Изкуството на „селяндурите“

Всякак са ме наричали, но не ме бяха наричали „селяндур, който мисли само за сламени колиби и не разбира нищо от модерно изкуство“. Респект! Това се случи във връзка с една оживена монументално-естетическа и архитектурно-идеологическа дискусия, разразила се миналата седмица в медиите и социалните мрежи. Няма значение на каква тема. Важното беше да се установи, че селяндурите не разбират от модерно изкуство.

Заинтригуван от тази ексцентрична и неочаквана гледна точка към себе си, се замислих за света на прекрасното и мястото на СНРМИ (селяндури, които не разбират от модерно изкуство) в него.

Кой е виновен, ако селяндурите не разбират дадена творба на изкуството? Дали селяндурите, защото са прости, или творбата, защото е неадекватна? Всяко изкуство, включително и модерното, е преди всичко комуникация и после всичко останало – красота, мъдрост, поука, трепет, възпитание, идеология, политика и т.н. Ако я няма комуникацията, всички тези неща са непотребни, защото може и да тръгнат от подателя, но няма да стигнат до получателя. Ако един селяндур от Родопите влезе при някой академик и му каже: „Немой ся забайхотва кат настопен папучник“[1], академикът вероятно няма да разбере нищо и затова ще бъде виновен селяндурът, понеже не е избрал правилната комуникационна стратегия. По същия начин, когато академикът покаже на селяндура грамадно бронзово топче от сопол и му каже, че това е историята на вселената, селяндурът няма да го разбере, но този път виновен ще бъде академикът по същата причина, по която преди беше виновен селяндурът.

Що е то „модерно изкуство“? По някаква необяснима причина светът е решил, че модата и модерността са нещо много хубаво. Като искат да кажат за някого или нещо, че е много хитроумно, казват, че е „модерно“. Например, „модерни технологии“. Коя е модата в технологиите, някои са може би dernier cri, а други са демоде? Галванизацията, например, на мода ли е или е демоде? Или „модерна партия“. Какво значи това – че националното ръководство е с модни прически и си тананика само парчета от върха на класациите?

Явно при изкуството не е точно така. Имаме модернизъм още от 19 век, пък никой не е казал, че вече е демоде. И никой не е казал: „Ох, този Магрит вече е демоде и не ми отива на тапетите. Ще взема да го сменя с един Владимир Куш, че е по-модерен!“.

За модерно изкуство започва да се говори след революциите, когато буржоазията излиза на преден план и започва индустриалната ера. Тази ера е свързана с обезлюдяването на селата и притока към градските фабрики на обезземлени селяни, известни като лумпен пролетариат. Ражда се нов светоглед, а с него и нов морал. Ражда се нова естетика с всевъзможни течения, които се конкурират помежду си кое е по-нестандартно, по-авангардно, по-причудливо и даже по-налудничаво. Конкурират се в крайна сметка кое е по-модерно. И ако модерното изкуство е изкуството на епохата, в която селяните се преселват в индустриалните центрове и стават граждани, то не е ли именно то изкуството на селяндурите? Не са ли селяндурите които разбират най-много от него?

Кои са проблемите на модерното изкуство? Първият е, че е прекалено задъхано. Изкуството забавлява, развлича, радва. Ако покрай това пренесе някое дълбокомъдрено послание – берекет версин! Нелепо е някой, обявен от критиката за гений, да се изцвъка върху платното и след това да се съберат десетина професори да обясняват какво е искал да каже, каква му е перцепцията и каква му е рефлексията.

Другият проблем е релативизмът. Това е когато приемаш, че красотата, истината и доброто са субективни и относителни, а не обективни и абсолютни. Ей сега да попитам някой гражданин, който разбира от модерно изкуство (това ли е обратното на селяндур, който не разбира?), той ще ококори очи и ще каже: „Ама разбира се, че красивото е субективно преживяване и е относително, защото е плод на обществена договорка!“. Какво повече да говорим! При това положение защо моето красиво да е по-грозно от твоето и твоята истина да е по-истинска от моята? Или ако попитам: „Извинете, защо тази крава е с осем крака и четири вимета, а очите ѝ са квадратни?“, да не се сърдя, когато ме изгледат презрително и ми отговорят: „Селяндур! Нищо не разбираш! Това е алегория на паралелния апотеоз, пречупена през уникалната интерпретация на автора!“. Колкото един „гений“ е по-самобитен (което се доказва с това колко е по-неразбираем), толкова по-голямо право има шумно да изразява себе си! Под егидата на релативизма отклоненията стават норма.

А кои са проблемите на апологетите? Модерното изкуство си има апологети. Това са хора, които или самите те правят такова изкуство, или са търговци и меценати, или са „разбирачи“. Докато първите аплодират колегите си в очакване на реципрочни аплодисменти, а вторите търсят финансова възвращаемост, третите, „разбирачите“ търсят единствено превъзходство над себеподобните си. Тяхната душевност е толкова фин инструмент, че са способни да доловят трептения, невидими за простосмъртните граждани, да не говорим пък са селяндурите, които мислят само за сламени колиби. Самите те деца или внуци на селяни (в което няма нищо, ама абсолютно нищо лошо!), те живеят, за да презират и чрез презрението да се опиват от собствената си величавост. За тях изкуството е всичко, тяхна същност и битие, а не просто едно от чувствените наслаждения наред с храната и секса.

Самият аз притежавам някои съвременни творби живопис и пластика от нашумели автори и много си ги харесвам. Даже авторите им са ми приятели или приятели на семейството ми. Но тези творби освежават помещенията, които обитавам, и толкоз. Не търся в тях големите отговори на големите въпроси, нито пък претендирам, че ги разбирам повече от някого другиго. Пък и как ще ги разбирам, нали съм селяндур, който мисли само за сламени колиби!

Струва ми се, че ако си голям творец и някой не те разбира, то проблемът е преди всичко у теб, а после у този „някой“. Говорили си двама мъдреци за това какъв човек е идиотът. Единият казал:

– Според мен идиотът е човек, който говори така, че хората не го разбират. Разбра ли ме?
– Не – отговорил другият мъдрец.

Майсторлъкът е да казваш умни неща така, че да те разбира и селяндурът. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен с всичките му там финикийски селяци, простаци и цървули!

[1] Не се блещи като настъпана жаба.

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2017/07/06/3859.html

Свързани новини: