Що ми е мило и драго во Струга града дюкян да имам

За дюкян не знам, но едно кафене в Струга града всеки би се радвал да има. То ще е нещо като Ганковото кафене, където ние, простите граждани, ще обсъждаме всякакви въпроси – „и възточния, и всичката вътрешна и външна политика на Европа“[1]. Няма ограничение на темите, единственото изискване е коментиращите да не са особено наясно с тях.

Ето, да вземем темата за подписания през миналата седмица договор между България и Македония. Как да го коментираме? Ако имаме табелки с „+“ и „-“, коя да вдигнем? Ако имаме изрязани от гланцова хартия точки, с червена ли да го закичим или с черна?

Наистина труден въпрос. На пръв поглед един такъв договор, по силата на който „Двете Договарящи  се  страни нямат  и  няма  да  предявяват териториални претенции една спрямо друга“ (Чл. 11.3.) официално отменя предпоследния български национален идеал, този за обединяване на Отечеството в границите на „Българското землище“. Освен това основанията за евентуални териториални претенции не са еднакви: едно е ние да имаме към тях, друго е те да имат към нас. От тази гледна точка ще трябва да вдигнем табелката с „-“. Но пък от друга страна договорът включва клауза за прекратяване с едногодишно предизвестие, нали така? Един ден, ако ни дойде друг акъл – механизмите са налице.

Нищо, няма страшно – всички на Балканите си имат Велико-техни си доктрини, даже и Албания.

По-интересно е как се групираха в кръжоци по интереси българските общественици. Един по-наивен наблюдател ще рече, че националистите първи ще оплачат отказа да се анексира Македония. Така България никога вече няма да е на три морета, а най-много на две и то ако се анексират части от Северна Гърция.  Де е „Гърмът на урата“, де е „На нож!“. Нещо повече, някой съвсем спокойно може да каже, че този договор между Българи и Македония оставя организации като ВМРО без предмет на дейност. Но не стана така.

В една интелигентна и добре написана статия Ангел Джамбазки изрази твърде цивилизованата позиция на националистите. С две думи, той казва, че историческият идеал на нашия народ е да живее в цялост, в духовно и стопанско общение на всички свои части, независимо от средствата, с които това ще се постигне; с оглед на днешните реалности тази цел е постижима чрез ускоряване на членството на Македония в НАТО и в Европейския съюз, където, както знаем, граници на практика няма – ето как българи и македонци ще заживеят в общение. С това свое гледище Джамбазки в частност и патриотите като цяло изглеждат вече толкова просветени националисти, че започват да мязат, хайде, ако не на пълни глобалисти, то поне на едни убедени европейски федералисти. Любопитна работа…

Още по-любопитна обаче е позицията на социалистите. Те сякаш побързаха да се втурнат в освободената от националистите шовинистична ниша. Те, които по устав и по клетва са не само интернационалисти, но и коминтерновци, те които ненавиждат нацизма, те, които на култа към нацията с ярост противопоставят култа към класата, днес говорят за предадени национални интереси. „Договорът на практика предава исторически български държавни интереси. С този договор: се признава македонският език; не урежда въпроса за българското културно-историческо наследство в Македония…“ – ще каже още преди подписването на въпросния документ едно от интелектуално-идеологическите остриета на социалистите Валери Жаблянов и ще допълни: „Признаването на основни тези на македонизма като подтекст на договора, крие огромни рискове и опасности за България и за Балканските взаимоотношения”.

Ама македонизмът кога стана нещо лошо за вашата организация, бе г-н Жаблянов? Какво е македонизмът? Накратко, това е политика на Коминтерна, на Съветския съюз и на подчинените му комунистически партии за унищожаване посредством пропагандни средства на българското самосъзнание у хората по вардарските земи. Понеже е било ясно, че не може в желаните темпове да им се насади сръбско самосъзнание, то като компромис се полагат основите на един лабораторен македонския национализъм. През по-голямата част от столетната си история, с която така сладостно се гордеят, българските комунисти/социалисти горещо са изповядвали македонизма. Какво им става сега?

Ще речете, светът вече не е същият, вододелите са други, други са кливиджите, други са приоритетите. Нашите партии, включително и социалистическата ни такава, вече не са онова, което бяха, ами влизат в съзвучие с модерните световни политически тенденции…

Да, ама в самата Македония се оказва точно обратното. Техните социалисти са ЗА договора, а пък ПРОТИВ е не друг, а ВМРО-ДПМНЕ – партия, широко известна у нас като „тяхното СДС“. „Непринципиелниот македонско-бугарски договор отвора сомнежи за разнебитување на македонскиот народ“ – казва Зоран Илиоски от въпросната партия. Тц, тц, тц, гледай ти… Та нали съдържанието на този договор е почти същото (а по дух абсолютно същото) като на съвместната декларация от 22 февруари 1999, подписана от Иван Костов и Люпчо Георгиевски, тогавашен председател на ВМРО-ДПМНЕ?! Защо така? Защо „тяхното СДС“ за по-малко от 20 години направи лупинг на 180 градуса? Защо от своя страна СДСМ – „сестринската“ партия на БСП (по определението на Корнелия Нинова) – застана на точно противоположната спрямо БСП позиция по този тъй важен въпрос?

Има едно обидно просто обяснение. Всъщност, като се замислиш, нещата с подкрепата на договора в България и Македония не са противоположни, а абсолютно еднакви: и в двете страни договора подкрепят тези, които в момента са на власт, а против него се обявяват онези, които в момента са в опозиция. Това, че в едната държава в момента на власт са левите, а в другата левите са в опозиция, е незначително обстоятелство, което по никакъв начин не променя принципите. Толкова за идеологическата чистота, толкова за верността към политическите традиции. Дошло е време Македония да извърши исторически важно движение по посока на своята евроатлантическа интеграция и със заслугата ще се окичат управляващите, а опозицията, с извинение, ще кенза кокали отстрани.

Това е едното обяснение. Има обаче и друго (което изобщо не изключва съществуването на първото). То е свързано с позиционирането на силите по отношение интересите на Русия. Не е тайна за никого, че тези интереси са по-особени на Балканите – този колкото благословен, толкова и прокълнат кръстопът между Запада и Ориента, Севера и Юга, Християнството и Исляма. Още от средата на 19 век идеята на Русия е да има „стъпка“ на Балканите чрез България. България обаче се оказва твърде непослушна и даже „неблагодарна към освободителите си“. Започва да води някаква странна своя си политика, която все я тегли към Запада, въпреки широко прокламираната русофилия на българския народ. Така Русия започва да отглежда своята втора „стъпка“ – Сърбия. Оттам нататък всички дребни сметчици между балканските държави и по-специално между България, Гърция и Сърбия, добиват по-величава геополитическа окраска чрез отношението си към противопоставянията между Русия и Запада. Тъй нареченият „македонски въпрос“ е една такава дребна сметчица.

През последните години световните дела започват сякаш да навлизат в някакъв нов свой етап и това е твърде възбуждащо за всички нас в Ганковото кафене. Заговори се даже за Втора студена война, след обявените допълнителни санкции от страна на Америка по отношение на Русия. Разбира се, в основата на тази Втора студена война отново са енергийните пазари и в частност въпросът откъде ще се захранва Европа (начело с Германия): от Северен поток или от американските танкери с втечнен шистов газ. Настъплението срещу Русия се активизира, което отново повдигна и старите въпроси на Балканите.

Обърнахте ли внимание как нашият уж регионален и локален, с нищо неангажиращ на пръв поглед договор с Македония, идеално съвпадна по време със совалката на Майк Пенс – вицепрезидентът на Щатите? Тя включва посещения в Естония, Грузия и Черна гора. Ако разгледаме Естония като част от Прибалтика, Грузия като част от Кавказ и Черна гора като част от Балканите, това са три идеални фронта срещу Русия. Договорът между България и Македония, колкото и да е банален по своето съдържание, бележи окончателното обръщане на Македония към НАТО. Слага край на една отколешна политика на Русия за влияние на Балканите, отнема на Русия важен от нейна (пък и не само нейна) гледна точка инструмент, с който да държи държавите в региона в удобно напрежение. С обръщането на Македония към НАТО и ЕС, нещата за Сърбия вече са окончателно решени – ще се обърнат и те. Когато Майк Пенс се прибере обратно в Щатите, светът за Русия вече няма да е същият.

Ето още една причина нашите социалисти да кършат ръце. Всеки на тяхно място би кършил. Те, както се казва, не оправдаха доверието. Те допуснаха Македония да направи първата си голяма крачка към глобалната политика, па макар и под ръководството на „сестринската“ партия. Добре ли е това или зле, „плюс“ ли да вдигнем, ние простите граждани, или „минус“? Зависи. Зависи за кого, зависи за какво. Едно събитие никога няма само един мотив и никога не води само до едно следствие. Но извън параноичните анализи на причините и следствията, след подписването на договора, сякаш „баткото“ на Македония на Балканите вече е България, а не Гърция или Сърбия. И това е добре.

Затова ние, простите граждани в Ганковото кафене, ще си поръчаме по още една лятна анасонлийка, ще сръбнем и мъдро ще поклатим глава. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

[1] „Под игото“, Част Първа, Гл. 18 „В Ганковото кафене“.

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2017/08/05/3903.html

Свързани новини: