пъти над средната за България, тоест, близка до средната за Европа, и при цени 2 пъти под средните за Европа, покупателната способност на българския депутат всъщност е два пъти по-висока от тази на средния европеец. Което никак не е лошо. В същото време можем да видим и онова изследване, според което доходите в България са твърде неравномерно разпределени. За 2014 година например БВП на човек в София е 25 000 лева, а в Силистра – 6 000. Тоест, отчитаните средни доходи за страната от 6 000 евро са наистина като прочутата статистическа манджа свинско със зеле – едни лапат свинското, други – зелето. С други думи, Фили, ако на тази база обсъждаме перспективите на реално присъствие на България в Европа, трябва да сме сигурни – то няма да се случи, преди хората в Силистра да заживеят с нормални европейски доходи. Пък цените тогава нека да са два-три пъти по-високи от сегашните.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Седмото издание на журналистическата надпревара Mtel Media Masters вече е в ход. Конкурсът има за цел да отличи най-добрите материали в областта на новите технологии, иновациите и науката. Журналистите разполагат с повече от три месеца, за да се включат в конкурса - до 2 октомври 2017 г. Желаещите да участват в ...

Елена Фавили и Франческа Кавало, чиято детска книга с илюстровани приказки за вдъхновяващи жени Good Night Stories for Rebel Girls („Истории за момичета бунтарки“) беше публикувана след събирането на рекордна сума чрез групово финансиране, откриха нова Kickstarter кампания за издаване на втора част на сборника. Правата за първата част вече са купени и за българския...

Фондация "Конрад Аденауер" - Медийна програма Югоизточна Европа в партньорство със "Софийски форум за сигурност" и фондация "Медийна демокрация" организират конференция на тема "Фалшиви новини, пропаганда и геополитика". Събитието ще се проведе на 27 юни 2017 г. от 9 часа в София Хотел Балкан (площад „Света Неделя“ 5, София 1000). В ...

На сайта на КЗК има съобщение, според което

С Определение № 654/15.06.2017 г. Комисията за защита на конкуренцията, на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК,  ПРЕДЯВИ на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музиката и музикални издатели за колективно управление на авторски права „МУЗИКАУТОР“  твърдение за извършено нарушение по чл. 21, т. 5 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на права за излъчване на музикални и литературни произведения от репертоара на Музикаутор по безжичен път, предаването или препредаването на произведенията по електронна съобщителна мрежа за доставчици на радиоуслуги на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством необосновано прекратяване на съществуващите договорни отношения с Българското национално радио, с което се препятства осъществяваната от радиото дейност.

В срок от 30 (тридесет) дни адресатът на определението и молителят имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения.

*

През април 2017 СГС прекрати делото, заведено от БНР, поради недопустимост на иска.

През юни 2017 БНР и Музикаутор подписаха договор.

Когато световно известният американски психолог, популярен и у нас, Морган Скот Пек търсел определение на понятието ЗЛО, на помощ неочаквано се притекъл осем годишншят му син: ЗЛО е като ЖИВОТ, но прочетено на обратно. И наистина, н...

Звучи шокиращо и предизвикателно, но точно това предлага проф. Кенет Рогоф от Харвардския университет в новата си книга „Проклятието на кеша“.

http://forbesbulgaria.bg/2017/06/22/%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9/

The post Да забраним парите в брой?! appeared first on Блогът за икономика.

В областта на телекомуникациите европейското членство определено има благоприятен ефект върху България

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/06/15/2989754_evropa_roumingut_i_telekomunikaciite/

The post Европа, роумингът и телекомуникациите appeared first on Блогът за икономика.

Членството в ЕС пести на българите над 1 млрд. лева годишно само от такси за мобилни услуги

http://www.segabg.com/article.php?id=858961

The post Отмяната на роуминга – истински скок на обединена Европа appeared first on Блогът за икономика.

Amazon обяви в четвъртък селекцията си за „Най-добри книги на годината до момента“, поставяйки романа на Арундати Рой “The Ministry of Utmost Happiness” на върха на класацията. Годишният списък е подготвен от редакторския екип на Amazon и включва топ 20 заглавия публикувани между януари и юни 2017 г., „Обичаме да поглеждаме към изминалите шест месеца,...

Сравнението между Полша и България е нещо като диалектиката ( по Макрс) : единство и борба на противоположностите. От една страна имаме еднакво колониално минало, от което независимостта и европейското ни развитие е пострадало. От друга обаче се отнасяме към него “различно”, да не кажа протиповоложно. И защо? Само заради различната религиозна закалка, принадлежейки на две съреноваващи се християнски деноминации ли?

Парадоксално на пръв поглед, но голямата разлика е свързана с общата ни историческа връзка с Русия от времето преди съветския колониализъм и е в обратния знак, с който този знак е белязан в историческата памет на двата народа – включително чрез масираната русофилска пропоганда в България.

Докато поляците се борят с оръжие в ръка срещу руските окупатори, а генерал Гурко разстрелва жени и деца, взети като заложници по време на Варшавското въстание през януари 1863 г., същият Гурко за българите малко по-късно се оказва освободител на София ( макар и да е станал косвена причина за опожаряванто на Стара загора от османлиите с безрасъдните си действия – но това минава в графата “съпътстващи жертви” в руския музей на славата у нас и не се говори за тях, за да не обидим “братушките”).

Христо Ботев е следен от руския шпионаж и хвърлен по руско внушение за три месеца в  затвора във Фокшан в Румъния заради връзките му с противници на руското мракобесие, сред които и полския художник Хенрих Дембицки, беглец от руските репресии в Полша. Ботев е свободен със застъпничеството на Левски и Каравелов- още двама “русофоби” по днешните рашистки мерки. http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/-zashto-botev-vidya-balgarskite-rusofili-kato-fekalii-ot-draglivoto-magare-rusiya-46800

Полша става обект на болшевишката агресия, но я отблъсква през 1920 г., когато генерал Пилсудски разбива и обръща в бягство прехвалената конница на Будьони. Сталин, който лично е следил похода и разгрома на червеноармейците, никога не прощава това унижение, подлагайки на особено жестоко преследвне …полските комунисти. За разстрела в Катин на 22 хиляди полски пленени офицери, цвета на полската нация, попаднал в съвтски плен 20 години по-късно, да не говорим…

България също става обект на руската агресия 4 години по-рано от Полша. И също разгромява руските агресори – българският еквивалент на Пилсудски е генерал Иван Колев, обърнал в бягство в Добруджа уж неподимата до онзи момент руска “Дива” казашка дивизия.

Ако дотук има разминаване във времето на руско-съветските агресивни действия срещу Полша и България, то през 1944-та съвпадението вече е пълно. Окупирани сме почти по едно и също време, но с тази разлика, че на полска територия Червената армия наистина води тежки боеве с Вермахта, докато в България тя мрширува като на парад без нито един изстрел на съпротива и не дава нито една жертва.

В Полша, по кървавите следи на войната, започва масов градеж на възпоминателни паметници. В България това се случва цели 10 години по-късно. Някак си е било неприлично да се увековечава моментално и монументално окупацията  като “героично” усилие без нито една “героична” битка на българска земя, но пък след две петилетки, когато съветските надзиратели триумфират като уверени стопани на българския концлагер, наместниците на Москва тук се хвърлят да наваксат пропуснатото в монументлната възхвала на своите господари.

В съкратени срокове Полша е настигната, ако не и задмината по този показател в многократно по-малката по територия и население България, в която няма никакво (друго) основание за това подмазвачество, освен да се смаже духът на съпротивата срещу съветския колонализъм.

В двете страни, въпреки неравенството в основанието за това и диспропорцията в мащабите на двете държави, има еднакъв брой- по около 250 гранитно-бетонни монумента в прослава на съветските окупатори, които по отношение на Полша , въпреки подялбата й с Хитлер от 1939 г., могат поне формално да претендират да са освободители през 1944-та, докато в България просто няма от кого да са освобождавали българите- нито германци е имало на българска територия, нито преди германците са били окупатори спрямо българите, нито България е воювала със СССР, а напртив – поддържавала е дипломатически отношения със СССР до самия 5 септември 1944-та, когато Сталин обявява война на царството.

Днес в Полша обаче има диаметрално противоположно отношение  към монументалното наследство на съветския комунизъм. Практически без съпротива полският парламент прие тази седмица поправка за премахване на тоталитарната символика, която включва и просъветската. Срок: септември тази година.

Връщам се към основния въпрос, за да подчертая значението на действащата у нас  руска пропаганда, която успя чрез своята  пета колона да наложи като български национален празник края на Руско-турската война и пренесе цялата тежест на своята “аргументация” в борбата си за руска хегемония в сърцата и умовете на българите от времето на съветската окупация към онзи период от историята, който изнася на Москва при избирателния почит на русифицираната ни историография. Докато поляците свързват комунизма с руските погроми от времето на Варшавското въстание, у нас русофилската игра постави акцента върху 3 март , но в същото време прелива от него легитимност и  към съветските тотеми на българска земя.

По същото време, когато Полша, тръгвайки по стъпките на Естония и Украйна, прави решителна крачка към раздяла с тази монументална символика ( вкл. и по отношение на офицалните названия на улици, площади и т.н свързани със съветската окупация и наложения от нея комунизъм), у нас се развихри кичозен спор около ранимирането на комунистическия символ на връх Бузлуджа. Местният самодържец Борисов се произнесе еднолично, че бил готов да го дари на БСП да го стопанисват. Но понеже се бави ( типично за него, когато дочуе някакъв шум в системата, застрашаващ   популистките му принципи да си е добре с всички), взе да се ослушва.

Нинова, окуражена от обещанието на своя “скачен съд” Борисов, с когото си делят влиянието в България почти както Хитлер и Сталин са си поделили Полша, заплаши да доведе на протест пред Министереския съвет своето социолистичско войнство.

А Бойко мълчи стреснат, трогнат, очарован ( по Смирненски от “Червените ескадрони”).

Даваш ли даваш, банкЯнджи Бойко…?

Share on Facebook

През септември 2016 Velvet Cafe в Загреб стана първото кафене в света със свободна зона за четене, позволяващо на своите посетители да четат книги от цял свят без ограничения или прекъсване. Само месеци след утвърждаването му, Хърватия се превърна в първата държава свободна зона четене в света.  Всеки, който се намира на територията на страната днес, има свободен достъп...

Поне веднъж на няколко месеца обичам да чета истории за хора, които започват живота си начисто, разкази за прошка, втори шанс и самоусъвършенстване.  “Моето приключение в дивото” на Черил Стрейд (изд. “Вакон”) беше една такава история. Разбрах за книгата едва когато видях трейлъра за екранизацията му и си казах, че трябва да я прочета, преди...

Пет години след зашеметяващия успех на „Вината в нашите звезди“ Джон Грийн отново ще зарадва феновете си с нов роман през октомври, обявиха издателите му от Penguin Random House. Шестият роман на Грийн носи заглавието Turtles All the Way Down и проследява 16-годишната Ейза Холмс, която се бори с психично заболяване и междувременно разследва изчезването на...