На църковна литургия за храмовия празник на мутрополитската църква “Св. Марина” в Пловдив депутатът от ДПС Йордан Цонев беше награден от пловдивския мутрополит Николай с най-високото епархийско отличие – църковния орден ”Св. Ерм” първа степен, съобщи БНР.

СНИМКА: в “Марица” ( основен източник на информацията за събитието)

Дядо му Николай е благоволил да връчи същото пловдивско отличие на родения в околностите на Перник Георги Първанов, на оръженосеца му Петър Манджуков, на мадридския жител Симеон Сакскобургготски, на местния владетел Георги Гергов, на кмета на Пазарджик Тодор Попов, на бившия областен управител на Пловдив Тодор Петков: общо на 23-ма “отбор молодцы”.

На(д)граденият Цонев, днешно лице на ДПС и на лицемерието на българския политик, прескочил от върха на СДС в скута на Доган, е ясен. Той е отличник ( “по бойната и политическата подготовка”, както се казваше в казармата в НРБ), отличен за вярна служба на петата колона на Москва у нас.

Да си припомним кой е дядо му Николай. Откъде да започнем – с това как “канонизира” като младоженец и би камбаните в чест на себеподобния ( в журналистиката и политиката) Николай Бареков, когото с Бойко Борисов,  в ролята на кум на домашния им любимец, не можеха да си поделят)?

Или да си спомним, как раздавачът на църковното отличие (като да му е бащиния) беше обгрижван от виден елемент в Пловдив, съчетаващ любовта си към дядо си Николай със свастиката.http://ivo.bg/2012/05/27/пречупен-кръстоносец/ http://www.desant.net/show-news/24457

Но всичко написано по-горе бледнее пред най-важния факт: на дядо Николай целува ръка самият самодържец от Банкя, който обича да заявява, че над него е само Господ. http://delo.bg/positions/dyado-nikolay-kato-naritsatelno/

След като “божият син” Борисов е на такова раболепно мнение, няма нужда са чудим, че и по-малко важни персони, като българският партиарт и неговият съмишленик по русофилска линия Симеон Саксгобургготски, отидоха на поклонение на мутрополита от Пловдив на 2 февруари тази година. https://www.24chasa.bg/region/article/6051490

Share on Facebook

Share on Facebook

След подписването на Англо-съветския пакт през май 1942. © IWM (CH 5712)

Наскоро коментирах голямата пропагандна лъжа за Процентното споразумение, с което Чърчил ни “подарява” на Сталин. Друг мит е, че британският премиер мрази България и той е основният виновник за тежките бомбардировки над София. Историческите факти обаче са доста по-различни. С процентите Чърчил измъква малко влияние от СССР, а съветската военна дипломация, както и личното настояване на Сталин бомбардировките над София да продължат докато се “вразумим”, са от ключово значение.

Трети подобен мит е и лъжата за Тайния протокол към Англо-Съветския договор от 26 май 1942 г.

Усилията на тогавашната съветска военна дипломация, притисната от немското нахлуване и последвалото завладяване на съветски територии, са свързани с подписването Англо-Съветското споразумение. Те имат за цел от една страна да отворят нов фронт и да осигурят военно-временните доставки (програмата “Заем-наем” или ленд-лиз), а от друга – да създадат минимални гаранции за следвоенно партниране. Той така се и казва:

Договор между СССР и Великобритания за съюз във войната срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в Европа и за сътрудничество и взаимопомощ след войната

Преговори при сключването му или по-скоро опит за изнудване на Великобритания да подпише таен протокол е имало наистина. От страна на Сталин и СССР. За това разказва Елизабет Баркър в книгата си “Британската политика в Югоизточна Европа през Втората световна война” (стр. 129):

“…Що се отнася до Турция, Сталин беше много внимателен; Той не спомена Проливите, но предложи Турция, като част от широкообхватен "таен протокол" за следвоенното европейско споразумение, да получи българската територия на юг от Бургас заедно с Додеканезките острови.” 

(Архив на британското Външно министерство №371/32874 от 16 декември 1941 г. и 5 януари 1942 г.)

Освен това, пише авторката, американският президент Рузвелт още преди изпреварващото нападение на Хитлер над СССР е имал условие към Великобритания “да не влиза в никакви тайни споразумения по отношение на следвоенната реорганизация на Европа, без първо да се консултират с него”. Британският кабинет спазва този принцип и като резултат се стига до блокиране на преговорите по отношение на исканията на Сталин, които той счита за ключово важни. Дори повече, продължава Баркър, британското правителство се надява, че по примера на Чехословакия и Полша, “различните балкански държави ще се комбинират и ще формират сходна система.” В тази връзка авторката посочва, че според Външния министър на Кралството Антъни Идън, още на първия разговор Сталин е изразил интерес към военен съюз между “демократичните страни” след войната и е заявил, че “Съветският съюз няма да има възражения ако определени страни в Европа да се федерират.”

В телеграма на американския посланик Уинант в Лондон (до Държавния секретар от 19 януари 1942 г.) се посочва, че “съгласието на Съединените Щати и Великобритания в дадения момент със съветските териториални претенции… със сигурност ще има лош ефект върху настроенията в малките страни към САЩ и Великобритания и върху тези страни, които се противопоставят на разпространението на болшевизма…” В тази връзка Рузвелт декларира, че “при никакви обстоятелства няма да подпишат какъвто и да е таен договор” (Е. Баркър, стр. 130).

При тези обстоятелства посланик Уинант докладва на Държавния департамент, че Идън предлага един, а Сталин два проекта за договор. В проекта на Идън се казва изрично, че “президентът на Съединените щати и министър-председателят на Обединеното кралство не се стремят към териториално или друго разширяване…”

Във второто съветско проектопредложение по отношение на следвоенната уредба на Европа се казва следното (в чл. 1):

“Двете страни взаимно приемат, че при решаването на следвоенните въпроси, свързани с организацията на мира и сигурността в Европа, ще действат по взаимно съгласие.” 

В същото време Сталин продължава да настоява за определени териториални ангажименти от страна на британското правителство, но не ги получава. Претенциите му са основно свързани с това, Великобритания да признае прибалтийските държави като част от Съветския съюз (Уинант до Държавния секретар, 19 януари 1942 г.) Споменава се, че Сталин се надява, че “Полша, Великобритания и Съветският съюз ще успеят да постигнат съгласие, а съветското предложение е полско-съветската граница да следва “Линията Кързън”.

На 24 май 1942 г., само два дни преди подписването на Англо-Съветския договор, американският посланик във Великобритания Уинант пише до Държавния секретар, че исканията за Полша са оттеглени, а идеята за тайно споразумение е отхвърлена, но Съветите са поискали клауза, според която Великобритания ще признае, че “Русия има специални интереси във Финландия и Румъния”. Според Уинант, Идън се е надявал и тази препратка да отпадне.

В крайна сметка, в своя телеграма от 26 май Уинант информира Държавния секретар на САЩ, че след редакции по текста (езикови, не смислови), предложени от руснаците и приети от британците, се стига до подписване на споразумението същия следобед. То не съдържа никакви секретни клаузи, а текстът му е свободно достъпен и на руски, и на английски.

Да се върнем на пропагандните клишета. Безспорно, описаната история е едно от тях. Тя започва от един шведски вестник, който месец, след подписване на Англо-съветския договор през 1942 г. публикува “хибридната” информация, че споразумението съдържа тайни клаузи, с които “повечето от териториите, граничещи с Русия или са близо до нея, между тях Финландия, известни части от Северна Скандинавия, Чехословакия, Румъния, България и Югославия, се признават за руска сфера на интереси…” Тази измислица медиите днес ще наречат “Подялбата на Европа” и ще я датират три години преди Ялта.

Фейк новината се разпространява през 1942 г. из целия свят. В САЩ (“Чикаго Трибюн” от 24 юни същата година) публикуват без коментар предполагаемите клаузи, а в Австралия – пак по това време, вестниците “Адвокът” и “Икзаминър” публикуват коментари със заглавия “Фалшива нацистка пропаганда” и “Англо-руското споразумение – твърдения за тайни клаузи”. “Адвокът” описва информацията като “измамна германска пропаганда, позоваваща се на източници, вдъхновени от нацистите”. По същото време „Газет дьо Лозан” пише:

“Некадърността, която шведският вестник демонстрира в репортажа си за предполагаемите отстъпки за Русия личи от факта, че материалът отговаря точно на това, което Германия желае да припише на враговете си…”

Нека все пак си дадем сметка, че ехото от залпа на “Аврора” наистина все още не е заглъхнало в нечии глави. По тази причина те са склонни безрезервно и безкритично да приемат всяка измислица по темата. Притеснителна е лекотата, с която различни медии, например сайтът СЕГА от 25 май 2002 г., точно толкова аматьорски си позволяват да публикуват и тиражират неистини.

Поразителен днес е синхронът между нацистката пропаганда по време на войната и днешните СССР-носталгици, отричащи очевидните факти, че Сталин и Съветите се стремят с всички сили да подчинят България и да я поставят в своята сфера на влияние, въпреки усилията на съюзниците Великобритания и САЩ.

За да погледнем на събитията от тези времена и от своята перспектива обаче е нужно днешна Русия, като наследник на СССР, да ни върне плячкосаните като “военни трофеи” след 09 септември 1944 г. български архиви.

---

От НАСА са признали , че при съществуващото финансиране , няма да може към 2030г да се изпратят астронаввти на Марс.

Всички земеподобни планети около червени джуджета може да са напълно лишени от атмосфера поради необичайно силното взаимодействие на магнитните полета , слънчевия вятър и магнитното поле на светилото, се казва в статия публикувана в Astrophysical Journal Letters.

„Сол при солта“ на Рута Сепетис (Salt to the Sea, Ruta Sepetys) е от книгите, които се помнят много дълго, а се четат на един дъх. От задължителните, поне по моя списък. И съм напълно склонна да се присъединя към New Yourk Times в твърдението „Най-забележителната книга на 2016“ и на Goodreads и Amazon, които я определят като най-добра книга за 2016-та.

Януари 1945. Войната е в края си, но не и за жертвите, които поглъща като безпощадна бездна. Германия и Русия завличат целия свят в битката си за надмощие и погубват хиляди невинни. Полша и Източна Прусия стават арена на битки, глад, смърт … Сред всичко това все пак някои хора успяват да оцелеят и да запазят човешкото в себе си.

Историята е разказана през погледа на Йоана, сляпо момиче от Литва, Флориан, младеж-реставратор от Прусия, Емилия – 15 годишна полякиня, изнасилена от руски войници, Алфред – немски младеж, въвлечен във войната и Йоана, медицинска сестра от Литва.

Историята на бягството, оцеляването, потъването на „Вилхелм Густлоф“ – вероятно една от най-големите трагедии по време на Втората Световна война, с удавянето на на 9000 души на борда му.

„Отчаянието беше до такава степен осезаемо физически, че спокойно бих могъл да го рина с лопата от кея.“

„Мъничкото бебе се гушеше в прегръдките ми. … Как би могла да различи истините от лъжите? Щеше ли да повярва, че поляци, евреи, украинци, арменци и унгарци живееха заедно в мир в Лвов преди войната?

Войната беше изсмукала цветовете, оставяйки единствено вихрушка от сивота.“

„Ако историческите романи събуждат интерес у вас, проучвайте фактите, историческите документи, разказите и свидетелските показания на участниците в събитията. Те представляват раменете, върху които се крепи историческата проза. След като съвременниците на събитията напуснат този свят, не бива да позволяваме истината да изчезне заедно с тях. Моля ви, дайте им думата.“

След Тесният път към далечния север, който прочетох миналото лято и ми разкри Втората Световна, погледната от към войниците от Австралия, Нова Зеландия, хванати в плен в Азия, Сол при солта допълва картината през погледа на цивилните поляци, литовци, прусяци, в бягството им от / между еднакво безпощадните и загубили всичко човешко немски и руски войски. Войната ще е винаги неразбираема за мен, нелепа и грозна. Иска ми се да се поучим от всички войни и намерим по-скоро път към човечни решения, заедно, всички.

Сол при солта не е леко четиво. Но ми се иска повече хора да прочетат тази книга.

Присъединявам се към призива на Жоро към Сиела да издадат и другата книга на Рута Сепетис – Between Shades Of Gray.

За първи път забелязах „S.O.S. Нова учителка“ от Доминик Демерс (изд. „Прозорец“) на един отрупан с книги щанд благодарение на свежата й корица в стил „Бабата бандит“. И наистина се оказа, че картинките в книгата са дело на Тони Рос, илюстратор на популярните романи на Дейвид Уолямс. По резюмето на корицата предположих, че може би ще става въпрос за учителски вариант на небезизвестната Мери...

Всяко лято ви представяме щастливите летни стажанти на „Аз чета“. Тази година започваме с най-младата от тях – Катрин. За себе си казва, че е  „читател на пълен работен ден, като изключим дните, в които съм на училище. Вкусовете ми варират от лека романтика до тежко фентъзи и всичко между тях.“ Коя е книгата, която...

Книжари се обърнаха директно към своите политици с апел за реформа заради риск книжарници в 275 града във Великобритания да фалират. Изслушването се е провело в сряда в Камарата на общините в Лондон, пише The Bookseller. Според Том Годфри, председател на британската Асоциация на книготърговците,  данъците на една четвърт от книжарниците в търговските части на...

„Зачетохме в една от най-любимите ни: „Какво значи да си силен“. Тази книжка разказва важни неща така простичко и сладкодумно, че никое от детските личица не изписа досада или загуба на концентрация. После си разказвахме истории за сила и насилие, каквито всеки ден ни се случват, за да разберем кой е силен наужким – само...

Отдавна в един от отворените ми табове стои Internet Trends Report 2017 на KPCB, известен просто като „доклада на Mary Meeker“. От няколко години това са най-чаканите статистики в дигиталната среда, защото събират на едно място множество ключови цифри. Докладът излезе преди повече от месец и смятах, че съм безвъзвратно закъсняла с говоренето за него, докато не видях, че у нас никой друг не го е отразил.

Както обикновено, ще споделя най-интересните за мен неща. Числата в скобите отговарят на страниците от отчета. Имайте предвид, че споменавам само двайсетина от над 350 слайда, така че обърнете внимание на пълното съдържание. За маркетолози най-полезни вероятно ще са слайдовете до стр. 177, които разглеждат общите онлайн трендове, рекламния и медийния бранш и игрите – като съдържание и като механики. Важно е още тук да споменем, че KPCB инвестира в доста от компаниите споменати в отчета и не е умно да разчитаме само на данни от един източник – Contently, например, споделят някои противоречиви данни.

Имаме достатъчно смартфони, прекарваме повече време с тях

Да погледнем първо макротрендовете. Ръстът на интернет потребители е в добре изразено плато, запазва се стабилен 10-процентов ръст както и през миналата година. Нарастването на смартфон потребители се забавя – едва 3% тази година спрямо 10% през миналата (7). Явно тези, които искат и могат да си купят смартфон, вече са го направили. При допълнително поевтиняване на устройства и планове може да очакваме нов ръст в развиващи се пазари като Индия, но това ще дойде след време.

Мобилните устройства са основния двигател за нарастваща ангажираност на потребителите. Вече над половината (близо 60%) от времето прекарано онлайн е в mobile-среда. От няколко години отчитаме ръст само при този тип устройства, а desktop/tablet времето не се увеличава (9).  TechCrunch отбелязват, че при тези статистики не говорим за “shift to mobile”, както много анализатори казват, а по-скоро за добавяне на мобилните устройства към ежедневните навици на потребителите и все по-активното им използване.

Информационното цунами продължава да ни залива. Генерираме все повече данни и информация и този ход, изглежда, няма да се забави скоро (132). От гледна точка на маркетолозите, това е и добра, и лоша новина. От една страна, повече информация носи повече данни за потребителите и нови възможности за таргетиране. От друга, усилието да изпъкнеш пред другите създатели на информация се увеличава все повече – особено ако имаме предвид преобладаващото ползване на малки екрани, където фокусът на потребителя се печели по-трудно.

В свят на все по-бързи технологични иновации отнема все по-малко време една технология да се приеме от голяма част от обществото – времето за масовизиране на социалните медии и интернет е адски малко в сравнение с телефона и радиото (311). Затова не можем с лека ръка да отметнем като мода VR, AR и voice interfaces – ако се запази същата крива, само до години те ще са масова реалност.

Ръст на рекламата

Инвестициите в рекламата продължават да растат с над 20% годишно, като основен двигател са мобилните устройства – вече над половината онлайн бюджети са насочени там (12). По-динамичните и чести интеракции на малките екрани явно водят до повече възможности за реклама. Продължава да има сериозно разминаване между времето прекарано в мобилна среда и рекламните инвестиции там, въпреки че разликата е значително по-малка от миналата година. На другия полюс са печатните медии с много сериозен рекламен overspending спрямо прекараното време (13).

Тенденцията сочи, че до 6 месеца рекламата в интернет ще задмине телевизионните бюджети (14). Това води след себе си доста промени в начините, по които ще рекламираме – основно благодарение на богатата информация, която лесно изобличава неефективната реклама. Ще се движим в посока точно измерване, точно таргетиране и интерактивност.

Ръстът на онлайн рекламата се дължи почти ексклузивно на Facebook и Google (15). Рекламните бюджети се консолидират в двата технологични лидера и наблюдаваме рекламен олигопол – а колкото повече се затвъргдават тези позиции, толкова по-висока ще е бариерата за влизане на пазара на нови играчи. За да запазят преднината си, двата гиганта постоянно експериментират с нови рекламните формати, за да показват на потребителите реклами, които те наистина искат да видят, а маркетолозите са силно улеснени от въвеждането на все по-фино таргетиране.

За маркетолозите днес най-голям проблем остава измерването (за 61% от анкетираните), но виждаме и една нова трудност – 34% от маркетолозите не знаят как да обвържат social-кампаниите с бизнес целите на компанията (17). Трябва да се научим да убеждаваме мениджърите какъв е смисълът на ангажираната аудитория в социалните мрежи и да покажем, че те носят и други позитиви освен продажбите.

Блокиране на реклами с adblocking софтуер е все по-разпространена практика и ще се превръща в по-голям проблем за рекламистите. Въпреки че възможността за блокиране на реклами на мобилни устройства започна много по-късно, днес mobile adblocking е значително по-разпространен – около 400 милиона потребители блокират на мобилни устройства, а само 220-230 милиона блокират на desktop. Основните държави, в които ad blocking на мобилни устройства е разпространен, са държави с висока цена на плановете за мобилен пренос на данни (Китай, Индия, Индонезия) – т.е. ограничението на реклами може да е свързано основно с цената.

И все пак adblocking е популярен и в развитите държави, което е още един знак, че рекламното съдържание не е ефективно. Трябва да създаваме по-точни рекламни предложения, които потребителите наистина искат да виждат. За това помагат новите технологии за таргетиране, динамични предложения базирани на текущ контекст, персонализация и постоянна оптимизация. Примерите са много и не се ограничават само до Facebook и Google.

Нови формати на съдържание

Що се отнася до медийното съдържание, тенденциите са свързани с все по-разнообразен контент и нови формати за него. Във визуалното съдържание, водещ е user generated content. Той е не само по-изобилен, но и носи 6.9 пъти по-висока ангажираност от стандартното бранд съдържание (38).

Благодарение на технологиите вече не разчитаме само на текст и визия. VR, AR и voice recognition отварят много нови канали за връзка с потребителите и дават посока за развитие на интеракциите ни. Бъдещето е днес – вече 20% от зададените търсения на мобилно устройство за Google са през voice interface (46).  Разпознаването на снимки и възможността за контекстуална реклама във визуално съдържание, за каквито вече имаме примерни със Snap и планират Google Lens (45), ще позволят по-точна и желана реклама.

Ecommerce бум

Пазаруваме все по-често онлайн. Ecommerce отбелязва 15% ръст (76), 9% е увеличаването на броя пратки на годишна база – толкова много, че фоайетата на недовършени сгради се превръщат във временни складови помещения (66). Това не е стандартната и позната доставки на потребителска електроника и книги, а доставка на всичко от хранителни стоки до ножчета за бръснене. Сериозен фактор вероятно са и всякакви родове месечни абонаментни кутии.

Интересно е, че на фона на все повече затворени магазини от големите търговски вериги, онлайн лидерите вече се появяват и офлайн, за да дадат директни шопинг изживявания на потребителите. Тук се включват Amazon, Warby Parker и други големи онлайнери.

Gamification – for the win

Тази година в отчета има доста подробна секция за развитието на гейминга, която ще видите от слайд 80 нататък. В маркетингов контекст, по-важното е, че се отделя сериозно внимание на различни игрови елементи, които се използват за ангажиране на потребителите в онлайн платформи и софтуерни продукти. Примерите са разнообразни, включват печеленето на ранкинг/репутация в Airbnb, интерактивни истории в Netflix, допълнително сваляемо съдържание като софтуерните ъпдейти на Tesla и др. (вижте ги в слайдове 104-112).

Интересен аргумент, че игрите са нещо като подготовка на хората за кооперативни интерфейси м/у човек и AI. Предполагам, че само времето ще покаже дали това е така.

Streaming – по-евтино, по-удобно, по-ново

Като за финал, да погледнем как се променят медиите. Видео съдържанието консумирано през Netflix вече е съизмеримо с това на големите телевизионни групи (160). Очевидно промяната е тук. Потребителите коментират, че причината за минаване към стрийминг е основно по-ниската цена, но водещ фактор е и удобството (on-demand и binging съдържание, липса реклами, разнообразни опции за плащане, персонализирани предложения).

В музикалния свят виждаме същата тенденция. Стриймингът на лицензирана музика вече формира по-голямата част от приходите в музикалния бизнес (156) и води първия годишен ръст на приходи от 16 години насам. Впечатляващо!

С промяната на каналите се променя и самото съдържание. Виждаме нови формати като Netflix Originals и съдържание съобразено изцяло с изискванията на мобилните устройства – вижте Original Shows на Snapchat. С тези промени в съдържанието трябва да се съобразим и ние маркетолозите – съдържанието ни трябва да е максимално удобно за консумация, съобразено с канала и контекста, персонализирано за потребителите, интерактивно.

Вместо заключение

Чакат ни интересни времена. Едно е сигурно – промяната е бърза, неочаквана и поставя нови предизвикателства пред марките. Постарайте се да я посрещнете подобаващо. Като първа стъпка, вижте пълния доклад на KPCB:

Постът Най-чаканите статистики на годината е публикуван в Васи ли?!.

В Русия (пак) обмислят административни мерки за ограничаване на вредата от алкохолизма. Този път щели да забраняват продажбата на алкохол в почивните дни. Което напомня на залеза на СССР, когато също въведоха забрани за продажба ( каквито и в момента действат в Русия на местно и регионално ниво), но постигнаха уголемяване на опашките за алкохол в разрешените за продаване часове и бум на спекулата със смъртоносни ментета.

Иде ли краят на Руската Федерация, ако приемем аналогията с  последните години на СССР?

Проблемът на Русия и руснаците е, че осъзнавайки тежкия си проблем с алкохолизма, там се борят с него типично по руски. И в САЩ се опитаха по време на “сухия режим” през първата половина на миналия век да забранят алкохола, но се отказаха под натиска на логиката, че “където е текло, пак ще тече”.

Днес средностатистическият американец се радва на далеч, далеч по-голяма продължителонст на живота, отколко руснака и това е резултат от многократно по-високия жизнен стандарт на американците, за повечето от които алкохолът не е убежище от несгодите.

Руснаците не са световни шампиони по употреба на алкохол на глава от населенето. Точно затова трябва да си зададат въпроса защо за Русия пиянството е толкова доказано тежък здравословен проблем с размерите на пандемия, с който се свързва изключително ниската продължителност на живота в една държава, претендираща за величие.

Като казвам, че в Русия се борят със себе си в това отношение типично по руски нямам предвид неефективността на антиалкохолните мерки- на това поприще, да повторя, се е провалял дори и прагматичният американец. Имам предвид друго- че руските власти бягат като дявол от тамян от истината, че пиянството е преди всичко социален финомен, при това наследен. А вече и наследствен, защото се е превърнало в национален манталитет, с който не искат и май не могат да се справят, ако не си го признаят първо.

Не веднъж ми се е налогало да обяснявм на чужденици манталитетната разлика между българите и руснаците, с които ни бъркат под влияние на собствената си слаба информираност. За целта давам пример за разликите между един български и един руски пияница.

Целта на руския пияница е да се “отреже”- колкото се може по-бързо и по базпаметно. Ако е в състояние да се държи на краката си ще направи всичко възможно всички да видят позора му, с който странно ( според мен) се гордее. Но ако е припаднал, на следващия ден ще се похвали как се е отцепил и че нищо не помни. Това минава за проява на мъжество и подрастващите, на цели тълпи ( както може да се види на публични места в Русия), копират това поведение.

Българският пияница, ако говорим за такъв, а не просто за употребяващия алкохол, като правило не се гордее , че не се държи на краката си и опитва ( по смешния за трезвите наблюдатели приянски начин) да прикрие факта на своята безпомощност. Дори и при тази мъгла на съзнанието повечето нашенци се опитват да запазят някаква форма на достойнство. И ако пияният до козирката успее да пребори земното притегляне, това ще е поводът му да се похвали какъв е юнак- обърнал цяла бутилка нещо си, но въпреки това “никой не забелязал” как се е натряскал.

Не правя това сравнение от някаква патриотична гордост. Фактите обаче са си факти: руските пияници посягат към алкохола заради забравата, а българските – предимно заради забавата.

С други думи в Русия трябва най-напред честно да си признаят какво е онова нещо, от което руснаците масово искат да избягат чрез отключване от действителността с помощта на алкохола? Какво друго искат да забравят, ако не своя живот, който не харесват : при царя, при господаря в Кремъл днес- все едно. Да се натряскаш в Русия е национален спорт в дисциплината бягство от действителността- такава, каквато масово фрустрира руснаците, от които обаче властта изисква дружно да я подкрепят и прави каквото може за подклаждане на патриотичното опиянение от величието на държавата като международен побойник ( но само срещу слабаци), за да компенсира гледката и усещането за некрасивата реалност в самата страна.

Нищо няма да се промени в Русия преди там да се преобърне пирамидата на философията, че човекът е нищо, а държавата е всичко, заради която всеки е длъжен да се жертва. С акцента върху могъществото на държавата за сметка на елементарното човешко добруване Русия е обречена да влачи самоубийствения за населението манталитет, който ражда все повече изостаналост срямо народите и държавите, в които човекът е на пиедестал и от тази висота твори блага многократно по-ефективно от (доброволно, доколкото възпроизвеждат това мислене като някаква фатално възприета “руска съдба”) заробените индивиди в последната империя ( на злото, извършвано на първо място спрямо собствения народ).

Share on Facebook

Share on Facebook

Георги Тенев чете откъс от своя „Партиен дом“, донесъл му наградата на фондация „ВИК“ за роман на годината (2007). Книгата е едновременно любовна история, пародия, трилър за една политическа измама. Действието се развива през осемдесетте и деветдесетте години на 20. век, по време на прехода от комунистически режим към демокрация.

Чаках с голямо нетърпение „Хилядният етаж“ (изд. „Бард„) и щом я получих, я започнах веднага. По принцип не харесвам книги, в които историята е разказана от две различни гледни точки, и с ужас открих, че Катрин Макгий е избрала именно такъв подход. Авторката дори не се е спряла на две, а е продължила да увеличава бройката...