Днес държавната корпорация публикува годишния си отчет за 2016-та г. И какво виждаме сред най-важните числа, с които се бие в гърдите руския клон на световната ядрена мафия? Нека видим? За по-добър преглед и прочит кликнете с мишкат...

Тази събота Читалище.то ще бъде домакин на жива видеовръзка с американския писател Джей Кристоф, организирана от неговите издатели „Егмонт“ с медийната подкрепа на „Аз чета„. Следобедното видеорандеву ще започне в 13:00, заради часовата разлика с дома на писателя. Кристоф е автор на поредиците „Нивганощ“ и The Lotus War, а заедно с Ейми Кауфман пишат книгите от серията „Илумине“, втората...

В Обединеното кралство е въведен двоен икономически и неикономически контрол (контрол за плурализъм) при сливане и придобиване на медии.

Как работи британският модел най-ясно се вижда при конкретните сделки – както сега, когато Мърдок чрез 21st  Century Fox иска да придобие големият доставчик Sky.

Регулаторът Ofcom предаде доклад  на министъра на медиите и културата Карън Брадли за резултатите от приложения тест от обществен интерес  – без изненади, в доклада се сочи, че придобиването   повдига опасения от обществен интерес. Но те бяха   единствено във връзка с потенциалното влияние   върху дневния ред на британските новини.

Сали Бротън – Микова обръща внимание върху факта, че Ofcom погрешно   пренебрегва загрижеността за плурализма, който не е свързан  с новините. Това е интересно в светлината на евентуалното изменение на законодателството и у нас.

Развлекателни предавания

Новините са от решаващо значение за информирането на гражданите, но това не е единственото съдържание, което може да оформи обществения мироглед или ангажимент с политически въпроси или процеси, пише Бротън.  И за развлеченията  има убедителни доказателства, че  влияят върху  мненията за правоприлагането и гражданските свободи, позиции по въпросите на равенството между половете и политическите предпочитания. Знаменитости, които се появяват в телевизионни предавания, могат да повлияят върху политическите позиции и нивата на ангажираност. Съществуват и все по-големи доказателства за нюансираното влияние на сатирата и политическите комедийни предавания. Следователно, докато акцентът върху съдържанието на новините е оправдан, изключването на   друго съдържание от съображенията за потенциалните последствия на сделката   не е оправдано.

Спортни предавания

Спортните права   са обект на ожесточени   войни за наддаване. До 2016 г. двамата най-големи притежатели на футболни права   са доставчици на интернет услуги –  BТ и Sky. Прехвърлянето на спортното съдържание на платени платформи и платформи само онлайн може сериозно да засегне способността на хората от по-бедните общности, възрастните хора и хората в селските райони да имат достъп до спорта, пише Бротън.

Вертикална интеграция: мултиплатформено господство

Сделката ще даде на Murdoch Family Trust комбинация от  медийна собственост и собственост на мрежи за разпространение на съдържанието. Потенциалът на вертикалната интеграция е огромен.  Интеграцията има вредни последици за достъпа на зрителите до съдържание.

По тревогата в академичните публикации личи, че въпреки сложната и многостепенна процедура с участието на конкурентен и медиен регулатор  и  министър, въпреки очевидната заплаха за медийния плурализъм и дори за медийната независимост, сделката изглежда напълно възможна.

Класация на Ozone.bg – 3-9 юли 2017 г. 1. Междупанелни войни, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 3. Въведение в програмирането със С#, Светлин Наков, Софтуерен университет 4. Ето така я губиш, Джуно Диас, Orange Books 5. Тетрадка за рецепти и спомени, Катерина Евро,...

Това ли са новите монополисти, пита Bloomberg днес и отговорът не изглежда труден.

Но интересна е самоорганизацията на засегнатите:

В САЩ News Media Alliance, обединение на 2000 организации,  твърди, че доминирането на двете компании в онлайн рекламата и трафика е създало неустойчиво бъдеще за журналистиката. Според  eMarketer Google и Facebook заедно имат 60% от американския пазар на цифрова реклама за 2017 г.

Във Франция и Обединеното кралство има подобни процеси, медийните групи формират подобни алианси и търсят подкрепата на правителството. Във Франция настояват за  Google tax. За Обединеното кралство се твърди, че  – при рекламен пазар от 20 млрд паунда –  малко над 2 млрд отиват за печата, а повече от 8 млрд – за онлайн компаниите, главно за Facebook и Google.

Създателите на канала Exploring the Unbeaten Path (Нидерланды) са качили в YouTube видео с изоставеният на Байконур хангар , където се намира разрушаващия се съветски космически кораб 'Буран' .По информация от изданието Ars Technica.

На 11 юли 2017 г. в Европейския парламент се състоя изслушване по темата Медиен плурализъм. Домакин беше Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).

Видео от изслушването

Изслушването беше разделено на две части.

1

В първата част  беше представен доклад за анализа на Европейския университетски институт (Флоренция) за медийния плурализъм 2016 в ЕС (МРМ 2016). Това е вторият анализ,  първият е за 2014-2015 г.

Обзорът обхваща всички държави от ЕС, а за 2016 г. – и Турция и Черна гора (Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова за България – МРМ2016 за България).

Предстои мониторинг за 2017 г.

МРМ 2016

2

Във втората част беше изслушан доклад за собствения анализ на LIBE, изготвен от  изследователи от Централноевропейския университет с помощта на национални докладчици от седем държави (Александър Кашъмов за България).

LIBE

“Серафина и черният плащ” (изд. „Софтпрес“) е интригуващ роман за деца на възраст от 9 до 12 години, чиято атмосфера е необичайно мрачна и зловеща. Робърт Бийти е събрал интересни герои и  свръхествествена наметка на любопитно място – имението “Билтмор” в Северна Каролина. То е реално съществуваща забележителност, построено е от милионера Джордж Вашингтон Вандербилт ІІ и е уникално с размерите и архитектурата си. Голяма...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-shou-v-bataka-ili-razdvizhvane-v-balgarskata-gildiya-na-madretsite

Много обичам мъдреците. Особено онези, които са и духовни водачи на някакво стадо. Те вечно изненадват с умна приказка, блестяща като стъклена дрънкулка, дето конквистадорите разменят с туземците срещу злато.

„Историята ще каже какво е значела България за мен” – заяви онзи ден Гражданинът Симеон, известен член на любимата ми българска Гилдия на мъдреците.

Не, не говоря за онзи Симеон, който вдигна шум край Босфора. Той вече получи 6 от историята, защото беше по-учен, по-умен и по-успешен Симеон от този. Този вероятно е кръстен на онзи с идеята, заета от когнитивната магия – че подобното ражда подобно, тоест, с цел да стане като него. Но, ядец, в тази наша безумна Вселена, добрите планове не винаги се реализират по най-добрия начин.

Така че Симеон-ът, за когото говорим, въпреки почтената възраст, си остава недоучен, непоумнял и голям батакчия – дума, която заех от приятеля Николай Христов и която значи „човек, който вкарва в батака /в блатото – б. а./ всичко, до което се докосне”.

Но мъдростта Симеонова продължава да се лее от устата му като из ведро. Нека се лее, щом има кой да го слуша и да му вика „царю честити” или „ваше величество”.

Питам се обаче кой нормален човек се оставя доброволно в лапите на историята? И то с желание тя да оцени не какво той е за България, а какво тя е за него – забелязвате ли тънката, но мъдра разлика.

А като го слушам, не се притеснява, човекът, че историята току-виж казала истината – как България за него е само лапане на имоти, мътене на политическата вода, за да се налови икономическа риба, слугуване на чужди интереси и самохвална проба да се управлява некадърно. С други думи – може оценката на историята за Гражданина Симеон да е много по-болезнена, отколкото оценката на настоящето, част от което още го гледа със зяпнала уста, слуша мъдростите му и ги взема за чиста монета.

Но ако беше само тази реплика на Гражданина-мъдрец от последното интервю, нямаше изобщо да ви занимавам. Той обаче се представи достойно и по руска линия. От една страна заяви, че европейските санкции срещу Русия са „донякъде автогол”, а от друга – че „сваля шапка” на Путин, защото той винаги е „толкова запознат с всяка тема”.

Изумително, каква зрелост и висока политическа култура, какъв висш пилотаж в международните отношения опитва да прилага Гражданинът-цар, не като някои свои хлевоусти поданици.

Е, все пак останаха философски неясноти от изказването му, по които още се чудом чудя. Например – докъде точно се простира въпросното „донякъде”. Нали разбирате – „донякъде автогол” е точно като оназ девойка, дето е „донякъде бременна” или другата, дето е„донякъде изнасилена”. Така казано, донякъде е трудно да се схване дали оная работа в действителност е там, където се предполага да бъде. Откъде е дошъл и до каква степен ти е влязъл….. автоголът, де…..

Дали според Гражданина Симеон европейските санкции не са автогол за самата Европа, защото забраняват на руски престъпници да влизат в нея? Или защото са инструмент за подсещане, мирен опит да се наложи спазване на международното право – да се върне украинския Крим на независима Украйна например? А може би са автогол санкциите, защото нараняват чувствителната душа на истинския руски демократ Путин?

Ах, човекът, пред когото сваляме шапка. Или даже корона – ако тя случайно ни е на главата…..

Честно казано, пропуснал съм, че Путин и Симеон са се срещали цели три пъти. Но сега, след като нашият мъдър Гражданин с благоговение ми го припомни, веднага си представих техния смислен и изпълнен със съдържание разговор.

Онзи: Ваше царско величество, колко е часът?

А нашият: Колкото показва часовникът на кремълската башня, Ваше императорско блаженство!

Ей за това обичам този вид мъдреци – винаги могат да ти направят шоу и то такова, от което на нормалните хора тутакси да им се догади.

В същия батак на безпросветната мъдрост напоследък отново засили шоу-изявите си дребният великан на българската журналистика, другарят Петър Донски. Днепърски. Енисейски. Или както там беше измисленото му име.

Той пък подкрепя избухването на световна революция във всяка отделно взета страна по света, най-паче – в България. Тук запалиха един кран пред НДК и другарят Иртишки със залп във Фейсбук възвести избухването на юлското въстание.

Що използва техническо средство, измислено от гадните капиталисти-експлоататори, за да възвести революцията си срещу тях, а не го направи по обикновения начин – като превземе с кремъклийка пощата и конака? – ще попита някой умник.

Ами, първо, щото е доказано много по-удобно и ефективно чрез Фейсук. И второ – щото пролетариите като другаря Обски са не само мъдри, но хитри и с висок морал. В името на революцията те са способни на велика саможертва – да сътворят най-голямата човешка гадост, за да бият по главата врага със собствените му средства. Тоест, обичат да използват демокрацията, за да унищожат демокрацията; да използват глобалната мрежа, за да унищожат глобализма; да получават пари от всички, за да секвестират после всички пари, такива неща.

Не вярвате ли? Ами сетете се – другарят Ленин /Ленски?/ правеше точно така, даже в собствените му томове го пише черно на бяло. А другарят Сталин пък го задмина. Той измисли начин да се убиват хора чрез други хора, които убиват хората, убили другите хора и на свой ред…..

Та и другарят Амурски така, щото е самоотвержен борец против тирана, той е готов на всичко в името на световната революция – например да стои години наред на заплата в гадното национално радио, но да ползва наготово неговата аудитория за революционни цели. Не знам какво е това велико търпение, с което го търпят шефовете на БНР. Естествено, от българска държавна институция е трудно да уволниш некадърник. Още по-трудно е да махнеш човек, който открито пропагандира насилие, смяна на нормалния ред по пътя на терора и прочие словесни свободи. Нищо, че позоваването на свободите в тези случаи е само инструмент за манипулация на демокрацията с демократични средства.

Също както Путин, терористите от ИДИЛ, организацията Чукчи за освобождение на Тонга или потоците икономически мигранти, които се представят за бежанци, чрез своите предизвикателства другарят Тунгуски просто пробва – докъде се простират границите на търпимост на цивилизования свят. Идеята е да се принуди демокрацията да прекрачи тези граници и после се срамува от себе си, задето се е защитила срещу мъдреците.

Обаче тя пък не се защитава. Това можеше да изглежда хитра политика, ако не беше глупава, защото, поне доколкото чувам, демократичните органи, които наистина трябва да вземат мерки в случая с Петър Колимански, просто стоят със скръстени ръце и дрънкат глупости.

„В БНР трябва да решат дали да санкционират Петър Волгин. ГДБОП е институцията, която отговаря за подобни постове във Фейсбук” – благо ни информира Мария Стоянова от СЕМ. Но добави: „СЕМ не може да се намесва в информация, която е публикувана в социалните мрежи, дори да има казус за подтикване към насилие”. Е, нали се сещате защо хората понякога викат СЕМ-М-М-М, вместо ОМ-М-М-М когато медитират, взрени в пъпа си.

Още по-недвусмислен е Явор Колев от ГДБОП – службата не може да се самосезира, но прокуратурата може да образува досъдебно производство. „Ние се занимаваме с „Трансгранична организирана престъпност” и кранът пред НДК слабо ме засяга” – изцепи се като за последно въпросният Колев. Така, де, щеше да е последно, ако аз му бях пряк началник. „Ако ни бъде възложено да направим експертна справка за думите на Петър Волгин, ще си свършим работата” – добави обаче той.

Голяма експертиза ще падне, няма що. Най-много да докажат, че човекът е невинен, щото е невинен, както напоследък много често се случва. Виж, ако Речният беше споменал в неподходящ контекст главния прокурор, самата ГДБОП или други мъдри български институции, нямаше да е чак толкова невинен. Поне не до доказване на противното – защото противното няма как да се докаже.

Много противно, нали!

БНР изглежда също не може да се справи с подопечния си Астрахански, комуто плаща с пари на данъкоплатците, за да плюе той по лицето и на самото радио, и на въпросните данъкоплатци.

Ами колеги, командировайте генийчето Петър Колимански на Колима, за да разкаже истината за сталинските лагери. Изпратете го в Пхенян със задача да получи истинска информация за ядрените ракети на другаря Ким. Купете му билет за Ракка, за да отрази истината за американските бомбардировки срещу братята му антиглобалисти от Ислямска държава.

Той няма да се справи с тези простички задачи, но пак няма нужда да го уволнявате за некадърност – до третата командировка или ще падне свидна жертва на любовта към истинската журналистика, която цари в споменатите демократични държави, или сам ще драсне от радиото, за да си спаси кожата. Защото, освен нагли и некадърни, подобни същества, оставени да се оправят сами, без помощта на кукловодите си, са и много страхливи.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Интернет компаниите получават искания от различни правозащитни органи и служби за предоставяне на данни на техни потребители. Режимът е различен, но нерядко става дума за искания, придружени от разрешение на съдебен орган.  Същевременно тези искания могат да бъдат придружени и с ограничения (content-based prior restraints)  потребителите да не се информират за факта на такива разследвания.

The Guardian съобщава, че  Facebook, Google, Apple, Microsoft, Twitter, Dropbox, Yelp и Avvo,  както и   правозащитни организации в областта на цифровите свободи като ACLU, Electronic Frontier Foundation, Access Now  и др. поддържат следната позиция: правителството не трябва да  налага задължение за неоповестяване, което ефективно би попречило на потребителите  да упражнят конституционните си права. Предполага се, че става въпрос за искания за разкриване на данни на участници в протести срещу политиката на Тръмп.

Twitter води дело през 2014 г.  – и то не за уведомяването на отделните потребители за това, че профилите им се наблюдават, а за много по-обща информация – за  броя на исканията за разкриване на данни по съображения за национална сигурност. Съд в Калифорния   е потвърдил, че  американското правителство в конкретния случай не е показало  ясната и предстояща опасност , която би могла да оправдае ограничаването на конституционните права на Twitter да говори за подобни искания за проследяване. Според съда може да се изисква от правителството да представя доказателства, че разкриването ще да попречи на разследването. Тук темата не е самото проследяване, а прозрачността, правото на компанията да информира за него.

Microsoft  настоява да се гарантира, че исканията са валидни за определен срок, тъй като искания с неопределен срок според Microsoft са противоконституционни.

В статията се подчертава отново, че компаниите са под двоен натиск –  от страна на правителствата да подпомагат разследванията, но в същото време – от страна на потребителите –  да защитават данните им от намесата на правителството.

Оспорванията на такива искания пред съд са важни, защото според правозащитните организации

има много случаи, при които правоприлагащите органи са използвали тези искания неправомерно.

Доколкото от тази и подобни публикации става ясно, при преобладаващ обществен интерес интернет компаниите съдействат на правителствата и спазват определени ограничения, но  ако:

•  е налице преобладаващ обществен интерес (за САЩ –  ясна и предстояща опасност) и
• засегнатите лица  имат всички конституционни права да се защитят.

В  България  интернет компаниите са под същия двоен натиск. При постъпило искане те имат много трудната задача да вземат решение  пред два възможни риска –

• да има преобладаващ обществен интерес  – и те да не съдействат на правозащитните органи или
• да разкрият данните на потребител  – и да се окаже, че няма преобладаващ обществен интерес.

Разпоредбата:

Няма защо да смятаме, че –  за разлика от САЩ  – исканията за предоставяне на данни, съответно разрешенията, винаги са правомерни. А да не говорим за ефективността  – често единствената ефективна последица остава навлизането в личната сфера на потребителя, не и разкриването на престъпления.

Ако вземат решение да предоставят данните, компаниите се изправят и пред аналогичния въпрос за прозрачността.

Много липса на смелост и желание за отстояване на гражданския интерес в цифровия пазар от страна на избраниците ни в Европарламента.

европеец от Казанлък, приятел на Гео Милев

избраникът да възроди нашето родно изкуство, приобщавайки го към универсалния дух на Запада

СГХГ  – Посоки – изложбата е открита до 6 август 2017

След огромния успех на холивудската екранизация, „Боен клуб“ се превръща в неразривна цялост от името на Чък Паланюк. Но Паланюк не е само “Боен клуб”. В България има шест преведени негови книги, всяка от които може да ви хване за гърлото и да ви захвърли в някоя стена с прямотата си. Читателите го оприличават с...

Американският президент Доналд Тръмп развесели отново хората, способни да се забавляват с неговото перчене. http://www.faktor.bg/bg/articles/tramp-putin-nenavizhda-tova-koeto-pravya

Обяснителният режим по отношение на обвиненията срещу него за връзки и зависимости с Русия преди да бъде избран за президент е повече от издайнически. Никакво разследване до момента не говори толкова контрастно за гузната му съвест по темата от факта, че се чувства длъжен да изброява заслугите си в противопоставянто на Путин.

Забавното за нас е, ако можем изобщо да си позволим да се забляваме в случая, е че в това отношение Тръмп е направо втори Бойко Борисов. Той също периодично започва да обяснява, че бил спрял АЕЦ “Белене” и още два руски енергийни проекта като доказателство, че раболепието му пред Путин било измислица. Както може би е излислица, че през декември 2014 г. Лавров му зашлеви дистанционно шамар с посланието, че трябва да се срамува заради спирането на “Южен поток” ( от страна на Путин), на което Борисов отвърна с другата буза и с покана за нов шамар по всяко време на денонощието, казвайки за благодарност, че Лавров бил най-големият дипломат в света?

Разликата между Тръмп и Борисов, освен в мащаба на несравнимите по теротория, икономика, население  и пр. показатели държави, оглавявани от тях, е предимно в съпртивителните сили на двете общества. В САЩ има мощна вълна на недоволство от лидера, попаднал в зависимост от Русия и кипи бурна дейност по неговото изобличаване по този показател. У нас обаче парадът се командва от проникналата навсякъде московска пета колона. Ето защо на Борисов много по-малко му се налага да се оправдава, макар да е далеч по-навързан с тайни причини да води политика “ дайте да не дразним Путин”, отколкото вероятно е Тръмп.

Апропо, българските тръпмисти нещо съвсем се умълчаха. Ако ви прави впечатление, това е свързано не със споменатата по-горе вълна от вътрешна съпротива срещу управлението на Тръмп в САЩ, а с напъните му да се доказава като борец срещу руската намеса в Америка. В Москва се спихна балонът на възторга от победата на американския милиардер и в България тутакси се случи същото.

То бива , бива след московското кихане някои тук да настиват, но чак пък да легнат да мрат…Явно заболяването от рашизоидност е много тежко, направо смъртоносно за заразените.

Share on Facebook

В пресата четем: „Националният институт за недвижимото културно наследство е разпоредил на Столична община да върне паветата на бул. „Прага“…

Браво! Така се прави! Паважът е голямо културно наследство. Разбира се, калдъръмът е още по-голямо, а да не говорим за естествената, екологична и органична почвена настилка, която зиме запечатва в себе си „песента на колелетата“. Но кой ти мисли за тези неща в днешното просташко и технократско време, когато само шепа самотни интелектуалци се грижи за духовността на българина!

Ако не беше паважът, кои щяхме да сме ние? Никои. Безродници, Хамово семе. В паважа диша сянката на поколенията. Без него нямаше да познаваме своите корени, губещи се далеч в мрака на хилядолетията. В паважа отекват копитата на Аспаруховите конници и кротките строфи на Лилиев. В него се мярка приказният силует на Белоногата и мъждука кандилцето на Паисий.

Италия може да има своя Бернини, оставил площада „Сан Пиетро“, но пък ние си имаме безименните майстори на павета и бордюри, застлали не една улица, по която е минал не един танк от Горнобанската бригада, за да дефилира на парад пред мавзолея.

Браво на института! Повече такива институти дайте нам!

Аз вярвам, че паветата по бул. „Прага“ са само първата стъпка в кръстоносния поход на доблестните учени за спасяване на културното ни наследство. Но предстоят още много битки.

Да вземем дървените дограми. Ах, тези дървени дограми с дългите възглавници като салами, сложени между тях, за да не подвява! В тези дограми почива духът на стара София. Колко слугинчета са въздишали зад дограмите по минаващите навън войници! Колко бяло сладко е изядено и колко градски песни са се въртели на стария грамофон! А сега? Кажете ми кой варварин разреши подмяната на дървената дограма с тези недодялани и неиздържани в никакъв стил стъклопакети? Та те даже брутализъм не са! Те са кич! Къде отиде историческият облик на фасадите? Че ние, ако ще сменяме дограмите, дайте направо да взривим сградите и да не се мъчим повече!

Ами печките на дърва и въглища? И тях унищожихме с лека ръка и без никаква грижа за културното наследство. Какво е това парно, какви са тези климатици? Къде е паметта ни, къде е културата ни? Къде са старите комини, уютно димящи в опушените софийски вечери? Къде са циганите с резачките за дърва? Къде са онези незабравими кофи, с които внасяхме в мазетата стоварените на тротоара въглища? Няма ги! Отидоха си! Позволихме им да си отидат ние, неблагодарните потомци! Всичко се руши, всичко тлее в забрава! Булгар, булгар! Ти не си народ, а мърша! Ти не цениш своята култура. Ти даже не можеш да я разпознаеш, ако не ти я посочи някой, който специално е учил за това.

Но защо битката трябва да е само за недвижимото културно наследство? Ами движимото? То не трябва ли да бъде бранено и съхранявано?

Съдържанието на боклукчийските кофи също е културно наследство, което всяка нощ се изхвърля с лека ръка. Макар и не недвижимо като паветата, то също носи безценни сведения за материалната култура и бита на българина, обитаващ тези места в най-близкото минало (снощи) – разказва ни с какво се е хранил, белил ли е картоф и краставица, пекъл ли е патладжан, рязал ли си е ноктите, чел ли е вестник, правил ли е нещо друго с вестник и още десетки истории, които чакат някой да ги прочете. Ето защо, наред с института за недвижимото наследство, трябва да се направи и такъв за движимото.

Да са живи и здрави интелектуалците и неправителствените организации, които са на своя пост! Те са мъчениците на новото време. Те се опълчват срещу всяка власт, която иска да заличи ценни руини от паметта на народа. Те се опълчват и срещу самия народ, който с простотията си не ги заслужава да му бъдат елит и художествено-творческа интелигенция. Те познават стиловете и теченията, знаят кое паве от коя епоха и коя школа е, умеят да разчетат посланията, заключени в размера на паветата, тяхната форма и начина, по който са подредени на завоите. Все неща, които простаците не знаят и не умеят. И вместо да са благодарни, когато някой се опитва малко от малко да култивира колибарските им души, простаците нагло и неблагодарно вилнеят, арогантно вадят павета от бул. „Прага“!

Да, велик е подвигът на Националния институт за недвижимото културно наследство. Но те само си вършат работата, макар доблестно и сърцато. От любов към истината трябва да отбележим, че същинската заслуга за това паветата днес да са културно наследство, е на Вежди Рашидов от времената, когато е бил министър и е можел да прави такива неща. Хвала! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Стига да не се окаже някой паметник на културата…

Tweet

Миналата есен носителката на „Букър“ Арундати Рой ни зарадва с новината, че е готова с първи роман 20 години след дебюта си с „Богът на дребните неща“ (изд. Жанет 45). Преди дни 55-годишната индийка говори пред Guardian откровено за “The Ministry of Utmost Happiness”, поставен начело на класацията на Amazon “Най-добри книги на годината до...

Нали знаете как има едни такива свидни спомени от детските години, които за нас винаги са били „Уау!“? Струват ни се съвършени, почти магически. Завладяват ни и с трепет споделяме усещането за тях. Величаем ги и после един ден порастваме, докосваме се отново да тях и… магията я няма. Вече изглеждат нормални, обикновени, дори посредствени. Като...