Берлин: да рушиш прегради и да създаваш мостове

07/19/17 05:11
(http://vasvalch.com/)

Берлин: да рушиш прегради и да създаваш мостове

Още не съм сигурна дали ми се пише за Берлин. Не съм сигурна, че мога правилно да разкажа всичко, което видях и което ми хареса в този град. Не знам дали ще усетите ентусиазъм да го видите – поне равен на ентусиазма ми да се върна.

Бяхме в Берлин в средата на май, което вероятно помага за впечатленията – температури от 25+ градуса като че ли не се срещат толкова често там. Друг основен фактор е, че бяхме голяма, цветна, амбициозна женска компания. Всички до една любопитни да попием каквото можем (а междувременно и да наваксаме със споделянето на клюкини).

Градът

Избрахме Берлин по-скоро случайно, но истината е, че отдавна слушам за него и имах желание да го видя. Градът сам по себе си е красив по един особен начин. Не е толкова изтънчен като Рим, не е толкова ретро като Париж, но не е и толкова консервативно-стерилен като Виена (надявам се, че няма нужда да обяснявам – това са лични впечатления без капка претенция за обективност). Берлин носи един много виден характер. „През много неща съм минал,“ сякаш ти казва, „мога да ти разказвам с часове, но струва ли си да гледаме само в миналото, ако нямаме идеи за настоящето?“

Как гледаме към миналото?

Берлин не живее в миналото, гледа го трезво от разстояние днес. Това усещане е много силно, когато минаваш през Мемориала на убитите евреи. Безспорно ти действа историческият контекст, но го прави по много съвременен начин.

Най-любимият ми пример за отговорното осъзнаване на миналото в Берлин безспорно е този:

На това място се е намирал бункерът, в който умира Хитлер. Какво трябва да се направи с мястото? Да се почете? Да се сложи паметна плоча, която чете евангелие срещу нацизма? Не, най-подходящо е да не се влива сила в една грешна идеология – затова тук стои обикновен паркинг на междублоково пространство. И това немците са го разбрали далеч преди появяването на неонацистите, за които такова място би се превърнало в светилище.

По същия начин много отговорно се отнася градът и с остатъците от Берлинската стена. Деликатното напомняне за нея е из целия град, но са запазени стоящи само няколко участъка. Всеки от тях има определена цел, образователно-предупредителна или културно-обединяваща. За East Side Gallery и цветната й популярност бях готова. Не бях подготвена обаче за частта до северната гара, където ще видите пълна възстановка с „ивицата на смъртта“. Най-силно ме хванаха за гърлото факти, които не съм чувала и над които дори не съм се замисляла. Например, че някои спирки на метрото са затворени, защото пресичат от Източен в Западен Берлин, а войниците, които ги пазят, са заключени на постовете си – за да не избягат и те на Запад. Някак метално ти става в устата от тази информация.

Срещата на историческото с модерното продължава под стъкления купол на Райхстага. Там идва и осъзнаването, че в Берлин нищо не е случайно. Стъкленият купол е метафора, която напомня на управляващите, че народът ги гледа. Да не говорим пък за всички технологични чудеса на това място – навеса, който се върти заедно със слънцето, за да блокира топлина, огледалата, които насочват светлина надолу в залите и въздушния отвод, който работи като климатик. Ако искате да видите нещо още по-прилично на бъдеще, остава ви само Sony Center.

История като фон, история като главно действащо лице

На други места в Берлин, историята е само фон, на който се случва цветно ежедневие. Александерплац не е вече визитна картичка на социализма – там ще видите някои от най-цветните и усмихнати берлинчани (освен купищата туристи).

Ако пък искате да се върнете по-назад във времето, мястото е Шарлотенбург. След половин час в двореца ще започнат да ви се причуват шумящи кринолини и тропащи токи на ботуши. Колко голям трябва да е следващият ми апартамент, за да му отива Рококо?

По сходен начин се усеща разходката в Берлинската катедрала. Там сякаш влизаш в джоб на времепространството, който те връща сто години назад. Но когато излезеш на панорамната обиколка около купола, „сега“ и „преди“ се сливат в коктейл. Отпиваш от него, веднага щом зърнеш модерния връх на телевизионната кула до ангелите на катедралата.

Хората

Ако ходите основно по нощни заведения, неминуемо ще останете с впечатлението, че берлинчани не харесват всичките тези прииждащи туристи. Ние бяхме 6 – максималната приемлива бройка за влизане в заведения. Фактът, че бяхме само момичета и имахме предводител с перфектен немски, ни спаси на няколко места. Честно, това е изключително досадно занимание, особено когато се случва пред треторазряден клуб, който е полупразен.

Но берлинчаните, които ще срещнете през деня, са други. Изглеждат готини и готови за нови неща. Много по-непретенциозни от французите, малко по-затворени от холандците, с по-интелигентен вид от англичаните. Дори онези със зелените коси и чоукърите видимо се радват, че са тук днес, че се разминавате, че живеят в този най-космополитен град в Европа. В Лондон всичко ти е позволено, защото никой не се интересува от теб. В Берлин всичко ти е позволено, защото хората осъзнават значението на толерантността.

Храната

Уви, нямахме достатъчно време за пълни кулинарни експедиции, но видяхме две от задължителните неща. На първо ключово място – меката на къривурста Curry Mitte. Препоръча ни го чудният ни гид от free tour-a и явно не сбъркахме – докато хапвахме, се изредиха поне 3 групи от кулинарни турове на града.

Второто място е по-скоро изживяване, отколкото отличителна храна, но все пак го тествайте. BurgerMeister е заведение за бързо хранене, ситуирано в стара обществена тоалетна. И това ако не е нещо специално! Нека опашката не ви притеснява. Опашка 100% ще има, но тя върви много бързо и ефективно. От включването в нея до получаването на храната ни отне не повече от 15 минути. Самите бургери са доста добри, но не успяха да ме впечатлят. Просто след бума на такива заведения наоколо добрият бургер вече не е рядкост.