Вчера е внесен  поредният проект за  изменение на Закона за радиото и телевизията.

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, 07/07/2017

Той съдържа една разпоредба (да се измени чл.39.1 ЗРТ) и засяга отчитането на медийния регулатор пред Народното събрание.  Сега е предвидено отчетите да се изготвят на шестмесечия. В бъдеще се предлага да се внася отчет един път годишно, до 31 март следващата година.

Мотиви: срокът от шест месеца е недостатъчен,  за да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ.

Вносители: народни представители, но с обща  воля – и както се прави за бързина  – групата е разнопартийна: Рашидов за ГЕРБ, Стефан Данаилов за БСП, Станилов за патриотите, Велислава Кръстева за ДПС, дори депутатка от групата на Марешки е вносителка.

Не че не могат да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ, напротив, дори в сравнение с предходните години съвсем отчетливи и обективни изводи могат да се направят.

Законопроектът казва:  “но защо това усилие,  излишно е”.

Ясно е, че е безсмислено да (отново) да правя сравнение с Полша, в която получават за самозащита от Русия американски ракети “Пейтриът” и контраста с това, което ние получихме: Патриоти на власт и никаква самозащита от Русия. Налага се да оставим Полша настрана и да си погледнем пейтриотичния пейзаж с некои пейзани у центъро на картинката.

“Патриотите” това, “патриотите” онова- наложиха си желаното название в публичното просстранство. Че как иначе- нали са на власт!

А ние останалите какви сме? Направо предатели или “само” непатриоти? Или може би сме разединени патриоти, докато те са обединени от волята да властват, поради което техният ярък представител Сидеров често цитира Бисмарк ( без да го споменава) за политиката като “изкуството на възможното” ( за оправдание, че му се налага да се нагажда към Борисов, когото псуваше до неотдавна).

За онези от нас, които четем и слушаме как другите пишат и говорят за нас е ясно, че никъде по света не ги наричат “патриоти”. Определят ги в най-добрия случай като националисти, а също като чуждомразци, което е много съществено. Защото разликата между патриотизма и шовинизма е в чуждомразието на шовинистите ( или крайните националисти , за каквито също определят в чубина нашите Обединени патриоти) , докато патриотите са хора, които обичат родината си , което е характерно за огромното мнозинство от българите.

Не е само сюжетът с “Пейтриът” за Полша и контраста с пейтриотите у нас, който подсеща за “особеното” положение на пейтриотизма у нас. Защото се  подразбира плащане ( pay) на английски, но в рубли.

Преди някой да се възмути, че на него лично не му плащат, трябва да обясня, че информацията за руските плащания, чрез които Москва си пазарува влияние и плацдарм за бъдещи действия в България започва да изплува на повърхността ( дал съм вече много примери и няма да се връщам към тях). Ако нашите властници наистина бяха патриоти, а не пейтриоти, трябваше да задават въпроси не само за някои неназовани руснаци, които заобикалят българските закони и не плащат данъци за предоставяните от тях хотелски услуги на сънародниците си , но и за най-големия данъкоНЕплатец в страната Лукойл, жалващ се, че нямал печалба.

Ако имахме патриоти, а не пейтриоти, те трябваше да се запитат с какви траншове се захравна организацията , която вече системно се хвали, че е най-масовата в България. От какви пари живее Национално движение “Русофили”, биха попитали патриотите, ако бяха такива.

Българските патриоти искат да знаят на какво основание държавата ни бди над целостта и чистотата на съветската монументална символика, чиято цел е да увековечи българската търпимост към съветската окупация и руския постколонилизъм като негов узаконен у нас правоприемник. Пейтриотите не питат такива неща.

Патриотично е да се знае колко са българите в най-голямата държава на света. Редовно четем официалните статистики за износа на българи в САЩ, Германия и прочее западни страни и подозираме, че реалното българско присъстве в тях е много по-голямо. А колко са в Русия? Пейтриотите нехаят, явно не им удобно да знаят.

И защо Русия не съобщава колко са българите на руска територия? Може би защото не е полицейска държава и се слави с гостоприемството си, поради което не води статистика? Пейтриотите не питат, защото може да възникне темата за милионите претопени по документи волжки българи в “татари”. Не е пейтриотично да притесняваме братушките с такива дреболии. Виж, ако в Украйна някой етнически българин е изял шамар, защото е взел руската страна в спор с оголените нерви на украинците след руската агресия, пейтротите у нас настръхват.

И понеже пейтриотите са много гласовити по въпроси,  избирателно свързани с историята, няма как да подминем пейтротичното им мълчание за отвлечените в СССР хиляди български граждани ( 4000 души по данни на посланик Василий Такев, цитиран с негово съгласие от автора на тези редове в книгата “Течна дружба” през 2011 г.) и брутално конфискувани български архиви.  За какво й е на съвременна Русия 70 години по-късно да крие от нас истината, заложена в тези архиви, ако не, за да поддържа лъжите и манупилациите за собствената си роля в насилственото съветизиране България, последвано от напъни за пълзяща русификация чрез контрол върху икономиката , имотния пазар и съответното заселване на руски граждани?

На българските активи, откраднати в ограмни размери ( вагони, кораби, машини- цели фабрики, плюс цели реколти, изкупени на безценица) в годините на съветската окупация, отдавна им е “турена пепел”. Включително чрез изграждането на съветски комбинати, като онзи в Кремиковци, тровил София и околностите й десетилетия наред, но тачен като символ на “безкористната съветска помощ” за България. Тази газова камера за българите оцеля и продължи пъкленото си антиекологично дело дълго след кончината на  съветската политическа доктрина у нас.

Ако в зората на “прехода” все още някой можеше да попита няма ли да си поискаме компенсации от приемника на СССР за всичко, сторено на България, днес това е нечувано. На власт са пейтриотите, които мерят пейтриотизма си в километри бодлива тел и заплашват да върнат казармата откъм нейната вътрешна страна. Преди нахъсваха избирателите си с плашилото ДПС , създадено за тази

цел, а днес- с циганите.

Утре сме наред ние, непатриотите.

Share on Facebook

Английската верига книжарници Foyles обяви, че авторът и илюстратор на поредицата “Как да си дресираш дракон” Кресида Коуел ще бъде първият носител на титлата Посланик на грамотността. Отличието на Foyles ще бъде в сътрудничество с английската благотворителна организация National Literacy Trust, посветена на повишаването на грамотността в Обединеното кралство. Коуел ще е носител на титлата в...

Това са отпадъците от подготовката за една семейна вечеря.
От една семейна вечеря. Салата. Зеленчуци за яденето. Около 200-250 грама обелки, семки, дръжки. Понякога може да достигне до килограм (динени кори, кори и семки от пъпеши, например). Ако се умножи за обяд и за вечеря стават около 0.5 кг на ден. Умножено по 300 дена в година прави около 150 кг. Да, 150 кг органичен отпадък, който отива в общия кюп отпадъци. От всяко семейство, от всеки вход, блок, къща, квартал на всеки град.

Ако дори малка част от нас компостират тези 150 кг годишно то това е био маса, която може да се превърне в прекрасна почва за зеленината около дома, блока, градинката в квартала. А и може да се спести разход за извозването на този отпадък към сметището.

Какво може да се компостира ли? Всякаква био маса – листа, обелки и други остатъци от плодове (ябълки, диня, пъпеш, круша, банан, цитруси и още и още) и зеленчуци (листа от зеле, обелки от картофи, семе и дръжки от чушки и още и още), черупки от яйца.

Другаде семействата са насърчени и дори на места задължени да компостират или изхвърлят био масата за компост в отделни контейнери. За това получават облекчения от данъци или глоби, ако не го правят.

Крайно време е това да започне да се случва и у нас.
Лесно е. Не е мръсно. Ползите са големи. За всички нас.

За компостирането писах още:
И пак ви казвам – компостирайте
Всеки може, навсякъде може
Моят начин лесно да изхвърлям разделно
а и едно чудесно видео с Любо Ноков, за който още не го е гледал, патриотично видео – тук.

“Библиотека в куфар” е новата инициатива на Народно читалище “Култура-2002” в Димитровград, съобщава БТА. Лятната занималня ще се провежда в централния градски парк, където деца от всички възрасти ще се насладят на весели истории, избрани от пълен с книжки куфар. Лятната занималня ще продължи два месеца, а четенията ще се ръководят от служителите на читалището всеки...

Варненската поетеса Станка Бонева спечели отличие за цялостно творчество на международните литературни награди „Наджи Нааман 2017“ в ливанската столица Бейрут, съобщи дирекция „Образование и младежки дейности“ към Община Варна. Литературните награди „Наджи Нааман“ са учредени през 2002 г. и се връчват в три раздела на автори, които представят произведения, целящи утвърждаването на общочовешките ценности. Бонева е преподавател...

Речта на Доналд Тръмп в Полша през изминалата седмица се нареди до суперновини като плацентата от „Шейново“, запаленото бунище край Ихтиман и разчистването на останките от архитектурната композиция пред НДК. Американският президент предизвика възторг у своите български почитатели и докара българските си почитатели до отчаяние.

Чакайте, чакайте! – ще каже някой. – Българските почитатели на Тръмп да не би да страдат от раздвоение на личността, та хем са във възторг, хем са в отчаяние! Не. От раздвоение страда България, а не отделните ѝ граждани.

В България има два вида почитатели на Доналд Тръмп. Първите, това са, нека ги наречем „естествените“ негови почитатели. Хора десни, с консервативно и капиталистическо мислене, те се зарадваха, че най-сетне се сложи край на левичарския поход в Америка, който беше създал своя чиновническа каста и беше успял да овладее основните медии до степен, че те бяха надминали по лъжа и демагогия даже нашите жълто-кафяви вестници. Тези „естествени“ почитатели се зарадваха, защото видяха завръщането на нормалността в Америка и се обнадеждиха, че тя може да се завърне и в Европа. В Тръмп те видяха един втори Рейгън – може би малко смешен, нестандартен и прекалено зрелищен в началото, но президент, който ще остави своята следа върху лицето (и историята) на планетата.

Втория вид почитатели на Доналд Тръмп в България поне до скоро бяха интелектуалците на проруски настроената левица. Те даже възторжено в деня на встъпването на президента в длъжност основаха свое „Тръмп общество“, за което мнозина се объркаха, че е филиал на Национално движение „Русофили“. Сред лицата на това общество изпъкнаха Борислав Цеков, Светлана Шаренкова, Александър Томов (Лупи), Димитър Иванов (Митьо Гестапото), Илия Лингорски, Любо Нешков от BGNES и още 30-40 други. Иван Гарелов чрез специално опровержение до в. „24 часа“ заяви, че бил там, но не бил лице на „Тръмп обществото“. Александър Томов възбудено обяви началото на нов световен ред, а Борислав Цеков уточни какъв ще бъде той: „преустановяване на дрънкането на оръжие и безогледната конфронтация между САЩ и Русия“.

В началото БСП също останаха доволни от избирането на Доналд Тръмп. Дори повериха на своя бивш външен министър Вигенин да изрази позицията им: „За нас тази промяна… може да се окаже и положителна и да имаме един по-различен тип отношения…, за да могат да се решават големите проблеми на света, които няма как да бъдат решени без едно по-активно сътрудничество между САЩ и Русия. Тук бих добавил и Китай“.

Защо? Защо българската левица, защо именно тя с такова възхищение прегърна новината за избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати? Много просто. Защото такива бяха повеите от Москва, а когато те задухат, и Дядото мълчи! Следователно, правилният въпрос е защо в Москва така се зарадваха на избирането на Тръмп, че чак, както се говори, депутатите от Думата прекъснали заседанието си и станали на крака, за да аплодират вестта.

Изглежда или Тръмп нещо ги е преметнал, или те нещо не са доразбрали. Ние, простите граждани, няма как да знаем, защото и информацията ни е малко, пък и аналитичните ни способности са съвсем любителски. Но това, което се вижда и с просто око е, че по незнайна причина в Москва бяха решили, че Тръмп е някакъв русофил, голям почитател и приятел на Владимир Путин (освен на Алла Пугачова според свидетелството на Филип Киркоров), решен да работи за нов световен ред, в който Русия и Щатите ще разпределят влиянието си чрез дружески преговори, а не чрез конфронтация и излишни разходи. Най-сетне американците избраха президент, достатъчно прозорлив и интелигентен, че да обхване и оцени мащабите на Путин!

Това виждане беше спуснато за сведение до всички пропагандни филиали в Европа, включително и в България. Темата беше толкова по-вдъхновяваща и с това, че либералстващите интелектуалци-глобалисти, оставайки верни на Хилари Клинтън и олицетворяваното от нея статукво, се обявиха за противници на Тръмп. Така всеки който се обявеше в подкрепа на Тръмп, щеше да се обяви против „ЕвроГейския“ съюз и т.н.

После Тръмп започна да го усуква. Показа, че не може да върви против волята на Конгреса, пък и не желае. Назначи на ключови позиции стари ястреби с доста сурово мнение за Путин и Русия. Не повдигна темата за отмяна на санкциите. Вместо нея повдигна други две изключително показателни теми: за ангажиментите към НАТО и за разширяването на търговията с американски втечнен газ. Първата води до увеличаване разходите на Русия, а втората – до намаляване на нейните приходи. Двете заедно – до сериозни икономически затруднения. Твърде недружелюбно от страна на Доналд Тръмп.

Така се стигна и до програмната му реч във Варшава, където каза: „Настояваме Русия да преустанови дестабилизиращите си действия в Украйна и да се откаже от подкрепата за режимите в Сирия и Иран. Призоваваме Русия, вместо това да се присъедини към общността на отговорните нации в борбата срещу общите врагове и защитата на нашата цивилизация“.

Ами сега! Какво да кажат българските почитатели на Тръмп? За първия вид, десните почитатели, е ясно. Те ще кажат „Браво!“ и няма да се учудят, защото точно такава политика и такова поведение на президента на Щатите са очаквали от самото начало. Проблемът е за левите му почитатели. Те лесно прегърнаха американски президент-републиканец, прегърнаха даже и стената, която щеше да строи по пътя на латиноамериканските трудещи се. Те толкова по-реакционни неща прегърнаха, та това ли няма! Кофтито е само, че докато го прегръщаха, мислеха, че Тръмп е русофил, пък той се оказа, че не е. Какво ще прави сега „Тръмп обществото“? Нищо, да не унива! Онзи ден научихме, че Китай ще инвестира 11 млрд. долара в Русия. Така че „Тръмп обществото“, разбира се след съответните официални инструкции от Москва, би могло да промени името си на „Си Дзипинг общество“, като всичко друго си остане постарому. Освен, разбира се, ако не получат бойна задача в Македония…

Професионалните пропагандатори са ясни. Те това работят, с това си вадят хляба. Защо обаче пропагандата им, безумна и крещящо лъжлива, намира толкова плодородна почва сред толкова много хора? Хората ли са глупаци? Не, не са. Просто страдат от един общ синдром: тъга по невъзможното.

Има два вида тъгуващи. Първите помнят социализма и реалните облаги, които са получили от него било лично, било чрез родителите и прародителите си. Тогава мнозина се вляха в редиците на казионните „интелектуалци“. Помня как в началото на 90-те една жена истерично крещеше по телевизията: „Имам пет сина, Тодор Живков направи и петимата висшисти!“. Крещеше, забравяйки, че висшист се става, а не те прави някой. Тогава много хора дойдоха в градовете и получиха жилища и автомобили (да имаш автомобил беше цел в живота на цяло поколение) по същия неконкурентен начин, по който се получаваше и висшето образование, по който се ставаше и деятел на културата. Днес можеш често да чуеш: „Баща ми е много известен художник от онова време, обаче тогава той беше репресиран и дисидент“. По онова време, ако си бил репресиран и дисидент, сега няма да си известен, защото никой нямаше да те е чувал. Тези хора определено има за какво да тъгуват.

Другите тъгуващи са, нека ги наречем съвсем условно и с любов, младите неудачници. Те не харесват живота си, не харесват постигнатото в него, независимо дали то е адекватно на възможностите и старанието им или не. Те са просто недоволни, защото вярват, че им се полага много повече, но някаква несправедлива сила по престъпен начин им е отнела полагаемото. Те са от този масов тип хора, които мразят наличното и идеализират отсъстващото. Когато България беше член на СИВ и Варшавския договор, такива хора бяха „чуждопоклонници“ и „проводници на западно влияние“. Прекланяха се пред всичко английско, френско и особено западногерманско, а пък да не говорим колко съвсем особено американско! Днес, когато България е член на Европейския съюз и НАТО, такива хора мечтаят за Евразийски съюз. То такъв няма, тъй че и да искаме, не можем да избягаме в него, но те си мислят, че ако имаше и ако бяхме избягали, щяха да запазят и западните си стоки, и западните си вещи, и безвизовите си пътувания и лечението по здравна каса на територията на цяла Европа, но към това щяха да се придадат и някакви други незнайни блага. Човек не оценява това, което има, и винаги копнее по онова което няма, независимо от обективните му качества.

Еднакво смешни са както онези, които разправят и си вярват, че Доналд Тръмп е глупак, нахалник и палячо, така и тези, които се мъчат да ни убедят, че е голям хитрец, много наш човек, верен приятел на Путин и скоро ще видим на какво са способни тези два титана. Смешно е. На тези два титана изобщо не им пука от дълбокомисленото мнение на българските „интелектуалци“ във фейсбук. Още по-смешно е, когато всичко това се случва като резултат от една грешно планирана пропагандна стратегия на трета страна, която уж е голям майстор в тези неща.

Сега с любопитство чакаме да видим острия завой в доктрината на професионалните пропагандатори. Какъв ще бъде той много зависи от срещата между Путин и Тръмп, която дори вече може и да се е състояла, когато четете този текст. Но каквото и да излезе от нея, нека си знаем: когато някой пръдне, ние да не бързаме да се… Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

These Playdough Zodiac have been made by children from The Group for Kid’s Theater “Camel”. The Group for Kid’s Theater “Camel” was established by a group of professionals who make performances with puppets and carry out projects to develop the imagination, creativity and art art skills for the kids between 7 and 90. They have conducted kids’...