De Profundis: СРЕЩАТА НИНОВА – РЕШЕТНИКОВ ИЛИ СЛЕДАТА ОТ ГРАЙФЕРА НА РУСКИ БОТУШ

08/23/17 12:15
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: СРЕЩАТА НИНОВА – РЕШЕТНИКОВ ИЛИ СЛЕДАТА ОТ ГРАЙФЕРА НА РУСКИ БОТУШ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-sreshtata-ninova-reshetnikov-ili-sledata-ot-grayfera-na-ruski-botush

Преди векове поетът Франсоа Вийон попита: „Къде си днеска, лански сняг?”

Но явно, въпреки личните си нещастия, Вийон живее на щастливо място, където снегът от лани не смръзва обществената атмосфера по-дълго от предвиденото. За разлика от него, ние често духаме, за да стоплим ръце дори в августовска жега.

Не се сещате за какво говоря ли? Ами нормално – обществената памет не е силна черта на модерното българско общество.

Имаме някои силни черти – например всички онези, дето разделят красивите дупета на фолк-певачките на две половини. Обаче паметта ни не е сред тях. Тя ако беше, нямаше по начин най-мазохистичен постоянно да си избираме хора и партии, които доказано не могат и не искат да управляват в наша полза, а само в полза собствена. Е, и в полза на Кремъл, де. Щото без кремълските майстори по народомачкане нашите некадърници сами не могат и една карфица да откраднат, ще ги пипне пъдарят.

Та говоря за ланският августовски сняг, който ни смразява днес, а ще продължи още известно – или неизвестно – време, чак докато се отърсим. Говоря за непровеждането през миналия август на една среща, каквато всъщност имаше. И за провеждането на невинен разговор, в който нямаше нищо невинно. И за едно име, което почти не беше споменато, плюс за дадени указания и инструкции, които никога не са давани. Говоря за срещата Нинова – Решетников. Сещате ли се? Леонид Решетников е обикновен пенсиониран руски генерал от вече толкова бившите руски КГБ-та, ГРУ-та, ЧК-та, ФСБ-та, НКВД-та и Смершове, че чак не си струва човек да ги помни. Това агънце невинно идва кротко в една потъпкана от евро-атлантическите окупатори България да си почине от тежките отговорности на демократичния руски политически живот. И почти случайно, но пак съвсем невинно, някакви хора уреждат среща между него и другарката Корнелия Нинова. Ама защо я уреждат, как я уреждат, на него или на нея я уреждат – неясноти има, от онези, дето само ДАНС може да ги изясни. Но няма, де, вие случайно да не се уплашихте, че ще.

И така, срещата се провежда, макар половината участници в нея, под красния образ на другарката Нинова, първоначално да не си спомнят изобщо за това, а второначално да твърдят, че става дума просто за любезно кафепиене с един добродушен, леко досаден чуждестранен турист.

И твърди също другарката Нинова, че на тази среща въобще не е споменато името на кандидат-президента на БСП Румен Радев. А ако случайно е споменато, то е само, за да се похвалим какъв умен и талантлив избор сме направили. Съвсем сами.

Ако зависеше само от българските компетентни органи, обществото изобщо нямаше да разбере за въпросната среща и нямаше да се сети какви важни за бъдещето му въпроси не са обсъждани там. Добре, че самият Решетников побърза да се похвали.

Някои и досега не проумяват защо по такъв баламски начин този опитен в битките на Тихия фронт човек издаде част от руската чета в България – но те забравят, че за руснаците нормалната логика е либерална лиготия, която мръсните западняци се опитват да им пробутат насила.

Според нормалната руска логика, Решетников направи две важни неща. Първо, той рапортува пред началството си за /поредната?/ успешно изпълнена мисия в България – да се потвърдят ангажиментите, поети от другарката Корнелия Нинова няколко месеца по-рано, когато двамата с Георги Първанов, дето се казва – като всички други нормални, европейски социалистически лидери, отидоха в Москва на инструктаж, прикрит като участие в конгреса на путинската партия „Единна Русия”.

Второ, като разказа за срещата в София, Решетников постигна още две паралелни цели – от една страна той дръпна юздите на Нинова, нагледно ѝ показа, че не е незаменима царица на българския политически терен, а пешка, която винаги може да бъде жертвана; и второ – показа с пръст на „русофилската” маса българи кой е кандидат-президентът на Москва, кого трябва да подкрепят на предстоящите избори. И те чуха, видяха и разбраха – нищо, че иначе са глухи за историята, слепи за истината и безмозъчни за света около себе си зелени еуглени. Или червени еуглени, все тая.

Така си е, граждани, не можем да си кривим душата – инсталирането на президента Румен Радев начело на България е може би последната, поне засега, успешна руска хибридна операция на Балканите. Тя бе разиграна като по учебник и представи цялата наглост и настойчивост на руската политическа воля, активира зловещите таланти на руските спецслужби и техните хранени хора по места, превърна се в нагледен урок как абстрактните пари се материализират в конкретно влияние чрез медии, граждански организации, партийни структури, държавни институции, подземни и надземни образувания от бялата, сивата и черната икономика. Да, за наша радост, това май наистина беше последната успешна голяма руска операция на Балканите. И за наш срам – не беше първата неуспешна.

Защото опитът чрез преврат и политически убийства да се отклони Черна гора от нейния път към НАТО, се провали с гръм и трясък, а руснаците за пореден път се изложиха пред света като кифладжии.

Другият гръмовен провал пък стана буквално под носа ни, когато чрез създаване на политически хаос, руснаците опитаха да отклонят Македония от нейния път както към НТАТО, така и към ЕС.

Нещо повече, ако в случая с Черна гора властите в Подгорица само глобално посочиха Русия като враждебна сила, противопоставила се на черногорския национален интерес, то в македонската история лъснаха такива подробности, от които на нормалните съседни държави би им се завил свят. Македонските служби изнесоха конкретна информация, че пряко участие в заверата срещу Скопие имат хора от руските служби, базирани в Белград, някои поименно споменати бизнес-компании, както и знаменитите „трима офицери от ГРУ, базирани в руското посолство в София”. Ако аз бях София, досега да съм изпищял като ощипан с горещи дяволски клещи и да съм изгонил въпросните трима нехранимайковци от страната. Обаче тъй като не съм София, те си стоят тук и кой знае още какви ги вършат. И срещу кого. А познайте от три пъти дали се срамуват да работят не само срещу Македония, а и срещу любезните си български домакини, които ги търпят – или изобщо не се изчервяват, когато го правят.

Като мисля за това си викам – дано пък следващият път, когато тъмните кремълски елементи се опитат по характерния си брутален начин пак да се набъркат в българските дела, някой върховен нашенски политик да им отговори подобаващо, както направиха политиците в Македония и Черна гора.

Знам, бе, знам – а дано, ама надали! Така става /почти/ винаги в българската история, щом в нея се набърка Русия – здравият разум изчезва и на негово място остават твърде нездравите братски чувства.

Но това са нещата във външен план. Във вътрешен, както казах, миналогодишната среща Нинова – Решетников ще ни държи студено още дълго време и то по няколко линии.

Първо, главният плод на тази среща, одиозната фигура на Румен Радев, който само за няколко месеца категорично доказа, че става за президент, колкото старата ми шапка, ще продължи да ни виси на врата със страшна сила. Засега той не е сътворил нещо чак толкова фатално, но мандатът е пред него. А може и втори мандат да има, ако се докаже човекът – например ако достатъчно добре се наведе пред императора Путин при посещението му в България догодина, за което Радев вече го покани. Като президент – президента, както се казва официално, а не като васал – императора, дето се вика неофициално.

Но пък от друга страна, ако мине искането на Нинова точно президентът да назначава председателя на новата антикорупционна агенция, може съвсем да оплескаме работата. В смисъл – заради прочутата честност на Румен Радев и предаността му към светлата идея за борба с корупцията по нашите земи, току-виж земем да се хващаме едни други за…..за корупцията, де! Или за някои още по-деликатни места.

Така че, другарко Нинова, много моля – да не изпадаме в изненади!

Второ, резултат от тази среща и изобщо от посещението на Решетников в България, беше включването на тъй наречените „националисти” в управлението на страната. Те също засега относително кротуват, само от време на време изпускат по някоя зловонна простотия – но със сигурност ще си покажат рогата, като му дойде времето. Или когато му дойде нареждането от Кремъл. Щото както при развития социализъм в България турското кафе беше виетнамско, така и при недоразвития капитализъм българските националисти са руски.

Третият видим Решетников ефект в българската политика, независимо дали съзнателно или несъзнателно търсен, е възстановяването, в някаква степен и в някаква форма, на мутренските времена в страната. И с просто око се вижда, че престъпниците стават все по-нагли, а тъй наречените правоохранителни и правораздавателни органи – все по-безсилни. И то не дори да налагат спазването на закона, а сами да го спазват.

Ето защо, граждани, ако сте забравили миналогодишното посещение и невинните срещи на никому неизвестния пенсиониран руски генерал в България, а на всичкото отгоре смятате, че те няма и защо да се помнят, значи напълно сте превъртели от жегата. Или върху кората на мозъка ви е дълбоко отпечатан грайфер от подметката на някакъв руски ботуш. Все едно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com