220 км. 2300 м изкачване. Два прекрасни дни на забавления и житейски уроци.

Снимка на Никола Борич с редакция от мен и VSCO.

Една публикация на Иван Ралчев в Walking on the edge....

220 км. 2300 м изкачване. Два прекрасни дни на забавления и житейски уроци.

Снимка на Никола Борич с редакция от мен и VSCO.

Една публикация на Иван Ралчев в Walking on the edge....

220 км. 2300 м изкачване. Два прекрасни дни на забавления и житейски уроци.

Снимка на Никола Борич с редакция от мен и VSCO.

Една публикация на Иван Ралчев в Walking on the edge....

220 км. 2300 м изкачване. Два прекрасни дни на забавления и житейски уроци.

Снимка на Никола Борич с редакция от мен и VSCO.

Една публикация на Иван Ралчев в Walking on the edge....

220 км. 2300 м изкачване. Два прекрасни дни на забавления и житейски уроци.

Снимка на Никола Борич с редакция от мен и VSCO.

Една публикация на Иван Ралчев в Walking on the edge....

Отдавна не съм ви показвал България, като №1 в Европа по най-ниска дневна цена на електроенергията, според последните сесии на съответните борси? Е, най-сетне момента настъпи. И ето я актуалната сравнителна графика за утрешния ден (за по...

Компанията SpaceX успешно изстреля РН Фалкон-9 от базата на ВВС на САЩ Ванденберг в щ Калифорния , спътник за наблюдение на Земята за Националната космическа организация на Тайван

В „Илийчо, Август и седемте джуджета“ (изд. „Enthusiast“) ви очакват не няколко кратки истории, а само една, по-дълга, в която всичко започва с подранилия подарък от родителите на Илийчо за рождения му ден. Не е ли чудесно да получиш подаръка си по-рано? Да, стига да не е… книга с приказки! Разочарованият Илийчо решава все пак да разгърне книгата,...

Астрономи от Чили и Германия, за първи път са получили изображение на повърхноста на Атарес - червен свръхгигант от съзвездието Скорпион. Това е позволило да се наблюдават бързо преместващи се струпвания от газ близо до звездта , но засега не е известно , какво именно ги движи. Статията на учтени е публикувана в списание Nature.

Това показва виртуалната карта на Европейския обединен (ядрен) център (Joint Research Center - https://remap.jrc.ec.europa.eu/GammaDoseRates.aspx) вече повече от 24 часа и тя не само не се успокоява и намалява, а постоянно расте. Ето как...

Това показва виртуалната карта на Европейския обединен (ядрен) център (Joint Research Center - https://remap.jrc.ec.europa.eu/GammaDoseRates.aspx) вече повече от 24 часа и тя не само не се успокоява и намалява, а постоянно расте. Ето как...

Румънският комунистически вожд Чаушеску, за да не остане по-назад от “гения на народите” Сталин, бе възвеличаван като “гения на Карпатите”.

Имаме всички основание да се гордеем днес с гения на Балканите и пръв полиглот Бойко Борисов.

След като се прослави с познанията си по английски, заявявайки как му стигало да знае едно “конграчулейшънс”, днес Борисов се изяви и като “франкофон”. Посрещайки във Варна френския президент Еманюел Макрон, премирът Борисов се спря край Иво Христов, началиника на кабинета на президента Румен Радев, демонстрирал току-що познанията си по френски, придобити от обучението му във Франция.

Борисов се зарадва на тази демонстрация на ученост ( и на собственото си остроумие), като прегърна Христов и обърна внимание на вече подминалия го френски президент, че тук “всички парлеву франсе”. http://www.dnevnik.bg/citat_na_deniia/2017/08/25/3030618_citat_na_denia_kazvam_che_vsichki_parle_vu_franse/

Share on Facebook

watch video: how to make:    see more:

Обичаме празниците, защото ни дават повод да си припомним някои от любимите си книги. А знаете, че точно за тях обичаме да ви разказваме най-много! И понеже тази година ИК „Бард“ навършва 25 години и в момента тече промоционална кампания в Ozone.bg, подбрахме 25 (добре, де, малко повечко) заглавия и поредици, които можете да си...

По повод 24 август, рождения ден на Дора Габе, Регионална библиотека „Дора Габе” Добрич реновира залата, в която се помещава библиотечна колекция „В света на Дора Габе”. През 2018 година се навършват 130 години от рождението на поетесата. По повод годишнината, библиотеката обяви дарителска кампания за набиране на документи, спомени, архиви и фотографии, свързани с живота...

Само в Габрово ли е вилнеел безнаказан соцвандализъм спрямо паметници, издигнати в чест на заслужили българи, както се твърди в един сайт, споменаващ как на паметника на Чардофон в града му “отрязали главата” и я заменили с физиономия на руснак по време на НРБ, но това, видете ли, било вероятно единствен по рода си случай по онова време? http://ivo.bg/2017/08/24/чардафон-като-момуненталнен-паметни/

След (пре)разказа на случая с червения вандализъм в Габрово се “оказа”, че изплува и друг подобен случай.

Коментатор в ivo.bg добавя още конкретика по темата за премахването на паметници от времето на докомунистическа България ( да не говорим, че на различни етапи от нагаждането към съветската политика в НРБ са премахнати буквално хиляди бюстове на “малкия Сталин” Вълко Червенов по негово собствено нареждане след развенчаването на Сталин от Хрушчов). Както ще прочете по-долу, коментаторът Димитър описва практически същия случай в Бургас – с тази рзлика, че на мястото на демонтирания паметник на един български благодетел другарите са сложили статуя на съветския сатрап Георги Димитров, а не на някакъв произволен руснак, както са направили в Габрово.

Освен това, за разлика от Гарбово, справедливостта не е възстновена напълно с “идването на демокрацията”. Съветският надзирател Георги Димитров е разкаран, но старият паметник ( на архивната снимка) не е върнат на мястото му.

“Един подобен пример и от Бургас.

По времето на соца пред входа на механотехникума в града, който носеше името на пияния русофилистик георги димитров имаше бюст-паметник на същата пияна личност. Какво е интересното в случая: постаментът на този паметник е бил на един много известен в Бургас дарител Александър Георгиев – Коджакафалията.

В Бургас има цял квартал, известен като Коджакафалийската махала – днес част от широкия център на града.

Коджакафалията е бил успял търговец, който е дарил цялото си имане на всички черкви, училища, направил е дори голямо сиропиталище, давал е парцели на бежанци да си построят къщи – това е именно Коджакафалийската махала.

В Пловдив такъв благодетел е бил търговецът на тютюни Кудоглу.

Благодарните бургазлии са построили скромен паметник на Александър Георгиев – Коджакафалията преди 9.9.44г., но когато каскетите идват на власт демонтират паметника и на постамента му поставят рошавата глава на сталинската подметка – гошо тарабата.

Това чудо беше поставено пред входа на механотехникума, близо до стената, но пак можеше да се види, че на задната страна на постамента е името на Александър Георгиев – Коджакафалията, а отпред името на предателя на България – георги димитров. Днес този куриоз не може да се види – след 1989г. го махнаха и сега не знам къде е”.

Бургазлии не само са запазили пометта за Бащата на Бургас, както наричат Александър Георгев, но и са се опитали да възстановят паметника му. Само че явно са гласували за управници, които са “друго мнение”, прекратявайки през 2016 г. конкурса за “реабилитацията” на репресирания монумент. https://trud.bg/article-5674472/

Още по темата и за това, кой е бил Александър Георгиев- Коджакафелията, Бащата на Бургас:  http://oldburgas.com/bg/articles/бащата-бургас

Share on Facebook

„Държа в дланта си ключа от дома, където се пази сърцето ми. Като малка обичах да наблюдавам през него света, толкова огромен, та ми се струваше, че съществува само във въображението ми… Стоя на прага в дома на моя прадядо и ми се струва, че ако отключа, както и преди, в края на масата с...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ „България трябва да използва труда на ромите, иначе е обречена на бедност и икономически проблеми” – това е ключов извод в анализ на Берлинския институт за населението и развитието. Наистина ли е лечебно обаче предлаганото лекарство – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, в анализа на Берлинския институт се казва, че „демографските проблеми на България са основната пречка пред достигането на средния за ЕС стандарт на живот в страната”. Доколко основателен е този извод?

– Не знам важни детайли за изследването, за да бъда категоричен, Фили. Със сигурност проблемът е огромен. Скоро говорихме с теб и за един доклад на ООН, който изнесе наистина тревожни данни за демографската криза в България.

Все пак обаче ми се струва, че да се постави точно това като „основна пречка” е извод леко стерилен. Той би бил верен, ако икономическата среда в България беше чиста, тоест, ако тук липсваха корупцията, мафиотските образувания, държавната намеса и излишните регулации, изкривената съдебна система, отровната зависимост от Русия в ключови отрасли като енергетиката.

Всичко това, поне за мен, е достатъчна причина да не съм категоричен, че точно демографията ни мъчи най-много в момента. И обратно – сигурен съм, че ако бизнес средата се нормализира и заприлича на тази в средноевропейските държави, то и демографските проблеми ще започнат да се решават от само себе си.

– Все пак тенденциите в това отношение са много лоши. Очаква се например след 25-30 години населението да намалее до 5.5 милиона и един пенсионер да се издържа от 1.5 работещи, докато сега го издържат трима. Има ли лекарство срещу този близък срив?

– По принцип – да, но май вече тотално изпуснахме времето за неговото прилагане. Основното лекарство по тази тема е просто и се нарича „нормална пенсионна система”, но приемането му трябваше да започне още с падането на комунизма. Обаче България първо се влачи 8-9 години и тръгна в тази посока едва при правителството на Иван Костов. При това тръгна така погрешно, че пенсионната система и досега е като куцо пиле. Още по-лошо е, че поради силно противоречивите политически и бизнес интереси, свързани с темата за пенсионната система, изгледите нещата да се оправят бързо, са нулеви.

По същия начин стои въпросът и със здравната реформа. Тя първо закъсня, а после се въведе в толкова социалистически вид и при такава доминация на държавния и ведомствен интерес, че сама се обезсмисли още с раждането си. Никакви козметични промени, предприети оттогава насам, не променят нещата и виждаме, че години наред за гражданина качеството на услугата „здравеопазване” не се подобрява, а онези все повече и повече пари, които гражданинът като данъкоплатец излива в системата, буквално потъват.

– А как стоят нещата с образованието, третата ключова система, свързана с демографията?

– Точно по същия ужасен начин, но с някои специфики. Въпреки че по логика е много консервативна, образователната система в България по време на прехода се промени толкова пъти, че вече май никой не може да ги преброи. Но всички промени се оказаха ялови, защото промяна в качеството на обучение няма. Дори ключовата дотук реформа, най-близка до пазарните принципи – парите да не се раздават на училище само защото то съществува, а да вървят след ученика, не се оказа ефективна.

Сега третото правителство на ГЕРБ обеща и наистина започна да увеличава рязко заплатите на учителите. Въпросът обаче пак стои – ще доведе ли това и до подобрение в качеството на обучение. Съмнявам се – и то не само защото не съм чул увеличените заплати да се обвързват пряко с такова изискване.

Както отчита анализът на Берлинския институт за населението и развитието, близо 40 процента от българските ученици около 15 години, тоест, в активна училищна възраст, са функционално неграмотни, те не разбират елементарен текст и не могат да се справят с елементарни аритметични действия. Това не е от вчера, Фили и няма да се промени утре.

Мнозина в България и досега фантазират псевдо патриотични глупости – че нашата образователна система превъзхожда западната, но, видите ли, западняците ни налагат тяхната, затова нещата са зле. Не, те просто са си зле.

Ето едно показателно изречение от анализа на Берлинския институт: „Българските ученици и студенти получават твърде много ненужни знания и излизат от учебните заведения без необходимите за пълноценна професионална реализация практически умения”. Цитираното мнение има нужда от лека корекция, Фили – да, правят се опити на учениците тук да им се набутат в главите твърде много ненужни знания, но това не означава, че те пък наистина ги „получават”, дори обратно – струва ми се, че учениците все по-често реагират, като изключват съвсем и отказват да получат дори нужните знания.

– А доколко е възможно да се реализира една от основните препоръки в анализа на Берлинския институт – да се използва труда на ромите, за да се предпази България от икономическия срив, свързан с демографските проблеми в близко бъдеще?

– Има много факти, които сочат, че това в момента, а и в обозримо бъдеще, едва ли е възможно, Фили.

Самият Берлински институт в анализа насочва към този извод. Ето един показателен цитат: „Една пета от навлизащите в трудоспособна възраст младежи в България са роми. Използването на тези перспективни трудови ресурси…..би могло да запълни растящия дефицит от кадри…..Но това не се случва, защото става дума за „спящ” трудов потенциал. Две трети от ромите между 16 и 24 години се числят към категорията „нищо не правещи младежи”, те нито учат, нито работят, нито стажуват”. За съжаление, много може да се спори за израза „перспективни трудови ресурси”, използван по отношение на ромите. В случая според мен той е просто плод на „задължителната” политическа коректност. Но ако искаме не само да знаем истината, а и да намерим решение по този, пък и по други сериозни проблеми, трябва да изоставим желанието си да замазваме нещата.

Видяхме как през годините това, вместо да изправи, допълнително изкриви отношенията. Защото, от една страна, мнозинството получи нови поводи за отхвърляне на ромите, независимо дали тези поводи са реални или плод просто на нови предразсъдъци, натрупани върху старите. От друга страна, сред самите роми се появи желанието – или поне очакването – да имат не точно равни права с другите, защото това влече и равни отговорности, а да имат привилегии.

Ето кое стои в основата на „нищо неправенето” от страна на голямата маса ромски младежи. Виждаме го дори в имиграцията им – повечето от тях не отиват в Европа, за да учат, работят и така да подобрят положението си, а за да получават социални помощи. В най-добрия случай.

Онзи ден в Пловдив попаднах на просещо 16-17-годишно ромско момиче. Някакви жени го попитаха защо проси, а то, по един до болка познат модел, стана леко агресивно и с укор каза – ами нямаме работа.

Ще ти намеря работа, само ми кажи до кой клас си учила, намесих се и аз. Ако можеше с поглед да се убива, сигурно щях да съм мъртъв, момичето изфуча и изчезна.

Това е просто една случка, Фили, илюстрация, от която не бива да се обобщава. Но като журналист съм работил много по ромската тема и мога да говоря с часове за нея. Тук обаче само ще кажа, че в резултат на всичко, което знам и виждам, изпитвам силно съмнение. За съжаление – съмнявам се, че точно младите ромски момчета и момичета са онези „перспективни трудови ресурси”, които ще спасят българската икономика от крах след 20-30 или 50 години.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com