Днес кабинета Мутра3 бил гласувал Приоритети за управление (2017- 2021). По този повод мутрата-премиер се бил похвалил, че "Просто нямаме алтернатива, няма по-добри от нас и всеки ден трябва максимално да се доказваме и да си изпълн...

watch video: how to make:  print template: see more:

След като ги плати с нашите пари (из)родната политико-енерГЕПИйна мафия моментално побърза да забрави да си ги иска. Ето защо се налага сами да си ги търсим и затова се отправяме към завода производител "Силови машини" (Силовые...

Декември не ставал за конкурси –   с този мотив СЕМ отложи избора на нов генерален директор на БНТ в края на миналата година. Но август – с  40-градусови горещини – става.

Кандидатите са

1. Стоил Рошкев
2. Теодор Ангелов
3. Сашо Йовков
4. Валерий Тодоров
5. Тома Иванов
6. Радослав Главчев
7. Иван Гарелов
8. Константин Каменаров
9. Емил Кошлуков

СЕМ съобщава, че всички са допуснати до разглеждане на документите по същество.

Един от тях – Иван Гарелов (Талев) – е оповестен (2008 г.) като сътрудник на ДС и ръководител на  резидентурата на ДС в БНТ.    СЕМ предвижда  общественият авторитет и професионалното признание   да са предмет на декларация от самите кандидати, но  за Гарелов в допълнение има и подписка, индикативно включваща Валерия Велева, Петьо Блъсков и Венелина Гочева.

Кандидатурата на Гарелов е тема за форумите и социалните мрежи. А в   медийни публикации  по темата  – освен забележката, че в концепцията на Гарелов се употребява фразата като в белите страни – има и възгледи, които заслужават по-обстойно обсъждане, например:

Има два основни проблема, подходът към които трябва да реши и съдбата на БНТ: фалшивите новини и неграмотността: образованието трябва да стана основна задача на медиите, издържани от данъкоплатеца.

Елементите на решението: БНТ и БНР да се слеят. Комерсиалната дейност да се отдели в отделно дружество. Програмата да се очисти от реклами. Много повече пари. Отворен конкурс за мъже и жени от България и света, които имат и достатъчно усет, за да не употребяват в концепциите си изрази от типа на “в белия свят”.

По отношение на мисията съгласие ще се постигне малко по-лесно (всъщност не и ако има “много повече пари”). Но предлаганото решение във всеки от елементите и в тяхната съвкупност си буди въпроси,  възражения или и двете.

„Аз чета“ и трима български писатели се присъединяват към програмата „Забавно лято, грижовна есен” – 2017, реализирана от Фондация BCause в партньорство с Народно читалище “Бъдеще сега” и финансовата подкрепа на „Филип Морис България”. През август представители на „Аз чета“ и писателите Диана Петрова („Приказки за цялото семейство“), Радостина Николова („Приключенията на мотовете“ и „Моите красиви рога“) и Никола Райков („Голямото приключение...

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан вчера в Скопие, предстои да бъде ратифициран от македонския парламент и там едва ли ще срещне невижданото единодушие, с които беше приет в българското Народно събрание. Но и преди ратификацията стъпката предизвика незабавно одобрение на Запад, откъдето заваляха поздравления.

А от Изток?

Откъм Изтока цари многозначително мълчание. Защото се провали още един руски заговор на Балканите след неуспеха на Кремъл да материализира сръбското русофилство като го институционализира и канализира в антизападна поска и след провала на Москва в опитите й да препъне Черна гора по пътя й към НАТО.

Нека оставим премиерът Борисов да се порадва на овациите, които се опитва да си присвои като лично заслужени с намеците, че Скопие и София се сближават без посредници.

Събитията се развиха с такава скорост след развръзката на кризата в Македония (довела до физически сблъсък в сградата на македонския законодателе органи ) където проруските сили загубиха в противопоставянето на прозападния курс, че мнозина у нас вероятно са пропуснали да забележат, че натоварената с координирането на външната политика на ЕС Федерика Могерини беше в Скопие на ключово песещение преди размяната на визитите между Борисов и Заев. Дипломатически източници, подстрекавани от ядосания червен кошер у нас, който търси слаби страни в силния ход ( но не смее да се опълчи открито и да прокламира продължение на съветската коминтерновска линия в подкрепа на македонизма), издадоха пазената от Борисов и обкръжението му тайна, че той настоятелно е бил “помолен” по време на посещенията си в Берлин и Париж да предприеме стъпките, чийто резултат в момента най-после виждаме.

Всъщност двете силни страни на мълниеносното положително развитие в двустранните отношение са именно консенсусът в България по темата и ускоряването на осъзнаването от страна на Запада, че подкрепата на добросъседската тенденция е пречка пред руските домогвания да се търсят и разпалават огнища на напрежение в европейския “заден двор”, който Москва продължава да смята за своя зона на влияние като законна плячка. Така че Борисов е късметлията, на когото се падна да осребри позитивите на това осъзнаване и съзряване на българското обществено мнение ( каквото и да означава това в нашите условия) поне по един въпрос от национално значение, по който интересите ни със Запада съвпадат.

Същите интереси обаче са антагонистични на руското влияние и предстои да видим какво ще последва след оглушителното мълчание, демонстрирано от Москва. Едва ли реверансът на Борисов, който се подмаза на Кремъл онзи ден с изявлението, че се почувствал “предаден” от ЕС по въпроса за “Южен поток” ( надявайки се да се хареса лично на Лавров, който дори го призова да се срамува по този повод ), ще умилостиви Путин. Нито пък повтореното от Борисов за пореден път убеждение за вредата от санкциите срещу Русия ( а всъщност срещу списък от приближени на самодържеца руски официални лица и олигарси), може да компенсира руския гняв от успеха на прозападното развитие на ситуацията в Македония.

Освен всичко друго, от наистина пълната подкрепа на българите за добросъседството с Македония се вижда, че независимо от масираното помпане на проруските настроения в България, нито социалистическите , нито социологическите номера не минават тук, когато става дума за прагматичия избор на хората. Русофилите се оказаха безсилни да намерят аргументи и поне с мълчанието си станаха участници в отхвърлянето на една от най-грозните забрани, наложени от Москва на нашата част от света: забраната да имаме нормални съседски отношения, срещу които руските интриги датират поне от 1933 г., когато под диктовката на Сталин е приета формулировката за съществуването ( т.е. “внезапното” възникване) на македонска, тракийска и мизийска нации.

Макар че формално реформираните комунисти рефомираха формално бившата си просъветска позиция, тя най-после беше погребана- пак казвам, с гробовно мълчание, но все пак…

Share on Facebook

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ya-mradni-malko-che-mi-zakrivash-slantseto-na-obshtestveniya-interes

Античните хроники разказват великолепна история, която – нали не се учудвате много – има пряко отношение към ред събития от днешния ден.

Когато след смъртта на баща си, Филип II, Александър III поема македонския престол, той на бърза ръка укротява избухналите вълнения сред варвари и елини. Те не вярват, че голобрадият 20-годишен младеж, с едно черно и едно синьо око, плюс вродена айлурофобия, страх от котки, е способен да ги управлява адекватно.

Обаче Александър, макар още да не е минал Хелеспонта, за да завладее Персийската империя чак до Индия, тоест, макар още да не се е превърнал от просто Македонски в наистина Велики, нагледно показва, че е способен.

Демонстрацията е така ярка и кървава, че дори прочутите със свободомислието си гръцки философи намират начин да се срещнат с новия владетел. Само Диоген си трае. И, след като Диоген не отива при Александър, Александър отива при Диоген.

Но не за да го накаже, пази, Боже, а за да го приветства. Намира Диоген да размишлява, проснат на припек, представя му се и го попита какво иска да получи от новия владетел на елинския свят.

„Искам да мръднеш малко, че ми закриваш слънцето” – безцеремонно отвръща философът.

Дори да не е съвсем истинска, историята е прекрасна. И напоследък винаги се сещам за нея, колчем прочета нещо, свързано с отчаяните напъни на Иван Гарелов и онзи сонм известни и не чак дотам известни български медийни величия, желаещи да се докопат до върховния престол на БНТ. Да, малко нелепо звучи, но не за първи път великото и дребното си правят шега, като се смесват по неподражаем начин в живота ни.

Обаче имам перфектно оправдание да направя този исторически екскурс по дребен съвременен повод. Защото съм сигурен – и го „подарявам безплатно” на СЕМ – че единственият истински критерий, по който трябва да се избира шефът на обществената българска телевизия, издържана с пари на данъкоплатеца, е дали въпросният шеф е способен да каже на Бойко Борисов, на всеки друг премиер, президент, министър, депутат, на КОЙ и на СВОЙ, едно единствено нещо – я мръдни малко, че ми закриваш обществения интерес, за който работя.

Никой от кандидатите, поне доколкото на мен ми е известно, не е от тия безцеремонни типове. Най-малко пък Гарелов. Обратно, той е от ония, дето козируват с повод и без повод. И с видимо удоволствие. През годините го е доказвал достатъчно – дори само в битността си на „журналист”, без да говорим за срамния му ортаклък с уж бившата комунистическа ДС.

Като чета пък изобилния списък от хора, които го подкрепят, избива ме уртикария, без майтап. Нашето гражданско общество всъщност изглежда доста жалко, погледнато през този списък.

Така, де, то напоследък всъщност няма и през какъв друг да се погледне. Дори слепите виждат, че огромната част от тези имена се повтарят във всеки списък, който се съставя в тъмна доба на тайно място при всяка отворила се възможност наш другар или проверено наше момче/момиче, да бъде защитено, наградено, подкрепено, издигнато, възвисено и настанено някъде на достатъчно високо място в българското обществено пространство. Някъде там, където ще пази, ще служи, ще слушка, ще папка, ще взима и ще връща. Имам предвид – пръчката, която му хвърлят. И изобщо няма да се свени, че не се свени изобщо.

В случая ме заинтригува и тънката подробност, че списъкът с подкрепители е разпространен от някакъв си „офис” на Гарелов, тоест, разбираме, че човекът не е сам в усилията си, а за неговия избор работи екип. Е, дори да се поразрови цялата работа, вероятно пак няма да стане ясно кой плаща масрафа за издръжката на въпросния „офис” и ще се окаже, че там усмихнати доброволци и доброволки се трудят по цял ден най-безплатно.

Добре, де, съгласен съм, прекалено много време отделих на летния медиен кьорфишек с избора за шеф на БНТ. Но думите на Диоген към Александър винаги си струва да се напомнят, нищо, че и този път със сигурност няма да приложим историческата поука в модерния си живот. Ние, българите, май не сме от онзи вид хора, дето умеят да прилагат такива неща.

А известна, при това не малка, част от нас пък изобщо дори не са способни да си извадят историческа поука, камо ли да я приложат. Имам предвид например ПЕС-о-главецът /о-главяващия ПЕС, вие какво си помислихте?/ и бивш български премиер Сергей Станишев.

Харесвам този човек. Колкото пъти се разшета напоследък той из България, независимо дали лично или призрачно – само в писмовна форма, толкова пъти ме връхлита вълна от носталгия по развития социализъм, граден, но несъграден докрай от баща му и неговите другари. Имам предвид – връхлита ме неговата, на Станишев, лепкава като лигите на Пришелеца, носталгия.

И това ме радва, защото се надявам младите в тази страна, които утре ще поемат гражданската и политическата щафета от нас, дето не успяхме да изринем българските Авгиеви обори, също да усетят цялата гнусотия, която ги залива. И да схванат не само с мозъка, но и с кожата си, каква идиотщина, каква манипулация, каква лъжа е всичко, което левите български другари бълнуват.

Сега, с кървавото писмо, което изпрати до поредното сборище на българските чичкови червенотиквеничковчета на Бузлуджа, другарят Станишев за пореден път го доказа, като заяви: „Единствено БСП може да намери решения на реалните и все по-крещящи проблеми на България. Единствено БСП може да предложи план за ускорено развитие и модернизация на икономиката и държавата, за възстановяване на чувството за справедливост и създаването на общност, в която никой не е изоставен”.

Този човек не е в час. Или е прекалено в час, за да лъже и маже по този начин.

Защото той и ортаците му, всички открити или срамежливо прикрити комунистически премиери от началото на прехода, не направиха нищо от казаното, когато имаха пряка възможност. Напротив, всички те съзнателно дърпаха повода на българското магаре назад, вместо напред, бутаха го в ямата, изкопана от самите тях и реализираха на наш гръб политическия си талант да комбинират вопиюща некадърност, готовност да се служи на руските интереси и желание да се докопа максимум плячка на момента, дори с цената на напълно изгорена земя.

Ало, другарю Станишев, я се дръпни, че ми закриваш визията към нормалния свят с празните си дрънканици!

„Имах доста сложни отношения в предишните години с Русия. Но прагматиката изисква да имаме нормални отношения с тях”.

Ще познаете ли чии са тези съкровени думи, граждани?

Не, не са на Симеон Сакскобургготски, от изказване на Бойко Борисов пред студенти във Варна са. И съдържат истина и половина.

Първата истина, цяла в случая, е, че през всичките си управления Борисов наистина има сложни отношения с руснаците. Чрез своите хранени хора тук, те го свалиха от власт с прости улични протести през 2013. И май сериозно го заплашиха преди президентските избори през 2017, за да стигне той до там нарочно да ги загуби.

Да, на същата среща във Варна премиерът просто официално потвърди и така извади пред скобите на конспиративните теории отдавна известното – че ГЕРБ нарочно загуби президентския вот и ни натресе за държавен глава човек, който едни чехли не може да надене. С други думи – човек, чиято лична харизма, мозъчна способност и управленски талант, са обратно пропорционални на българските национални интереси.

Също, през всичките тези години на управление на Бойко Борисов, руснаците извиваха максимално ръцете му за реализация на уредените ни от Първанов „големи руски енергийни проекти”.

Те извиват ръцете, той се противи – поне такова впечатление бе нарочно поддържано през годините у масовата публика. Но сега, от изказването му във Варна, се разбра, че и това не е така. „ЕС ни предаде за „Южен поток” – заяви Бойко Борисов. С което доказа недвусмислено, че хич, ама хич не се е дърпал пред руснаците, а по-скоро се е ослушвал пред европейците.

Лоша работа. Особено съчетано с последвалата втора „истина”, която обаче е само половинка – че прагматизмът изисква да имаме добри отношение с Русия.

Наричам това твърдение половин истина, защото от него е изпусната истинската половина – няма прагматизъм, който изисква поддържането на добри отношения с една агресивна, нахална, лакома и престъпна путинова Русия.

Може би с някаква друга Русия, която се стреми да бъде част от демократичната международна общност, която уважава правото и партньорските отношения между независимите държави, която не размахва оръжие и не заплашва всекиго за щяло и не щяло, наистина прагматизмът подтиква към добри отношения€ само че такава Русия няма.

Няма и такъв прагматизъм като цитирания по-горе. Българският прагматизъм в случая изисква да сме единодушни и в крак с европейските и американските си партньори по отношение на всичко, свързано с Кремъл.

Ако не го правим, значи се опитваме чрез полуистини да скрием от българите цялата истина за отношенията ни с Русия и мястото на страната ни в модерния свят. А тогава, дори да си Александър Велики, все ще се намери някой да каже: „Абе, я се мръдни, че ми закриваш слънцето на обществения интерес”.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Помните ли къде Путин обяви края на проекта “Южен поток”. Правилно- в Анкара ( на 1 декември 2014 г.). Нарече го алтернативно и напук на България “Турски поток”. А външният му министър Лавров зашлеви скоро след това Борисов с изявлението, че българският премиер трябва да се срамува във връзка с прекратяването на проекта ( за което нашичкият благодари със суперлатива, че Лавров бил “най-големия дипломат на света).

Едва ли “българският фактор” в случая е от значение, но новината, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е подписал законопроекта за разширяване на санкциите срещу Русия дойде от Грузия.  Съобщи я вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс по време на визита си в тази малка, православна, черноморска и ( за разлика от България спрямо Русия) непокорна напоследък на руските имперскии амбиции Грузия.

“Президентът Тръмп подписа документ за въвеждане на санкции срещу Русия и скоро ще влезе в сила. Ние желаем отмяната им, но това ще стане възможно при условие, че Русия изпълни задълженията си. За съжаление последната дипломатическа стъпка на Руската федерация говори обратното”, заяви Пенс в Тбилиси, цитиран от руската агнеция Интерфакс.

Всъщност най-силните думи срещу опитите на Русия да командва бившите си колонии дойдоха от Полша, която Тръмп избра като входна база за европейското си турне през юли в рамките и дори преди срещата на Г-20 в Хабмург. И ако в Полша този американски демарш беше напълно в съзвучие с полската позиция, то ехото на американските контраудари по руските имперски претенции да ни надзирават за нас е в дисонанс с ( най-меко казано) двойнственото поведение на Борисов и компания в рамките на “сблъсъка на цивилизациите” – видно от вайкането му във връзка с подновените санкции на западните съюзници срещу кремълския елит заради руската агресия в Украйна.

За съжаление Борисов се държи като алкохоликът от съветския виц, който се лекувал от заболяването си, след което се похвалил, че вече пие с “отвращение”.

Share on Facebook

Убеден съм, че всички сме гледали американски хорър трилъри. От онези, в които ни показват крайпътен мотел, отдалечена хижа или затънтена къща вдън гори. Непознати чешити по неволя споделят изолираното пространство. Избухват клиширани противоречия и точно когато всичко заприличва на драма, започва ужасът. Броят на непознатите устремено намалява, оцелелите обикновено могат да се съберат дори...

Ядрото и вътрешните слоеве на Слънцето се въртят примерно около 4 пъти по бързо от неговата повърхност , което противоречи на всички общо приети представи за неговото устройство, се казва в статия публикувана в Astronomy & Astrophysics.

Група учени от Китай е създала най-голямата виртуална Вселена За целта, учените са използвали най-производителния в света суперкомшютър Sunway TaihuLight.

Първият старт на ракетата Momo, конструирана от японската копания Interstellar Technologies, завърши неудачно. Това са съобщили представители на компанията на 30 юли в Твитер.

Министърът на отбраната на Иран Хосейн Дехкан е заявил , че стартът на РН 'Симорг' на 27 юли е бил успешен и е отбелязал , че не очаква от САЩ да признаят този факт.

На 2 август в 4:58 от площадка ZLV на Гвианския космически център на Куру , при съдействието на екипи на Arianespace е реализиран старт на РН Vega (VV10) със спътниците OPTSAT-3000 (42900 / 2017-044А) и Venus (42901 / 2017-044В).