Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Министър енерГЕПИка вече няколко пъти наТЪРТва, че реактор №2 и съпътстващото го оборудване ще пристигне на площадката на АЕЦ "Белене" до края на месец септември 2017-та г. Но дали е така? Как да разберем? Можем да сравним с времевите ин...

Данните за графиката са взети от 66-ият Годишен статистически преглед на световната енергетика, изготвян и публикуван от гиганта Бритиш Петролеум (British Petroleum), за който ви говорих и показах наскоро в "British Petroleum: Българскот...

„Срещу нас – Грузия. По-вдясно. А Крим е малко наляво“, обясни премиерът Борисов на френския си гост Макрон от своя черноморски балкон. Интересно, ако президентът на Франция не беше толкова тактичен и беше поискал “учителят” (му) по география да продължи с разясненията от балконската си банкянска камбанария, каква ли оценка би заслужил пред черната дъска край Черно море?

Например: дали “атлантикът” Борисов е чувал за Транснистрия ( наричана още “Северна Корея на Балканите” и “Рая на контрабандистите” под руска опека) или “? http://www.168chasa.bg/article/5824211

Транснистрия поставя на терминологично ниво всеки коментатор пред избора на понятията , каквато е дилемата с британските Фолклендски острови, наричани от Аржентина Малвински острови. Само че Транснистрия не е в Атлантическия океан, а на един хвърлей разстояние  от България, която няма (публично изразена) позиция по един от най-взривоопасните въпроси в региона и в Европа изобщо. Бас държа, че ако някой се беше осмелил импровизирано да пита нашия Географ за Малвините, той щеше да си помисли ( най-много) за Малдивите, където богати нашенски любовници обичат да си водят любовниците на екзотична разходка в Индийския океан ( дали и океанът би могъл да посочи правилно, понеже Тихият такъв е “наблизо”, това оставям на предположението на читателя).

В българските медии използваното от молдовските ( да не се бълка с малдивските) патриоти название географско понятие Транснистрия е практически непознато. Защото тук царува русофилщината. По нашия край, когато изобщо се споменава най-взривоопасният тлеещ конфликт на континента, се употребява руското название на този практически окупиран от Русия анклав, наричан у нас по тази причина по руски образец Приднестровие. Това ни е познато от времето, когато по съветски образец ни беше наложено да употребяваме“антиимпериалистическото “ название Малвини ( или при споменаването на Фолклендите трябваше задължително да се изписва и аржентинската претенция)

Да припомня разкритието в книгата “Течна дружба” през 2011 г. ( така и не бях цитиран като източник на тази “стара новина”), че при посещението си в Аржентина  президентът Георги Първанов се е подмазал на 6 ноември 2008 на домакините по време на среща с президента г-жа Кристина Фернандес де Кирхнер, употребявайки аржентинското название на британското владение. Това обаче стана известно на британците и през миналата 2016 г. година гарантира ветото на Лондон върху кандудатурата на присъствалата на онази подмазваческа среща Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Предизвестената “смърт” на руско-българската кандидатура на Бокова няма как да не е била обяснена на Борисов, но той въпреки това я гушна и употребява до последно, когато лично се убеди, че пак е сгафил. След което удвои гафа си като пусна по международната пързалки Кристалина Георгиева. Изпързаля я толкова успешно, че оттогава тя изчезна от българската публичност и май не иска повече да чуе за нея. Получи му се на Борисов нещо като при онзи в трамвая, който взел да скърца с пръст по прозореца, след като обгазил околността , въобразявайки си, че чрез закъснелия звук може да излъже околните каква е истината за вонята, а всъщност само се обозначил в ролята пора.

Междувременно Молдова си поиска правата от могъщия си агресивен съсед върху Транснистрия и изненадващо за Москва постави въпроса в ООН. С това Кишенев вбеси Москва. Тя задейства молдовската си президентска марионетка Игор Додон,  откри стрелба срещу прозападното мнозинството в парламента и правителството на Молдова със заплахата да оглави протести срещу тях. https://www.vesti.bg/sviat/moldova-vbesiava-rusiia-s-iznenadvasht-udar-v-oon-6073091

Феноменът Русия да се сдобива с говорители на руските интереси на президентски позиции в някои от бившите съветски владения в Европа, известен от Чехия, Македония или България, е особено взривоопасен в Молдова. Игор Додон буквално заплаши от бункера на главнокомандващ да свали със сила изпълнителната и законодателната власт в рзделената по остта Изток-Запад в ценностно отношение бивша съветска колония. В нея руското влияние дълбае пропаст между проевропейските и проруските граждани както в Украйна  ( и в България, която обаче успя да прескочи в спасителния лагер на ЕС и НАТО, за което от Кремъл не могат да си простят, че са го допуснали).

България не само няма оповестена позиция по тлеещия конфликт в непоследствена близост до нас, но и би се изправила пред истинско предизвикателство да се саморазобличи като клоняща към московското “право” да се разпорежда с малките си съседи от позицията на военната сила ако трябва дори и с две изречение да изрази някакво отношение. Защото ще бъде принудена да избира на треминологично ниво как да формулира шикалкавенето си.

“Учителят по география” Борисов, който в едно интервю за Нова телевезия даде пример с разделения  Кипър, че членството му в НАТО (!) не гарантирало сигурността му ( моя милост реагира тогава, но гафът си остана регистран в ivo.bg на 28 октомври 2008 г. http://ivo.bg/2008/10/27/гафологична-експертиза/

Да се надяваме, че събитията няма да накарат Борисов да научи що е и къде е Транснистрия. Защото отсега можем да прогнозираме, че отново ще се подредим сред онези , които уж са големи европейци и атлантици, но са всъщност проруски кибици по въпросите, които биха могли да подразнят Путин, ако не са формулирани по кремълската мода.

Справка от последните дни: българското отсъствие от парада в Киев на 24 август миналата седмица по случай 26 години от независимостта на Украйна от СССР, на който страната ни е била поканена, но ( за разлика от една Черна гора, в която руската пета колона е още по-гласовита, отколкото у нас) , “блестеше” с празното си място на трибуната край 9 военни министри от натовски държави.

На Борисов и компания явно още им държи топло от “приятелския огън”, който в БСП откриха срещу собствения си външен министър Вигенин заради това, че се появи в Киев като жест на съпричастност по горещите следи от бунта на Майдана, докато руските войски превземаха “вежливо” Крим. Не че в ГЕРБ някой би посмял да повтори червения гняв срещу собствения министър, но “лошият пример е заразителен”, както гласи руската поговорка. А и Каракачанов едва ли е истински желан в Киев, както беше Вигенин, чиито цветя пред жертвите на проруския режим на Майдана бяха приети с благодарност като европейски жест на солидарност ( за който Вигенин след това беше накаран да се оправдава многократно пред другарския съд на съпартийците си).

Друго може да не е научил “учителят по география”, но да не се закача с руската мечка е урок, който е усвоил перфектно ( дори не знаем точно с каква пръчка са го дресирали): на сън да го ритнеш, пак ще вика “шайбууу” като типичен руски фен ( “гооол”, в превод на езика на страната , в която царят ни е гол).

Share on Facebook