Трайчо Трайков срещу МОЧА – пробив на политик в назоваването на проблемите с истинските им имена

07/12/17 09:43
(http://ivo.bg/)

Трайчо Трайков срещу МОЧА – пробив на политик в назоваването на проблемите с истинските им имена

Трайчо Трайков употреби названието МОЧА ( Монумент на окупационната червена армия). Той стана първият български политик, който се присъедини с позицията си към гражданите, използващи придобилото популярност название най-голямото позорище за България, което слави робското преклонение пред съветската окупация, стърчащо като забито копие в сърцето на българската държавност. http://clubz.bg/56098-gotovi_sa_vsichko_da_razchistqt_samo_da_ne_se_govori_za_psamocha

С позицията си, изразена в социалните мрежи, в която изразява презрение към управляващите лицемери, заети да демон(с)т(р)ират приоритетно не точно това, което трябва, Трайчо Трайков принуди някои медии да употребят също за първи път названието МОЧА. Нямаше как да го цитират, като го префасонират.

Ето срещу такава “симбиоза” между политик и гражданско общество нямам нищо против- тя създава демократичната “принуда” на съобразяването с неудобните факти от страна на винаги адски “съоразителните” ни медии, чиято сила в подмазвачеството към статуквото е в заобикалянето на неудобните за властта, която се умилква на московската пета колона, теми. Точно нея навира в очите им Трайчо Трайков, който по време на кандидатпрезидентската си кампания миналата година успя да пробие за първи път по ясен и категоричен начин глухата медийна защита по въпроса за руската намеса в България.

Трайчо Трайков внесе смут сред някои представители на извънпарламентарната опозицията с позицията, че да се демонтира ( приоритетно) точно този паметник пред НДК е малоумно ( перефразирам), докато моя милост каза горе-долу същото, но с акцент не върху малоумието, а върху малодушието. http://ivo.bg/2017/07/05/как-и-защо-властта-се-обяснява-за-демо/ Не е съвсем едно и също, но е близко по своя генезис определение за поведението на властващите комплексари, които налитат на бой на слабия, за да се харесат всъщност на силния и да подсилят аргументите си в опазването на неговия интерес. Падналият ( паметник пред НДК) е наритан, докато силният със своето нагло предизвикателство и съветско-руската защита МОЧА си стърчи необезпокояван и обгрижван както преди.

Определението МОЧА , на което имам честта да съм автор, си проби път в публичността извън интернет на 23 юни 2013 г., когато протестиращите в София срещу арогантността на правителството на Орешарски ( и неговите кукловоди) скандираха за първи път “ долу МОЧА” срещу главния символ на съветския колониализъм в България. Ето, че вече има и политик, който се присъедини към мнението на българските патриоти – истинските, а не “обединените” ( на принципа на рашизоидния “патротизъм”) , които са управляващи в момента у нас.

В този смисъл Трайчо Трайков направи малка на пръв поглед стъпка на политик-първопроходец по утъпканата гражданска пътека към назоваването на проблемите в България с истинските им имена и даде личен пример, че това е възможно да се случи по големи въпроси, като доминирането на съветския Дамоклев меч над дълбоко приспаното с упойката на безразличието и отровата на лъжите българско самосъзнание.