След умерено високия интерес към "Този менискус има още да се къса?", където ви показах и разказах, как по схемата АЕЦ "Белене" е редно да очакваме освен ДВА РЕАКТОРА още и някакво турбинно и парогенераторно обор...

МММ означава Мачкай Матряла Мъчително. След като в серия от материали ви показах "Последното престъпление на Иван Костов" е редно да видим и кой е главният печеливш, от края на "евтиния" ток от АЕЦ "Козлодуй...

Канадците се интересуват все повече от канадска литература, сочи изследване на BookNet Canada, проведено по повод 150 години от създаването на северноамериканската страна. Според резултатите от проучването, 44% от канадските граждани, които си купуват книги, са прочели книга от местен автор през последната година, а 41% са прочели поне едно произведение на канадска тематика. Тези...

Как мислите се запознахме с Юлия? Разбира се – въвлечени в работа по обща кауза! А общите ни каузи се оказаха не една и две. Юлия Андонова се занимава от много години с доброволчество и е избрала това и за свое професионално развитие – битката за каузи, за по-доброто на отделни групи хора и на обществото като цяло. Абе, от хората, които като срещнеш си казваш Wow! и аплодираш бурно, искаш да помагаш и знаеш, че дават смисъл на цялото.

Затова и взехме да си поговорим, защото примерът й е заразен!

Кога и как Юлия откри доброволчеството? Или то те откри?
Въпросът ти ме провокира да проверя кога точно се случи това вълшебно намиране. Случи се преди около 14 години (УАО…). Бях в училище, тъкмо приета в гимназията и около мен имаше изобилие от възможни клубове – Млад икономист, Екология, ученически съвет, „Милосърдие“ към БМЧК и т.н. Мисля, че опитах от всички възможни клубове, но намерих своето място в клуба на БМЧК. И така неусетно се заразих с „вируса“ на БМЧК и отделях много, много, много от времето си в името на другите. Забавно, смислено и изпълнено с уникални моменти време. Мога да разказвам с часове какво се случи за тези 14 години.

Какво ти носи това, отвъд клишираното „удовлетворение“, което само по себе си не е никак малко?
Удовлетворението е само част от цялостното усещане, то е началото. Удовлетворен си, че днес си помогнал на деца да научат нови неща за наркотиците и вредите от тях, удовлетворен си, че в дома за сираци (по онова време бяха много разпространени) си си играл с децата от дома и си полагал грижи за тях и така безкрайности от примери.
Доброволчеството за мен донесе много повече от удолетворение. Помогна ми да се изградя като личност, да реша какво искам да правя, в каква сфера на живота бих искала да се развивам, даде ми смисъл и много, много спиращи дъха моменти, в които осъзнаваш, че наистина този свят може да се промени и точно ти си част от тази промяна.
Доброволчеството ми донесе много сила, знания и умения. С едни от най-близките ми приятели сме се намерили именно по време на доброволстването ни.
Доброволчеството ми позволи да видя колко лоши неща се случват в света, но също така ми позволи и да видя как те могат да се променят и как хората ЗАЕДНО помагат и променят.
Да, не е толкова лесно, колкото звучи, но е възможно и има десетки малки и големи примери, които го доказват. И това не са примерите по новините, които отшумяват за три дни. Това са десетките хора, с които съм се срещнала за тези 14 години, които не са в новините, но които са имали нужда от помощ и ние сме им помогнали.

Кои каузи припознаваш като свои и по кои работиш с най-голямо желание?
Често с приятели се шегувам, че щом става дума за наркотици и насилие значи съм в свои си води….

Мартина е едно (не)обикновено момиче, което безкрайно дълго време не e подозирало за любовта си към книгите, но е доволно, че вече я е открило и днес четенето е много голяма част от ежедневието и съзнанието й. Днес ще ни разкаже повече за книжните си находки и кой автор я е запалил по четенето. Коя е книгата,...

В съда самопризнанията имат голяма тежест, но не и в българската политика, където те се упоребяват с обратна сила. Да признаеш от върха на своята държавно-партийна безнаказаност, че си лъгал съпартийците, избирателите и “просто” хората , тук се смята за достойнство, за “мъжкарство”.

Колко яростно отричаха от БСП ( и от ГЕРБ),че има силно взаимно влечение и в двата лагера за брак по сметка между тях!  Направо ми е неудобно да припомням статиите си по този повод, както и фактът, че Борисов ухажваше с предложения за постове на най-високо ниво партията, набедена за противник на ГЕРБ.

Най-накрая червеният олигарх Георги Георгов призна – след като загуби най-високата си позиция в БСП, че е бил голям привърженик на коалиционното управление с ГЕРБ. Това означава, че той и неговите приближени ( т.е. вероятно голяма част от партийния апарат) са работили активно за осъществяване на този естествен съюз между близките по манталитет и генезис водещи групровки в държавата. Фактът, че противниците на Гергов, които той-нарича “някакви момченца”, са взели връх,  съзнавайки, че ще бъдат препънати в кариерата от по-опитните кариеристи, не означава край на въжделенията за “симбиоз” между БСП и ГЕРБ.

(Само)признанията в средите на другарите и другарките обаче са нищо в сравнение с разгула на цинизма, демонстриран в това отношение от самия Борисов ( а Борисов- това е партията, както се казваше за Ленин в СССР, макар днес интригантът Андерй Райчев да ни съобщи от своята соц(ио)логична камбанария, че вече не било така в ГЕРБ).

Само в рамките на една своя логорея пред студенти във Варна “силният човек” в българската политика от 10 години насам направи няколко смайващи ( за неизкушените в проследяването на криволиците му на политнебосклона) разкрития за истинските си виждания и намерения, прикривани до вчера.

Освен, че потвърди очевидното си сговаряне с руската пета колона президенският пост в България да бъде подарен на соц(ио)па(р)тията, определена наскоро в доклад на Европейския съвет за външна политика като най-проруската сред “старите партии” в страните от ЕС, Борисов не се притесни да се изкаже с московски акцент и за “Южен поток”. В прав текст съобщи, че по този въпрос сме били “предадени” от Европейския съюз. От което произтича логичният извод, че той е бил готов да предаде европейските правила в полза на руския интерес да обвърже България и задуши Украйна с южната примка на своята газов маневра и е щял да го направи, ако не е бил принуден от Брюксел да отстъпи от намерението си за това предателство.

Впрочем Райчев, съобщавайки ни от екрана на Нова телевизия, че ГЕРБ вече не страда от своята персонална зависимост от рейтинга на Борисов, на практика ни казва, че в средите на БСП, с които той е органично свързан, ценят високо постижението му да постигне върховенството на корупцията над закона вече и без да се грижи лично за това. В България е изградена устойчива корупционна система и тя не зависи само от един човек, а от корупционните механизми, добре смазани с механизма на съответните финансово-икономически зависимости.

Както се казваше не много отдавна в НРБ, партийно-държавните механизми за контрол (над населението) работят автоматично благодарение на мъдростта на Партията (и на нейния пръв партиен и държавен ръководител, разбира се, който обаче не биваше да се поставя над Партията, поне не и на хартия).

С други думи ни казват: “надежда всяка оставете” – това изписват сега на входа на нашия “земен рай”. Дори Борисов да реши да се оттгели от властта, тя ще бъде консумирана по същия начин от неговите клонинги или от изгладнелите му подобия сред конкурентите.

Това внушение е нов прочит на марксизма- ленинизма с елементи на приспивен фатализъм. Казва ни да не се напъваме да се опъваме на статуквото, което ни е победило, щом за Борисов вече важи стихът на Вапцаров за нищожността на всяка личност в следната редакция: “ ако той падне, друг ще го смени, какво тук значи някаква си личност”.

Толкоз за реставрацията ( и нейните лозунги)…

Share on Facebook

Роденият в Авиньон писател Пиер Бул издава романа „Планетата на маймуните“ (La Planète des Singes) през 1963 г. и макар той самият да не го счита за най-любимото си произведение, именно тази научнофантастична антиутопия ще бъде запомнена като най-знаменитата му творба. Книгата използва жанровата си среда, за да комуникира с читателя сериозни теми, сред които...

„Твърде малко хора са чували за Бутан. Това е лошо за света, който трябва да знае, че съществува такова място, но е добре за Бутан, скътан дълбоко в Хималаите между Тибет и Индия.“ В интернет няма много информация за Бутан. Бях чувала за страната, но знаех само за съществуването й, нищо повече. „Омъжена за Бутан“...