Николета Петрова е от онези прекрасни млади хора, действени вместо мрънкащи, правещи вместо чакащи, смели вместо обвиняващи. Признавам си, свързани сме. Не само с това, че бе от любимите и значими учителки на Томи, но и с това, че имаме важни общи каузи – свободното образование, чистата природа, човешките отношения. Ники е борец и няма как освен да вдъхновява и да не респектира и да намира подкрепа. За нейната мечта, превърната в реалност, да има свободно образование и то да се случва и в Бургас си говорим днес.

Как се срещнаха Ники и Френе – как ти хрумна идеята? Кои бяха най-стръмните моменти в реализацията й?
Висшето ми образование беше времето, когато осъзнах, че на мен, всъщност, ми е било доста скучно в училище. Бях почти двайсет годишна, когато за пръв път видях смисъл в това, което уча и се замислих каква е причината за това. Отговорите са прости: в университета за пръв път бях избрала сама това, което учех, преподавателите бяха хора, с които можех да говоря свободно и нормално, повечето неща бяха по-скоро пожелателни, а не задължителни, което от своя страна ми носеше спокойствие и един нов тип отговорност към това, което правя, с колегите бяхме екип, не просто състуденти. Вярвам, че основата на доброто образование е именно това – спокойната и дружелюбна среда, в която учиш и се развиваш без натиск, подкрепящи хора, с които си в екип и най-важното – смисъл и цел, които да следваш и в които да вярваш. Първото място, на което имах щастието да преподавам, ми показа, че всичко това е напълно възможно, и освен че е възможно, се случва по най-естесвения начин. Работейки там, идеята за Училище -такова, каквото вярвам, че трябва да бъде, започна все повече да ме тегли към Бургас – там, където усещах, че има нужда да пренеса всичко, което бях научила и където да продължа да уча. Най-трудно за мен беше началото. „Откъде да започна?“ – това беше въпросът, който си задавах всеки ден. Благодарение на хората около мен, които припознаха Френе и като своя кауза, Френе заживя в Бургас и започна да се развива. Френе го има благодарение на вярата в доброто образование за децата в Бургас. Стръмни моменти има, но благодарение на това, че сме все повече, тези моменти минават все по-бързо и по-лесно.

А най-симпатичнитре и мили моменти?
Моментът, в който Макс осъзнава, че чете.
Моментът, в който Борко довършва проект по Архитектура.
Адриан преодолява страха си и се пуска по въжен тролей.
Ежедневните прегръдки между децата.
Радостта от нови книжки.
Сълзите от щастие в очите на родител.
Нетърпеливите детски погледи в началото на деня.
Изписаната от децата стена в края на годината:
„Обичам да пиша“, „Обичам да чета“ , „Обичам английския“, „Обичм Цвети“, „Обичам Френе“….

Как мина лятото с децата?
Летата са най-чудесното време за учене, колкото и парадоксално да звучи. Докато децата са във ваканция, са отворени за всичко ново около себе си. Няма ги стресът и напрежението, дните са пълни с нови преживявания и нови приятели.
Тази година темата на Лятна Академия Френе беше „Назад във времето“, с акцент към Странджа. Потопихме се в история, фолклор, архитектура, бит, култура, флора, фауна… Знанието е безкрайно! Това, което показваме на децата чрез мултидисциплинарните програми, е колко интересно може да бъде всичко, докато едновременно учиш, играеш и преживяваш. А най-голямото потвърждение за резултата от това, е радостта, с която идват всяка сутрин и ентусиазмът към всяко занятие.

И какво ново предстои от септември за теб и екипът ти?
Тази есен Френе ще обживее сградата на едно прекрасно училище в центъра на Бургас. Сградата е на ул. Лермонтов 11 в Бургас. Това, което предстои през тази учебна година, е да въведем първата в Бургас целодневна форма на обучение от алтернативен характер, която да е съобразена с Държавните образователни изисквания, но и да надгражда уменията и развитието на децата в начален курс. На мен и на екипа на Френе ни предстоят много нови емоции около новото училище, заредили сме си раниците с куп нови идеи и чакаме предизвикателствата на новото начинание с отворени сърца.

За какво мечтаеш? И какво си пожелаваш за тази учебна година?
Мечтите ми са от доста шарен характер … От въжени люлки, висящи от таваните в училището, до промяна в мисленето на хората. Като се замисля, ако имаме въжени люлки, на които да сядат повече възрастни с книжка в ръка, промяната в мисленето ще стане доста по-бързо.
Пожелавам си нестихващо вдъхновение и снежна бургаска зима.

За Френе: Френе е първият център в Бургас, който предлага алтернатива на държавната образователна система. Нашата дейност е допълващо звено към стандартното образование, което развива и възпитава личността в децата всички онези качества, които поради една или друга причина, не са приоритетни за училището в момента. През учебната година ни посещават групи от подготвителен и първи клас, които от тази година ще могат да се обучават при нас и целодневно, а това от своя страна, е нещо напълно ново за града ни. Водим се най-вече от желанието си да създаваме цялостност и връзки в процеса на обучение, любов и желание към знанието и среда, която да подкрепя посоката на развитие на всяко дете. Програмите ни са мултидисциплинарни, разработваме ги най-вече ние във Френе, като подбираме подходящи теми и материали специално за децата, с които сме през годината. Във Френе дисциплините, в които децата се обучават и ценностната система, която възпитаваме, са комплексно свързани и създават един цялостен поглед за света.

Дайте по един лайк във фб, споделете инфото и сайта им с хора от Бургас, които търсят и очакват свободни форми на образование.

Промяната е в действие! И никой не може да я спре.  

Писателката Юлия Спиридонова сигурно е знаела, че предстои слънчево затъмнение. Та как иначе би й хрумнало да продължи историята за своето смело жабче с „Къде си, слънце“ (изд. „Кръгозор“)? В третата книга за малкия зелен смелчага писателката проследява пленяването на слънцето и неговото спасяване. Юлка за пореден път успява да вплете умело митологичните образи от родния фолклор в интересна и...

Непредсказуемият президент Тръмп отново опроверга предсказанията- този път на реномираната световна агенция Ройтерс, само ден след като тя обяви напускането на Стив Банън от екипа на американския държавен глава като начин съветникът да си запази едва ли не още по-силното влияние върху Белия дом от позицията на коментатор в сайта Breitbart. http://e-vestnik.bg/26901/zashto-si-tragna-stiv-banan-posledniyat-ot-parviya-ekip-na-tramp/

На основателното предположение на Ройтерс, че основен въпрос ( и проблем) за Тръмп е политиката в областта на отбраната и конкретно за американската роля в Афганистан, американският държавен глава отговори с изненадващ ход: буквално преобърна обещанието си да намали ангажимента в Афганистан. Точно обратното, обяви неговото продължаване чрез изпращане на нови хиляди военни на терен и дори го определи като безсрочен ход, зависещ не е от календара, а от фактическото състояние на противопоставянето на талибаните. С други думи, Тръмп не само се отметна от едно от най-често повтаряните си предизборни обещания, но и ескалира американското участие в Афганистан.

Дотук изненадата е достатъчно голяма. Обаче с това тя не свършва. Неговият най-важен до вчера съветник, от когото се очакваше да запази лоялността си и след като напусна поста в администрацията, че и дори да засили подкрепата си за своя бивш работодател в Белия дом, изригна остро срещу решението на Тръмп. Нарече го “фурнаджийска лопата” и “най-лошият президент” на САЩ.  https://www.actualno.com/america/doskoroshnijat-glaven-syvetnik-na-trymp-go-srina-za-afganistan-toj-e-furnadjijska-lopata-news_629112.html

Никой не вярва, че самият Тръмп е променил с нещо възгледите си, близки до тези на Стив Банън, определян като неонацист, расист, антисемит и краен консерватор. Реакциите на президента след сблъсъците в Шарлотсвил преди броени дни показаха, че Тръмп не желае да заклейми ясно расовите подбуди на претендиращите за превъзходството на бялата раса екстремисти, които пък му отвърнаха с благодарности за жеста да постави (поне) знак на равенство между тях и противниците им, легитимирайки по този начин хората от мелето с изпружените в хитлеристки поздрав ръце и с факли, напомящи за нацистките сборища и за белия расизъм в Америка.

Едно нещо обаче Тръмп вече показа достатъчно категорично: че и без да мени нрава си, няма проблем да смени екипа си, който има сроден на неговия нрав. Това не вещае дълголетие на точно този президент на поста му, атакуван и без това от многобройнте му врагове в американската политика. Сега вече президентът реже и клона, на който седи, чрез  готовността си да принася в жертва най-верните си хора от най-близкото си обкръжение.

Следва любиният ми въпрос по аналогия ( отново със задължителната уговорка за условностите в сравнението между САЩ и България): какво (не) се случва у нас в това отношение?

Справедливият и кратък като изстрел от Макаров отговор е: нищо. Не искам да кажа , че нашият президент е тъп, но че е упорит в охраняването интересите на охранителите си, също вече няма съмнение. Обградили са го с русофилски помагачи от самото начало на изгряването му в политиката, където беше изстрелян от руска ракета-носител. И той си лети по зададената траектория без отклонения.

Или може би заявлението му вчера, че ремонтът на съветските Миг 29 би струвал на България колкото покупката на нови изтребители е опит да демонстрира тъкмо такова отклонение?

Това ще стане ясно след посещението му в САЩ през септември. Дали и там ще се изявява като зле прикрит лобист за сделка с неутрална Швеция или ще признае логиката натовска България да има на въоръжение най-разпространения в страните  от алианса боен самолет, произведен в САЩ ( без позоваване на изключения, като Унгария)?

А засега в мътилката от витаещи въпроси около президента Радев, обкръжен от преторианците на Кремъл, не се вижда и намек за раздяла с тази кохорта. Как точно тя ще се изяви при държавната му визита във Вашингто, остава загадка в рамките на низшия пилотаж, който Радев демонстрира по този въпрос. Неговият Стив Банън се казва Иво Христов и е много близък нашистки аналог на американския съветник, подал оставка вчера. Защото Христов е ярък представител на антиевропейското и антизападното крило в българската публицистика ( доказано чрез участието му в руски пропагаден филм по въпроса за “европейското иго” в днешна България), чиято ретрогадост е толкова ретро по смисъла на дърпането към едно отречено със закон минало на страната ни, че само избирателно слепите и глухите отказват да го забележат.

Тръмп се показа с прогонването и на последния си близък съратник от началото на политическата му битка в ролята на завършен дипломат в рамките на шегата, че за дипломацията е изкуство да повтаряш “добро куче”, докато не намериш камък.  Защото може да си го позволи. У нас не позволяват такива волности на президента, зависим от същите външни сили, които превърнаха вътрешната ни политика в зона, изпразнена от критика спрямо путинизма.

Share on Facebook

Лятото е още тук и няма да си тръгне поне още няколко седмици! Затова и не спираме да ви предлагаме книги, които да вземете за почивката. Този път в тази задача ни помага поетът Петър Чухов. Освен с новата си стихосбирка „АДDICTED“, тази година може да се похвали и с това, че ще бъде един от...

И макар то да се е случило миналият четвъртък, 17-ти август, за него мощно изрева едва вчера, 21-ви август, (дез)информационното издание "Капитал". Става въпрос за тайна търговия с електроенергия в големи количества и на неясно какви цен...

Властите в Австралия са спрели 50 сайта с пиратско съдържание, съобщава GoodEreader. Засегнатите компании имат 15-дневен срок за изпълнение на законовите изисквания на свалят съдържанието, в противен случай достъпът за безплатно теглене на дигитални комикси, електронни книги, списания и вестници ще бъде прекратен. Австралийският медиен гигант Village Roadshow възнамерява да приложи изпитан ефективен метод за справяне...

watch video: how to make:  see more:

Руски учени са разяснили ситуацията около големият астероид Флоренс, който ще прелети покрай Земята на 1 септември 2017.

Френски и американски геофизици са изказали предположение за съществуване на Марс на снежни бури. Съответното изследване е публикувано в списание Nature Geoscience, а накратка за това се съобщава на Nature News.

Нали знаете как всеки читател си има любима тема и когато излезе книга, която я разглежда, задължително си я взема? Един от въпросите, които винаги са ме вълнували, е този за избора и за възможните варианти на живота ни. Всяко едно решение, дори и съвсем дребните, води съдбата на човек в различна посока. Затова, когато...