Продукти за 4 порции Салата Пиле със Зеленчуци

400г обезкостено пилешко месо
1/2 кг червени домати
3 краставици
1 глава червен лук
1 мамул прясна царевица
200г пармезан
3- 4 стръка пресен магданоз
1 средно голямо авокадо
1/2ч.л. сол
2с.л. зехтин
2с.л. олио

Приготвяне на салатата с пиле:

Пилешкото месо се намазва с олио. Запича се от всички страни на парти-грил. Царечичният кочан се почиства, измива и слага в тенджера. Долива се 500мл вода и съдът се поставя на включен котлон. Вари се 40- 50 минути. След това се изважда и се отронват царевичните зърна. Слагат се в пластмасова, салатна купа. Пилешкото месо се реже на късчета и се добавя при царевицата. Доматите се измиват, почистват и режат на дребни кубчета. Краставиците се измиват, обелват и режат на колеца. Лукът се бели, измива и реже на кръгове. Авокадото се обелва и се нарязва на малки кубчета. Избира се добре узряло, меко авокадо. Ако не можете да намерите такова, просто го изключете от рецептата. Зеленчуците се слагат в пластмасовата купа. Объркват се заедно с царевицата и пилешкото. В купичка се слага 1/2ч.л. сол, 1/2ч.л. захар, 2с.л. зехтин. Разбива се за 5- 10 минути с бъркалка. С получения сос се полива салатата. Поръсва се със ситно нарязан магданоз. Обърква се много добре. Разпределя се 4 чинии. Всяка порция се поръсва със настърган пармезан.

The post Салата Пиле Зеленчуци За Летни Горещини appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Това съобщава сензационно вчера лондонският Таймс (The Times) в материала си: EDF nuclear plant passwords sold by hackers, което ще рече "Компютърните пароли на АЕЦ, собственост на Електрисите дьо Франс (ЕДФ), са продадени от хакер...

Звездата от сериала „Сексът и градът“ Сара Джесика Паркър е куратор в новата платформа Book Club Central. На откриването на инициативата в събота вечер тя представи своят първи избор на книга – „No One is Coming to Save Us“ от дебютантката Стефани Пауъл Уотс. „От ранна възраст книгите бяха моите спътници, а местната библиотека беше...

В момента, в който решихме да си купим собствен апартамент, ми минаха много мисли през главата – от „Ужас, колко ли време ще ни изядат тия ремонти“ до „Жестоко, може да си боядисаме стените както решим!“ Но една от първите беше „Време е за котка!“

7 месеца по-късно влязохме в собствена къща, а месец след това инсталирахме котката. Запознайте се с Кимчи от Нови Искър.

До този момент мога да споделя следните уроци:

• краката на масата са чудесна играчка;
• чехлите са най-страшният враг;
• тристаен апартамент е голяма вселена;
• 7:00 в неделя е най-доброто време за игра;
• нищо не е толкова притеснително, че да станеш от леглото.

Засега това е достатъчно предадено знание. Ще ви държа в течение, а междувременно ще наваксам със серия пропуснати постове – все пак музата ни навестява най-често с котка в скута.

Постът Котешки истории е публикуван в Васи ли?!.

Когато те издигнат от БСП за президент, няма начин да не паднеш на съответното ниво. Това е изводът, който мога да предложа от изявата на президента Румен Радев по време на посещението му в Гърция, където се е оправдал пред репортерти за поканата си към Путин да посети “юбилейно” България за 3 март догодина с новината, че също така бил поканил и американския президент Тръмп да посети България ( не точно за 3 март- не става ясно, но се подразбира).

Ако си спомняте, Путин на практика беше поканен от БСП чрез нейната новоизгряла Деница Златева. Проекцията на БСП в президенството само потвърди партийното решение . http://ivo.bg/2017/06/09/президентът-радев-потвърди-решениет/

НА СНИМКАТА (  публикувана във в. “24 часа”, защото русофилите и техният човек Румен Радев държат да се види от публиката на това представление): Президентът и председателят на Национално движение “Русофили” Николай Малинов демонстрират близост на 6 юни тази година.

Ако сте отворили горния линк , вече имате доказателства извън посочените от моя милост в поредица от статии, че новата линия на русофилията в България е да се афишират, да демонстррат вляние с публични хвалби колко са много, как открито финансират медии ( като в. “Стандарт”) и получават милиони от Кремъл във връзка с честванто на 140 годишнината.

Сега Радев се опитва да са оправдае за партийно “подсказаната” му покана към Путин с класическия коМформистки номер на другарите и другарките у нас, употребяван най-често в негативен контекст: когато някой каже критична дума за руската политика, моментално му се отговаря, че и американците не са по-различни а направо са същите. В случая обаче Радев е в “обувките” на своя предшественик Първанов, който фамилиарничеше с претенцията да си е еднакво близък с Джодж ( Буш) и с Владимир ( Путин).

На пресконференция в София на 15 юни 2007 г. в присъствието на американския президент Джорд Буш, кацнал за малко тук след уморителна обиколка в 7 европейски държави на път за САЩ, президентът Първанов уведоми света, че си е еднакво близък с Джордж ( Буш) и с Владимир ) Путин. Изненаданият Буш не можа да измисли друга шега , освен тази, че и двамата с Първанов са “Дродж”.

Историята (не) помни, що се отнася до масовата публика, че всъщност Буш се накара на Жорето за корупцията в поверената му България, а репликата на Жорето от Сирищник всъщност беше начин да отвърне на американските намеци, че не би било зле България да се включи в американския противорактен щит по линия на НАТО. Жорето точно тогава отвърна, че си е приятел и с Владимир- т.е. не му е позволено да одобрява нещо, което Владимир не одобрява.

Следовникът на Първанов на поста употребява днес същата “самозащита”: бил поканил ( и) президента Тръмп, казва той, за да обоснове поклона си пред Путин за 3 март догодина. Възниква логичният въпрос: защо, по дяволите, един български президент се бори да се оправдава кого и защо е поканил на т.н. национален празник една календарна година по-рано? Това ли е най-важното събитие в главата му в такава дългосрочна перспектива? И с какво една 140 годишнина е “по-юбилейна” от 139-тата?

Наредено му е от щаба на петата колона, която го кандидатира в качеството му на антиполитик ( и това да припомня- Радев беше рекламиран лично от Нинова с това, че не е бил политик- само дето не добави и прогнозата, че няма и да стане политиик). Неполитикът се доказва в това антикачество най-редовно.

Тук няма кой да помогне на Радев да създаде впечатление, че има някаква равнопоставеност в играта ( му) да кани Путин и Тръмп ( все едно, че да каниш съюзника си и онзи който ти се подиграва от Москва – например за азбуката, е едно и също).

В България няма партия, организация или каквато и да било структура, която да играе ролята на официализираните руски инструменти за вляние, като Нациналното движение “Русофили” , обгрижвано с лични контакти от Бойко Борисов ( предизборно) и от президента Радев – преди и сега. https://www.24chasa.bg/novini/article/6272787

И понеже няма еквивалент на руския инструмент, Радев сам влиза в ролята на “неправителствения сектор”, който кани Тръмп ( не че той се е залетял да приема поканата). И ако Тръмп наистина дойде, Радев ще може да сглоби някоя фамилиарна шегичка в стила на Първанов. Например “ “Близък съм си еднакво с Владимир от Червения площад и с червения ти перчем – защото съм доста Румен”.

Share on Facebook

Сборникът с есета „Ороци“ на Теодора Димова (изд. „Ciela“) се появява в книжарниците малко преди Коледата на 2015 г. И сякаш в това няма нищо случайно. Защото творбата прави разрез на душата на българина, на неговото битие днес, на обществото ни и едновременно призовава към вътрешен мир и най-простичкото (и лесно?) нещо – да бъдем добри...