Храната на лятото е колкото свежа, толкова и пикантна. Под свежа имам предвид лека, във формата на салати, а под пикантна имам предвид много неща, но като че ли предимно суров чесън. Ако реша за вечеря да приготвя просто една голяма купа със салата, включваща онези грамадни розови сочни домати, ще ми трябва и хубав хляб, с който да обера всички събрали се сокове на дъното на купата (извинете ме, ама знам, че всички го правим). А щом има хубав хляб и хубави домати, неизбежно ми трябва и някакво песто. Обикновено приготвям босилково песто с много чесън. Суров чесън присъства задължително и в киселото мляко, с което заливам тиквички. Пак суров чесън слагам и към маринатата на печените червени чушки. Ако пък съм на провансалска тема, сосовете ми айоли и руй са с толкова чесън, че хем ти е хубаво докато ги ядеш, хем после… ами търсиш още вино, в което май-няма нищо лошо. Гръцката лятна тема пък включва скордаля – идеален семпъл сос с оползотворяване на изсъхнал хляб.

След такива хубави чеснови вечери, ако имам настроение и за десерт, който не съм приготвила предварително, най-често на масата слагам купа със сезонни плодове. Дали обаче, не бих могла да ги направя още по-добри, отколкото природата ги е създала?

Работата е там, че ако включа за десерт от дребните летни плодове, с най-познатото название горски – малини, къпини, боровинки и ако сме късметлии късни дребни и супер ароматни ягоди – те всички притежават изразена киселинност, която колкото и да желая, в някакъв момент ми идва в повече. А и все пак говорим за десерт, който под подразбиране е нещо сладко и би трябвало да завърши яденето с приятно усещане.

Ако съм се подготвила предварително, то такъв десерт би бил шоколадова Павлова, тарт с рози и малини или просто тарт със сладкарски крем, или любимата ми импровизация от миналия август. Но ако нямам предварителна подготовка, а разполагам с горски плодове, малко яйца и хубаво десертно вино, десертът може да бъде решен в последния момент.

Това направих импулсивно една вечер и толкова се впечатлих от простота на десерта, че направих още няколко опита с идеята да го споделя с теб. Един от най-семплите, но изпълнен с вкус летен десерт.

Горски плодове с крем забайон

За тази рецепта използвам Вин Санто, но ти може да използваш всяко едно десертно или ликьорено вино, което харесваш. Ако имаш отворено просеко, с кoето си правил Aperol Spritz през уикенда, спокойно може да използваш него.

Искаш да сервираш този десерт на деца и не искаш алкохол в него? Приготви крем англез, вместо забайон.

Мога ли да използвам други летни плодове като праскови, кайсии, смокини? Разбира се. Ще бъде прекрасно в сезона на смокините. Бих добавила бадем или шамфъстък, вместо шоколад за завършване.

Мога ли да приготвя предварително крем забайон? Хм. Би могло, но има риск кремът да се раздели при стоенето. Ако искаш да се подготвиш предварително с крема, тогава по-добре използвай рецептата за забайон, който може да се сервира и студен.

Порциите на крем забайон са 4. Количеството на плодовете са неограничени, но все пак мисля, че е добре да се предвидят по 150 грама на порция.

За плодовете:

• 600 г смесени горски плодове – малини, къпини, боровинки, ягоди

За крем забайон:

• 4 жълтъка
• 80 г фина кристална захар
• 80 мл Вин Санто или друго десертно или ликьорно вино

За завършване:

• настърган черен шоколад

Плодовете се почистват. По-големите ягоди се нарязват на две или четири парчета. Смесват се внимателно, като се внимава да не се нараняват.

За крем забайон всички продукти се смесват в съд за водна баня. Съдът се поставя върху тенджера с едва къкреща вода. Съставките се разбъркват непрекъснато с телена бъркалка, докато кремът стане обемен, пухкав и се сгъсти. Това отнема около 10 минути.

Плодовете се разпределят в купички. Заливат се веднага с крема и се поръсват с настърган шоколад.

Още рецепти с горски-плодове

• Шоколадова торта с мус от крем-сирене и сладко от горски ягоди или тортата за третия рожден ден на Даниел
• Лавандулов грис и къпини в хрупкави кори
• Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини
• Шоколадова Павлова с шоколадов крем и плодове
• Мъфини с боровинки и карамелен топинг с бадеми
• Семифредо с маскарпоне и малини
• Тарт с малини и боровинки
• Сладоледена терина
• Малиново крем брюле
• Мини Павлова с маскарпоне и сладко от горски ягоди
• Мини галетини с шамфъстък и червени плодове
• Скоунс със стилтън и домашно сладко от червени боровинки
• Испахан-маслени работи
• Звезди, сирене, спокойствие
• Вдъхновението от една френска сватбена торта
• Сезонни плодове с марсала и хрупкав топинг
• Бадемови тарталети с домашно сладко от боровинки
• Кейк с маскарпоне, боровинки и касис
• Павлова с праскови и малини
• Леден къпинов йогурт

Други рецепти със забайон

• Ябълков сладкиш с крем забайон
• Нещо специално или щрудел с грозде и крем забайон
• Тирамису

Горски плодове с крем забайон е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Преди точно ЕДНА СЕДМИЦА една новина публикувана в много медии и в частност във вестник "Дневник" ми грабна вниманието и ме разстрои за дълго време напред. В нея в частност се казваше следното : "Заместник министър-пр...

Теми се определя като книжен плъх, който обича да прегръща и души книги. Тя е човекът, който винаги може да ти даде готини свежи предложения за книги, а освен това и пише, когато не я налегне здравия мързел. И понеже четенето наистина е забавление, блогът й се казва Writing is fun! Коя е книгата, която най-силно ти...

Лефкада е от онези гръцки острови, които привличат, поне такива като мен, заради изключително наситения лазурен цвят на морето. Трудно ми е да откъсна очи от него, трудно ми е да повярвам, че е възможно да съществуват толкова тонове на синьото събрани на едно място.

Не знам на какво се дължи, но този лазурен цвят на морето се среща само от западната страна на острова, където са и най-хубавите плажове. Започвам от долу-нагоре с един малък, закътан плаж в долната част на Лефкада.

После следва носът с фара, където водата вече придобива нормален тъмно син цвят.

Но малко по-нагоре, към най-известния плаж на острова всичко се променя. Стръмни, изрязани бели брегове и лазурна шир.

Съчетанието на светли скали, бял пясък и небесно синьо море е толкова омайващо.

Редуват се плажове, до които е невъзможно да се стигне пеш, а само по море. Други, като този, са временно затворени докато се изгражда път.

Следват серия от полудиви плажове, т.е. такива, до които се стига по ужасно завъртяни пътища и често липсват заведения.

Логично идва ред на плаж тип "Слънчев Бряг", с барове, спортни атракции и др. развлечения.

Но пък от другата страна е може би най-красивият, до който се стига само пеш.

Усилието да се доберете до него, натоварени с плажно снаряжение за цял ден, е определено добра инвестиция.

Морето тук е от най-светлото до най-тъмното синьо. Не мога да откъсна поглед.

Плажовете на острова са почти залепени един до друг, като ги разделят вдадени в морето носове. Този ужасно ми наподобява на нашето Иракли, дори в гората и там е пълно с бивакуващи летовници.

Вече сме в горният край на Лефкада, където се е скрил един неугледен и слабо посещаван плаж.

Плажната ивица е с малко пясък и е предимно камънак, който е добре дошъл за сглобяван на каменни кули.

Плажуващите тук добре са се постарали в строежа на каменни пирамидки.

Това действа заразяващо и човек ще - не ще, започва сам да трупа камък върху камък, докато лятното слънце бавно се скрива под хоризонта.

На 20.07.2017 г. Специализираната прокуратура внесе обвинителен акт по досъдебното производство  за КТБ. По делото са привлечени като обвиняеми 18 лица, на първо място Цветан Василев. На сайта на прокуратурата текстът е публикуван под заглавие  Общ поглед върху  “Моделът КТБ” .

Прокуратурата е изготвила   инструмент за влияние върху общественото мнение:

• първо,   текстът съдържа не само обективна информация, но на читателя се предлага  интерпретация за същността на т.нар. модел КТБ и
• второ,   картината не е пълна, липсват герои, събития, причинно-следствени връзки – за които ще ни се внушава, че нямат общо с модела КТБ. В тази посока вече работят и прокуратурата, и водещи фигури на ГЕРБ като Менда Стоянова, която е успяла да обяви Пеевски за ощетен,  виновните трябвало да се търсят в управлението на КТБ и в осъществяващите контрола.

От въпросния Общ поглед на прокуратурата научаваме, че обв. Цветан Василев се е самоидентифицирал с банката и  е използвал средствата на КТБ като свои еднолично за финансиране на хора и предприятия, условно разглеждани като лични инвестиционни проекти, като са вземани мерки да не се проследява произхода на финансирането (до КТБ).

Но няма и дума за технологиите на контрол.

Няма дума за ролята на правителствата, благодарение на които КТБ става банката на властта и акумулира огромен публичен ресурс.  Вежди Рашидов е учястник, говори от първо лице:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

Няма дума за конкретните представители на политическата класа, обрекли дългосрочно на провал важни сектори – вярно ли е това, което казва  Цветан Василев –

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Споменатият Росен Карадимов –  очевидно като представител на Сергей Станишев: ролята на Станишев за развитието на медийната среда  е много съществена, включително назначаването на Веселин Божков  – шеф на КРС от 2007 г. до днес, с все решенията за мултиплексите  – и днешната му изненада от тези решения.

Нито дума за ролята на Българския медиен съюз,  по една случайност обединил проекта Бареков и медиите на Пеевски    и – както се полага на Цветан Василев добре да знае – финансирани  косвено с привидни договори за кредит от КТБ. Трудно се доказваше връзката  – но сега вече дори самата прокуратура е решила да освети проекта Бареков. Избирателно. Но има още какво да се осветява.

Цветан Василев в интервю:

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

“Пеевски взе пари от банката.”

Както Менда Стоянова би казала  – ощетеният Пеевски взе  пари от КТБ.  Защо? – защото може  – виж по-горе Рашидов: защото ГЕРБ остави всички мангизи да минават през банката.  Иначе Цветан Василев нямаше да се самоидентифицира с  четвъртата по значимост банка – а с много по-маргинална – и нямаше да може да финансира така  щедро медийните обръчи на властта  – а в това време Борисов да твърди, че няма свои медии. 

Бартерът  публичен ресурс срещу комфорт изглежда е извън вниманието на прокуратурата.

Вече в няколко поредни материала ви предлагаме предложенията за летни четива на популярни личности. Днес ви представяме гледната точка на литературоведа Владимир Трендафилов за същността на лятното четене, а утре ще можете да прочетете и неговите 10 заглавия. Освен популярен литературен критик, Трендафилов е и един от менторите в започващата тази есен творческа академия „Заешка дупка“. Той...

Съгласно единодушно решение на Европейския  съд по правата на човека по дело Belkacem / Belgium [2017]   34367/14 [на френски език]  речта на омразата не е защитена от правото на свобода на изразяване на мнение съгласно член 10 от ЕКПЧ.

Делото се отнася за осъждането на г-н Belkacem, белгийски гражданин,  лидер и говорител на организацията “Sharia4Belgium”,  за подбуждане към дискриминация, омраза и насилие заради негови изявления  в YouTube.  Зрителите са призовани „да дадат урок“ на хората с друга вяра.  Съдът в Антверпен го осъжда на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 550 евро.

Позовавайки се на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека, г-н Belkacem изтъква,   че никога не е имал намерение да подтикне другиго към омраза, насилие или  дискриминация, а просто се е опитал да се разпространи  своите идеи. Според него  шокиращите му изявления са само проява на свободата му на изразяване  и не   представляват заплаха за обществения ред.

ЕСПЧ потвърждава заключението на местните съдилища, че в случая е налице подбуждане към омраза, дискриминация и насилие. Въпросното изявление противоречи на ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които стоят в основата на  ЕКПЧ. Съдът напомня, че чл.10 се отнася до свободата на словото в едно демократично общество, но в разпоредбата  са посочени и границите на свободата чрез изключване  на определени
изявления от защитата на чл. 10 ЕКПЧ.  

Романът „Кралица на четири кралства” разказва епичната, разтърсваща история на английското нашествие във Франция през XV-ти век. Тогава една деветнайсетгодишна принцеса, родена в Арагон, встъпва в династичен брак с херцога на Анжу. Целта на този съюз е да прекрати постоянните вражди между двете династии за арагонския престол. Но бракът по сметка изненадващо поставя началото на...

Близо 1000 руски граждани, скупчени по стара комунистическа традиция в огромен лагер на българското черноморие, бедстват от глад и невъзможност да си плащат сметките. Защо гладуването на 900 руски деца не е новина за националните ни медии? При това, забележете: новината е от 18 юли , но цяла седмица е спотаена и несподелена.

http://nessebar-news.com/nessebar/извънредно-заседава-несебърския-пар/

Това глвният въпрос в нашата все по-русифицирана държава. Защото с темата за руския туризъм тук спекулират сутрин, обед и вечер нашите управниц, обобсноваващи по този начин наведеното си положение спрямо Москва и медиите явно не могт или не искат да ги притискат с някакви негативни новини за уж дойната крава, за каквато ни представят руснаците. Внушенията по темата са дойни, но критериите в информирането и коментирането на въпроса са двойни- за “двойните освободители” тук само добро или нищо, като за покойник!

Същото (медийно и властово) отношение има и към случаите на престъпни прояви от страна на чужденци. Ако са от западна държава, това се превръща във водеща новина. Имената и физиономиите на западния простак, като онзи швед, ритнал българска камериерка, биват с наслада демонстрирни и разигравани дни и седмици наред пред българската публика, като мечка не синджир. Но ако има някаква връзка с руската мечка – йок, полицията не е никак словоохотлива за подбоности, имена и физиономии, а медиите следват тренда на влстта в това отношение. “Не им е интерено”,, ако пият “братушка” били и трошил наред в бар, че да превърнат вандалския сюжет в дъвка с вкус на “чужда държава”.

Вярно е, че “швед преби жена” у нас е като “човек ухапа куче” за новинарите, но “липсата на интерес” към прояви на простащина и агресия от страна на руснаци само подчертава и в това отношение факта, че на пиянстото и агресията на един “братушка” се гледа като на нещо очаквано, ако не и приемливо. И защо не? В самата Русия социологическите проучвания показват, че голяма част от гражданите и гражднките (!) смятат за нормално мъжа да бие жена си, а законодателите обсъждат вече на второ четене наказанието за подобен побой да бъдат на практика отменено ( санкцията да бъде сведена до глоба), освен ако не е рецидив. А пък “правото” на родителите да налагат децата си с пръчки се защитава от мнозинството от нослението в “руския свят”, възпитавано и днес според вековния руски принцип “бий, за да те уважават”.

Докога руските анклави, превзети от състоятелните руснаци, които идвали в България като платежоспособни туристи и в това качество допринасяли за икономиката ни, ще бъдат управлявани от откровени изпълнители на руския, а не на българския интерес? Отговорът е ясен- докато същото се случва и на държавно институционално ниво, а медиите се правят на слепи за тази утвърдена вече традиция, както в случая с Поморие или Несебър ( чиито кмет бил в Москва, осведоми ме вчера гражданин на Несебър, споделил в разговора, че в курортния град “стават страшни неща” и че местните хора все по-малко могат да търпят нахалството на руските пришълци).

“Малка подробност” в рамките на информацията, разпространена от несебърския сайт, е че общинарите по някакви необяснени в случая причини не са гласували да бъде прекратена след фалита провалената ваканция на огромния бой руски деца ( от “чужда държава”, както пише в текста), а вместо това гласували разходите по престоя на малките поданици на “великата Русия” да бъдат поети от местния бюджет до края на предвидения от изпадналата в несъстоятелност фирма престой.

Няма нормален човек, който би възразил на всякаква хуманитарна акция, но да платиш от джоба на своите данъкоплатци ваканцията на чужденци, пък било то и деца, е най-малкото “страно”. Ако не беше типично за община, която отдавна се е полакомила за руските пари и позволява на пришълците от евразийската държава да се разпореждат като у дома си, налагайки вкусовете, нрава, манталитета и в крайна сметка – “закона на силния” в малкия, но знаменит с културното си наследство български град.

Нима “най-животоспасяващо” за самите деца нямаше да бъде да се организира да бъдат върнати по най-бързият начин ( както при инцидент или друго бедствие) на грижите на своите родители и на Матушката, пък след това виновните за нарушения им комфорт да си понесат заслуженото по съдебен път? Нека нсеки родител да си каже честно: не би ли реагирал мълниеносно на заплахата за здравето и живота на детето си, вместо да чака друг да се оправя в подобна ситуация? Или Матушката е дотолкова убедена, че сме й длъжни, че не си прави труда да се разтревожи?

Няма ги да реагират и вечно превъзбудените срещу мигранти ( и други цветнокожи) “българи – юнаци”, за които чуждомразието е висшата форма на патриотизма, но не и спрямо поданиците на руския самодържец, превърнал страната си в международно изолиран остров, поради което “островитяните” напират към дащни дестинации, като България.

Share on Facebook

Най-голямото досега издание на пътуващото изложение „Алея на книгата“ ще започне на 28 юли във Варна, съобщават организаторите от Асоциация „Българска книга“. Повече от 60 издателства и книгоразпространители ще представят хиляди книжни заглавия в пространството от хотел „Черно море“ до Фестивалния и конгресен център от 10.00 до 22.00 ч. до 6 август включително. Началото на...

Представяте ли си история, в която присъстват Верди, Тургенев, Жорж Санд, Бизе, Александър Дюма-син и Наполеон III? Е, Алегзандър Чи събира тези изключителни личности под общ литературен похлупак и умело смесва както реални факти за тях, така и малко от въображението си. Пише „Царицата на нощта“ (изд. „Еднорог“) цели петнайсет години, докато не се убеди, че нищо не й липсва и нищо не е в повече....