Без Борисов пак по Борисовски? “Какво тук значи някаква си личност”

07/31/17 09:51
(http://ivo.bg/)

Без Борисов пак по Борисовски? “Какво тук значи някаква си личност”

В съда самопризнанията имат голяма тежест, но не и в българската политика, където те се упоребяват с обратна сила. Да признаеш от върха на своята държавно-партийна безнаказаност, че си лъгал съпартийците, избирателите и “просто” хората , тук се смята за достойнство, за “мъжкарство”.

Колко яростно отричаха от БСП ( и от ГЕРБ),че има силно взаимно влечение и в двата лагера за брак по сметка между тях! Направо ми е неудобно да припомням статиите си по този повод, както и фактът, че Борисов ухажваше с предложения за постове на най-високо ниво партията, набедена за противник на ГЕРБ.

Най-накрая червеният олигарх Георги Георгов призна – след като загуби най-високата си позиция в БСП, че е бил голям привърженик на коалиционното управление с ГЕРБ. Това означава, че той и неговите приближени ( т.е. вероятно голяма част от партийния апарат) са работили активно за осъществяване на този естествен съюз между близките по манталитет и генезис водещи групровки в държавата. Фактът, че противниците на Гергов, които той-нарича “някакви момченца”, са взели връх, съзнавайки, че ще бъдат препънати в кариерата от по-опитните кариеристи, не означава край на въжделенията за “симбиоз” между БСП и ГЕРБ.

(Само)признанията в средите на другарите и другарките обаче са нищо в сравнение с разгула на цинизма, демонстриран в това отношение от самия Борисов ( а Борисов- това е партията, както се казваше за Ленин в СССР, макар днес интригантът Андерй Райчев да ни съобщи от своята соц(ио)логична камбанария, че вече не било така в ГЕРБ).

Само в рамките на една своя логорея пред студенти във Варна “силният човек” в българската политика от 10 години насам направи няколко смайващи ( за неизкушените в проследяването на криволиците му на политнебосклона) разкрития за истинските си виждания и намерения, прикривани до вчера.

Освен, че потвърди очевидното си сговаряне с руската пета колона президенският пост в България да бъде подарен на соц(ио)па(р)тията, определена наскоро в доклад на Европейския съвет за външна политика като най-проруската сред “старите партии” в страните от ЕС, Борисов не се притесни да се изкаже с московски акцент и за “Южен поток”. В прав текст съобщи, че по този въпрос сме били “предадени” от Европейския съюз. От което произтича логичният извод, че той е бил готов да предаде европейските правила в полза на руския интерес да обвърже България и задуши Украйна с южната примка на своята газов маневра и е щял да го направи, ако не е бил принуден от Брюксел да отстъпи от намерението си за това предателство.

Впрочем Райчев, съобщавайки ни от екрана на Нова телевизия, че ГЕРБ вече не страда от своята персонална зависимост от рейтинга на Борисов, на практика ни казва, че в средите на БСП, с които той е органично свързан, ценят високо постижението му да постигне върховенството на корупцията над закона вече и без да се грижи лично за това. В България е изградена устойчива корупционна система и тя не зависи само от един човек, а от корупционните механизми, добре смазани с механизма на съответните финансово-икономически зависимости.

Както се казваше не много отдавна в НРБ, партийно-държавните механизми за контрол (над населението) работят автоматично благодарение на мъдростта на Партията (и на нейния пръв партиен и държавен ръководител, разбира се, който обаче не биваше да се поставя над Партията, поне не и на хартия).

С други думи ни казват: “надежда всяка оставете” – това изписват сега на входа на нашия “земен рай”. Дори Борисов да реши да се оттгели от властта, тя ще бъде консумирана по същия начин от неговите клонинги или от изгладнелите му подобия сред конкурентите.

Това внушение е нов прочит на марксизма- ленинизма с елементи на приспивен фатализъм. Казва ни да не се напъваме да се опъваме на статуквото, което ни е победило, щом за Борисов вече важи стихът на Вапцаров за нищожността на всяка личност в следната редакция: “ ако той падне, друг ще го смени, какво тук значи някаква си личност”.

Толкоз за реставрацията ( и нейните лозунги)…