Днес фоновата радиация в големият западен гръцки град Патра се е повишила с около ДВАДЕСЕТ пъти над нормалното ниво. Това показват данните на Европейския обединен ядрен център. Можете да видите картата и детайлите от ТУК. А ето как изгле...

Днес фоновата радиация в големият западен гръцки град Патра се е повишил с около ДВАДЕСЕТ пъти над нормалното ниво. Това показват данните на Европейския обединен ядрен център. Можете да видите картата и детайлите от ТУК. А ето как изглеж...

Преди месец и половина мутрата-премиер обеща да отиде на площадката на АЕЦ "Белене", за да инспектира двата реактора доставени от Русия. Но кагато дойде време да изпълни обещанието си (не)очаквано пак скъса менискус и всич...

Руският вицеприемир Дмитрий Рогозин се закани преди три години на Румъния, която спази европейската забрана във връзка със санкциите срещу Кремъл и не го допусна да прелети над румънска територия, че следващият път щял да лети по същия маршрут с военен самолет.

Дмитрий Рогозин, специален представител на Путин за Приднестровието, написа на 10 май 2014 г. в интернет, че и занапред ще лети до Тираспол.  “Следващия път ще се кача на Ту-160″ ( свръхзвуков стратегически бомбардировач, въоръжен с ракети).

Историята обаче се повтори вчера при опит на Рогозин да провери дали Румъния не се е огънала междувременно след заплахите му. http://www.dnes.bg/world/2017/07/28/rumyniia-zabrani-na-rogozin-da-kacne-v-moldova.348695

Отново му беше забранено от румънското външно министерство да лети във въздушното пространство на натовската държава, макар да се е опитал да се промъкне с полет на частна авиокомпания. Така Рогозин не успя да се появи в Кишинев, където на летището са го очаквали протестиращи срещу неговата визита молдовци.

Пилотите на самолета, в който е летят руският вицепремиер, са поискали разрешение от Унгария да кацнат в Будапеща, но също получили отказ. Наложило се да кацнат в Минск.

Рогозин е заплашил (отново) Румъния ( но не и Унгария на Орбан, макар и двете страни да са изтъкнали като причина фактът, че Рогозин е сред юридическите лица, приближени на Путин, попаднали забранителния европейски списък след руската агресия срещу Украйна от 2014 г.).

“Обръщам се към румънските власти, чакайте отговор. Той няма да закъснее”,  закани се в Twiter вбесеният Рогозин, който нарича “гадове” румънските власти.

За срамнение: Рогозин не веднъж е нападал вербално и България и се е натъквал до неотдавна на отпор от отделни политици, като въшният министър Даниел Митов и президентът Плевнелиев. Но в публичното пространство той беше защитаван с аргумента, че е “хулиган”, т.е. че е руски симпатяга, към чиито нападки трябва се отнасяме като братушки, длъжни да проявяват разбиране към него.

От пример на Румъния ( и на Унгария на Орбан дори) се вижда, че от позицията на нтовска държава трябва да се държим с Рогозин и подобията му на принципа на рогозкта- каквото си е постлал, такова получава, колкото и да бесней над бащино ни въздушно пространство. Но Рогозин и компания загубиха интерес да провократ България напоследък- онези, които можеха да му отговорят от София вече не са във властта. Вместо със стратегически бомбардировач руското влияние ни атакува успешно с пилот на съветски изтребител и Москва се успокои, че вече не се налага да насъсква своя собствен “хулиган” срещу нас.

Share on Facebook

The Righteous mind. Why good people are divided by politics and religion от Jonathan Haidt бе книга, която нямаше как да подмина в книжарницата и жадно зачетох веднага, щом се сдобих с нея. Четох я бавно и с много връщания напред-назад. Много пластове в човека и обществото ни разнищтва авторът, задава убави, дълбоки въпроси и захвърля настрана, подлага на силно съмнение своите (либерални) виждания, за да опита възможно най-обективно да намери отговор на въпроса аджеба защо не могат умните и добри хора да се сработят, защо все позволяват да има линия на разделение между тях – я от религии, я от партийни принагделжности или политически възгледи.

„A landmark contribution to humanity’s understanding of itself“, както пише за книгата New York Times.

С мои приятели в последните години много сме обсъждали темата, извеждали сме различни хипотези, защото въпросът за разделението между нас, хората, силно ни вълнува. Търся обяснения в много книги. Тази е от тези, отговорила на много въпроси и намерила не малко важни детайли по темата.

Разсъжденията са най-вече за морала, моралните устои на човек, как се създават, как се променят. За това как и по-скоро защо съдим другите. Как решаваме кое е добро и кое – лошо. Защо уж сме цивилизовани, пък допускаме войни, реч на омразата и разделения.

Няколко много любопитни морални дилеми са споделени в книгата, част от голям набор подобни, с които екипът на Хаид е правил задълбочено проучване, за да изведе основните тези в книгата. С тях не веднъж напоследък забавлявах успешно (до силно изчервяване на част от компанията) приятели при събирания. Провокативни, измерващи границите ни и показващи, че всичко е процес. И процесът има нужда от провокации, за да се движи напред.

Екипът на Хаид проучва хора от различни места по света, за да сравни как те изграждат своя морал. Хора, от различни прослойки, образование, професии. Unexpectedly, the effect of social class was much larger that the effect of city. Well-educated people in all three cities were more similar to each other than they were to their lower-class neighbors.

Кое е правилно? Кое е вярно? Кой решава? Къде са твоите граници? А моите? А общочовешките? Кое ни прави хора? А кое – цивилизовани такива?

Като Спиноза, авторът, а и читателят в мое лице поне, се опитва не да се присмее на човешките помисли и действия, не да ги критикува, не да ги мрази, а да ги разбере.

Ето малко откъсчета от книгата:

„morality is the extraordinary human capacity that made civilization possible“

„morality is self-constructed by children on the basis of their experiences with harm“

„we’re born to be righteous, but we have to learn what, exactly, people like us should be righteous about“

„moral communities are fragile things, hard to build and easy to destroy“ – всеки, занимавал се с опити за това у нас е наясно, при мен опитът е доста пресен и болезнен

мисля, че това е доста важно за нас тук и сега: „many nations are failures as moral communities, particularly corrupt nations where dictators and elites run the country for their own benefit. If you don’t value moral capital, then you won’t foster values, virtues, norms, practices, identities, instructions, and technologies that increase it“

„moral capital leads automatically to the suppression of free riders, but it does not lead automatically to other forms of fairness such as equality of opportunity“

„if you are trying to change an organization or a society and you do not consider the effects of your changes on moral capital, you’re asking for trouble … (this explains why liberal reforms so often backfire and why communist revolutions usually end up in despotism)“ – тук има цяла, много задълбочена и любопитна част от книгата, в разгръщане на тази теза и защитата й, която ще оставя любопитните сами да прочетат

вероятно с това ще се скандализират доста хора „rather than building more prisons, the cheapest (and most humane) way to fight crime may be give more money and authority to the Environmental Protection Agency“

„as long as consumers are spared from taking price into account – that is, as long as someone else is always paying for your choices – things will get worse“

„the miracle of spontaneous order that emerges when people are allowed to make their own choices“

„anything that binds people together into dense networks of trust makes people less selfish“

„diversity makes people turn inward and become more selfish, less interested in contributing to their communities“

„emphasizing differences makes many people more racist, not less“ мисля, че е много важно да разберем това

и много хубаво за финал на този пост изречение от книгата „If you really want to open your mind, open your heart first“

p.s. макар четенето й да отне много време, оставям си я на нощното шкафче за още минавания и съм благодарна, че я срещнах тази книга

Обикновено избирам с какви заглавия да обновя купчинката на нощното си шкафче, без да се водя от определени критерии, но от време на време изпадам в настроения за търсене на конкретен тип литература – както когато ти се прияжда нещо в ранния следобед и до края на работния ден си мислиш как ще се поглезиш...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ako-nyakoy-napravi-neshto-s-putin-a-ne-obratnoto

За човешката физика и психика, граждани, някои лета могат да са опустошителни, поне колкото някои зими – Виденовата, Лукановата и други. Има изгледи обаче това лято да се превърне в Путиновото, особено ако до края му се случат още чудеса покрай Русия, нейната мирна политика и великите визии на государя-император. Тоест, очаквам или Путин скоро да направи с някого нещо или някой да направи нещо с Путин.

Като политически анализ – толкоз, не може да се каже по-ясно. Повече подробности – ако си платите като за врачка. Или като от „Ройтерс”.

И досегашните руски летни чудеса обаче са достойни за правилно тълкуване. Например идеята на руското здравно министерство да се мине на сух режим, като се забрани продажбата на алкохол в почивните дни, е гениална. Тя е от онези, малките стъпки на човека, които може да се окажат голяма крачка за човечеството. Този път руснаците със сигурност ще скочат в защита на своите граждански права. Което пък ще донесе отдих за нас, историята твърди, че при бунтове в Русия, Кремъл обръща Всевиждащото си око навътре и, поне за малко, не се взира нагло и лакомо в останалите хора и народи.

И как няма да се надигнат руснаците в защита на правото си да пият? Да не можеш ти точно през уикенда да се натряскаш подобаващо от сутринта, да побиеш превантивно жената, а после да я приласкаеш и поплачеш на рамото ѝ от мъка, задето си я разкрасил по начин най-художествен – какво по-руско от това. Какво по-цивилизовано. Каква по-вдъхновяваща цел за през скучната и трезва работна седмица. При това цел достижима, не като световното господство на Матушка Рус…..

И сега чрез някаква си измислена по западен модел „Стратегия за формиране на здравословен начин на живот на населението” искат да ти отнемат всичко смислено и родно, като заменят водката с безалкохолно. Ми то в това няма никакъв смисъл, ако имаше, защо добрите руски властите още навремето разрешиха на другаря Ломоносов да измисли водката като утеха за изстрадалия народ…..

Ако изобщо се реализира безумната идея на руското здравно министерство, граждани, в което аз лично се съмнявам, вероятно ще се наложи печената кремълска пропаганда да поработи здраво, за да я пробута на гражданското общество в Русия.

Пропагандата сигурно ще започне с уточнението, че режимът всъщност не е сух, а полусух, доколкото засяга само почивните дни. После обаче някой умник ще се плесне по плешивото теме: „Ама, другари, това дори не е полусух режим, а полумокър. Нали можехме да забраним пиенето изобщо – но със сегашното решение през работните дни то не просто е позволено, а дори насърчено. Ето защо трябва да подкрепяте режима на частичния трезвеник Путин – ако се бунтувате, не се знае дали няма да ви дойде до главата някой пълен трезвеник…..”

Но ако покрай руските дела пълното пощуряване на руските граждани още предстои, на световния гражданин Емир Кустурица то вече се е случило.

Намирам филма му „Аризонска мечта” за гениален и така ще си остане, независимо от огромното невежество, политическа слепота и моралния релативизъм на неговия създател, демонстрирани при скорошно посещение в Крим. Пред журналисти в Ялта Кустурица нарече присъединяването на Крим към Русия „естествен, органичен процес” и добави: „Когато Крим стана част от Русия, аз си помислих, че той винаги е бил част от Русия.”

Ето как един велик режисьор може да е жалък глупак. Или лакей, защото вероятно той превива умствения си гръбнак за пари. Иначе човек ще реши, че при другаря Тито образователната система е била по-куца дори от Живковата и е набила в главите на югославските интелектуалци по-големи простотии. Щото, поне според мен, в България, макар да бяхме почти 16-та република на СССР, а Югославия – почти див Запад, тук винаги се е знаело, че Крим не е руски, а само е обект на безкрайни руски политически и военни амбиции. Още от Петър Първи, та чак до Путин Последни.

Айде, бе! Никаква риба не плува в небето, драги ми Емире, поне не онази, дето двете ѝ очи са от една и съща страна! Кримската цаца, която опитваш да ни пробуташ, те отнася по-скоро към забравата на небитието. Защото, след като са се изтрили с теб, в Русия няма да те помнят. Справка – Жерар Депардийо.

Но да оставим мъртвите да погребват своите мъртви, а ние да се върнем в сгъстената лятна реалност на 2017-та.

Путин е инструктирал руските разузнавателни служби да извършат „нулиране на управляващия режим в Украйна”, за целта се използват хора от полската, унгарската и българската диаспора, които стимулират фалшиви етнически конфликти – информира в Киев Васил Хритцак, шеф на Службата за сигурност на Украйна. Така се прави, някои служби информират обществото и го предпазват от опасности, а други…..

Но какво, много конспиративно ли ви звучи? Ами да, много е конспиративно – точно колкото трябва. Защото, знаете – ако нещо може да се окачестви като част от „теорията на конспирацията”, това не означава, че конспирация не съществува.

Не помните фалшивия и излишен за България „възродителен процес” ли? А фалшивото и излишно за бивша Югославия етническо прочистване, идеята за което Кустурица май е проспал? Или не се сещате, че от няколко седмици текат информации – и то не само от официални украински източници – за активизация на различни малцинствени групи в Украйна?

Добре, де, поне за провокативното обявяване на „Република Малорусия” в Донецк не искате ли да се сетите? Или съзнателно не прочетохте информацията, за да не научите кой и как точно нарушава тъй наречените Мински споразумения. Разбирам, човещина е – многото знание носи и много печал, както пише в Библията. А човек трябва да си пази предразсъдъците, на които се крепи, иначе рискува да се разпадне.

Но какво мислите за съобщението, че по някаква случайност точно в тези дни на руско-украинската граница бяха разположени нови три мото-стрелкови дивизии?

„Ние имаме право да преместваме нашите войски по цялата територия на руската федерация по наше усмотрение” – помисли, помисли и каза по този повод Дмитрий Песков, говорителят на Путин.

Отговорен човек е Песков, само истината говори – международното право наистина им позволява да си местят всичко, което си поискат, от единия крачол в другия. Лошото идва обаче, щом изкарат навън онова, дето си го местят, и демонстративно го размахат пред невинните минувачи. Гледката е грозна, подобни лоши постъпки международното право не позволява. Но пък руснаците сами си ги позволяват, щото са по-големи и по-силни от международното право. Е, за да остане при истината, Песков за такива неща и дума не обелва, а мъти главите на хората чрез такива като Кустурица.

Или като основателя на българската партия „Атака” Павел Шопов, който лансира идея за създаване на „сръбско-български православен съюз”. Съюз, който, на всичкото отгоре, щял да бъде „близък до Вишеградската четворка”. Не съм виждал отдавна Павката Шопов из Пловдив, но блясъкът на разума в очите му явно е добил ново качество.

Първо, да не се връщаме по-назад в историята, но идеята му е само малко по-различна от Балканската федерация на Сталин-Тито-Димитров. И тя дори ще се провали по абсолютно същия начин, тоест – изцяло. Това е политически запъртък, който обаче се пръква, за да умирисва фона на важни предстоящи събития – подписване на българо-македонския договор, заявката на премиера Борисов, че Западните Балкани са един от приоритетите на българското председателство и други.

Второ – общата точка в един такъв съюз би било не нещо в него, а нещо извън него – не православието, това са приказки за наивници, а Русия, руските интереси на Балканите и желанието на Кремъл да отклони балканските народи от пътя им към Европа. И НАТО – да не забравяме.

Трето – един „православен сръбско-български съюз” може да има толкова общо с европейските, а дори и с „анти-европейските” позиции на католическата Вишеградска четворка, колкото черешовото топче с „Дебелата Берта”. И така нататък – да не се хабя за поредната руска идиотщина, сервирана ни чрез български „политик – патриот”.

Лошото обаче е, че такива идиотщини се чуват и на доста по-високо аналитично ниво. Както писа например Питър Апс за „Ройтерс” – „Украйна /разбирай – агресията в Украйна, превземането на части от Украйна/ даде възможност на Путин да възстанови репутацията на Русия като основна световна сила”.

Извинявайте, за каква репутация говорим? Ако е за тази на страна побойник – мерси, това не е репутация, а катастрофа. За какво „възстановяване” се мисли – кога Русия е имала някаква репутация, та сега да я възстанови. И, в края на краищата – за каква световна сила става дума? Ако е за онази, която дрънка оръжие, докато не може да изхрани собствения си народ и да произведе една игла, без да открадне технология от гнилия Запад – това не е сила, а пародия.

И така нататък. Обаче наистина ми писна от умни и добре платени „наблюдатели”, които ръсят източни и добре платени глупости на килограм.

Та ето как се сгъстяват облаците, граждани, и ме карат да съм нащрек, да очаквам това лято поредния великоруски подвиг от страна на Великата Рус. Ще бъдем изненадани, със сигурност. За съжаление, няма как да бъдем приятно изненадани – дори ако някой наистина направи нещо с Путин, а не обратно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Летният хит на медиите са агресията и насилието. Онзи ден по телевизията обявиха, че има нечувана „вълна от агресия“ и цялото активно гражданство се втурна да дири причините и да противодейства. И действително, то  не бяха пребити журналисти, не бяха пребити нотариуски, не бяха пребити лекари заради плацента или просто така, не бяха застреляни по парковете бизнесмени, не бяха напердашени по магистралите бременни жени, не бяха блъскани слепи туристи и удряни пеленачета, не бяха ритани камериерки… Обществото с право се ужаси и реакцията му не закъсня. Заваляха гневно-мъдри статуси във фейсбук, пропити от морална категоричност и гражданска ангажираност. Неправителствени организации родиха проекти, които с готовност бяха финансирани от правителството по неговите специални програми, насочени срещу насилието. Целта на проектите е „да се променят нагласите на младежите по отношение на насилието“ и тази цел ще се постигне чрез анкетиране. Леле, майко!!!

Има го и това, че медиите много обичат насилието. Те са като някакви емоционални лешояди, които треперят от радостна възбуда всеки път, когато някъде стане някоя гадост. За тях криминалната хроника е преди новините от парламента и международните новини. Сигурно е така, защото и публиката обича гадости – между това как „звезди“ готвят и ядат или пък пеят и танцуват на любителски начала, публиката обича да узнае как седмокласник е заклал другарчето си. И медиите са щастливи, когато могат да задоволят тази потребност.

Но независимо от перверзния интерес на медиите и техните публики, насилието и агресията съществуват. Защо?

Според психолозите в агресията няма нищо лошо, докато човек защитава себе си и територията си. Агресията е част от инстинкта за самосъхранение и без нея човекът не би оцелял в нечовешките условия, в които го е турила Майката Природа (може би затова той сега ѝ отмъщава за ужас на всякакви зелени активисти и вегани). Патологична агресията става, когато човек се почувства сам, беззащитен и изоставен. А той се чувства изоставен, когато нещата между него и общността му не вървят по начина, по който трябва или по който човекът си представя, че трябва. От чувство за самота, страх, слабост и изоставеност и децата развиват своята агресия. Е, развиват я, разбира се, и когато им се дава лош пример в семейството, в училище или на улицата. Веднъж развита, агресията закономерно ражда насилие. Така казват психолозите.

Разбира се, крайно глупаво е всичко у човека да бъде обяснявано с инстинкти и нагони, с междувидова и вътревидова борба за оцеляване или пък с формиращото влияние на обществената среда. Филмите и компютърните игри не са този развращаващ фактор, който някои ги изкарват. Децата били склонни към насилие, защото гледали филми за насилие. А ние защо не станахме строители на комунизма, като ни караха да гледаме такива филми? Хората са склонни да подражават на фикциите, но го правят всеки по различен начин според собствената си личност, така че е по-правилно да се търсят причините за едно или друго у личностите, а не у фикциите. Чисто материалистическият подход не води доникъде.

Ние, простите граждани, склонни винаги да профанизираме нещата, виждаме две главни причини – човек е агресивен и насилник или от простотия, или от лошотия. Или и от двете заедно.

Всъщност, доколкото простотията е вид простота, склонна или да не разпознава злото, или доброволно да го допуска и да го желае, ние можем да разглеждаме и само една причина за агресията и насилието – лошотията. Човек е жесток, защото е лош. Ама той е агресивен, защото е уплашен и притиснат! Чакайте! Не всеки уплашен и притиснат човек е агресивен. Страхът и провокацията може да са причина, но тя невинаги води до едно и също следствие. Аз също отговарям на предизвикателствата с агресия, но не се оправдавам, а ясно осъзнавам, че в такива случаи съм зъл и съжалявам за това.

Така става като се инатим срещу изучаването на вероучение в училище. Ще кажете: ами преди, когато се е изучавало, хората да не са били по-добри! А може би пък бумът на насилието и престъпността, резкият упадък на нравите през втората половина на 20 и началото на 21 век бележи именно смяната на поколенията, изучавали вероучение, с поколенията, които вече не са го изучавали, знае ли човек…

Най-адекватната учебна дисциплина по въпросите на доброто и злото е богословието и по-специално в частта си „Етика“. Етиката (и не само християнската) има за цел да каже три важни неща:

– че трябва да се научим да различаваме добро от зло, заради което трябва да възприемем определена ценностна система;

– че от двете трябва съзнателно да изберем доброто, ако искаме да сме морални според координатите на вече приетата ценностна система;

– и че трябва да знаем ЗАЩО сме избрали доброто, а не злото, или поне защо сме избрали онова, което вече сме припознали като добро.

Не трябва да измъчваме слабите. Защо? Защо да не трябва? От гледна точка на еволюционната логика дори е нужно да се отърваваме от тях, когато видим, че с нищо не допринасят за оцеляването и просперитета на вида и даже са му в тежест. Защо не трябва да измъчваме слабите? Християнската етика отговаря: „Защото те носят Божия образ и са част от Божия промисъл в същата мяра като силните. Да измъчваш другия човек е все едно да измъчваш Бог, да убиеш другия човек е все едно да убиеш себе си, защото с него имате едно естество – човечество. Пък и нашата съвест, която е гласът на живия Бог вътре в нас, не ни разрешава, не ни позволява да поискаме даже такова нещо, не дава да ни мине през ума даже!“.

Какво отговарят другите етически системи на този въпрос? Какво би отговорил вулгарният материализъм? Или рационализмът?…

Днес образователната система възпитава децата в духа на либерално-демократичния материализъм: „Най-важният си ти. Твоята личност е в центъра на всичко. Да изразиш себе си е не само твое право, но и твое задължение. И колкото си по-„нестандартен“, толкова по-добре, толкова повече заслужаваш „свободата“ да „изразиш“ своята „ярка индивидуалност“.

Да, който е различен, безспорно изпъква. Изпъквал е и винаги ще изпъква независимо от собственото си желание. Но какво правят останалите, какво правят посредствените и незабележимите, те също имат своите права на яркост и забележимост.

Така, за да изпъкнат, едни започват да ходят с дълги коси. Когато всички тръгнат с дълги коси, „бунтарите“ обръсват главите си.

Така, за да се откроиш, започваш да изразяваш себе си като се криеш по клозетите да пушиш, защото е забранено. Когато всички се опълчат на „системата“ и започнат да пушат, ти, за да си различен и да имаш своя физиономия, за да си неповторим, ярък и свободолюбив, започваш да се друсаш.

Скоро и това не е достатъчно, за да си „лошо момче“ и да вдъхваш страхопочитание. Започваш с истинските престъпления и чакаш възхитените девойки да се наредят пред теб с надежда да отнемеш девствеността им.

Междувременно, понеже не на всички момчета им върви да са „лоши момчета“, някои от тях решават да станат момичета. За да изразят индивидуалността си, не за друго!

Ставайки момичета, неуспелите да станат „лоши момчета“ ненадейно получават бурни аплодисменти! Ах, колко са смели! Ах, толкова е либерално, толкова е цивилизовано всичко това! Ах, те имат право да бъдат такива, каквито се чувстват! Само да е посмял някой да си помисли нещо различно! Смърт на езика на омразата! Смърт! Смърт!

Как, когато не е съвсем ясно какво е мъж и какво е жена, да бъде ясно какво е добро и какво е зло!

Как, ако не е съвсем ясно какво е добро и какво е зло, да обясниш на някого, че агресията и насилието са зло? Ами ако той е решил чрез агресия и насилие да изрази неповторимата си личност, ние какво – свободите му ли ще ограничаваме, правата му ли ще отнемаме?!

Докато приемаме доброто и злото като субективни и относителни, не можем да се сърдим на никого за нищо.

Ако приемем, че доброто и злото са обективни и абсолютни, ще ни се наложи да ги персонифицираме. От зората на своето съществуване светското изкуство се опитва да направи това и проявява гениална изобретателност в създаването на положителни и отрицателни художествени образи, но не може да стигне до задоволителни резултати без идеята за Бог.

В теоретичен вид тази идея е систематизирана в богословието, което извън мистичните лични и съборни изживявания на всеки човек, е наука като всички останали – изучава се в университетите в София, Пловдив, Велико Търново и Шумен. Ако извадим математиката от учебните програми, да не се вайкаме, че децата не умеят да смятат. Щом не им даваме да имат вероучение, да не се вайкаме, че не различават достатъчно ясно добро и зло и че с детска невинност се отдават на агресия и насилие.

Злото, от което се потрисаме като го видим по телевизията, е сред нас, не защото някой ни го е натрапил и ни атакува с него, а защото сме го допуснали, избрали и поискали. За нас омразата е modus vivendi. Ако някой сгреши, ние викаме „Разпни го!“, но никога „Господи, не му зачитай тоя грях, защото не знае какво върши!“. Вижте социалните мрежи, вижте „обществения дискурс“, в който сияят само морално съвършени оратори, които гневно бичуват останалите отрепки, изроди, простаци, престъпници, мафиоти, олигарси и т.н.

Ако искаме наистина нравствени граждани след 20-30 години, трябва да започнем да се занимаваме с децата днес, нищо че е събота. А дотогава нека полицията, ако обича, да се държи малко по-строгичко, докато фондациите провеждат анкети и сенсибилизират младежите, проучвайки нагласите им. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet