Тръмп екипа си мени, но нрава не – Румен Радев и екипа не си дава

08/22/17 09:43
(http://ivo.bg/)

Тръмп екипа си мени, но нрава не – Румен Радев и екипа не си дава

Непредсказуемият президент Тръмп отново опроверга предсказанията- този път на реномираната световна агенция Ройтерс, само ден след като тя обяви напускането на Стив Банън от екипа на американския държавен глава като начин съветникът да си запази едва ли не още по-силното влияние върху Белия дом от позицията на коментатор в сайта Breitbart. http://e-vestnik.bg/26901/zashto-si-tragna-stiv-banan-posledniyat-ot-parviya-ekip-na-tramp/

На основателното предположение на Ройтерс, че основен въпрос ( и проблем) за Тръмп е политиката в областта на отбраната и конкретно за американската роля в Афганистан, американският държавен глава отговори с изненадващ ход: буквално преобърна обещанието си да намали ангажимента в Афганистан. Точно обратното, обяви неговото продължаване чрез изпращане на нови хиляди военни на терен и дори го определи като безсрочен ход, зависещ не е от календара, а от фактическото състояние на противопоставянето на талибаните. С други думи, Тръмп не само се отметна от едно от най-често повтаряните си предизборни обещания, но и ескалира американското участие в Афганистан.

Дотук изненадата е достатъчно голяма. Обаче с това тя не свършва. Неговият най-важен до вчера съветник, от когото се очакваше да запази лоялността си и след като напусна поста в администрацията, че и дори да засили подкрепата си за своя бивш работодател в Белия дом, изригна остро срещу решението на Тръмп. Нарече го “фурнаджийска лопата” и “най-лошият президент” на САЩ. https://www.actualno.com/america/doskoroshnijat-glaven-syvetnik-na-trymp-go-srina-za-afganistan-toj-e-furnadjijska-lopata-news_629112.html

Никой не вярва, че самият Тръмп е променил с нещо възгледите си, близки до тези на Стив Банън, определян като неонацист, расист, антисемит и краен консерватор. Реакциите на президента след сблъсъците в Шарлотсвил преди броени дни показаха, че Тръмп не желае да заклейми ясно расовите подбуди на претендиращите за превъзходството на бялата раса екстремисти, които пък му отвърнаха с благодарности за жеста да постави (поне) знак на равенство между тях и противниците им, легитимирайки по този начин хората от мелето с изпружените в хитлеристки поздрав ръце и с факли, напомящи за нацистките сборища и за белия расизъм в Америка.

Едно нещо обаче Тръмп вече показа достатъчно категорично: че и без да мени нрава си, няма проблем да смени екипа си, който има сроден на неговия нрав. Това не вещае дълголетие на точно този президент на поста му, атакуван и без това от многобройнте му врагове в американската политика. Сега вече президентът реже и клона, на който седи, чрез готовността си да принася в жертва най-верните си хора от най-близкото си обкръжение.

Следва любиният ми въпрос по аналогия ( отново със задължителната уговорка за условностите в сравнението между САЩ и България): какво (не) се случва у нас в това отношение?

Справедливият и кратък като изстрел от Макаров отговор е: нищо. Не искам да кажа , че нашият президент е тъп, но че е упорит в охраняването интересите на охранителите си, също вече няма съмнение. Обградили са го с русофилски помагачи от самото начало на изгряването му в политиката, където беше изстрелян от руска ракета-носител. И той си лети по зададената траектория без отклонения.

Или може би заявлението му вчера, че ремонтът на съветските Миг 29 би струвал на България колкото покупката на нови изтребители е опит да демонстрира тъкмо такова отклонение?

Това ще стане ясно след посещението му в САЩ през септември. Дали и там ще се изявява като зле прикрит лобист за сделка с неутрална Швеция или ще признае логиката натовска България да има на въоръжение най-разпространения в страните от алианса боен самолет, произведен в САЩ ( без позоваване на изключения, като Унгария)?

А засега в мътилката от витаещи въпроси около президента Радев, обкръжен от преторианците на Кремъл, не се вижда и намек за раздяла с тази кохорта. Как точно тя ще се изяви при държавната му визита във Вашингто, остава загадка в рамките на низшия пилотаж, който Радев демонстрира по този въпрос. Неговият Стив Банън се казва Иво Христов и е много близък нашистки аналог на американския съветник, подал оставка вчера. Защото Христов е ярък представител на антиевропейското и антизападното крило в българската публицистика ( доказано чрез участието му в руски пропагаден филм по въпроса за “европейското иго” в днешна България), чиято ретрогадост е толкова ретро по смисъла на дърпането към едно отречено със закон минало на страната ни, че само избирателно слепите и глухите отказват да го забележат.

Тръмп се показа с прогонването и на последния си близък съратник от началото на политическата му битка в ролята на завършен дипломат в рамките на шегата, че за дипломацията е изкуство да повтаряш “добро куче”, докато не намериш камък. Защото може да си го позволи. У нас не позволяват такива волности на президента, зависим от същите външни сили, които превърнаха вътрешната ни политика в зона, изпразнена от критика спрямо путинизма.

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2017/08/22/%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%bc%d0%bf-%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%bf%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%80/

Публикувана на 08/22/17 09:43 http://ivo.bg/2017/08/22/%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%bc%d0%bf-%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%bf%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%80/